№ 4106
гр. София, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20201110144728 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г., гражданин на Ф.Р. Г; пасп. №
******, с адрес: : АДРЕС(Швейцария), съдебен адрес: АДРЕСрез адв. Т.Г. срещу Й. З. З.,
ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС с която се иска съдът да осъди ответника да заплати
сумите от:
1. 1000 лева – заплатен и невърнат депозит по Договор за наем от 15.10.2019г., ведно
със сумата от 73.06 лева -мораторна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 17.09.2020 г. и
законна лихва от депозиране на исковата молба/17.09.2020 г./ до окончателното изплащане.
2.
2.1-1000 евро- имуществени вреди, представляващи платени наемни вноски за 10
(десет) месеца в размер на по 100 ЕВРО на месец (разликата между наемните цени между
прекратения и новосключения от наемателката договор) за периода м. януари 2020г.- м.
октомври 2020г. (включително), ведно със сумата от 73.06 евро -мораторна лихва за периода
от 30.12.2019 г. до 17.09.2020 г. и законна лихва от депозиране на исковата молба/17.09.2020
г./ до окончателното изплащане.
2.2- 1000 евро – неустойка за преждевременно прекратяване на договора, съгласно
договорената клауза в чл. 24 от договора, ведно със сумата от 73.06 евро -мораторна лихва
за периода от 30.12.2019 г. до 17.09.2020 г. и законна лихва от депозиране на исковата
молба/17.09.2020 г./ до окончателното изплащане.
3. ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ при отхвърляне на исковете по т.2:
3.1-1000лева, представляващи недължимо платени наемни вноски, ведно със сумата от
73.06 лева -мораторна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 17.09.2020 г. и законна лихва от
депозиране на исковата молба/17.09.2020 г./ до окончателното изплащане.
4. 1200 евро- обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че на 15.10.2019г. между С. Г.- наемател и Й. З. З.- наемодател е
сключен Договор за наем на следния имот: апартамент №6, находящ се на втория етаж в
сграда с адрес: ул. „******” №21, в град София, като на тази дата е предадено и държането
на имота. Твърди се, че в договора била записана месечна наемна цена от 100 лева, но била
постигната устна договорка наемната цена да е 500 евро и а бъде заплащана в брой.
Сочи се, че при сключването на договора наемодателката е получила 1250 евро -
месечни наемни вноски за два календарни месеца и половина: половината от м. октомври -
1
250 евро, за целия м. ноември-500 евро и за целия м. декември 2019 -500 евро и 1000 лв.
депозит съгл. чл. 20 от договора.
Твърди се, че на 04.12.2019г. наемодателката е отправила предизвестие до
наемателката за прекратяване на договора за наем от посочения в договора телефон за
връзка (087 615 71 71), а в допълнителен e-mail е поставена окончателна дата на
прекратяване: 09.12.2019г.
Твърди се, че с предизвестието, наемодателката е аргументирала своето прекратяване
на чл. 26, б. „в" от Договора за наем („дребни поправки'“), но фактическия състав не се е
бил осъществил. Сочи се, че наемодателката погрешно се позовава на чл. 26, б. „в“ (и респ.
на чл. 12 и 14) от Договора, доколкото в изложението, изписано в полученото предизвестие,
се посочва заплащане на „сметките за вода“ (а не за нарушаване на чл. 14), което „неплащане
в срок“ не е основание за прекратяване на договора. Твърди се, че тези сметки са заплатени
от ищцата-наемател.
Твърди се, че в предизвестието наемодателката Й, се позовава и на чл. 15 и чл. 16 от
договора, като ищцата поддържа, че в жилището няма нанесени щети.
Твърди се, че на 15.12.2019г. наемодателката е изпратила обиден имейл, в който
уведомила ищцата, че едностранно възнамерява да влезе в имота заедно с професионален
фотограф и да направи снимки, които възнамерява да разпространи в интернет, като твърди,
че при отказ от страна на ищцата тя би нарушавала чл. 22 от договора за наем.
Сочи се, че на 17.12.2019г. наемодателката е изпратила имейл, в който уведомила
ищцата, че има намерение, преди изтичане на срока на предизвестието, да остави в наетото
жилище багаж на свои приятели, които също така възнамерява да настани в жилището на
30.12.2019г. -дата преди изтичането на срока.
Твърди се, че държането на имота е върнато на наемодателката на 30.12.2019г., като
въпреки платените в срок месечни разходи и режийни за имота (ток; вода) и доброто
състояние на имота, не е бил възстановен платеният депозит по чл. 7 от Договора.
Поддържа се, че предвид краткото предизвестие, зимните метеорологични условия и
наближаващите коледни празници, наемателката- ищца е била принудена да си търси друго
жилище в трудни пазарни (и метеорологични) условия и „на всяка цена”, като на
06.12.2019г. наемателката е съумяла да сключи нов договор за наем на алтернативен
апартамент с уговорени наемни вноски в размер на 600 евро на месец за задоволяване на
своите жилищни нужди, в близък район, със сходни специфики на имота-квадратура,
оборудване, състояние и др., като по новия договор за наем, наемателката- ищца е получила
ползването на имота на 20.12.2019г.
Твърди се, че ищцата- наемателка е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
неудобствата от наложилото се преждевременно и спешно търсене на друго жилище и
преместването й в кратък срок, които са пряка последица от неизпълнение на задължението
на ответницата да осигури 30-дневният срок за организиране и преместването на ищцата.
Сочи се, че обидите, отправени от наемодателката- ответница, също се отразяват негативно
на психическото състояние на ищцата- наемателка, довеждат я до стрес, притеснение и
несигурност за бъдещото й местожителство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба.
Твърди се, че действително е сключен договор за наем между страните при уговорена
месечна наемна цена от 500 евро, като по молба на ищцата в договора била записана наемна
цена от 100 лева.
Твърди се, че сметките за вода въобще не били плащани от ответницата, а сумата била
платена на 06.12.2019г.- два дни след като е получила предизвестието за прекратяване на
договора. Твърди се, че ищцата е напуснала имота без да представи платежни документи за
платени консумативи
Твърди се, че след напускането на С. Г., ответницата се наложило да извика
дърводелец, който да лакира и цикли паркета, за което заплатила сумата от 1100 лева. Сочи
2
се, че в детската стая /втората спалня/ едната стена с размери 4 на 3 метра била ръчно
рисувана от художник с т.нар. детски графити за сумата от 5000 лева, а наемателката била
пребоядисала стената в сиво заради несъответствието на графитите с „фън-шуи“ енергията
на жилището. Твърди се, че сумата в размер на 1000 лева, представляваща депозит, се явява
недостатъчна да покрие щетите, нанесени на наемодателката от Г. , поради което не се
дължи връщането й.
Оспорва се дължимостта на разликата между наемните цени на имота на ответницата и
наетия от ищцата друг апартамент, като се оспорва наличието на вина от страна на
ответницата.
Оспорва се дължимостта на неустойка по договора.
Твърди се, че не е ясно в какво се изразяват посочените от ищцата неимуществени
вреди.
Предявява се насрещен иск за:
3000 лева- имуществени вреди
2000 лева- неимуществени вреди
Законна лихва от датата на увреждането- 30.12.2019 г до изплащане на вземането.
Твърди се, че при напускане на жилището от страна на наемателката са установени
липсващи вещи: Конвектори с инфрачервени панели, марка ENSA - 2 броя , всеки на
стойност 1000 лева или общо 2000 лева и телевизор PANASONIC- ТХ 20LA5P, на стойност
1000 лева.
Твърди се, че в резултат на създалия се конфликт , на невъзможността да влезе в
жилището си и на невъзможността да го предлага своевременно, ответницата- ищца по
насрещния иск изпаднала в нервна криза, притеснила се, че посред зима няма да има доходи,
с които да издържа децата си. Неимуществени вреди се оценят на 2000 лева.
Препис от насрещната исковата молба е връчен на ответника-първоначален ищец, като
в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
насрещните искове като неоснователни. Оспорва се движимите вещи да са били в държане
на наемателката. Оспорват се исковете и по основание и размер.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Прието е за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение по сключен между страните договор за наем от
15.10.2019 г. са наемодател ответницата и наемател ищцата за имот с адрес: ул. „******“
№21, ет. 6 и месечна наемна цена 500 евро. Страните не спорят, че са били обвързани
именно от находящия се в копие на лист 11-17 от делото договор, в който е налице
симулация на цената, като е записана месечна наемна цена от 100 лева. Съгласно чл. 6
договорът се сключва за срок от 12 месеца, считано от 30.10.2019 г. В договора е налице
инкорпориран приемо-предавателен протокол, в който в графите „състояние и настилки на
имота“ и „обзавеждане и инвентар“ липсват записки.
Според чл. чл. 12 при неплащане на сметките и таксите по чл. 14 повече от един месец
след крайния срок за плащане, наемодателят има право да прекрати договора едностранно с
едноседмично писмено предизвестие.
Съгласно чл. 13 наемателят е длъжен да заплаща в срок уговорения месечен наем,
консумативните разходи (ел. енергия, вода, парно, отопление, газ и др.), вкл. и разходите за
поддържане на общите части, с изключение на тези, които представляват полезни и
луксозни подобрения.
Според чл. 15 наемателят дължи обезщетение в пълен размер за нанесените щети,
причинени от него или от други лица, които той е допуснал до имота през време на действие
на договора.
Съгласно чл. 17 наемателят е длъжен да върне на наемодателя имота в срок от три дни
3
от прекратяването на договора, в същото състояние, в което имотът е бил предаден, като се
отчита обичайното изхабяване. Връщането на имота и евентуалните възражения на
наемодателя се удостоверяват с писмен двустранно подписан приемо-предавателен
протокол. За повреди, надхвърлящи обичайното изхабяване, наемодателят има право да
прихване необходимата за покриването сума от депозита по чл. 21.
Според чл. 18 наемателят има право да получи от наемодателя квитанции за платени
консумативни сметки и такси, както и да изисква разписка за всеки платен наем.
В чл. 20 е уговорено, че при подписване на договора наемателят се задължава да
предаде на наемодателя сума в размер на 1000 лева, която да служи за обезпечение, в случай
на извършване на посочените по-горе хипотези от страна на наемателя. Посочено е, че тази
сума/ наричана гаранционна сума или депозит/ ще остане у наемодателя през целия период
на действие на договора.
Съгласно чл. 21 от договора наемодателят има право да се удовлетвори от депозита
при положение, че наемателят наруши следните задължения по договора: а) откаже да
върне държането на имота в уговорения срок и/или предаде същия не в съответното за това
състояние и/или заедно с нанесени върху него щети; б) при хипотезите на чл. 18; в) в случай,
че не плати в срок един или повече месечни наема (освен в случаите, когато това е
договорено между страните с Анекс към договора.); г) в случай, че прекрати договора при
неизтекъл срок на действие; д) в случай, че не заплати в едномесечен срок консумативните
разходи н такси. Аналогично в чл. 23 е посочено, че при извършване на някое от
гореизброените нарушения от страна на наемателя, наемодателят има право да задържи
депозита или част от него, която покрива претърпените загуби. При нанесени от наемателя
щети върху имота и/или наличие на неплатени консумативни разходи, и неустойки по този
договор, които надхвърлят размера на депозита, наемодателят има право да задържи пълния
размер на депозита и да търси обезщетение за остатъка по общ ред.
Съгласно чл. 25 в случай, че не е налице някое от горецитираните нарушения,
наемодателят е длъжен да върне пълния размер на депозита в тридневен срок от следващото
консумативно /ед. енергия, веда, парно отопление и др./ отчитане, от което е видно, че
наемателят няма неплатени задължения.
В чл. 26 е уговорено, че договорът се прекратява: а) с изтичането на договорения срок;
б) с предоставянето на едномесечно предизвестие за прекратяване от едната страна до
другата. ако от това право се възползва наемодателят, то той дължи връщане ва платените
наеми за периода през който имота няма да се използва от наемателя; в) с предоставянето на
едноседмично предизвестие за прекратяване от наемодателя към наемателя в случаи на
неплащане в едномесечен срок на задълженията по чл. 14 от настоящия договор и/или
неспазване на хигиенните правила, вътрешния ред т сградата, добрите нрави, правилата за
безопасност и/или по решение на Общото събрание на Етажната собственост, спрямо
разпоредбите на ЗУЕС, установено със съответния административен документ. Поканата се
връчва на наемателя, а ако той отсъства се залепя на вратата на жилището като с това се
счита за връчена. Ако от това право се възползва наемодателят то той дължи връщане на
платените наеми за периода през който имота няма да се използва от наемателя; г) В случая
на т.Б и т.В от този член, при изтичане на три дни от края на едномесечното /респективно
седемдневното предизвестие, наемодателят има право да влезе в имота, използвайки
специалист по отваряне на врати н да смени патрона, а в присъствието на свидетели да
опише вещите на наемателя и да ги съхранява до поискване за сметка на наемателя, като
страните се съгласяват да не считат това действие за самоуправство.
На л. 18 от делото е приложена разписка, съгласно която ответницата декларира, че е
получила от ищцата сумата от 1250 евро за наем на процесния имот за периода от 15
октомври до 30 декември 2019 г., както и 1000 лева депозит за щети.
Представени по делото от ищцата са писмени документи за заплатени режийни
разноски за наетия имот/л. 26-29/.
На 04.12.2019 г. ответницата е отправила едноседмично писмено предизвестие за
прекратяване на договора/л. 19/, като се е позовала на чл. 12, 15, 16 и 26г от договора.
На 06.12.2019 г. ищцата е сключила договор за наем за апартамент №1, находящ се на
4
адрес: АДРЕС за месечна наемна цена от 600 евро.
В рамките на съдебното дирене са разпитани двама свидетели.
Свидетелят С Г. познава ищцата С. Г. от март 2019 г. от общи познати и от „Фейсбук“
група, а на живо се запознали на 09.09.2019 г. Свидетелят разказва, че ищцата възнамерявала
да се премести да живее в България и да развива бизнес и пристигнала на 13.10.2019 г. като
чрез приятели се била свързала и наела от ответницата жилище на ул. „******“. Свидетелят
сочи, че когато ищцата пристигнала в наетото жилище все още имало друг човек и тя
отседнала при хазяйката си за 2 дни докато то се освободи и тогава с приятели й помогнали
да си премести багажа, а свидетелят е помагал за преместване на вещи, в т.ч. и радиатори,
както й давал съвети от кои магазини да закупи посуда и домашни потреби. Сочи, че
първият месец тя се устроила в квартирата, но след това споделила, че хазяйката иска да й
повиши наема. Ищцата обсъдила това със свидетеля и друг приятели и била притеснена за
това, като в последствие след като не се разбрали за нова цена наемодателката й изпратила
мейл и заявила, че тя трябва да се изнесе до края на годината. Свидетелят сочи, че
разговорите на ищцата с хазайката й били неприятни, а непознати лица се обаждали по
телефона изпращали съобщения, за да я заплашват. Свидетелят разказва, че ищцата си
намерила нова квартира на ул. „ГФ“ – на по-централно място, с по-хубава кухня и по-топла,
като последната вечер преди да се премести спала при приятели от страх, а на 30.12.2019 г.
свидетелят присъствал на това как С Г. връща ключа, той я посъветвал да пусне същия в
пощенската кутия и да снима това. Свидетелят разказва, че помогнал с пренасянето на
вещите към новата квартира, като с колата си превозил чинийки, чашки и телевизор. На
свидетелят е предявено находящото се на л.112-115 от делото ръководство за използване на
телевизор. Свидетелят заявява, че телевизорът който е носил не е такъв, а бил „Филипс“ -по-
голям и с формат 16:9, който Г. закупила от Н/ предишният наемател на ул. „******“/ и
който си прибрала в новата квартира на „Графа“.
Свидетелят Г П познава Й З. от 9 г. и знае, че тя има апартамент на ул. „******“, който
отдава под наем и във връзка с който често й е помагал. Свидетелят разказва, че помагал и
през средата на месец октомври 2019 г. когато се настанявала г-жа Г., като той подготвил
апартамента за настаняване- почистване, поставяна на кърпи и спално бельо. След това дал
ключовете на Й тя да си настани наемателката. След това той коментирал с ответницата, че
наемателката й се сторила съвестна и, че ще си плаща наема, но й се видяло странно, че
помолила в договора да не се вписва точната сума, а по-ниска. Свидетелят разказва, че
присъствал й на освобождаването на апартамента в края на м.12 когато наемателката се била
изнесла без да предупреди и била оставила ключовете в пощенската кутия. Свидетелят сочи,
че Й се притеснявала за забавени сметки и дали всичко било платено. Твърди, че като се
качили в апартамента, състоянието било неподдържано, а липсвали телевизор и два броя
конвектори, паркета бил доста захабен и надран, а детската стая беше боядисана със сив
цвят и бил премахнат графит, които Й била направила за децата си. Свидетелят сочи, че
когато подготвял апартамента за отдаване под наем тези конвектори били там, паркета бил
в добро състояние и графита бил стената. Свидетелят разказва, че това се отразило тежко на
Й, била разстроена и отнело време преди да реши отново да отдава под наем имота, станала
по-взискателна и мнителна към последващи наематели.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Според чл.20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора,
изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на
изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и
как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и
общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и
поведението на страните преди и след сключването му. Недопустимо е при тълкуване съдът
да игнорира част от текста на договора/ Решение № 133 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 3595 /
2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
В процесния случай съдът приема, че към датата 04.12.2019 г. е било налице правото
5
на ответницата- наемодател едностранно да прекрати договора за наем поради неизпълнение
на задълженията за заплащане на комуналните разходи за вода от страна на наемателя. Това
право произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 12, чл. 13 и чл. 26 от
договора. Действително в чл. 12 и чл. 26 е налице препращане към чл. 14 от договора, до
доколкото в тази разпоредба не се говори за заплащането на наемна цена и консумативни
разходи, то очевидно e налице техническа грешка и препращането е към чл. 13, уреждащ
тези задължения на наемателя. Съдът тълкувайки договора въз основа на чл. 20 ЗЗД и
отчитайки каква е била общата воля на страните, счита, че между тях е била налице
уговорка, при неплащане на режийните разноски във връзка с използването на имота в
рамките на един месец, за наемодателя да възникне преобразуващото право едностранно да
прекрати облигационната връзка с едноседмично предизвестие. Видно от представените
касови бележки на л. 28 от делото задълженията към „Софийска вода“ АД за процесния
имот са заплатени на 13.12.2019 г. Това не може да санира със задна дата договорното
неизпълнение от страна на наемателя, като няма как да е налице извинителна причина, че е
бил неизвестен клиентския номер за заплащане на задължението. Очевидно наемателката е
проявила необходимата активност за снабдяване с клиентки номер за заплащане на
задълженията за електричество, като не е доказано да била налице пречка същото да бъде
сторено и за задълженията за водоснабдяване.
Въз основа на гореизложеното се навежда извод, че предявения иск за 1000 евро –
неустойка за преждевременно прекратяване на договора, съгласно договорената клауза в чл.
24 от договора, е неоснователен доколкото договора е правомерно прекратен.
Неоснователна е и акцесорната претенция за мораторна лихва върху претендираната сума.
Доколкото се установи неизправност на наемателката и правомерно прекратяване на
договора от страна на наемодателката не може да се ангажира отговорността на последната
за вреди от сключен от ищцата договор за наем на друг имот в по-висок размер.
Не е налице и имуществено разместване, явяващо се неоснователно обогатяване по
евентуално предявения иск за връщане на недължимо платени наемни вноски, доколкото е
приет за безспорен размера на наемната цена, и същата е заплатена за периода в който е
ползван имота именно в уговорения от страните размер.
Основателна се явява претенцията за връщане на заплатения депозит. Съобразно
разпределената доказателствена тежест по иска по чл. 55 ЗЗД е установено предаване на
сумата от 1000 лева, за което е съставна разписка, а ответницата- наемодател не е доказала
правото да задържи депозита. От страна на наемателката, макар и със забава са заплатени
всички комунални разноски, а депозитът има точно обезпечителен и обезщетителен
характер. Не са налице и вреди в имота извън тези от нормалното овехтяване на вещта
вследствие на употреба, каквото би било изтъркването на паркета. Що се касае за
освежаването на мазилката чрез пребоядисване на стени в стил „фън шуи“ и заличаване на
графит, съдът счита, че разликата във естетичните вкусове на страните при декорацията на
един имот и привеждането му в такъв вид не може да обуслови договорно неизпълнение,
съответно отговорност за договорно неизпълнение, доколкото и страните не са уговорили
задължения в тази връзка. По делото обаче не се доказва покана от страна на наемателката
към наемодателката, предхождаща връчването на исковата молба, съответно ответницата не
е изпаднала в забава и не дължи сумата от 73.06 лева -мораторна лихва за периода от
30.12.2019 г. до 17.09.2020 г. Основателна се явява само претенцията за законна лихва върху
сумата от 1000 лева от депозиране на исковата молба/17.09.2020 г./ до окончателното
изплащане.
Неоснователна се явява претенцията за неимуществени вреди от страна на
наемателката към наемодателката в следствие на прекратяване на договорната връзка.
Налице е договорно неизпълнение от ищцата и същата като неизправна страна по договора
не може да търпи вреди от противоправното си поведение.
Неоснователни се явяват и насрещните претенции на наемодателката. За съда е неясно
как прекратяването на една облигационна връзка по инициатива на страната, имаща право
на това може да й причини вреди и то от емоционален характер. Макар и да е било налице
неизпълнение за заплащането на режийни разноски е доказано, че наемателката си е
заплащала наемната цена, т.е. лишаването от доход от отдаване на имота е по волята на
6
ищцата по насрещния иск. Не е установено при условията на пълно и главно доказване в
имота да са били налице телевизор и два броя конвектори при предаването на имота,
съответно те да липсват при освобождаването му. Както бе посочено по-горе в процесния
договор е налице инкорпориран приемо-предавателен протокол и такива вещи не са описани
в него, а и дори такива да са били налице в имота, показанията на свидетеля Г П не са годни
да установят, че именно наемателката Г. е присвоила тези вещи, съответно дължи
репарирането на стойността им.
При така направените изводи ищцата Г. на основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на
разноски за държавна такса в размер на 40 лева. И двете страни претендират адвокатско
възнаграждение и имат право на това, съобразно уважените/отхвърлените части от исковите
претенции, но нито една от страните не е представила доказателства за заплащането на
адвокатско възнаграждение и такова не следва да им бъде присъждано.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. З. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1164, ул. „******” №21,
ет. 2, ап. 6 да заплати на основание чл. 55,ал.1, предл. 3 ЗЗД на С. Г. , гражданин на Ф.Р.
Г; пасп. № ******, с адрес: : АДРЕС(Швейцария) сумата от 1000 лева – заплатен и
невърнат депозит по Договор за наем от 15.10.2019г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба/17.09.2020 г./ до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Г., гражданин на Ф.Р. Г; пасп. № ******, с адрес: :
АДРЕС(Швейцария) с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД , чл. 82, изр. 2. ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и
чл. 45 ЗЗД за осъждане на Й. З. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1164, ул.
„******” №21, ет. 2, ап. 6 да заплати сумата от 1000 евро- имуществени вреди,
представляващи платени наемни вноски за 10 (десет) месеца в размер на по 100 ЕВРО на
месец (разликата между наемните цени между прекратения и новосключения от
наемателката договор) за периода м. януари 2020г.- м. октомври 2020г. (включително),
ведно със сумата от 73.06 евро -мораторна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 17.09.2020 г.
и законна лихва от депозиране на исковата молба/17.09.2020 г./ до окончателното
изплащане, сумата от 1000 евро – неустойка за преждевременно прекратяване на договора,
съгласно договорената клауза в чл. 24 от договора, ведно със сумата от 73.06 евро -
мораторна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 17.09.2020 г. и законна лихва от депозиране
на исковата молба/17.09.2020 г./ до окончателното изплащане, сумата от 1000лева,
представляващи недължимо платени наемни вноски, ведно със сумата от 73.06 лева -
мораторна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 17.09.2020 г. и законна лихва от депозиране
на исковата молба/17.09.2020 г./ до окончателното изплащане, сумата от 1200 евро-
обезщетение за неимуществени вреди, както и претенцията за 73.06 лева -мораторна лихва
за периода от 30.12.2019 г. до 17.09.2020 г. върху сумата от 1000 лева – заплатен и невърнат
депозит по Договор за наем от 15.10.2019г.
ОТВХВЪРЛЯ исковете на Й. З. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1164, ул.
„******” №21, ет. 2, ап. 6 с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на С. Г., гражданин на
Ф.Р. Г; пасп. № ******, с адрес: : АДРЕС(Швейцария) да заплати сумите от 3000 лева-
имуществени вреди и 2000 лева- неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на
увреждането- 30.12.2019 г до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Й. З. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1164, ул. „******” №21,
ет. 2, ап. 6 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. Г., гражданин на Ф.Р. Г; пасп.
№ ******, с адрес: : АДРЕС(Швейцария) сумата от 40 лева-съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7