№ 449
гр. София, 10.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Частно търговско дело №
20211100902582 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 679 от ТЗ.
Образувано е по молба с правно основание чл. 679 от ТЗ, подадена от
кредитора Н.А.П. за отмяна на решение на събрание на кредиторите на “Д.Б.”
АД (в несъстоятелност), ЕИК ****, проведено на 19.11.2021 г. по търговско
дело № 312/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
VI-2 състав, за определяне на окончателно възнаграждение на синдика на
дружеството. Кредиторът твърди, че на събранието е прието предложението
на кредитора “М.” ЕООД да бъде определено окончателно възнаграждение на
синдика в размер на 15% от сумите, получени от осребряването на
имуществото на длъжника. Твърди, че взетото решение от събранието на
кредиторите съществено ощетява интересите на част от приети вземания в
производството по несъстоятелност на длъжника, включително НАП. Твърди,
че в производството са приети по смисъла на чл. 693 от ТЗ и неудовлетворени
публични вземания, възникнали до датата на съдебното решение за откриване
на производството по несъстоятелност на длъжника, които биха били
удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ при евентуално
разпределение на суми, получени от реализация на активите на дружеството,
върху които няма привилегия, даваща предпочтително удовлетворяване.
Твърди, че определянето на окончателното възнаграждение на синдика в
подобен размер съществено ощетява кредиторите с приети вземания с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, включително НАП
като кредитор с приети вземания.
Длъжникът и останалите кредитори на “Д.Б.” АД (в несъстоятелност),
последните призовани съгласно чл. 679, ал. 3 от ТЗ чрез “Държавен вестник”,
бр. 1 от 04.01.2022 г., не изразяват становище по молбата.
Съдът, като взе предвид направеното искане, доводите на страните и
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 679, ал. 1 и 2 от ТЗ, по искане на
длъжника или на кредитор, направено в 7-дневен срок от провеждане на
събранието на кредиторите, съдът по несъстоятелността може да отмени
решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при
съществено ощетяване на част от кредиторите.
В случая молбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения 7-дневен срок от провеждане на събранието на
кредиторите, от кредитор, който попада в кръга на легитимираните лица по
чл. 679 от ТЗ.
Основните доводи на молителя в случая касаят съществено ощетяване
на част от кредиторите от решението на процесното събрание на кредиторите
по т. 2 от дневния ред, с което е определено окончателно възнаграждение на
синдика в размер на 15% от средствата, събрани в масата на
несъстоятелността в резултат на успешно провежданите искове, като при
изчисляването да се вземе предвид и вече проведените успешно искове и
получените суми от осребряването на получените активи. В случая са
изложени от кредитора доводи за конкретното ощетяване от решенията на
процесното събрание, като не са представени доказателства за имуществото
на длъжника.
Съгласно нормата на чл. 677, ал. 1, т. 5 от ТЗ, в правомощията на
събранието на кредиторите е определяне размера на текущото
възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на
окончателното възнаграждение на синдика.
В случая следва да се извърши преценка дали така приетото решение на
събранието на кредиторите на “Д.Б.” АД (в несъстоятелност) съществено
ощетява част от кредиторите в производството. За да е налице посочената
хипотеза, следва да се установи, че процесното решение ощетява пряко или
създава възможност за такова разместване на имуществени блага, при което
една част от кредиторите в производството по несъстоятелност биха били
ощетени, като това ощетяване следва да бъде съществено. Следва да се
посочи също, че извън правомощията на съда в производството по чл. 679 от
ТЗ е да преценява целесъобразността на взетото от събранието на
кредиторите решение.
В случая се атакува решението на събранието на кредиторите за
определяне на окончателно възнаграждение на синдика. Съгласно чл. 661, ал.
4 от ТЗ, окончателното възнаграждение на синдика се определя в зависимост
от определени показатели. Окончателното възнаграждение на синдика може
да се определи и като процент от имуществото, с което е попълнена масата на
несъстоятелността, и/или като процент от стойността на осребрените активи,
съгласно чл. 661, ал. 5 от ТЗ. В разглеждания случай окончателното
възнаграждение е определено като процент от стойността на осребрените
активи, събрани в масата на несъстоятелността в резултат на успешно
провежданите искове и получените суми от осребряването на активите.
Възнаграждението на синдика, независимо дали е текущо или
окончателно, подлежи на изплащане като разноски от масата по
несъстоятелността (чл. 723, т. 2 от ТЗ), с поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Следователно същото е с поредност на удовлетворяване
преди вземанията на работници/служители (по т. 4), публичноправните
вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за
2
откриване на производството по несъстоятелност (по т. 6) и съответно
вземанията на останалите хирографарни кредитори (по т.т. 7-9). Принципно
определянето на окончателно възнаграждение на синдика не накърнява
интересите на кредиторите, доколкото дейността на синдика ползва всички
кредитори. В случая обаче окончателно възнаграждение на синдика в размер
на 15% от съответните събрани при осребряването суми води до извод, че
кредиторът с публични вземания и хирографарните кредитори биха били
съществено ощетени при разпределението на събраните суми в
несъстоятелността в резултат на успешно провежданите искове и
осребряването на активите, т.е. преди тяхното удовлетворяване 15% от
събраните суми биха били разпределяни за удовлетворяване на
окончателното възнаграждение на синдика.
В допълнение, следва да се посочи, че съгласно чл. 4 от Наредба №
33/23.10.2003 г. на БНБ за възнаграждението на синдика в банка в
несъстоятелност, след шестия месец от датата на назначаването на снидика на
банка се определя като процент от общата сума на осребреното имуществото
и събраните вземания по определени пера, като максималният праг е до 0,7%.
Определеното окончателно възнаграждение на синдика на “Д.Б.” АД (в
несъстоятелност) от 15% надхвърля този максимален праг с 21 пъти, което
подкрепя горния извод, че същото би довело до съществено ощетяване на
част от кредиторите на търговеца.
По изложените съображения съдът намира, че молбата по чл. 679 от ТЗ,
подадена на кредитора НАП, се явява основателна и следва да бъде отменено
атакуваното решение на събранието на кредиторите.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, длъжникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на 25
лева, съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от горецитираната
тарифа.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 679 от ТЗ по молба на кредитора Н.А.П.
решение по т. 2 от дневния ред на Събрание на кредиторите на “Д.Б.” АД (в
несъстоятелност), ЕИК ****, проведено на 19.11.2021 г. по търговско дело №
312/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2
състав, с което е определено окончателно възнаграждение на синдика на
дружеството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “Д.Б.” АД (в
несъстоятелност), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район “Кремиковци”, кв. “Ботунец”, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
3
такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати по търговско дело № 312/2009 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4