Р Е Ш Е Н И Е
№669/13.2.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Д.П., като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №10500 по описа на Варненски
районен съд за
2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по обективно – кумулативно съединени искове с правно осн. чл.49 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД
от М.П.М., ЕГН ********** ***, А.Р.М., ЕГН ********** *** и Е.Р.М., ЕГН **********
*** срещу „Д.К.9.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да
заплати на първия ищец сумата от 6175 лева (след допуснато изменение в
съдебно заседание проведено на 24.01.2020г.), както и на втория и третия – сумата от по 1425 лева за всеки едни от тях,
съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на притежаваната от тях
съсобствената жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул.
Б.№3-А, с идентификатор 10135.1501.340.1, ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
03.07.2018г.
В исковата молба се
излагат твърдения, че ищците са съсобственици на жилищна сграда, която е
изградена в дворно място в гр. Варна, ул. Б. №3А,същото с идентификатор
10135.1501.340, като в съседния имот с идентификатор 10135.1501.349 ответникът в качеството му на главен изпълнител е
осъществил дейност по строеж на нова жилищна сграда, вследствие на което в
имота на ищците са нанесени увреждания. Посочва се, че преди
реализиране на строежа сградата на ищците и тази разположена в съседния имот
представлявала една обща постройка с общ покрив. Посочва,
че поради неправилни осъществяване фундиране на новата сграда се наблюдавали
деформации в земната основа, което довело до пукнатини в сградата на ищците.
Твърди, че ищеца е допуснал осъществяване на неправилен изкоп
до съществуващата в имота на ищците сграда, което е довело до потъването й. Не
е осъществено бетониране по калкана на сградата, собственост на ищците. Изградения комин, който е разположен на калкан на новата сграда не
е изпълнен съобразно строителните правила.
С оглед действията на ответника по
строителство в съседния имот, сградата собственост на ищците е увредена, при
което се наблюдават:пукнатина от тавана до пода в западна стая, с
дължина 2,9 м., широка 4 мм., същата пукнатина и от външната страна на
сградата. В стая със северно изложение пукнатина по цялата дължина на тавана от 4 м., широка 4 мм. На стена в коридора, над вратата към спалня - 3 пукнатини, всяка с дължина от 0,80 м. Касата на вратата на същата стая е
отделена от стената с 2 см. В кухненското
помещение, на стена към новопостроената съседна сграда за налични пукнатини по
цялата височина на помещението от 2.90 м., всяка с
широчина от 5 мм., която на
места достига и до 10 мм. Над мивката в същото помещение - 3 бр. пукнатини на височина 2 м., широки 5 мм. Пукнатини - 2
бр. са налични и над вратата на кухненското
помещение, широки 12 мм., като касата
на вратата е отделена от стената на повече от 2 см. По тавана също са налични
множество хоризонтални и вертикални пукнатини. В коридора се наблюдават
множество вертикални пукнатини по стената към съседната новопостроена сграда,
както и такива над вратите към всяка стая, при дължини от 2 м. до 2,9 м., а ширината им
е от 5 мм до 10 мм. На тавана в
коридора се наблюдава петно от паднала мазилка, с диаметър от 0,90 м.
При тези
съображения намира, че сумата необходима за отстраняване на нанесените
имуществени вреди възлиза в общ размер от 5700 лева, от които: За укрепване на
жилищната сграда, с подсилване на носещи стени и основи -1500,00 лв.;За направа на вътрешно подпорно скеле в
стаите - 500,00 лв.;За обработване на хоризонталните,
вертикалните и наклонените фуги по стени -1000,00 лв.;За
обработване на получените хоризонтални фуги между стените и таваните -700,00 лв.;За отстраняване на старата мазилка от тавани и
стени, полагане на нова мазилка в засегнатите участъци и шпакловка на същите
честа - 700,00 лв.;За боядисване на стани и тавани в
стаите - 400 ,00 лв.;За ремонт на
комин и доизграждането му на височина над нивото на новия по-висок покрив - 250,00 лв.;За ремонт на фугата между покрива на процесната
сграда и новоизградената такава - 100,00 лв.;За
разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в участъка до калкана -150,00 лв.;За изграждане на калканна стена на
процесната сграда в участъка на покривната конструкция -150,00 лв.;За ремонт на дървената покривна конструкция, с
полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди в участъка до калкан - 250,00 лв. С молба, с който е поискано
изменение по размер на предявеният иск от първия ищец се уточнява, че общия
размер на разходите необходими за отстраняване на нанесените имуществени вреди
върху сградата възлиза на 12350 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който предявените искове се сочи, че са
недопустими, а в условията на евентуалност се излагат съображения, че същите са
неоснователни. Оспорват се твърденията на ищците, като
се сочи, че съборената сграда, в която ответникът е реализирал строителство и сградата на ищците не са
представлявали една обща сграда. Налице са били две
отделни жилищни сгради в два самостоятелни имота. Излага
се, че осъществяването на изкопните
работи за новата сграда е било напълно съобразено с действащите строителни
норми, при пълно съответствие с одобрените строителните книжа. Излага
възражения, като посочва, че уврежданията по сградата на ищците са в резултат от конструктивно изпълнение на външната стена на
ищците, която се явява външен зид, разположен от към имот №349, който зид бил
изпълнен с дебелина от 12 см., което било два пъти по-малко от нормативно
определеното такова. Тази стена, която не била носеща била изградена без стоманобетонна
конструкция, като същата е осъществена от тухли с дебелина на зида 12 см.
При тези съображения намира, че вредите са в резултата от
конструктивното изпълнение на сградата, като в условията на евентуалност изразява
възражение за наличието на съпричиняване. Излагат се
съображения, че изработка на фундамента на сградата са спазени предписаните
нормативни правила и одобрени строителни книжа, като при разкриване на външния
зид на сградата на ищците и при констатация на неговата едва 12 см. дебелина, са осъществени от ответника допълнителни укрепващи
дейности с поставяне на стоманена планка с размер 1м. на
1м. на предната фасада на сградата, както и поставяне
на конструкция от допълнително арматурно желязо.Тези допълнителни дейности
посочва, че са резултата от изпълнения зид на сградата на ищците, който не
отговаря на нормативните изисквания. По отношение на
посочения в исковата молба комин посочва, че поради поведение на ищеца М.М.,
същия бил изграден в това му състояние. Посочва, че за
осъществяване на СМР по комина е било необходимо осигуряване достъп за полагане
на скеле в съседната сграда, което разрешение не е дадено от ищеца. Посочва, че наблюдаваните течове са в резултата от начина на
изпълнение на отводняването, което се осъществява в задния двор на ищците, без
отвеждане на водите.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
третото лице –помагач на ответника Г.Ц.А., ЕГН ********** *** качеството й на проектант
по част „Конструктивна“ на сградата находища се в
съседния на ищците имот. Оспорват се твърденият, че
имуществените вреди са в резултат от дейност на ответника при изграждане на
жилищната сграда в съседния имот.
Изкопът и фундирането на новата сграда са осъществени
съобразно одобрената строителна документация, при спазване на нормативните
изисквания. Посочва се, че поетапно са били
осъществявани приемане на кофраж и армировка на конструктивните елементи, което
обстоятелство следва да се установи от заповедната тетрадка и заповедна книга.
Сградата изградена в имот №349 е въведен в експлоатация, при
което намира, че при изграждане на същата са спазени всички строителни правила
и норми.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран и писмен отговор от „С.К.С.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, офис №2 в качеството му на упражняващ независим строителен надзор при изграждането на обект в имот №339.Намира претенциите за неоснователни,
като при осъществяване на строителството са спазени всички строителни правила и
норми. Осъществяващия строителен надзор не е
уведомяван по време на строежа за нанесени увреждания и конструктивни изменения
по сградата собственост на ищците.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е (л.49) съдебен
протокол от 09.07.1991г. по гр. № 1911/1989г. на ВРС, в който е обективирана
съдебна спогодба досежно реалната поделяемост на недвижим имот представляващ
½ ид.част от дворно място с площ от 314 кв.м., представляващо имот №17,
кв.324, по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна, ул. Б. №3а, заедно с построената в
него къща. Съобразно постигната между съделителите спогодба в дял на А.П.А.е
възложена жилищна сграда в гр. Варна, ул. Б. №3а, гараж и ½ ид.части от
дворно място, цялото с площ от 314 кв.м.
Представен по делото е
договор за дарение от 17.05.1994г., оформен в нотариален акт № 152/1994г., от
който се установява, че А.П.А.е дарила на синовете си Р.П.М. и М.П.М. недвижим
имот находящ се в гр. Варна, ул.Б. №3а, представляващ жилищна сграда, дворно
място с площ от 181 кв.м. и намиращ се в същото гараж.
От представеното
удостоверение за наследници се установява, че ищците А.Р.М. и Е.Р.М. са
наследници на Р.П.М.,***, починал на 23.10.2010г.
Представен е съдебен
протокол (л.44) от
От представеното по делото
(л.53) разрешение за строеж № 95/03.07.2017г. от Община Варна се установява, че
на дружеството „Т-И.“ ЕООД със селище и адрес на управление *** и А.Т.А. и Г.А.А.е
разрешено да осъществят строителство на жилищна сграда находяща се в УПИ ІV-18
(идентификатор 10135.1501.339), кв.324, по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна, ул.
Б. №3.
Представен е (л.94) И.иционен
проект на обект: жилищна сграда в УПИ ІV-18, кв.324, 9-м.р. на гр. Варна ведно
с обяснителна записка към част „Констуктивна“, съгласуван и одобрен Главния
архитект на Община Варна на 03.07.2017г., от която се установява, че проектната
сграда е предвидена да бъде разположена на калкана по двете си граници. Не
следва да бъде допускано извършване на изкопни работи чрез подкопаване. При
калканните основи следва да се излеят ламели, последователно, шахматообразно,
като се запази реда, посочен в проекта. Към изпълнението на всяка една ламела
следва да се пристъпи най-рано 2 дни след бетониране на предходната.
Прието по делото е
заключение по единична съдебно – техническа експертиза на определеното от съда
вещо лице К.К.. Експерта е осъществил оглед на място, като е констатирал, че
сградата на ищците е полумасивна постройка, с носещи каменни и тухлени стени и
дървен гредоред като подово покритие. Външните фасадни стени на етажа, с
изключение на целия калканен зид са с дебелина 25 см. Останалите стени
включително и калканния зид са с дебелина 12 см. Зидовете са изпълнени от
единични плътни тухли. В сутерена външните фасадни стени, без калкана са
каменни с дебелина 50-60 см., а всички вътрешни преградни стени с изключение на
калкана са с дебелина 25 см. Калканния зид в сутерена също е с дебелина 12 см.
Констатира, че в последствие след започване на строителство в съседния имот,
ответното дружество е осъществило удебеляване на калканния зид чрез подзиждане
до 25 см. в зоната на стаята в ляво от коридора към улицата. Покривната
конструкция е дървена. Покривът е трискатен. В последствие е пристроена баня с
тоалетна, чийто покрив е стоманобетонна плоча.
Експерта констатира
наличието на деформации по стените, основно в края на коридора на етажа, но
посочва, че няма конструктивни изменения в жилищната сграда. Налични са
хоризонтални и диагонални пукнатини по вътрешните тухлени зидове на калкана и
тези на коридора на етажа с различна ширина от 1-2 мм до 7-8 мм. Експерта
посочва, че причина за същите е малката носимоспособност на стените предвид
дебелината им от едва 12 см. и положения свързващ материал кал- жълта пръст.
Друга причина, която посочва в заключението е, че калканния зид ляга и се носи
от дървена греда, която е част от подовата конструкция, като тази греда е с
недостатъчно сечение и е силно деформируема. На следващо място да поява на
пукнатитине посочва наличието на отвори в стените, които са извършени за врати.
Посочва изрично, че всички пукнатини имат ясно изразено начало и край в зоните
около отворите за врати и прозорци. Посочва като причина получената в ъглите
концентрация на напрежение. На следващо място посочва, като причина поддаване
на фундаментите на сградата, вследствие неравномерно слягане на земната основа
под тях, което може да се дължи на слаба строителна почва, недостатъчна
широчина или липса на фундамент, вода в земната основа под фундамента, съответно
комбинация от тези фактори. Констатира и пукнатите на границата между стените и
дървения гредоред над етажа, като причина за същите излага начинът на
извършване на строителството на самата сграда.
Експерта излага, че
сградата на ищците и наличната стара сграда в съседния имот са самостоятелни обекти,
а не са били обща сграда, както и че сградата на ул.Б. №3а не е била общо
конструктивно цяло с разрушената сграда на ул. Б. №3.
Не констатира прорязване на
плочи на мястото на разделяне на сградата на ищците и новата жилищна сграда,
като посочва, че междуетажните подови конструкции представляват дървен
гредоред, а не стоманобетонни плочи. Подовите греди са ориентирани успоредно на
границата на двата имота.
Външния калканен зид следва
да бъде с дебелина от поне 25 см. когато се изпълнява с тухли, констатира че този
на сградата на ищците е с дебелина от 12 см. В съдебно заседание при приемане
на експертизата посочва, че зидът на сградата на ищците няма носеща функция,
предвид това, че носещите ребра на подовите конструкции са успоредни на
калканния зид, т.е. те не са захванати за него.
Посочва, че от
представената по делото строителна документация се установява, че изпълнения
изкоп и фундамента на плочата отговорят на одобрения технически проект по част
„Геология“ и част „Конструктивна“.
Дава заключение, че е
изпълнено укрепване на външната стена на сградата на ищците с колона и метална
планка на граничната калканна стена.
При оглед не констатира
наличие на външни пукнатини и деформации сочещи пропадане или потъване на
сградата на ищците.
Зидарията на комина е
изпълнена на височина от около 1,4 метра над нивото на билото на сградата на
ищците, като приблизително половината е новоизградена зидария.
В съдебно заседание при
приемане на заключението експерта посочва, че при осъществяване на ново
строителство в съседство с други съществуващи постройки, като една от
проектантските възможности, която е допустимо да бъде осъществена с оглед
предотвратяване на подкопаване на съседната стена е осъществяване на новото
строителство посредством изграждане на основата и част от стената на отделни
секции, които имат определена дължина, които се наричат ламели. По отношение на
поетапността на изграждането им няма нормативно изискване, като вещото лице
посочва, че след като се е запознал със заповедната книга, като част от
строителната документация намира, че предписанията са спазени.
Прието по делото е
заключение по тройна съдебно-техническа експертиза на вещите лица Н.Н., К.К. и Т.О..
Съставът от експерти след запознаване с материалите по делото и оглед на място
посочва, че в жилищната сграда на ищците са налице деформации концентрирани в
калканния и преградните тухлени зидове на коридора на жилищния етаж.Пукнатините
са с различна ширина от 1-2 мм до 7-8 мм.Пукнатините от към ул. Б. са слабо
изразени, като същите обхващат единствено мазилката. Като причина за появата на
пукнатини се посочва възрастта на постройката – 70 годишна сграда, която е към
края на експлоатационния си живот. Посочва се, че сградата е претърпяла няколко
земетресения преди да започне строителството в съседния имот.Като втора причина
за пукнатините се посочва неспазване на техническите изисквания за изпълнение
на тухлена зидария, като посочват, че над вратата на жилищния етаж не е
монтиран щурц и цялото натоварване от гредореда и тухления зид над вратата се
поемат от касите на същата. Констатират на място паянтова зидария изпълнена със
слаб разтвор между отделните редове. На следващо място, като причина посочват
температурно разширение, както и различната степен на сцепление на материалите
от които е изградена сградата. Строителството в съседния имот и свързаното в
него разрушаване на съществуващата сграда съставът на експертизата също
посочва, като причина за възникване на пукнатините. В съдебно заседание при
приемане на заключението вещите лица арх. Н. и инж. О. посочват, че няма
преобладаващ фактор, който да се откроява от посочените четири в заключението,
като намират че действието им е
комплексно за образуване на констатираните в сградата увреждания. В.л. инж. К.
намира, че преобладаващ фактор за тези вреди е възрастта на постройката и
конструктивната схема на сградата.
Посочва се в заключението,
че при събаряне на сградата в съседния имот са настъпили конструктивни
изменения на жилищната сграда на ищците, като същата е останала със зид с
дебелина 12 см. от към границата със съседния имот, който зид е следвало да
понесе част от натоварването на гредореда и покривната конструкция, без
същевременно да има нужните носещи способности.
С оглед поставената им
задача вещите лица посочват, че в сградата на ищците следва да бъдат извършени
СМР, чиято стойност възлиза на 8000 лева, като в съдебно заседание по приемане
на заключението посочват, че това са всички онези дейности, които следва да
бъдат осъществени за въвеждане на сградата в експлоатация.
Външният зид на сградата на
ищците установяват, че е с дебелина от 12 см., като сградата не е изпълнена с носеща
стоманобетонна конструкция, а е с гредоред. Минималната дебелина на външните
зидове, а и на всички останали, които имат носещи функции посочват, че следва
да бъде поне 25 см., при изпълнение на зидария от плътна единична тухла.
В точка 5 от заключението
си допускат възможността да не е спазено предписанието на инженер –
конструктора за изпълнение на изкопа на ламели с дължина от 1,5 метра, като в
съдебно заседание поясняват, че по делото са представени строителни книжа и в
частност окончателен акт за приемане на плочата, но не и междинна строителна
документация, от която да бъде направен извода за спазване на предписанието на
инженер – конструктора и съответно отразяването на тези дейности в окончателния
акт. Липсва междинна строителна документация, която да даде възможност да бъде
направена проверка дали дейностите правилно са отразени в окончателния акт. За
достигане на този си извод вещите лица се ръководят от вписванията н
заповедната книга – заповеди №1и и №2, така и от представените по делото чертежи
– в случай 1.33.
Констатира се осъществяване
на дейност по укрепване на сградата на ищците с L-образна планка и стоманобетонна колона, от към
съседния имот. В съдебно заседание поясняват, че за да бъдат осъществени тези
дейности то е било налице необходимост от запазване сградата на ищците.
В т.7 от заключението си
посочват, че се наблюдават пукнатини по носещия външен зид на сградата от към
ул. Б., които са с незначителни размери и концентрирани в областта на
прозореца. Значителни коси хоризонтални пукнатини се забелязват в тухления зид
на коридора и кухнята в близост до граничния зид със съседната сграда в ПИ 339,
като причините за същите посочват в т.1 от заключението си. Уточняват, че
наличието на хоризонтални пукнатини е възможно да бъде причинено и от
поддаването на основата на сградата в този участък.
Не е спазена нормативно
изискуемата височина на комина, който е иззидан на височина 1,40 метра, при
необходима такава най-малко с 30 см. по – висока от билото на съседната сграда
или съседна стена, с която граничи.
Вещите лица Н. и О.
посочват, че сградата на ищците и старата сграда, която е била налична в
съседния имот преди събарянето й са представлявали неразделна част от една
сграда. В мотиви на това си становище експертите посочват, че установяват пълно
съвпадение на кота корниз между двете сгради, дебелината на граничния зид от само
12 см. и наличието на зазидан отвор за врата в този зид, съответно липсата на
зид в подпокривното пространство между двете сгради, общия гредоред и дървена покривна конструкция,
съответно липсата на надзид над покривните повърхности са онези факти, от които
вещите лица правят извод за общо цяло на сградата на ищците и съборената
постройка в съседния имот.
На особено мнение по този
въпрос е в.л. К., който намира, че не са налице данни по делото, от които да
бъде направен извод, че двете сгради са били едно общо конструктивно цяло. Посочва,
че двете сгради са били огледално симетрични, всяка със собствени конструктивни
елементи. Посочва, че е възможно всяка от сградите да има собствена калканна
стена, която има преградни функции без носещи такива.
Не се установяват
прорязване на конструкцията между етажите, доколкото излагат, че изпълнението
на сградата е от дървен гредоред. Покривната конструкция е дървена скатна, като
експертите са констатирали прорязване на дървените подложки и на столиците с
цел да бъде отделена конструкцията на подлежащата на събаряне на сграда в
съседния имот. В съдебно заседание уточняват, че столицата е носещ елемент на
дървената покривна конструкция, като самото прорязване на елемент от покривната
конструкция няма връзка с поява на пукнатините. Евентуално начинът на
изпълнение и последяващото атмосферно влияние биха довели до проникване на
вода.При оглед вещите лица не са констатирали навлизане на вода в тази част на
сградата.
Дебелината на граничния зид
възлиза на 12 см., като единствено констатират, че е осъществено доиззиждане на
стена в полуподземен етаж, като дебелината на зида е достигнато до 25 см.
Към настоящия момент
конструкцията на сградата не отговоря на конструктивните изисквания за сграда в
земетръсни райони, съответно не отговоря на противопожарните изисквания. При
разглеждането на сградата на ищците и тази в съседния имот, преди събарянето й
като едно конструктивно цяло, намира, че и към този момент тя не е отговаряла
на техническите норми действащи към момента на изграждането й.
По искане на ищците е
разпитана свидетеля Т.С.К., същата наемател на приземен етаж от жилищна сграда
на ул. Б. №3а. Свидетеля посочва, че в наетата от нея част е започнала да живее
през 2016г. При нанасяне в имота всички стени са били боядисани, банята с
плочки, нямало е влага, мухъл. Нямало и пукнатини, включително и около касите
на вратите. Около 3-4 месеца след наемане на помещението в съседния имот било
осъществено събаряне на стара къща, съответно започнали изкопни работи. Месец
след осъществяване на изкопа свидетеля забелязала, че в помещението, което
обитава се появяват пукнатини по тавана, по стените в областта на касите на
вратите. Появила се и влага по стените. Свидетеля се обърната към първия ищец,
който извикал представители от съседния строителен обект за да констатират
вредите. Било осъществено замазване на стена отвътре, вследствие на което пукнатината
била заличена, но влагата останала. Посочва, че на горения етаж от сградата при
първоначално посещение през 2016-2017г.
не е констатирала наличието на пукнатини, като такива са се появили след
започване на строителството в съседния имот.
По искане на ищците е
разпитан свидетеля Ж.Н.Й.. Свидетеля посочва, че обитава първи етаж от къща на
ул. Б. №3а считано от 2017г. Към този момент единствено в коридора на
помещението е имало пукнатини по мазилката, но на други места такива не са били
налични. След осъществяване на изкопа в съседния имот, свидетеля започнал да
наблюдава пукнатини по вратите, по тавана, като в коридора дори паднало и парче
от мазилката с размери от около метър на метър. Появили се и пукнатини по
вратата на кухнята, по вратата на лявата спалня, отвесни и хоризонтални
пукнатини около комина. На свидетеля е известно, че в приземния етаж е била
иззидвана подпорна стена.
Разпитана е свидетеля Р.Б.М.
– съпруга на ищеца М.. Свидетеля посочва, че през 2017г. в съседния на имот е
започнало строителство на нова сграда, като преди това била разрушена
съществуваща. Старата сграда и тази на ищците е била една обща сграда с общ
покрив, като сградата била разделена от разделителен вътрешен зид. Посочва, че
й е известно, че в разделителния зид е имало врата, която е водила в съседната
част на сградата. Разделителната стена на съборената къща е била с дебелина от
12 см., като при събаряне са били разрушени покрива и външните стени на
постройката. Разделителните плочи на етажите между двете постройки били
изпълнени от гредоред. Свидетеля посочва, че при събаряне на сградата покривът
е бил разрушен до билото, след което бил поставен фазер на калканния зид.
По искане на ответника е
разпитан свидетеля И.Г.Г.– в трудово правоотношение с ответното дружество.
Свидетеля посочва, че е запознат със строежа на ул. Б. №3, на същия е
присъствал лично от началото до неговия край. Преди започване на строителната
дейност е бил помолен от първия ищец да присъства на оглед на жилищната сграда.
Този оглед се е осъществил, като свидетеля в имота на ищците е констатирал
наличието на леки пукнатини. Този оглед е бил осъществен още преди събаряне на
старата постройка в съседния на ищците имот. Пукнатини е забелязал в коридора и
над вратите над касите, и в една от стаите с ширина от около милиметър.
Осъществен е бил и оглед на долния етаж, като свидетеля посочва, че същия е бил
в отлично състояние. Старата сграда в съседство била събаряне на ръка, а не
посредством механизация с оглед това де не се засегне сградата на ищците. След
събарянето констатирали, че зидарията на къщата на ищците е с дебелина от 12
см., като същия бил почти без никаква основа. Самата къща била на каменна
основа. След установяване, че дебелината на външния зид е 12 см. било
препоръчано да се направи допълнителна зидария до достигане дебелина от 25 см.
По искане на първия ищец зидът бил изпълнен в неговия имот посочва свидетеля.
По отношение укрепване на външния зид било осъществено поставянето на желязна
планка, изливане на бетонна колона и използване на желязна арматура, при което
била опасана сградата от към калкана при границата й с новия строеж. По
отношение на изкопа на новата сграда посочва, че не е осъществявано подкопаване
на основи, доколкото изкопа за новата сграда бил изпълнен на ниво на сградата
на ищците, така че под основите на ищцовата сграда не било сваляно ниво.
Основата на новата сграда била отливана на етапи, съобразно заданието на
конструктора, като парцела бил разделен на квадрати и на етапи били същите
заливани с бетон, следвало вдигане на стените, след което продължавали към
другите основи. По отношение на комина на същия бил иззидан по начин, по който
първият ищец пожелал, височината на комина било посочена изрично от ищеца М..Свидетеля
посочва, че е указал на първия ищец, че комина следва да бъде иззидан над
новата сграда, дори му предложил да бъде поставена дълга тръба, но М.посочил,
че иска да бъде иззидан с 50 см.Известно му е, че в последствие ищецът е отказал
да даде разрешение за поставяне на скеле в неговия имот за иззиждане на комина
над новата сграда.
Свидетеля посочва, че
сградата, която е била съборена е била долепена до сградата на ищците. Стената
на старата постройка, която била съборена, която граничила с имота на ищците
била с дебелина от 12 см. и изпълнена с единични тухли и кал, като не се е
налагало да бъде осъществявано разрязване на тухли.
Разпитан по искане на
ответникът е свидетеля Ю.Т.Д.– управител на „Т-И.“ и в трудово правоотношение с
третото лице помагач „С.к.с.“. Свидетеля посочва, че е възложител на строежа на
ул. Б. №3. Свидетеля излага, че преди започване на строителните работи е бил
поканен от ищеца М. за да огледат къщата му. Констатирал е наличието на
пукнатини по калканната стена и други такива по напречните стени. Пукнатините
били хоризонтални към пода.Над вратите свидетеля също забелязал пукнатини. Събарянето
на старата сграда е осъществено ръчно, под надзора на ищеца М., който е нямал
претенции към осъществяваната дейност. След събаряне на страната постройка се
установило, че външния калканен зид бил осъществен посредством единични тухли с
дебелина от 12 см. По предписание на конструктора калканната стена била
захваната по цялата й дължина с голяма планка, като била отлята и колона от
стоманобетон. На по-късен етап по искане на ищеца М. била иззидана допълнителна
стена в приземния му етаж, била положена хидроизолация между стените. Основите
на новия строеж били наравно с тези на сградата на М..По отношение на комина
посочва, че лично ищеца М. е определил неговата височина, като съобразно това
му желание бил осъществен и зидът с височина от около 30-40 см. След изграждане
на новата сграда ищецът М. сезирал административните органи, като му било
предложено в неговия имот да бъде монтирано скеле, с помощта на което да бъде
иззидан комина съобразно нормативните изисквания, но М. отказал да даде достъп
до имота си.
По отношение на
наводняването на имота на ищците посочва, че ищецът М. е отводнил свои
постройки към имота, в който се е изграждала новата сграда, като след дъжд
водата се е просмукала в неговата къща. По негово желание било осъществено
бетониране на участък намиращ се в имота на възложителя, за да се предотврати
бъдещо навлизане на вода в къщата му.
Разпитан е свидетеля Б.С.М.–
работил по възлагани от ответното дружество проекти в качеството му на
архитект. Свидетеля посочва, че е проектирал сградата на ул. Б. №3. Старата сграда
и сградата на ищците са били различни сгради, макар и да се строени по еднотипен
проект. Преди започване на строителството е осъществил оглед на място, като е
констатира,че е налице разлика в изпълнението на прозорците на първия и втория
етаж. Покривът на сградите и бил извършен с различни по вид керемиди. При
осъществяване проектирането на сградата и съобразявайки се в действащия ПУП,
който е разглеждал сградите като отделни една от друга е била издадена и виза
за проектиране. Свидетеля не може да посочи дали конструкциите на покривите са
били общи, като посочва, че единствено си спомня, че покритието е било
изготвено с различни по вид керемиди.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни
противоправни действия или бездействия, която има
обезпечително - гаранционна
функция.
Съдебната практика приема, че възложителят на дадена работа и прекият
причинител отговорят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди.
Пострадалият може да реализира правата си като предяви иск или срещу прекия
причинител или срещу възложителя на работата на осн. чл.49 ЗЗД или срещу
двамата за реализиране на солидарната им отговорност, в който смисъл решение № 581/30.09.2010г.,
постановено по гр. дело № 1019/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.
Споделяйки горепосочената практика настоящия съдебен състав не споделя
доводите на ответника, че предявения иск е недопустим доколкото е насочен към
извършалият пряката строителна дейност, а не към възложителя на строежа.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да докаже, при условията на главно и
пълно доказване, наличието на противоправно, увреждащо го действие или
бездействие, неговият автор, вината на дееца, настъпването на вредоносен
резултат от непозволеното увреждане, определен по вид и обем,
причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди, както и, че
последните са настъпили от деятелност на деликвента, във връзка с работа,
възложена му от ответника по иска.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема, че ищецът М.
е собственик на ½ ид.части от
поземлен имот на ул. Б. №3а, която собственост за последния произтича от
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 152/1994г., съответно от по
¼ ид.част от процесния имот е собственост на ищците А. и Е. М., в качеството
им на наследници на Р.М.. Не се оспорва от страните по делото, че в собствения
на ищците имот с идентификатор 10135.1501.340 се намира жилищна сграда,
състояща се от две стаи,кухня, баня, тоалет, масивно стълбище, маза, склад за
зимнина.Безспорно също така е и обстоятелството, че в съседния на ищците имот е
осъществено строителство но нова жилищна сграда, като и че преди постояването
на новата сграда в съседния имот се е намирала стара постройка, която в
последствие е съборена за реализиране на новия строеж.
Спорът по същество е съсредоточен около въпроса дали при осъществяване на
строителните работи по изграждане на новата сграда в съседния на ищците имот с
идентификатор 10135.1501.339 са нанесени имуществени вреди на жилищната сграда
на ищците.
Строителството в имот с идентификатор 10135.1501.339 е реализирано
съобразно издадено разрешение за строеж № 95/03.07.2017г. от Община Варна.Не се
спори, че стоежа е реализиран, както и че сградата, която е построена в имота е
въведена в експлоатация.Възложител на строежа е търговското дружество „Т - И.“,
представлявано от свидетеля Ю.Т.Д.. Изпълнител на строителството е ответното
търговско дружество „Д.К.9.“ ЕООД, а третото лице помагач на ответника „С.К.С.“
ООД е дружеството осъществяващо независим строителен надзор на строителния
обект.
Към материалите по делото е приобщен И.иционния проект, от който се
установява, че проектант на жилищната
сграда изградена в съседния на ищците имот е третото лице –помагач на ответника
Г.А.. Съобразно вписванията към обяснителната записка към проекта в част
„Конструктивна“ е посочено, че не следва да бъде допускано извършване на
строителни работи чрез подкопаване. По отношение на така вменено от проектанта
на жилищната сграда условие да не се допуска подкопаване единичната и тройна
съдебно – технически експертизи са категорични, като дават еднозначни
заключение, че такова не е допуснато. Изрично в съдебно заседание при приемане
на тройната съдебно – техническа експертиза в.л. О. посочи, че котата на изкопа
на двете сгради е изравнена.
Спорен се явява въпроса относно начинът на осъществяване на изкопа и
изпълнение на фундаментите, съответно дали съществуващата в съседния имот стара
сграда и тази на ищците е представлявала едно конструктивно цяло и отношението
на това обстоятелство към настъпилите вреди.
В обяснителната записка към изготвения И.иционен проект в част
„Конструктивна“ третото лице – помагач Г.А. в качеството й на проектант на жилищната
сграда е посочила, че при калканите основите следва да бъдат изпълнени с
ламели, последователно, шахматообразно, като се спазва реда, посочен в
строителната документация. Изпълнението на всяка следваща ламела следва да се
пристъпи най-рано 2 дни от бетониране на предходната. За посоченият метод на
полагане на основи в.л. К. посочва в съдебно заседание при изслушването си, че
използването на ламели е едно от възможните проектантски решение при
осъществяване на строителство в съседство с други съществуващи жилищни сгради.
Този метод е съсредоточен около недопускането подкопаване на основите на
съществуващите сгради. При него се осъществява изграждане на основата и част от
стените на отделни секции, които се наричат ламели, като целта е да не се допусне
разкопаване на голяма част от изкопа в близост до съществуващата сграда.
Експерта в заключението си по единичната съдебно – техническа експертиза
посочва, че предписанията на проектанта в тази им част са спазени. В
заключението на тройната съдебно – техническа експертиза се допуска вероятност за не точно спазване на
предписанията на инженер – конструктора за изпълнение на изкопа на ламели с
дължина от 1,5 м. по реда указан в строителните книжа. В съдебно заседание съставът
уточнява, че не може да бъде даден категоричен извод за спазване на
предписанията доколкото по делото не са представени междинни строителни книжа.
Съставът е разгледал вписванията в заповедната книга и съдържащите се в нея
заповеди №1 и №2, като макар и да е
съставен окончателен акт по приемане на стоманобетонната плоча, то не може да
бъде изведено от тези записи дали специфично заложените изисквания са спазени.
В своите устни показания Свидетеля И. Г. посочва, че основите на сградата
били положени съобразно заданието на инженер – конструктора, като парцела бил
разделен на отделни квадрати и на етапи били заливани същите с бетон, след
което са вдигани стените и се продължавало напред. Това са и единствените по делото доказателства
в случая гласни такива, които посочват, че предписанието на проектанта на
сградата при осъществяване на изкопа и фундамента на сградата е спазено.
Показанията на свидетеля Г. следва да бъдат разглеждани под ограничителната
разпоредба на чл. 172 ГПК, като се вземе възможната му заинтересованост от
изхода на спора с оглед наличното
трудово правоотношение, в което се намира той с ответното дружество. При
условие, че липсва надлежно съставена междинна строителна документация, която
да удостоверява осъществяване на изкопа по посоченото предписание, само и
единствено на основание гласните показания на свидетел при условията на чл. 172 ГПК съдът не може да приеме за доказано осъществяването на факт от съществено
правно значение за спора. Наред с това съдът посочва, че от заключението и на
двете назначени по делото технически експертизи единична и тройна такава се
установява, че след осъществяване на изкопа е извършена допълнителна
укрепителна дейност на сградата на ищците, и в частност на стената явяващ се
калканна с имота, в който ответникът е реализирал строителство на нова сграда.
Поставена е била L- образна планка и стоманобетонна
колона. Изрично при приемане на заключението на тройната съдебно – техническа
експертиза се посочи, че доколкото е реализирано това укрепване, то същото е
било наложително с оглед необходимост от запазване на сградата. Съдът
подчертава, че такава дейност не е разписана като необходима за изпълнение от третото
лице – помагач на ответника в качеството й на проектант на сградата Г.А. в
обяснителната записка към част „Конструктивна“ по приложения и приет по делото И.иционен
проект за строителство.При тези съображения съдът не кредитира свидетелските
показания на свидетеля Г. в частта, с която същия посочва, че е спазена
етапността при реализиране на изкопа доколкото същите не се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал. Не се кредитира и заключението на
в.л. К. по единичната приета по делото съдебно – техническа експертиза в тази и
част, доколкото заключението почива единствено на окончателния акт, с който е
приета стоманобетонната плоча на обекта. Съдът приема, че не е възможно да бъде
даден отговор за спазване на заложените при строителство изисквания на база
записите в окончателния акт, без наличие на съответната междинна строителна документация,
която изрично съдържа вписвания за етапите, при които е осъществявано
строителството, и от която да е видно, че изпълнението на ламелите отговоря на
дадените за същите предписания.
Видно от вписванията в заповедната книга - заповед №1 от 06.10.2017г. се
установява осъществен изкоп на проектна дълбочина, при което е разрешено
полагане на арматура, а три дни след това на 09.10.2017г. е разрешено
бетониране, като с тази заповед №2/09.10.2017г. се констатира дейността по
полагане на подложния бетон, изготвен е куфраж на фундаментната плоча и
монтирана армировката по проект. При приемане на кофража и армировката е
разрешено бетониране. Изискването на проекта при изпълнение е да бъде
осъществено изпълнение на всяка следваща ламела най – ранно два дни след
бетониране на предходната, като независимо от обстоятелството, че такъв
нормативен срок не е предвиден между изпълнението на двете секции, то не може
от наличната по делото строителна документация да бъде прието, че конкретните
за обекта и предписани с И.иционния проект в частта му „Конструктивна“
изисквания при осъществяване на изкопа и изграждането на фундамента са
спазени.
Предвид недоказване предписанията дадени с И.иционния проект от изпълнителя
при реализиране на строителството на новата сграда в съседство със сградата на
ищците, съдът намира, че това по същество представлява противоправно увреждащо
действие, допринесло до поява на имуществените вреди в жилищната сграда на
ищците.
В точка 7 от заключението си съставът на тройната съдебно – техническа
експертиза посочва, че значителни коси хоризонтални пукнатини се забелязват в
тухления зид на коридора и кухнята в близост до граничния зид със съседния
имот, в който ответника е реализирал ново строителство, като причините за
появата им се съдържат в отговора по т.1 от заключението, но се прави и изрично
уточнение, че е възможен произходът им вследствие подаване на основата в този и
участък. Съдът приема изводът на тройната съдебно – техническа експертиза, като
в заключение посочва, че начинът по който е осъществен изкопът за новата сграда
и изработена основата на същата способстват за причиняване на имуществените
вреди.
Следва да бъдат разгледани и твърденията за причинени имуществени вреди
вследствие събаряне на съществуващия в съседния на ищците имот, при твърдения,
че същия е едно конструктивно цяло с имота на последните.
Въпросът съобразно твърденията на ищците е досежно технологичната същност
на строежа, а не относно юридическият му статут. По отношение на вторият
критерий съдът намира, че по делото няма данни, че към момента на издаване
разрешението за строеж жилищните сгради намиращи се в имота на ищците и тази в
съседния имот са били един общ жилищен обект, като общ се има в предвид
правният смисъл на думата.Поначало правният статут следва да отговаря на
конструктивното изпълнение на обектите, съответно и обратното техническото
изпълнение да отговоря на правното. В случай тогава когато е осъществено едно
строителство, което е заварено към действащата нормативната уредба отнасяща се към
индивидуализацията на самостоятелните обекти на правото на собственост,
съответно техническите правила и норми за изграждане на същите, то може да бъде
наблюдавано разкъсване на връзката между юридическата и техническата
(конструктивната) самостоятелност на обектите.
От правна страна към момента на
започване на строителство в имот с идентификатор 10135.1501.339 на ул. Б. №3 в
гр. Варна, последния е бил самостоятелен имот, в който е била разположена
жилищна постройка. При спазване на действащите строителни правила и норми е
било издадено разрешение за строеж на нова сграда, която съобразно одобрения И.иционен
проект следва да бъде реализирана на калкан (долепено строителство) от двете си
страни. Отделна е и собствеността на жилищната сграда на ищците от тази
намираща се в съседния имот. Правната индивидуализация обаче се прави на база
действащата към момента нормативна уредба, а конструктивната индивидуализация
на база заварено положение. По въпроса дали старата съществуваща в съседния
имот жилищна сграда и тази на ищците е едно конструктивно цяло в заключенията
на единичната съдебно - техническа
експертиза и заключението по тройната такава е налице противоречие. Съответно
в.л. К. в заключението по депозираната тройна съдебно – техническа експертиза
изрази несъгласие с мнозинството от състав, като не приема довода, че е налице
конструктивна цялост. Вещите лица Н. и О. посочиха, че и при двете сгради се
наблюдава съвпадение в кота цокъл, корниз и било, съвпада външния граничен зид
и при двете от 12 см. дебелина, липсва преграден зид в подпокривното
пространство, не осъществен и надзид над покривните повърхности.
Съдът приема заключението на вещите лица Н. и О., доколкото наличието на
общи технически елементи при изграждането и на двете сгради, без наличието на
които те самостоятелно не биха могли да съществуват навежда на извода, че те
технологично са едно общо цяло. Покривът е бил общ и за двете без разделителна
стена, като видът на покривните керемиди и факта, че същите са различни не
обосновава извод в противната насока. Покривът е задължителен елемент от
сградата, а той в случая е бил общ и за двете постройки, което обуславя
конструктивната им идентичност.
При този извод следва да бъде поставен въпроса дали при реализиране събаряне
на сградата в съседния имот, като конструктивна част от сградата на ищците са
били нанесени вреди, отделно от тези които са нанесени при реализацията по
късно на изкопа и изработка на основите на новия строеж.
Съдът намира, че отговора на този въпрос е отрицателен. Показанията на
свидетелите Г. и Д.са категорични,еднопосочни и взаимодопълващи, като същите
посочват, че работата по събаряне на старата сграда в съседния на ищците имот е
осъществена ръчно с цел да не бъде повредена сградата на последните. В
заключението по тройната съдебно – техническа експертиза вещите лица посочват,
че са констатирали прорязване на столицата,която е общ конструктивен елемент от
покрива на сградата, като същевременно посочиха, че не са забелязали поникване
на вода в резултата от атмосферни влияния
вследствие промяната на конструкцията. Свидетеля М. посочи, че след
премахване на покрива е било поставено парче фазер на калкани зид. Тези
показания на свидетеля кореспондират със заключението на вещите лица, от което
съдът приема, че при премахване на общия за двата обекта елемент, а именно
покрива на сградата не са нанесени имуществени вреди. По отношение на
останалите елементи, които се явяват гранични с имота на ищците – калканна
стена и комин, съдът също приема, че при премахването им вследствие избраният
ръчен способ за отстраняване не са нанесени вреди.
Ответникът в срокът по чл. 131 ГПК е релевирал възражения, като посочва, че
уврежданията на сградата на ищците е в резултата на конструктивно изпълнение на
последната, съответно със свое поведение ищеца М. е допринесъл до увеличаване
размера на вредите.
За да бъде даден отговор на тези възражения на ответната страна на първо
време следва да бъде поставен въпроса дали единствено и само осъществяването на
изкопа в съседния имот и начинът на изработка на фундамента е онзи фактор,
който допринесъл за настъпване на
вредите.
Този въпрос без предмет на изследване както на единичната съдебно
–техническа експертиза, така и на тройната такава. В заключението си по единичната
СТЕ в.л. К. посочи, че причината за появяване на наличните хоризонтални и
диагонални пукнатини с широчина от 1-2 мм.
до 7-8 мм. е в резултат от ниската носимост на стените предвид
дебелината от едва 12 см. и положения свързващ материал – жълта пръст (кал). По
комплексен характер на произхода на констатираните вреди посочва заключението
на тройната съдебно – техническа експертиза. На първо място се сочи, че
сградата е приблизително 70 годишна, същата към края на своя експлоатационен
живот. Тази сграда е претърпяла множество силни земетресения, като същата не
отговаря на техническите изисквания към момента изграждането й (т.12 от
заключението). На второ място констатирани са неспазване на технически
изисквания за изпълнение на тухлена зидария, като изрично посочват вещите лица,
че над вратата на жилищния етаж не е монтиран щурц, при което натоварването от гредореда и
тухления зид се поема от касите, при което се появяват пукнатини. Констатират
слаба зидария изпълнена със слаб разтвор. На трето място излагат влиянието на температурните
разширения, както и различната степен на сцепление на материалите, от които
сградата е построена. Като четвърта и
последна причина за причина на вредите се посочва осъщественото строителство в
съседния имот.
В съдебно заседание при защита на депозираната експертиза вещите лица Н. и О.
посочиха, че от така изброените четири фактора довели до нанасяне увреждания на
сградата на ищците преобладаващ такъв не може да бъде изведен, като намират
действието им за комплексно. Вещото лице К. откроява като преобладаващ фактор
възрастта на сградата и конструктивното й изпълнение.
По делото се съдържат гласни показания досежно наличието на вреди в имота.
Свидетеля К.посочи, че е била наемател на приземния етаж на жилищната сграда на
ул. Б. №3а, като обекта е обитавала от 2016г. Посочва, че при нанасянето си е
нямало пукнатини по стените, включително
и около касите на вратите. Месец след започване на строеж посочва, че са се
появили пукнатини по тавана, по стените и в областта на касите, по стените се
появила и влага. Посещавала е горния жилищен етаж, но не е констатирала наличие
на пукнатини преди строежа, такива се появили след това. Свидетеля Й., който
бил наемател на жилищния етаж на ул. Б. №3а посочва, че при нанасянето си през
2017г. пукнатини е имало единствено по мазилката в коридора, като след
започване на стоежа в съседство такива са се появили по тавана, около комина.
Свидетеля Г. посочва, че преди да започнат дейност по строителство е осъществил
оглед в жилището на ищците, като е констатирал наличието на леки пукнатини.
Същите били налични в коридора и над касите на вратите, като били с ширина от
около 1 мм.На долния етаж не бил констатирал пукнатини. Свидетеля Д.посочва, че
също е осъществил оглед в жилището преди започване на строителството, като е
констатирал наличие на пукнатини по калканната стена и по другите напречни
такива, същите били хоризонтални към пода. Наблюдавали се и пукнатини в
областта на касите на вратите.
От анализа на събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че в
жилищната сграда на ищците преди започване на строителството на новата сграда е
имало налични пукнатини, които вследствие начинът на осъществения изкоп и
изработка на основата се увеличили своята широчина, съответно са се появили
нови такива. При съпоставяне на гласните показания и заключението по приетите
по делото експертизи, съдът стига до извода, че причината за появата им е
комплексна, по начин посочен от вещите лица по тройната съдебно – техническа
епикриза. Следва да бъде отчетено, че сградата е на 70 години, следва да бъде
взето в предвид и начинът на изграждане на същата. Безспорни за събраните по
делото доказателства, че външния калканен зид към старата постройка е с
дебелина едва 12 см. изработен от единични тухли скрепени с кал. Сградата не
отговоря на техническите изисквания още към момента на построяването си, като
отделно от това в периода на експлоатацията си е претърпяла множество силни
земетресения. Всичко това разгледано в съвкупност води до извода, че не може да
бъде приет един основен, водещ фактор на който да се дължат наличните в имота
на ищците вреди. При изложените съображения съдът приема становището на в.л. Н.
и О., като счита че всички изложени условия са способствали в еднаква, равна
степен за допринасяне вредите, които са констатирани в обекта на ищците.
Следва да бъде даден отговор и на въпроса относно възраженията на ответника
за съпричиняване от страна на ищеца М. при настъпване на вредоносния резултат. Във всички случаи това ще бъде поведение на
увредено лице, с което то способства за увеличаване размера на вредите които за
му причинени.
Съдът намира, че релевиранато възражение е основателно, като счита, че
поведението на ищеца М. по отношение на начинът на изпълнение на коминът на
сградата е допринесло до увеличаване на настъпилите вреди.
Категорични са и двете приети по делото съдебно – технически експертизи,
че коминът на сградата, която е долепена
до новопостроената такава следва да нахвърля кота било на последната с 30 см.,
а в настоящия случай е реализирано иззиждане на комина на обща височина от едва
1,4 метра. Причините за неспазване нормативно изискуемите височини на комина
съдът намира, че касаят поведение на ищеца М.. Този си извод прави от анализа
на събраните гласни доказателства и в
частност тези на свидетеля Г. и Д.. Първият посочи, че по изрично настояване на ищеца е иззидал комина на
височина посочена от него, съответно му е указал, че с полагане на тръба следва
да бъде изведен комина на височина над новата сграда, но М. категорично е
отказал. Свидетеля Д.посочва, че в последствие на ищеца М. е предложено да бъде
монтирано скеле в имота му за да бъде доиззидан до нормативната височина
коминът му, но отново е получен отказ от последният. Този следващ отказ се
потвърждава и от свидетеля Г..
По изложените съображения и доколкото съдът прие, че се доказа наличието на противоправно,
увреждащо действие от страна изпълнителя на строителния обект – ответното търговско
дружество относно начинът на осъществяване на изкопа и изработка на основата,
което е довело до настъпване на вредоносен резултат, а именно поява на нови и
увеличаване размера на съществуващи пукнатини в жилищната сграда на ищците,
както и че е налице причинна връзка между деянието и вредите, то следва да бъде
направен извод, че фактическия състав на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е
осъществен. Това, че деянието на ответното дружество не е единствена причина за
резултата, т.е. това, че вредата е причинена от съвкупно въздействие на множество
явления и събития, едно от които е сочено в процеса за вредоносно такова, то
това обстоятелство не изключва отговорността за деликт, а само определя обема
на отговорността.
В заключението си по тройната съдебно – техническа експертиза вещите лица
посочват, че общата стойност на всички строително – монтажни работи, които
следва да се осъществят в обекта на ищците за отстраняване на констатираните имуществени
вреди, възлиза на 8000 лева. От така посочената обща сума съдът намира, че следва
да намали сума в размер на 680,21 лева, която се явява стойността на
строителните и ремонтни работи в частта по отношение на съобразяване нормативно
изискуемата височина, която следва да достигне комина на сградата на ищците,
поради уважаване на възражение за налично съпричиняване от страна на ищеца М.. Сумата
съставлява сбор от стойността на дейностите посочената по пункт 20, 24 и 28 от
заключението на тройната съдебно – техническа експертиза. По отношение на
сумата от 480 лева по пункт 28 от заключението на експертите съдът отнася към
необходимата механизация за осъществяване иззидване на комина на нормативна
височина - над кота било на съседния на ищците имот, доколкото и предвид
реализиране на строителството тази дейност вече не може да бъде осъществена
поетапно, а следва да се осъществи еднократно при използване на посоченото от
вещите лица техническо средство.
При тези съоръжения общия размер на строително – монтажните работи, които
следва да бъдат осъществени в имота на ищците следва да бъде намален до 7319,79
лева.
Съдът в мотивите си прие, че факторите указали влияние върху жилищната
сграда с оглед настъпване на процесните вреди са четири на брой, така както
последните са посочени в т.1 от заключението на тройната съдебно – техническа
експертиза. Прие становището на вещите лица Н. и О., че от тези четири фактора
няма преобладаващ такъв, която да се откри при причиняване вредите в имота на
ищците, а същите са действали комплексно, при което поравно са допринесли за
настъпилите имуществени вреди. Предвид това, че отговорност на ответното
дружество може да бъде търсена единствено и само по отношение на фактора
строителство на нова сграда в съседния на ищците имот и в частност начинът на
осъществяване на изкопните работи и изработка на основата, но не и по отношение
на останалите обстоятелства, които за указали влияние за реализиране на
вредите, то общо определеното обезщетение за причинени неимуществени вреди
следва да бъде намалено съразмерно действието на деянието, за което изпълнителя
на строителство отговоря. От общо посочените 7319,79 лева – СМР необходими за
възстановяване на сградата, ответникът отговоря в размер на ¼ от тях или
сумата в размер на 1829,94 лева.
Ищецът М. е собственик на ½ ид.части от жилищната постройка, поради
което дължимото му обезщетение възлиза в
размер на ½ от 1829,94 лева или сумата от 914,97 лева, като предявеният
иск следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от 914,97 лева до
пълно предявения размер от 6175 лева. В полза на ищците А. и Е. М. следва да
бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер от по 457,48 лева, за
всеки един от тях, като предявените искове за разликата над уважения размер от
457,48 лева до пълно предявения размер от по 1425 лева следва да бъдат
отхвърлени. Върху уважената част на предявените искове се дължи и законна лихва
за забава считано от депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2018г. до
окончателно заплащане на задължението.
По отношение на разноските:
В полза на ищците следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски
съразмерно уваженият размер на предявените искове или сумата от 1202,59 лева
(1829,94х5931/9025), на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски
съразмерно отхвърлената част на предявените искове или сумата от 1427,05 лева
(7195,06х1790/9025), на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.К.9.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на М.П.М., ЕГН ********** *** сумата от 914,97 (деветстотин и четиринадесет лева
и 97 ст.) лева съставляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди –
пукнатини по стени и тавани на
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. Б.№3-А, с
идентификатор 10135.1501.340.1, ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2018г., като отхвърля
предявеният иск за разликата над уважения размер от 914,97 лева до пълно
предявеният размер от 6175 лева, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.К.9.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на А.Р.М., ЕГН ********** *** сумата от 457,48 (четиристотин петдесет и седем
лева и 48 ст.) лева съставляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди – пукнатини по стени и тавани на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул.
Б.№3-А, с идентификатор 10135.1501.340.1, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2018г., като отхвърля
предявеният иск за разликата над уважения размер от 457,48 лева до пълно
предявеният размер от 1425 лева, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.К.9.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Е.Р.М., ЕГН ********** *** сумата от 457,48 (четиристотин петдесет и седем
лева и 48 ст.) лева съставляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди – пукнатини по стени и тавани на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул.
Б.№3-А, с идентификатор 10135.1501.340.1, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2018г., като отхвърля
предявеният иск за разликата над уважения размер от 457,48 лева до пълно
предявеният размер от 1425 лева, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.К.9.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на М.П.М., ЕГН ********** ***, А.Р.М., ЕГН ********** *** и Е.Р.М., ЕГН ********** *** сумата от 1202,59 (хиляда двеста и два лева и 59 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски
съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.П.М.,
ЕГН ********** ***, А.Р.М., ЕГН ********** *** и Е.Р.М., ЕГН ********** *** да заплатят на „Д.К.9.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 1427,05 (хиляда четиристотин двадесет и седем лева и 5 ст.)
лева, съдебно –
деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на предявените искове, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
е постановено при участието на третото лице –помагач
на ответника - Г.Ц.А., ЕГН ********** *** и третото лице –помагач на ответника „С.К.С.“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис №2.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :