№ 12089
гр. София, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110111353 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от Т. А. П., с която са предявени срещу [фирма]
отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните несъществуване поради изтекла погасителна давност на
вземания на ответника от ищеца съответно за сумата от 6084,33 лв. главница,
представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 1.11.2009г. до
30.04.2012г., и за сумата от 999,19 лв. мораторна лихва от падежа на всяко вземане до
04.12.2012 г., за които е издаден изпълнителен лист от 29.04.2015г. по гр.д.№ 25866/2012г.
по описа на СРС, 88 с-в.
Въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ С. Х.. Не били извършвани действия годни да прекъснат давността.
Счита, че давността е била изтекла най-късно на 29.04.2020 г. По изпълнителното дело не
били извършвани изпълнителни действия. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Намира
иска за недопустим, тъй като изп. д. било прекратено. Оспорва се претенцията като
неоснователна. Твърди, че погасителната давност е прекъсвана многократно. Моли искът да
се отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
1
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието
на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за
дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен
интерес за ищеца от предприетата защита.
С определение от 16.05.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че в полза на [фирма] е издаден изпълнителен лист от
29.04.2015г. по гр. д. № 25866/2012 г. по описа на СРС, 88 с-в. за процесните вземания, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С. Х..
Видно от удостоверение за размера на дълга – л. 34 по изп. д. № *** по
изпълнителното дело няма събрани суми, като сумите 6084,33 лв. главница, представляваща
цена на потребена топлинна енергия за периода от 1.11.2009г. до 30.04.2012г., и сумата от
999,19 лв. мораторна лихва са дължими.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за
влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015
г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.
№ 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018
г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва
да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. №
1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.
Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 25866/2012 г. е издадена на 07.01.2013 г. и е
влязла в сила най-късно на 29.04.2015 г. /датата на издаване на изпълнителния лист/.
Спорно по делото е дали след влизане в сила на заповедта са извършвани
изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата
2
молба се твърди, че такива не са предприети.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е
посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно,
тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане.
Относно обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността виж практиката на ВКС - определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. №
854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о. на ВКС,
3
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, определение №
248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №93/17.05.2021г. по
гр.д.№2766/2020г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.
на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС.
От приложеното по делото копие от изпълнителното производство се установява, че в
хода на същото са предприемани множество действия годни да прекъснат погасителната
давност:
- молба за образуване на изп. д. с вх. № 136780 от 02.11.2016 г., която изрично
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ - възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е
действие водещо до прекъсване на давността – виж ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г.
о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.;
- налагането на запор на сметките на длъжника в [фирма] – л. 86 от делото. Запорното
съобщение е получено на 17.11.2016 г. – л. 67;
Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното съобщение е
връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото задължено лице се счита за
наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК. Запорът
върху вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато
салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното
съобщение на банката, и има действие по отношение на постъпленията на суми по
банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни
съобщения от съдебния изпълнител до банката – виж решение № 4 от 16.06.2017 г. по т. д.
№ 3129/2015 г. на II т. о. на ВКС. Запорът се счита наложен от получаване на запорното
съобщение и има действие до настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства,
поради което запорът в хипотезата на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, без
значение от наличностите по същата, е изпълнително действие с траен характер и
непрекъснато действие – виж решение № 265013 от 6.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
6531/2020 г. Наличието на наложен запор върху банковите сметки на длъжника по повод
молбата на взискателя, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, представлява изпълнителен
способ.
- налагане на възбрана върху апартамент № 38 в [адрес] с вх. № в Служба по
вписвания от 22.05.2017 г. – л. 146;
- с молба с вх. № от 31.07.2018 г. взискателят е поискал налагането на запори върху
банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника – л. 152;
- налагане на възбрана върху празно дворно място от 170 кв. м. в [населено място] с
вх. № в Служба по вписвания от 29.03.2019 г. – л. 202-203;
- налагане на възбрана върху 1/3 идеална част от двуетажна сграда заедно с дървена
постройка в [адрес] с вх. № в Служба по вписвания от 13.05.2019 г. – л. 34;
- с молба с вх. № от 11.02.2020 г. взискателят е поискал налагането на запори върху
банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника, както и изнасянето на публична
продан на собствените на длъжника движими вещи – л. 259
Взискателят е бил активен в хода на изпълнителните производства като направените
искания за изпълнителни способи, респ. за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ прекъсват давността,
независимо от това дали перемпцията е настъпила и дали е образувано ново изпълнително
дело или не.
Погасителната давност е прекъсната множество пъти /последно на 11.02.2020 г./ като
настоящият съдебен състав намира, че перемпцията е без правно значение за погасителната
давност, поради което процесните вземания не са погасени по давност.
4
На следващо място актуалната практика на ВКС приема, че погасителната давност не
тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника - виж решение №
50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на IV г. о. и решение № 50105 от 15.06.2023 г.
по гр. д. № 1589/2021 г. на IV г. о., решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 64/2019 г. на
III г. о. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия, като е
без значение дали висящият процес е иницииран от длъжника. Длъжникът може да се позове
на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен, като
предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност,
ако искът бъде отхвърлен. Ето защо и с предявяването на исковата молба на 02.03.2023 г.
давността по отношение на процесните вземания е спряла да тече
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
единствено на ответника. На ответника ще се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. А. П., ЕГН **********, с адрес [фирма], искове с
правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено
спрямо [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [адрес], че Т. А. П. не дължи
на [фирма] следните суми: сумата от 6084,33 лв. главница, представляваща цена на
потребена топлинна енергия за периода от 1.11.2009г. до 30.04.2012г., и за сумата от 999,19
лв. мораторна лихва върху главницата, за които суми е издаден изпълнителен лист от
29.04.2015г. по гр. д. № 25866/2012 г. по описа на СРС, 88 с-в, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА Т. А. П., ЕГН **********, с адрес [фирма], да заплати на [фирма], ЕИК
***, със седалище и адрес на управление [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
100 лв.– разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5