РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500063 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на "Електроразпределение Север" АД, ЕИК
********* против Решение № 830/02.12.2020г. по гр.дело № 1712/2020г. по описа на ВТРС,
с което първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, предявен от В. П. М. против
дружеството. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло исковата претенция, като е
приел, че ищцата не дължи на "Електроразпределение Север" АД сумата от 3 931.10 лв.,
представляваща начислена сума на основание чл.55 от ПИКЕЕ по партида с кл. №
********** и аб. № ********** за ел.енергия на адрес град Велико Търново, ул.“Симеон
Велики“ № 2, ет.2, ап.7, за която е издадена фактура № **********/19.06.2020г.
Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен,
като излага подробни съображения в тази насока. Излага, че правно необосновани са
изводите на съда, че не съществува възможност да се установи кога и по какъв начин е
възникнало натрупването на показания по скритата тарифа на електромера, поради което не
можело да се заключи, че отчетеното в тази тарифа количество ел.енергия е измерено от
електромера след монтажа му в обекта на ищцата, респ., че реално е потребено от нея.
Посочва, че правното основание за начисляване на процесната сума е чл.55 от ПИКЕЕ, за
наличието на която хипотеза е достатъчно да се установи наличието на измерени количества
ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, каквото е сторило в случая ответното
дружество. Поради това счита, че за електроразпределителното дружество е възникнало
право да начисли по реда и на основание посочената разпоредба от ПИКЕЕ потреблението
на абоната за периода от 13.01.2017г. /датата на монтиране на електромера в обекта на
1
ищцата като нов/ до датата на демонтажа на СТИ на 02.10.2019г. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се
отхвърли предявения отрицателен установителен иск, като неоснователен. Претендира
всички направени по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Н.И., в който са изложени
подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно и обосновано, като
формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото
доказателства. Претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението –
потвърдено.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа подадената въззивната жалба и моли за
уважаването й по съображения подробно изложени в представена писмена защита.
Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна представя писмена молба, с която поддържа становището си за
неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу първоинстанционното решение
и излага допълнителни правни доводи в писмена защита. Поддържа искането си за
присъждане на разноски в настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение и искане за намаляването
му в случай, че въззивната жалба бъде уважена.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС-Велико Търново е било образувано по иск на В. П. М. срещу
"Електроразпределение Север" АД с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който е
поискала съдът да приеме за установено по отношение на посоченото дружество, че не
дължи на същото сумата от 3 931.10 лв., представляваща начислени количества ел.енергия
по нейна партида с кл. № ********** и аб. № ********** за ел.енергия на адрес град Велико
Търново, ул.“Симеон Велики“ № 2, ет.2, ап.7, за която е издадена фактура №
**********/19.06.2020г. В исковата молба се твърди, че ищцата е потребител на ел.енергия
в недвижимия имот на горепосочения адрес, като с писмо с изх. № 58567-КП1502642-
2/19.06.2020г. била уведомена от ответното дружество, че по партидата й на потребител на
ел.енергия била начислена сума в размер на 3 931.10 лв., за която била издадена
горепосочената фактура. Оспорва дължимостта й, като заявява, че не е потребявала
ел.енергия в количества, равняващи се на претендираната сума. Оспорва основанието за
начисляването на същата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска "Електроразпределение Север" АД заел
становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Изложил е, че
процесната фактура е издадена след извършена проверка на техническото състояние на
електромера, отчитащ ел.енергията в обекта на ищцата и съответно осъществена корекция
поради установено наличие на измерени количества ел.енергия /21 204.645 квтч/ в
невизуализиран на дисплея регистър Т3. Посочил е, че процесната проверка е
законосъобразно извършена и при спазване на относимите разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в
ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. и действащи към датата на същата. Счита начислената по
процесната фактура сума за дължима, поради което е поискал исковата претенция да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са били представени и събрани писмени и гласни
доказателства и изслушано заключение на съдебно-електротехническа експертиза.
2
Видно от представения Констативен протокол № 1502642 от 02.10.2019г., на същата
дата служители на „Електроразпределение - Север“ АД извършили проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на посочения обект на
ищцата, в хода на която с помощта на преносим компютър, включен към електромера чрез
специален четец и специализирана за това програма, „прочели“ информацията в търговските
му регистри и установили, че има натрупани показания по тарифа, която не е визуализирана
на дисплея на СТИ, поради което демонтирали последното и и го изплатили по съответния
ред в БИМ за експертиза. Протоколът съдържа подписи на двамата служители на ЕРП,
извършили проверката и на други две лица, които не са служители на ЕРП, удостоверяващи
отсъствието на абоната и присъствието си на проверката. Разпитан в качеството на свидетел
Стоян Стоянов, служител на ответното дружество, е установил начина и реда на извършване
на процесната проверка и констатациите от нея, вписани в съставения нарочен протокол.
Посочил е, че същата била извършена в присъствието на свидетел, подписал съставения
констативен протокол, поради ненамирането на абоната на адреса, както и че показали на
присъствалото лице дисплея на лаптопа с излизащите там показания на трети тарифен
регистър.
От заключението на метрологичната експертиза, изготвена в БИМ, е видно, че обект на
изследване е именно демонтирания електромер. В хода на изследването е констатирано
отсъствие на механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок на електромера,
наличие на необходимите обозначения на табелката му. Заключено е, че не е установена
видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, както и че при
софтуерно четене е констатирано наличие на регистрирана енергия в Т3 – 21204.645 квтч,
която не е визуализирана на дисплея му. Посочено е, че същият отговаря на метрологичните
изисквания за измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на съставения при проверката КП и заключението на метрологичната
експертиза, на основание чл.55 от ПИКЕЕ била извършена корекция на сметката на абоната,
видно от приложеното становище за начисление на ел.енергия, като било начислено
допълнително количество ел.енергия в размер на 21204 квтч за периода от 13.01.2017г. до
02.10.2019г. В резултат на корекцията била издадена приложената по делото фактура на
стойност 3 931.10лв. Същата не е заплатена от абоната.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, при софтуерно четенe на паметта на
процесния електромер са установени показания в регистър Т 1, Т 2, Т 3 и сумарния
регистър, идентични с тези, констатирани при проверката на 02.10.2019г. и записани в
констативния протокол. Експертът е посочил, че не може да се установи конкретна причина
за наличието на показания в невизуализиран и фабрично ненастроен за отчет регистър на
Тарифа 3, тъй като същият не е тип „SMART“. При софтуерния прочит на паметта му не са
установени данни за това кога са възникнали цифровите показания в Тарифа 3. В съдебно
заседание вещото лице устно е допълнило, че към датата на монтажа му в процесния обект
електромерът е бил метрологично годен и при направените измервания в БИМ е установено,
че същият работи в класа си на точност.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
3
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорен между страните по делото е фактът, ищцата има качеството на потребител
на енергийна услуга по смисъла на §1 т.41Б от ДР към ЗЕ по партида, заведена с кл. №
********** и аб. № ********** за обект на потребление на адрес град Велико Търново,
ул.“Симеон Велики“ № 2, ет.2, ап.7 и между нея и ответника е налице валидно
облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия. Следователно същата е носител
на правото да закупува доставяната й чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия,
измерена от СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност.
Събраните по делото доказателства установяват факта на извършване на процесната
проверка от служителите на ЕРП, съставянето на КП, подписан от представители на ЕРД и
двама свидетели, присъствали на проверката и удостоверили отсъствието на абоната,
наличието на показания в регистър на електромера, невизуализиран на дисплея на СТИ,
факта на начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Спори се относно
дължимостта на същата.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията срещу първоинстанционното
решение са изцяло неоснователни и не намират опора в нормативната уредба и съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства. Напълно споделя изводите на районния съд и
на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Служебното начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидата на
въззиваемата е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.2019г. Правила за
измерване на количеството ел.енергия, в сила от 04.05.2019г. Същите са приети с Решение
на КЕВР по т.1 от Протокол № 67/24.04.2019г. в съответствие с предвиденото в чл.83 ал.1
т.6 вр. ал.2 от ЗЕ, а именно че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
съгласно правомощията на последната, установени в чл.21 ал.1 т.3 от ЗЕ. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните.
В конкретния случай към датата на извършване на проверката и корекцията на
сметката на ищцата, съответно вменяване на задължението за плащане на начислената сума,
са действали посочените правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, позволяващи едностранна
корекция на сметката на ищеца за минало време. В разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ
изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява
измерено след монтажа на СТИ количество ел.енергия в случаите, в които се установи
наличие на измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ.
Необходимо е извършването на метрологична проверка и съставяне на КП при строго
спазване на реда за това, посочен в чл.49 ПИКЕЕ. За да възникне правото на крайния
снабдител да коригира едностранно сметката на абоната е нужно да се установи натрупано
количество ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, което да е измерено след
монтажа на последното на адреса на ищцата. В тази връзка, в тежест на ответника е било да
установи по изискуемия от закона начин, чрез пълно и главно доказване, тези факти.
Последните обаче не се установяват от ангажираните от него доказателства.
Независимо от наличието на специална уредба, от самото правило на чл.183 ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество ел.енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
4
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. За да възникне
задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи
в процеса на доказване по правилата на чл.154 ГПК действително доставеното количество
ел.енергия за минал период, включително и в случаите, в които е доказано по несъмнен
начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е
измерена цялата доставена ел.енергия, но последната не е отчетена правилно.
В случая безспорно установеният факт на монтиране на процесния електромер в
обекта на ищцата с нулеви показания на дневна и нощна тарифи не обосновава също
толкова категоричен извод за наличието на нулеви показания в скритите му регистри и в
сумарния регистър. Не са събрани доказателства и видно от представения протокол за
монтаж на СТИ, при същия нарочно да са проверени и изрично установени, съответно
отразени, показанията на отчетен регистър Т3, от което не следва по несъмнен начин, че
показанията в този регистър са били нулеви. Няма данни дали установените по-късно в
БИМ показания не са съществували преди монтажа на електромера в обекта на ищцата. Не
се установява по делото, че показанията в регистър Т3 представляват измерено количество
ел.енергия и то натрупано след монтажа му в процесния обект. В протокола на БИМ е
отразено, че показанията в процесния тарифен регистър касаят регистрирана ел.енергия, но
същият представлява по своя характер официален свидетелстващ документ, който по
аргумент от чл.179 ал.1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия, а в случая
натрупването на тези показания не е станало в присъствието на тези лица, поради което въз
основа на този документ също не може да се обоснове извод, че съдържащите се и
установени при софтуерното четене на електромера показания в Тарифа 3 са на реално
преминала през него ел.енергия и то за конкретен времеви период. Освен това там е
извършена експертиза на Тарифа 2, а не на Тарифа 3 и не е изследвано при работа на
електромера трупат ли се показания в този невидим на дисплея му регистър. Експертното
заключение, което не е оспорено от страните и което съдът приема за обосновано и
компетентно изготвено, установява, че не би могло да се установи причината за наличието
на регистрирани показания в посочената тарифа, както и времето, когато те са регистрирани.
Невъзможността да се установи на какво се дължи наличието на тези цифрови показания,
както и да се установят данни за това кога и по какъв начин са възникнали същите, води до
единствения и категоричен извод, че по делото не е доказано несъмнено, че този цифров
запис представлява доставена до обекта на потребление ел.енергия и то реално потребена от
абоната в исковия период /от датата на монтажа му до датата на проверката/, за да дължи
последният цената й.
По изложените съображения и доколкото с оглед разместената доказателствена тежест
при отрицателните установителни искове, ответникът не е установил по категоричен начин
наличието на валидно правно основание да получи начислената сума, то предявеният иск се
явява основателен и следва да се уважи изцяло. Идентичен правен резултат е постановил и
първоинстанционният съд, чието решение, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемият има право на поисканите разноски.
Действително направените от страната разноски са за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 500.00 лв., видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати същите.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 830/02.12.2020г. по гр.дело № 1712/2020г. по описа на
Районен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, "Електроразпределение Север" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Врана, Варна Тауърс-Е,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258 да заплати на В. П. М., ЕГН **********, с адрес град
Велико Търново, ул.“Симеон Велики“ № 2, ет.2, ап.7, сумата от 500.00 /петстотин/ лв.,
представляваща направени за въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6