Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1679
Гр. Пловдив, 10.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в
публично заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 17722 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от Д.П.С., ЕГН **********, против Д.А.Д., ЕГН **********, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 20 000 лв., представляваща претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
получено телесно увреждане на 28.04.2015 г., когато ответникът Д.А.Д. нанесъл
средна телесна повреда ма ищцата, изразяваща се в счупване на външен израстък
на глезенна става на долен ляв крайник довела до трайно затрудняване на
движението на долен ляв крайник, както и имуществени вреди в размер общо на
192.37 лв., представляващи претърпени загуби вследствие на увреждането,
изразяващи се в 5 консултации с лекар-ортопед на стойност 150 лв., два прегледа
при личен лекар на стойност 30 лв. и заплатени лекарства по касов бон от
16.06.2015 г. на стойност 12.37 лв. Претендира законна лихва върху двете
претенции от датата на увреждането 28.04.2015 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се
твърди, че ищцата и ответника ползвали два съседни имота. Ищцата, за да
стигнела до своя имот, преминавала по пътека през имота на ответника, което
провокирало спорове между страните. На 28.04.2015 г., около 18:30 часа ищцата
отишла до ранчото си заедно с братовчед си и съпругът си. За да стигне до имота
премахнала заграждения, поставени от ответника. След като отишла в собствения
си имот, дошъл ответникът с кучето си и се разкрещял. Ищцата отишла към него,
за да го чуе какво говори. Ответникът отново бил поставил гума като заграждение
и ищцата се навела, за да я премести. Тогава ответникът я блъснал силно по
раменете и тя паднала назад, като кракът й започнал да пука. Ответникът седнал
върху нея и натискал цялото й тяло надолу. Дошли съпругът и братовчед й и
ответникът я пуснал. Кракът се подул много. загубила съзнание за кратко, отишли
до колата и от там до ***. При прегледа се установило, че левият й крак е със
супен страничен израстък на лява глезенна става, гипсирали я и се прибрала у
дома. Образувано били досъдебно
производство№ ***г. на III РУ на МВР. С решение по а. н. д. № *** г. на ПРС ответникът бил признат за виновен по чл.
133 във вр. с чл. 129, ал. 2 НК, като на осн. чл. 378, ал. 4 НПК във вр. с чл.
78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Решението било влязло в
сила. Телесното увреждане е причинило значителен дисконфорт, като претендира
20 000 лв. от трайното затрудняване на движението на долен ляв крайник.
Излага, че по повод увреждането е претърпяла и имуществени загуби за прегледи и
лекарства в размер на 192.37 лв. по касов бон от 20.07.2015 г., касов бон от
24.07.2015 г., касов бон от 16.06.2015 г., касов бон от 29.06.2015 г., касов
бон от 16.06.2015 г., касов бон от 29.06.2015 г., касов бон от 08.06.2015 г.,
касов бон от 15.05.2015 г.
Намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, счита, че й е
причинена неимуществена и имуществена вреда. Моли ответникът да бъде осъден да
й заплати претендираните суми, ведно със законната лихва върху претенциите от
датата на увреждането 28.04.2015 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е подал писмен отговор. Посочва, че предявеният иск за неимуществени вреди
е завишен по размер, а искът за имуществени вреди счита за изцяло
неоснователен, тъй като представените фискални бонове, не са отнасяли към
твърдяното увреждане. На два от фискалните бонове от 29.06.2015 г. и 24.07.2015
г. от по 15 лв. основанието било „други“. Личен избор на ищцата било дали да
посещава ортопед-травматолог по клинична пътека от НЗОК или да посещава частен
прием с единична цена от 30 лв. Твърди ищцата да е допринесла с поведението си
за вредоносния резултат. Счита, че е налице хипотеза на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
следва обезщетението допълнително да се намали поради съпричиняване. Моли да се
отхвърли иска за неимуществени вреди в претендирания размер, както и да се
отхвърли изцяло искът за имуществени вреди. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във
връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Правна квалификация на предявените обективно кумулативно съединени искове е
чл. 45 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД.
С
определение от 04.01.2018 г. са отделени като безспорни по делото
обстоятелствата ,че въз основа на решение № *** г. по АНД № *** г. по описа на 14 н. с. Д.А.Д. е признат за виновен в това, че на 28.04.2015
г. в гр. П. е причинил на Д.П.С. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на външен израстък на глезенна става на долен ляв крайник, довело до
трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник.
Непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД,
се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не
увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи, на който са: 1/
деяние /действие или бездействие/, 2/ вреда, 3/ противоправност на деянието, 4/
вина и 5/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
С
влязло в сила решение, постановено по н. а. х. д. № *** г. по описа на ПРС, XIV н. с., Д.А.Д. е признат за виновен
за това, че на 28.04.2015 г. в гр. Пловдив е причинил на Д.П.С., по
непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външен
израстък на глезенна става на долен ляве крайник, довело до трайно затрудняване
на движението на ляв крайник - престъпление по чл. 133, във вр. с чл. 129, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК деецът е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание.
С
решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси,
по които и с присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината.
Разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от
наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание
с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление,
а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено
административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда / виж ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, решение № 47 от 23.07.2012 г. по т. д. № 340/2011 г. на I
т. о. на ВКС, решение № 14 от 04.05.2011г. по гр.д. №
1493/2009г., IV г. о. на ВКС и др./. Следователно по делото по арг.
от чл. 300 ГПК се установява, че на 28.04.2015 г. ответникът при спор с ищцата
я е блъснал назад по раменете силно, след което е седнал върху нея и е натискал
главата и тялото й надолу, които негови действия са довели до причиняване на
средна телесна повреда за ищцата.
Доколкото извършеното от ответника е доказано с влязлото в сила решение, с което
той е признат за виновен и, което решение като приравнено на присъдата, съгласно
чл.300 ГПК и чл.413, ал.2 НПК е задължително за гражданския съд относно
извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на
извършеното, то в настоящото производство следва да бъдат доказани единствено причинените
от деянието вреди – техния характер и размер и причинната връзка с нанесения
удар.
По иска за неимуществени вреди:
По делото се установява, че в резултат
на деянието Д.П.С. е получила счупване на външния израстък на лява глезенна
става. В тази насока комплексната СМЕ, изготвена въз основа на предоставената
по делото медицинска документация, която се кредитира от съда.
Увреждането е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник за период по-голям от един
месец. Ищцата безспорно е претърпяла болки и страдания вследствие на инцидента.
Причинена й е психическа и емоционална травма. Неминуемо следва и
причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и падането
на ищцата, вследствие бутането от ответника. Относно причинно-следствената
връзка е посочено по въпрос № 3 и № 4 от СМЕ, че в конкретния случай
травматичното увреждане на лявата глезенна става на ищцата е настъпило по
начина описан в исковата молба – падане и огъване на лявото стъпало навън, като
по време и начин се е получило, така както се съобщава – има
причинно-следствена връзка между извършените действия и установените
травматични увреждания. Относно механизма на травматичните увреждания виж и
отговор на въпрос № 2 по комплексната СМЕ.
Относно
размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент / виж решение №
33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от
3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д.
№ 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по
гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и мн. др./.
Принципът за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
От приетата СМЕ се установява, че в
резултат на деянието Д.П.С. е получила счупване на външния израстък на лява
глезенна става, както и, че механизмът на този вид травма е индиректен-огъвачен
и торзионен, като стъпалото се огъва навън с усукване и външният малеол се
притиска от глезенната кост. Получената травма довела до трайно затруднение на
движението на ляв долен крайник за период от 2.5 месеца. Травмата е довела до болка
със силно изразен характер, която е намалявала бавно с времето. Страданията са
били силно изразени. Получено е постимобилизационно усложнение /инактивитетна
остеопороза – М. З./. Това посттравматично усложнение е
установено след свалянето на гипсовия ботуш. Засягало малките кръвоносни
съдове, както на костта, така и на меките тъкани. Във връзка с увреждането е провеждана
физиотерапия. В съдебно заседание на 10.04.2018 г. вещото лице М. посочва, че посттравматичното
усложнение не е много често срещано заболяване, но то е поради обездвижването и
се явява при лица, които са предразположени към него. Излага, че се
възстановява с рехабилитация и медикаменти. Потвърждава, че срокът за
възстановява е минималният 2.5 месеца, тъй като липсват данни за оплаквания
след този период,
В тази насока и свидетелските
показания на свидетеля Х. Г. С.. Макар и свидетелят С. да е
съпруг на пострадалата, съдът след преценка на показанията му по реда на чл.
172 ГПК, цени същите в по-голямата им част. Свидетелят С. заявява, че след инцидента не е имало
операция, но кракът е бил гипсиран. Гипсът бил носен в продължение на 40 дни.
Имала силни болки, като пиела 2-3 седмици обезболяващи. След свалянето на гипса
2-3 седмици ищцата не стъпвала на крака си, като и месец след свалянето на гипсовия ботуш продължавала да
накуцва. Добавя, че три месеца била в болнични, ходила на рехабилитация при д-р
Д. в търговския център в ж. к. ***. Когато е студено времето ищцата
продължавала да има неприятни усещания в крака.
Така, за да определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
От една страна;
- към датата на настъпване на
инцидента ищцата е била 45 годишна, в трудоспособна възраст;
- интензитетът на увреждането средна
телесна повреда /счупване на лява глезенна става/;
- обездвижването за период около 40
дни, проведените физиотерапевтични, възстановителни процедури след това;
- по-дългият период необходим за
пълното й възстановяване, предвид настъпилото усложнение /инактивитетна
остеопороза/, необходими са били около 2.5-3 месеца, за да спре да накуцва ищцата
/показанията на свидетеля С./;
- преживеният стрес, силни болки /за
които се говри в СМЕ/, необходимостта от помощ в домакинството /показанията на свидетеля
С./;
От друга страна съдът съобрази и, че:
- ищцата се е възстановила напълно,
като към момента изпитва неприятни усещания единствено при влошаване на
времето, както и, че претърпяното счупване на глезенна става и последващото
усложнение, са били възстановени за период не по-дълъг от 3 месеца;
Субективната преценка за справедливо определени
суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за
коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е
елемент от правната реалност /виж решение
№ 204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/. Макар и
обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав
съобрази и съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи:
-
затруднение в движението на десния долен крайник продължило около 3-4 месеца, увреждането
настъпило през 2012 г. – 10 000 лева – виж решение
№ 69 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 4686/2013 г. IV г. о.
на ВКС;
- 3-4 месеца затруднено движение на крака, без да
може да ходи и да си сгъва крака през
2007 г. – 8 000 лева – виж решение № 32/19.02.2016г., гр. д. № 3335/2015
г. на III г. о. на ВКС/;
-
навяхване на лява
глезенна става, пълен възстановителен период 1 година инцидент от 2012 г. – 15 000 лв. – виж решение
№ 108 от 15.08.2016 г. по т. д. № 1074/2015 г. на II т. о.;
- двуглезенно счупване на лява глезенна става с
отчупване на малък костен фрагмент от вътрешния глезен, продължителността на
лечението - около 4 месеца увреждането настъпило 2014 г. – 12 000 лв.
- виж определение № 227 от 2.03.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 4121/2016 г., IV г. о., с което не е допуснато до касация решение № 277/20.06.2016 г., постановено по
в. гр. д. № 336/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик;
- травматични изменения на колянната и глезенна
стави, гипсов крачол за 45 дни, а в рамките на оздравителния процес е настъпило
усложнение, увреждането е настъпило 2007
г. – 6000 лв. – виж определение № 215 от 18.02.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1826/2009 г., IV г. о., с което не е допуснато до касация решение № 36 от 26.03.2009 г. по гр. д. №
1087/2008 г. на Пловдивски апелативен съд;
Настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи
отново, че посочените съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не
коректив, какъвто са фактите и обстоятелствата по конкретния казус. В голяма
част от цитираните съдебни решения са налице или допълнителни увреждания или е
бил необходим по-дълъг период за възстановяване, т. е. макар и сходни случаи,
следва да се изхожда от данните по настоящото дело. Все пак практиката се
ориентирала към приблизителен размер за подобни увреждания и възстановяване в
рамките до половин година /6 месеца/ между
8 000 лв. до 10 000 лв. Съдът отчете от една страна, че в случая
възстановяване при ищцата е било в кратък период до 3 месеца, вкл. и с настъпилото усложнение. Но от друга, взе предвид и обществено-икономическите
отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към м. април 2015 г. Налице е
връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и
място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически
размер на доходите /виж решение № 215 от
03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. През 2015 г.
годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4953 лв., а средногодишният
разход – 4666 лв. /данни на Националния
социологически институт/.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето
на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на общо 9 500 лева. Определянето на по-малък
размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би
бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
Относно
възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От
значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от
деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено
възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните
установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия
са допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили,
и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяването на твърдения
правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно
доказване в гражданското производство и за него гражданският съд не може да
формира изводите си въз основа събраните в наказателното производство
доказателства, нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в
мотивите на присъдата. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата и
не се ползва от задължителната сила по чл. 300 ГПК, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на
изследване в наказателното производство по конкретното дело /виж решение № 168/23.11.2012 г., т. д. №
509/2009 г., II т. о. на ВКС, решение № 15
от 16.06.2017 г. по т. д. № 2662/2015 г. , II т. о. на ВКС, решение № 67
от 15.05.2014 год., т. д. № 1873/2013 г., I т. о. на ВКС, решение №
163/26.10.2011 г. по т. д. № 1025/2010 г., ІІ т. о.. на ВКС и др./. В случая съпричняването не е
елемент от състава на престъплението телесна повреда и този въпрос следва да се
разгледа от гражданския съд.
С отговора ответникът е въвел в процеса възражение
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че ищцата е допринесла за конфликта и сама е влязла във
физическа разправа, което е неоснователно поради следното:
По делото не се установява поведение на ищцата, с
което същата да е допринесла за конфликта. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Т. Д.С.. Същата не е
очевидец на събитията /преразказва наученото от ответника Д.Д. /, като
показанията й противоречат на показанията на свидетеля очевидец А. Г.. Освен това от показанията на свидетеля *** не се
установява точното място, откъдето са преминали на процесния ден ищцата и
свидетелите ***и ***, както и къде ответникът е поставил гуми и заграждения. По
делото не се спори, че ситуацията е възникнала по повод преминаването по
пътека, докато свидетелката *** говори за преминаване по път с автомобил.
Липсват конкретни твърдения в нейните показания. Същата многократно заявява, че
ищцата е била агресивна и е търсила саморазправа, но не посочва в какво се
изразява нейната агресия – какво е направила и какви действия е извършила. За
пълнота следва да се отбележи, че дори да се беше установило, че ищцата е
преминала през собствения на ответника имот, то това обстоятелство не означава
непременно, че ответникът следва да увреди ищцата, т. е. липсва
причинно-следствена връзка между преминаването по пътеката от ищцата,
преместването на загражденията и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно. Спорът за собственост и преместените ограждения, не
могат да обосноват съпричиняване на пострадалия, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако поведението му не е в причинна връзка с вредоносния резултат.
Не се доказва по делото ищцата да е провокирала
ответника. Според свидетеля Г., ответникът Д.Д. дори хванал ищцата за
врата и започнал да я души. Свидетелят *** посочва, че Д. съборил съпругата му на
земята и започнал да я души. Доказателствената тежест за възражението за
съпричиняване е у ответника и за него са неблагоприятните последици от
недоказването му. Оттук съдът намира възражението за недоказано.
Следователно предявеният иск за неимуществени
вреди ще се уважи до размер от 9 500
лв., като за разликата до 20 000 лв. ще се отхвърли, като
неоснователен. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от
датата на увреждането – 28.04.2015 г. до окончателното изплащане.
По иска за имуществени вреди;
Претендират се
имуществени загуби вследствие на уреждането в размер общо на 192.37 лв.,
изразяващи се в 5 консултации с лекар-ортопед на стойност 150 лв., два прегледа
при личен лекар на стойност 30 лв. и заплатени лекарства по касов бон от
16.06.2015 г. на стойност 12.37 лв. Претендира се и законна лихва върху
претенцията за имуществени вреди от датата на увреждането 28.04.2015 г. до
окончателното изплащане.
Съдът намира, че част от
имуществените разходи са направени именно във връзка с претърпяното увреждане,
като не споделя възражението на ответника в тази насока. Така освен
представените на л. 54 от делото фискални бонове, са ангажирани и косвени
доказателства амбулаторните листове на Д.П.С. издадени от *** и свидетелските показания на Х. Г. ***.
Свидетелят *** заявява, че физиотерапия във връзка с увреждането съпругата му
правила в търговския центът ж. к*** при ** Д.. Датите на издаване на амбулаторните листове Медицински
център Д. съвпадат с
датите на фискалните бонове за заплатени консултации, както и фискалните бонове
са издадени от Медицински център Д., мястото на месторабота на ***, което се
установява и от печатите поставени по амбулаторните листове;
- представен е
амбулаторен лист № *** г. от С.Д.и фискален бон от 15.05.2015 г. за заплатени 30 лв. за
консултация на Медицински център Д.;
- представен е
амбулаторен лист № *** от С.Д.и фискален бон от 08.06.2015 г. за заплатени 30 лв. за
консултация на Медицински център Д.;
- представен е
амбулаторен лист № *** от С.Д.и фискален бон от 16.06.2015 г. за заплатени 30 лв. за
консултация на Медицински център Д.;
- представен е
амбулаторен лист № **** от С.Д.и фискален бон от 20.07.2015 г. за
заплатени 30 лв. за консултация на Медицински център Д.;
- представен е
амбулаторен лист № ***. от С.Д.и фискален бон от 29.06.2015 г. за
заплатени 30 лв. за консултация на Медицински център Д.;
Т. е. доказани са по
производството направени имуществени разходи в размер на 150 лв. за консултации
при доктор ортопед, които са направени във връзка с противоправното и виновно
увреждане причинено на ищцата от ответника. Доказва се и, че закупеният
медикамент *** също е в резултат на счупването на лява глезенна става.
Представена е рецепта от С.Д.за закупуване на *** /л. 21/, както и е представен
фискален бон за закупуване на *** – 1 бр. на стойност 12.37 лв. Доказани са имуществени
разходи на стойност 162.37 лв. и искът е основателен до този размер. Не се
установява по делото ищцата да е претърпяла имуществени вреди на стойност 30
лв. поради заплатени два прегледа при личен лекар в Медицински център Д. на
стойност по 15 лв.
Не са представени
доказателства ищцата да е била при личния си лекар във връзка с претърпяното
увреждане. Освен амбулаторните листове издадени от *** Д., по делото са
представени единствено няколко амбулаторни листа издадени от***. Не се
установява обаче *** да е личен лекар на ищцата, както и да работи в МЦ Д..
Между датите на издаване на амбулаторните листове от *** и фискалните бонове от
24.07.2015 г. и 29.06.2015 г. липсва съвпадение. Не е изяснено и какво е наложило посещението
при личен лекар и защо са заплащани по 15 лв. при двете посещения от ищцата.
Ответникът с отговора изрично е оспорил направените разходи на 29.06.2015 г. и
24.07.2015 г. да са свързани с увреждането. Следва да се посочи не на последно
място и, че от посоченото основание за плащане в двата фискални бона „други“,
не се установява твърдението, че с тях се е заплащало посещение при личен
лекар. С оглед диспозитивното начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца,
а именно претенция за имуществени загуби поради преглед от личен лекар във
връзка с претърпяното увреждане. Подобна вреда не се доказа по делото.
Оттук искът за
имуществени вреди е основателен до 162.37 лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 192.37 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно претенцията за
законна лихва. В съдебно заседание от 31.01.2018 г. ищецът е заявил, че поддържа
претенцията си за законна лихва върху имуществените вреди от датата на
увреждането. Съдът намира, че претенцията е частично основателна в тази й част.
Законната лихва се дължи от момента на направата на съответния разход.
Необходимостта от
средства за прегледи, лечение и възстановяване от увреждането се модифицира в
материална вреда в момента на реализирането на разхода, на претърпяването на
материалната загуба. При неосъществен в цялост фактически състав, пораждащ
правото на обезщетение за материалните вреди от непозволено увреждане,
отговорният не е в забава и не дължи обезщетение за забавено плащане. С извършването на необходимия разход за лечение, фактическият състав, от
който произтича правото на обезщетение за този вид вреди е завършен и от този
момент отговорният за заплащането му изпада в забава без покана - по правилото
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Законът не
разграничава според характера на вредите изискуемостта на вземанията за
неимуществени вреди от тези за имуществени вреди, причинени от деликт - ППВС № 2/81 г. Законната лихва се дължи
от момента на увреждането, което увреждане, в хипотезата на разходи за прегледи,
лечение, медикаменти, като вид претърпяна загуба, настъпва - реализира се с
извършването на разхода и в този момент вредата се проявява.
Т. е. претенцията за
законна лихва е основателна за следните периоди:
- върху заплатените 30
лв. за консултация на Медицински център Д. на 15.05.2015 г.
се дължи законна лихва от 15.05.2015 г. до окончателното им заплащане,
като за периода от 28.04.2015 г. до 14.05.2015 г. претенцията е неоснователна;
- върху заплатените 30
лв. за консултация на Медицински център Д. на 08.06.2015 г. се дължи законна
лихва от 08.06.2015 г. до окончателното им заплащане, като за периода от
28.04.2015 г. до 07.06.2015 г. претенцията е неоснователна;
- върху заплатените 30
лв. за консултация на Медицински център Д. на 16.06.2015 г. се дължи законна
лихва от 16.06.2015 г. до окончателното им заплащане, като за периода от
28.04.2015 г. до 15.06.2015 г. претенцията е неоснователна;
- върху заплатените 30
лв. за консултация на Медицински център Д. на 29.06.2015 г. се дължи законна
лихва от 29.06.2015 г. до окончателното им заплащане, като за периода от
28.04.2015 г. до 28.06.2015 г. претенцията е неоснователна;
- върху заплатените 30
лв. за консултация на Медицински център Д. на 20.07.2015 г. се дължи законна
лихва от 20.07.2015 г. до окончателното им заплащане, като за периода от
28.04.2015 г. до 19.07.2015 г. претенцията е неоснователна;
- върху заплатените 12.37 лв. за лекарство /***на
16.06.2015 г. се дължи законна лихва от 16.06.2015 г. до окончателното
им заплащане, като за периода от 28.04.2015 г. до 15.06.2015 г. претенцията е
неоснователна
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на
страните по съразмерност.
Ищцата претендира разноски за адв. възнаграждение в
размер на 1200 лв. /доказателства за заплащането л. 32/. По съразмерност
съобразно уважените искове на ищцата ще се присъдят разноски в размер на общо 574.22 лв.
Ответникът претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК в размер на 1280 лв. /представени са доказателства за направата на
разноските – л. 45 и л. 61/. По съразмерност съобразно отхвърлената част от
искове на ответника ще се присъдят разноски в размер на общо 667.50 лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски по силата
на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/, по актуална сметка за държавни такси на ПРС,
сумата от 386.50 лева за държавна
такса съразмерно с уважената част от исковете /определена в този размер и
съобразно чл. 72, ал. 1 ГПК/, както и сумата от 47.85 лева за депозит по СМЕ, съобразно уважената част от исковете.
Водим
от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Д.А.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Д.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, вследствие на инцидент настъпил на 28.04.2015 г.,
когато ответникът Д.А.Д. нанесъл средна телесна повреда на ищцата Д.П.С., изразяваща
се в счупване на външен израстък на глезенна става на долен ляв крайник, довело
до трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник, следните суми:
- на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 9 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие на претърпяното увреждане от Д.П.С. на 28.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 9 500 лв. от датата на увреждането 28.04.2015 г. до окончателното
изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 9 500 лв.
до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен;
-
на основание чл. 45 ЗЗД, сумата в общ
размер 162.37 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби за заплатени лекарски
консултации и лекарство /медицински консуматив/, вследствие на претърпяното
увреждане от Д.П.С. на 28.04.2015 г., която
сума е формирана по следния начин:
*
заплатени 30 лв. за консултация с ортопед в Медицински център „Д.“ ООД на
15.05.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 15.05.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва
върху заплатените на 15.05.2015 г. - 30 лв. за периода от 28.04.2015 г. до
14.05.2015 г.;
*
заплатени 30 лв. за консултация с ортопед в Медицински център „Д.“ ООД на
08.06.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 08.06.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва
върху заплатените на 08.06.2015 г. - 30 лв. за периода от 28.04.2015 г. до
07.06.2015 г.;
*
заплатени 30 лв. за консултация с ортопед в Медицински център „Д.“ ООД и 12.37
лв. за
лекарство /***и двете суми заплатени на 16.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 16.06.2015 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва върху заплатените на 16.06.2015 г. – 42.37 лв. /30
лв. за консултация и 12.37 лв. за лекарство/ за периода от 28.04.2015 г. до
15.06.2015 г.;
*
заплатени 30 лв. за консултация с ортопед в Медицински център „Д.“ ООД на
29.06.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 29.06.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху заплатените на 29.06.2015 г. - 30 лв.
за периода от 28.04.2015 г. до 28.06.2015 г.;
*
заплатени 30 лв. за консултация с ортопед в Медицински център „Д.“ ООД на
20.07.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 20.07.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху заплатените на 20.07.2015 г. - 30 лв.
за периода от 28.04.2015 г. до 19.07.2015 г.;,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди
за разликата над присъдения размер от 162.37 лв. до пълния предявен размер от 192.37
лв., а именно относно претендираните разходи
в общ размер на 30 лв., заплатени във връзка с консултации при личен лекар на
24.07.2015 г. и 29.06.2015 г., като неоснователен;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 574.22 лв.–
съдебни разноски в производството по съразмерност;
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Д.А.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 667.50 лв.– разноски
по съразмерност по настоящото производство.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по актуална сметка
за държавни такси на Пловдивски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 386.50 лева за държавна такса по съразмерност
съобразно уважената част от исковете, както
и сумата от 47.85 лева по
съразмерност за депозит по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ