№ 3122
гр. Варна , 08.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502007 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Б. П. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител адв. Т. П. от гр. Варна срещу Решение № 261883/09.06.2021 год., постановено
по гр. дело № 15394/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от
въззивника – ищец П. Б. П. срещу К. АНТ. АТ. от гр. Варна отрицателен установителен иск
за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата К.
АНТ. АТ. не е собственик на недвижим имот, апартамент № 14, находящ се в гр. Варна, ул.
Гоце Делчев № 14-14а, ет. 5, с площ от 62, 14 кв. м., ведно с принадлежащата му изба № 6 с
площ от 3, 07 кв. м., ведно с 5, 8652 ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена, съставляващ обект с идентификатор 10135.1026.114.1.21 по КК на гр.
Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до необсъждане на доводите и
възраженията на ищеца, както и до неправилна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Неправилен е изводът на съда, че към датата на сключването на договора за продажба
с нот. акт с вх. рег. № 35440/19.11.2008 год., акт № 88, том CVІ, дело № 2649/2008 год. по
описа на СлВп-Варна, сградата, в която се намира процесният апартамент, е била изградена
в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, в резултат на което неправилно е
1
прието, че ответницата се легитимира като собственик на апартамента въз основа на
цитирания договор за продажба.
Счита, че анализът на доказателствата, обосновава обратния извод – че към момента
на сключването на договора за продажба на 19.11.2008 год. сградата не е била изградена до
етап „груб строеж“, поради което и договорът е нищожен поради липса на предмет и не
легитимира ответницата като собственик на апартамента. В тази връзка не е съборазено, че
удостоверителната функция на констативния протокол от 06.11.2008 год. по чл. 181, ал. 2
ЗУТ, изд. от общинската администрация Варна и на акт обр. 14 от дата 23.10.2008 год. е
опровергана от събраните по делото доказателства, ангажирани във връзка с оспорването на
цитираните документи. Съдът не е обсъдил и съобразил обясненията на вещото лице в
съдебно заседание по допусната СТЕ, според които след спирането на строителството с акт
обр. 10 от дата 15.10.2008 год., преди същото да е възобновено по надлежния ред, за което да
е съставен и акт обр. 11, в нарушение на закона е бил съставен акт обр. 14 от дата 23.10.2008
год. и че след като незаконно са изпълнени конструкциите при съществени отклонения /по
см. на чл.154 , ал.2, т.1 и т.5 ЗУТ/ и дори и да се приеме, че сградата е изградена до степен
"груб строеж", същата не е годен обект за приемане с акт обр.14 от 23.10.2008г., въз основа
на който да бъде изповядана сделка по нотариален ред, вкл. и по отношение на процесния
апартамент. Въззивникът твърди, че не са обсъдени и писмените доказателства –
констативен протокол на РДНСК – Варна и писмата от 19.07.2013 год. на Община Варна и
на РДНСК – Варна от 09.01.2019 год., според които сградата, в която се намира процесния
апартамент, е била изпълнена в отклонение от одобрените проекти; за извършените промени
(отклонения) не са одобрявани екзекутиви; промените съставляват отклонение от
одобрените проиекти по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, при наличието на които
отклонения, не е следвало да бъде съставян и подписван акт обр. 14; наредено е премахване
на незаконно изградените (в отклонение от одобрените проекти) конструкции.
Не са обсъдени и Констативен протокол от 29.09.2014г., изготвен на основание чл.223 от
ЗУТ, от който е видно, че след извършен оглед на място, комисията от община Варна е
констатирала, че към момента на изготвянето му сградата не е довършена до степен на „груб
строеж“. Според въззивника констативният протокол е официален свидетелстващ документ
и оборва доказателствената сила на констативния протокол от 06.11.2008 год. по чл. 181, ал.
2 ЗУТ, изд. от общинската администрация на община Варна и на акт обр. 14 от дата
23.10.2008 год.
Въз основа на изложеното въззивникът счита, че изводът на първоинстанционният съд, че
към датата на сключването на договора за продажба по нот. акт с вх. рег. №
35440/19.11.2008 год., акт № 88, том CVІ, дело № 2649/2008 год. по описа на СлВп-Варна,
сградата, в която се намира процесният апартамент е била изградена в груб строеж по
смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, е неправилен в резултат на което неправилен е и изводът,
че ответницата се легитимира като собственик на апартамента въз основа на цитирания
договор за продажба.
2
Не е съобразено също, че с влязло в сила решение е развален договорът за учредяване право
на строеж на продавача „Ирен стройинвест 3" ООД – праводател на ответницата по
договора за продажба от 19.11.2008 год., развалянето има обратно действие, поради което и
към момента на продажбата 19.11.2008г. прехвърлителят „Ирен стройинвест 3" ООД, не е
бил собственик на Ап.14 и не е настъпил вещно прехвърлителния ефект на договора за
продажба. Неправилен в тази връзка е и изводът на районния съд, че развалянето на
договора за учредяване право на строеж от 25.09.2008г. не може да бъде противопоставено
на ответницата, т.к. същата се явява трето лице придобило права /на 19.11.2008г./, преди
вписването на исковата молба, с която е предявен иска по чл. 87, ал. З от ЗЗД. Излага, че
развалянето на договора за учредяване право на строеж е заличено с обратна сила
действието на разпоредителната сделка, с която ищецът (заедно с останалите собственици
на терена) са учредили право на строеж на праводателя на ответницата. При това положение
и съобразно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията
върху нея. В случая след развалянето на договора, с който собствениците на земята са
учредили право на строеж на дружеството, носители на това вещно право са собствениците
на земята, а отношенията между продавача /Ирен стройинвест" ООД и купувача
(ответницата К.А.) следва да се уреждат по правилата на недействителните сделки. Навежда
доводи, че ако договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде
развален и междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, тези от тях,
които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след
първоначалното учредяване на правото на строеж, ще запазят правата си на основание чл.
88, ал. 2 ЗЗД. Те обаче черпят права от първоначалния суперфициар и затова не могат да
бъдат в по-благоприятно положение от него, т.е., след като прехвърлителя не притежава
право на строеж, то правоприемника му не би могъл също да го придобие, последващото
прехвърляне не обвързва собственика на земята. Наред с това правото на строеж трябва да
се реализира в рамките на петгодишния срок от учредяването на суперфицията, а в случая и
до настоящия момент грубия строеж не е изпълнен. След като този срок не е спазен и
давността не е спирана и прекъсвана, правото на строеж се е погасило за всички обекти при
позоваване на давността от собственика на земята.
Въз основа на изложеното жалбоподателят счита, че анализът на събраните
доказателства, преценени потоделно и в съвкупност обосновават извода, че към датата
23.10.2008 г. /когато е съставен акт обр. 14 за приемане на конструкцията/, сградата не е
завършена в степен „груб строеж" по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР на ЗУТ, а изграденото
подлежи на премахване. Изпълнеиета на един обект от сградата, до степен на груб строеж,
без тя да е завършена до същата степен, няма за последица трансформиране на учреденото
право на строеж в право на собственост за същия обект. Обектите в сграда, състояща се от
множество самостоятелни обекти, възникват като самостоятелни такива и могат да бъдат
предмет на гражданския оборот със завършването на цялата сграда до степен на груб
строеж, легално огределение на което е дадено в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Сградата, в която се
намира обектът, за който е отстъпено право на строеж през 2008г., не е била завършена в
3
петгодишен срок от придобиване на това ограничено вещно право от ответниците, поради
което то се е погасило в полза на собствениците на терена – чл. 67 ЗС предвид и
разясненията в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК на ВКС.
По тези съоражения счита, че ответницата не се легитимира като собственик на
процесния апартамент въз основа на договора за продажба, поради което и предявеният
отрицателен установителен иск за собственост е е основателен, а решението на
първоинстанционнияа съд в обратен смисъл е неправилно.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции разноски.
В жалбата е направено искане за събиране на доказателства във въззивната инстанция
– за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на времето и степента на
изграждане на процесната сграда, както и по отношение спиране на строителството и
съставяне строителна документация в хода на строителството.
Искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263,ал. 1 ГПК, въззиваемата – ответник по
иска К. АНТ. АТ., чрез процесуален представител адв. Св. Л. от АК-Варна, оспорва жалбата,
счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане
на сторените разноски. Оспорва и направеното с жалбата доказателствено искане.
Съдът като се запозна с делото, намира, че искането за допускане до разпит на
свидетели е основателно по следните съображения:
С отговора на исковата молба ответнницата е представила констативен протокол от
06.11.2008 год. по чл. 181, ал. 2 ЗУТ (в редакцията на нормата към 06.11.2008 год.), изд. от
общинската администрация Варна, както и удостоверение от 06.03.2014 год., изд. от община
Варна, според които към 06.11.2008 год. сградата, в която се намира процесният апартамент,
е била изградена в „груб строеж“. Горните два документа са официални удостоверителни
документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Верността им относно засвидетелстваните с тях
обстоятелства е била оспорена своевременно от ищеца, открито е производство по чл. 193
ГПК. За опровергаването им ищецът е поискал назначване на СТЕ експертиза, както и
разпит на свидетели – молба на л. 114-115 от делото на РС-Вана. С протоколно определение
от 16.10.2020 год. искането за допускане до разпит на свидетели е отхвърлено с аргумент, че
обстоятелствата, които ищецът се домогва да докаже чрез разпита на свидетели, ще бъдат
изяснени чрез допуснатата съдебно-техническа експертиза. Този извод на съда е
неправилен. Ограничението в чл. 159, ал. 2 ГПК се отнася само за свидетелските показания
(само за гласните доказателствени средства), но не и за случаите, в които страната се
домогва да установи един или няколко факта посредством различни по вид, допустими от
ГПК, доказателствени средства, вкл. не обхваща и случаите, в които страната желае да
4
опровергае верността на удостверителен документ едновременно чрез експертиза и чрез
гласни доказателствени средства.
Въз основа на изложеното настоящият състав счита, че е налице хипотезата на чл. 266,
ал. 3 ГПК и на ищеца следва да се допуснат и гласни доказателствени средства чрез разпита
на един свидетел за опровергаване на верността на горните два документа. Искането за
допускане до разпит на втори свидетел следва да бъде отхвърлено – чл. 159, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че следва да изслуша отново и вещото лице, изготвило СТЕ от
05.05.2021 год. На вещото лице инж. Г.Г. следва да се укаже да представи като приложения
към заключението и последните четири документа, описани в Пункт ІІІ от заключението –
абзац 3, 4; 5 и 6 на л. 156 от делото на РС-Варна, с които се е запознала при извършената
проверка в район „Одесос“ община Варна и в РДНСК – Варна.
Водим от от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от П. Б. П. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 261883/09.06.2021 год., постановено по гр.
дело № 15394/2019 год. по описа на РС-Варна;
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ един свидетел при условията на довеждане от ищеца –
въззивник П. Б. П. за установяване на времето и степента на изграждане на процесната
сграда, както и по отношение спиране на строителството на сградата;
ОТХВЪРЛЯ съдържащото се във въззивната жалба искане за допускане до разпит на
втори свидетел за същите обстоятелства;
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, изслушване от въззивния съд на
вещото лице инж. Г.Г. от гр. Варна, изтотвила заключението по СТЕ, депозирано в първата
истнация на дата 05.05.2021 год.;
УКАЗВА на вещото лице инж. Г.Г. при явяването си за ново изслушване във
въззивната инстанция да представи като приложения към заключението си и последните
́
четири документа, описани в Пункт ІІІ от заключението – документите, описани в абзац 3, 4;
5 и 6 на л. 156 от делото на РС-Варна, с които се е запознала при извършената проверка в
район „Одесос“ община Варна и в РДНСК – Варна във връзка с изпълнение на задачите по
5
експертизата;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 25.10.2021
год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице, като на
последното се укажат и вменените му задължения за представяне на описаните по – горе
документи;
Препис от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6