РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Златоград, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20215420100018 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Постъпила е искова молба от С. А.. Л., ЕГН ********** с адрес: обл.
С., гр. Н., ул. „Ал. С.“ № ., чрез адв. Е. В.със служебен адрес: гр. Н., ул. „Ал.
С.“ № . срещу Р. И.. М., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „К.“ № ..
В исковата молба ищецът, чрез адв. Е. В.твърди, че съгласно
приложения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.11.2000 г.,
имащ характеристика на предварителен такъв, през 2000 г. ищецът закупува
от Д. н. гр. Н. недвижим имот в границите на гр. Н., а именно: 116 кв.м. от
дворно място, съставляващо част от имот 989, кв. 116.
Твърди, че закупуването на процесното място е обективирано в
посочения договор и е извършено с нотариална заверка на подписите.
Закупуването е извършено след вземане на решение на Д. н.- Н.,
обективирано в Протокол № . от ... г. и след заплащане на продажната цена от
464 лева от страна на ищеца.
По силата на цитирания договор за покупко-продажба от 10.11.2000 г.,
ищецът влиза във владение на имота. Недвижимият имот по процесния
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.11.2000 г. обективира
прехвърляне и предаване на собствеността върху 116 кв.м. от дворно място
съставляващо част от имот 989, кв. 116а по плана на гр. Н. като видно от
1
протокола на което е взето решението да се продава имота от продавача
същите тези квадрати, които ищецът закупува са от парцел ІV в кв. 116 по
плана на гр. Неделино.
Предмет на иска е самостоятелен недвижим имот с площ 35 кв.м. ,
който недвижим имот е самостоятелен такъв, отреден с административен акт
на Кмета на О.-Н.и е без планоснимачен номер.
Твърди, че имотът - предмет на настоящия спор не е реална част от
друг имот, а е самостоятелен обект.
Недвижимият имот - предмет на иска с площ 35 кв.м. е с триъгълна
форма, при граници и съседи: на изток - граничи с УПИ V 994, имот 967, кв.
116а по ПУП на гр. Н. на запад - граничи с пешеходна пътека; на юг -граничи
с УПИ VІІІ-991, 1263 кв. 116 по плана на гр. Н..
Ищецът, чрез адв. Е. В. твърди, че закупува горния имот, тъй като,
както е отразено и в договора за покупко-продажба на недвижим имот от
10.11.2000 г. и в Протокол № . от дата .г. на Д.н. - Н.това е подхода към
жилищната сграда на ищеца, построена в парцел VІІ, кв. 115а по плана на гр.
Н..
Твърди, че владее процесния имот с площ 35 кв.м. от 2000 г. и до
настоящия момент явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, като
свой повече от 10 години.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо Р. И.. М., ЕГН **********, че той С. АНГ. Л. е собственик на
основание давностно владение продължило повече от 10 години, с начало на
давността 10.11.2000 г. на самостоятелен имот с площ 35 кв.м. при граници и
съседи: на изток УПИ V-994, 967 КВ. 16 по ПУП на гр. Н., на запад
пешеходна пътека, на юг – УПИ VIII-991, 1263 КВ. 116 по плана на гр. Н.
В условията на евентуалност моли, съдът да го признае за собственик
въз основа на давностно владение продължило над 10 години, с начало 2000
г., че е собственик на 35/780 ид.ч. от имот представляващ парцел IV-989 кв.
116 по плана на гр. Н. в рамките на владяната реална част от недвижим имот с
площ 35 кв.м. при граници и съседи: на изток - граничи с УПИ V 994, имот
967, кв. 116а по ПУП на гр. Н.; на запад - граничи с пешеходна пътека; на юг -
граничи с УПИ VІІІ-991, 1263 кв. 116 по плана на гр. Н..
В съдебно заседание, чрез адв. В. ищецът поддържа предявеният иск.
Ответникът Р.М., чрез адв. Г. И.– АК – П. оспорва предявеният иск в
писмения си отговор.
Навежда твърдения, че извършената продажба от Д. н.в полза на С.Л.
е нищожна, тъй като не е спазена предписаната от закона форма за
действителност – НА. На следващо място нищожността е налице поради
забраната в Устава на М. и. и по точно чл. 98 от Устава да се извършват
продажби на вакъфски имоти. На трето място нищожността е налице защото
Д. н.гр. Н. се е разпоредило с чужд имот, с оглед приложените съдебни
решения.
2
Ответникът счита, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът
не е доказал, че процесните 35 кв.м. представляват самостоятелен имот.
Твърди също, че претендираните 35 кв.м. са част от уличната регулация,
която е държавна собственост и не може да бъде обект на придобивна
давност.
В съдебно заседание, чрез адв. И..ответникът поддържа оспорването,
като развива подробни съображения в писмена защита.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становището на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.11.2000 г. Д.
н. гр. Н., представлявано от председателя Р. А. К. е продало на С. А.. Л. 116
кв.м. дворно място от парцел IV-989 в кв. 116 по плана на гр. Н.. Продажната
цена е 4.00 лв. за един кв. м. или общата сума е 464.00 лв. Продавача се е
задължил да снабди купувача с НА, но това явно не е станало. Продавачът се
е задължил да предаде владението още същия ден.
Продажбата е извършена въз основа на Протокол № . г. на М. н. гр. Н.,
т.е. три дни преди продажбата. В протокола е посочено, че тези 116 кв.м. са
от гробището, които той ползва много години за вход към неговия имот и
новата му къща, плащайки ежегодно наем.
По делото е приложена квитанция за платена сума от С.Л. в размер на
464.00 лева, в полза на М. н. гр.Н.
Настоятелството е признато за собственик на дворно място с площ 780
кв.м., кв. 116 по плана от 1987 г. на гр. Н., като в НА е отбелязано, че от тази
площ се отреждат определени квадратни метри за пешеходна пътека и към
други парцели.
По делото е приложен и протокол за трасиране и означаване на
границите на пътека към имот 991 в УПИ VIII-991, 1263 кв. 116а по плана на
гр. Н.
Представено е и удостоверение от О.-Н. от 22.05.2000 г., от което се
установява, че Р. К. е председател на Д. н., като са посочени и останалите
членове на настоятелството.
С Решение № 308/25.07.2005 г. по гр.д. 146/2003 г. на ЗлРС е
отхвърлен иска на Д. н. – Н. срещу О.-Н.и РПК „М. гр.Н., да се признае за
установено по отношение на ответниците, че настоятелството е собственик на
дворно място от 780 кв.м., съставляващо парцел IV, кв. 116 по плана на гр. Н..
Това решение е атакувано пред ОС – С., който с Решение № 434/10.01.2006 г.
по в.гр.д. 559/2005 г. е оставил в сила Решението на ЗлРС. Решението на ОС –
С. е оставено в сила с Решение № 470/30.05.2007 г. на ВКС по гр. д. 357/2006
г.
По делото е приложено и Решение № 18/29-04.2021 г. гр. д. 217/2020 г.
по описа на РС-З., с което неприсъствено решение съдът е признал за
установено по отношение на О.-Н., че С. А. Л. е собственик на недвижим
имот с площ 35 кв.м. без пл. номер. Решението е влязло в сила на 29.04.2021 г.
3
и е поискана неговата отмяна от ВКС.
По делото е приложен Устав на М.и. в РБ., приет на 23.10.1997 г. В чл.
21 от този устав са разписани правата и задълженията на М. н.Едно от
правата, което е и задължение е да стопанисва и управлява движимите и
недвижими вакъфски имоти, които му принадлежат. В чл. 96 от устава е
посочено, че вакъфски са всички движими и недвижими имоти собственост
на М. и.. Имотите се управляват от мюсюлманското настоятелство, в чиито
район се намира местонахождението им.
Много важен е текста на чл. 98 от устава, който повелява, че продажба,
дарение или ипотека на вакъфски имоти не се допуска. М. н. могат да
извършват замени, след разрешение на ВМС.
Като свидетели по делото са разпитани Р.Л., Н.Б., Е.А.и И. М.а. Съдът
дава вяра на показанията на разпитаните свидетели и от същите приема за
установено, че бетонираната площадка практически представлява част от
улицата. В това състояние бетонираният участък не пречи на минаването на
хора и автомобили, но ако С.Л. го загради, тогава би възникнала пречка за
преминаване. Преди бетонирането на площадката, това място винаги е било
ползвано от всички. Към момента на разпита на свидетелите се установява, че
там паркират автомобилите си ищецът, ответникът а също и св. Н. Б.. Там
хората паркират и за да ползват кварталния магазин. На това място се оставят
и дърва. Отпреди години е нямало проблем, тъй като всички са ползвали
процесното място за преминаване. Инициативата за бетониране била на
бащата на ищеца А., а също и на Н. Б. които искали там да си паркират колите
и като е бетонирано да не се цапат. Проблемът станал, след като ищецът и
неговия баща бетонирали площадката. Това място било с трева и всички го
възприемали, като улица. Л. заявил претенции за мястото, след като го
бетонирал и от бетонирането започнал спора, т.е. отпреди две-три години.
Както ищецът, така и други хора ползват това място от около 20 години, но то
не се ползва само от ищеца.
В съдебно заседание св. Б. сочи, че и той ползва мястото когато
разтоварва нещо – дърва или друго и заявява, че е съгласен мястото да е на С.,
но и той иска да го ползва за да минава там.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
в.л. инж. М. Ат. Т..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно и пълно. От същото се установява, че с така описаните граници
и съседи не може да се идивидуализира самостоятелен имот „без
планоснимачен номер с площ 35 кв.м.” С изменението на per. план на гр. Н.
от 1987 г. одобрено със Заповед №60/20.03.1991 г. на Кмета на О.Н. се
създават нови парцели, придаваеми места и нова улична регулация с ширина
3.5 м. свързваща уличната регулация о.т. 812 - 813 на ул. „Г. Д. и между о.т.
807 – 827(при въжения мост на реката).
Във връзка с поставените задачи вещото лице е извършило оглед и
геодезическо заснемане на бетонова площадка - фактически предмет на спора
4
и съществуващи на място огради. Данни от геодезическото заснемане е
съвместил с извадка от регулационния план на гр. Н. одобрен със Заповед
№РД-23 от 12.01.1987 г., изменен със Заповед №60/20.03.1991 г. на Кмета на
О. Н. и извадка от плана на гр. Н.от 1974 г. Изготвил е графичен анализ -
комбинирана скица.
От направения графичен анализ се установява, че бетоновата площадка
е с площ 62 кв.м. - тонирана с жълт цвят на комбинираната скица, сравнена с
плана от 1987 г., изменен със Заповед № 60/20.03.1991 г. на Кмета на О.Н.,
попада в имот без планоснимачен номер в кадастрално отношение, а в
регулационно отношение попада в парцел IV-за квартален магазин кв.116 - 2
кв.м, улична регулация-39кв.м., парцел V-994,967- 18кв.м, кв.116а и в парцел
VIII-991,1263, кв.116а-3кв.м.
Бетоновата площадка с площ 62 кв.м. - тонирана с жълт цвят на
комбинираната скица, сравнена с плана от 1974 г., попада в имот пл. №1086 и
дере. В разписния лист към плана от имот пл. №1086 е записан на Д. н.о.
При извършения оглед в.л. е установило, че в парцел IХ-993, 996, 997,
кв. 116а е изградена сграда на един етаж (недовършена) - на ищеца, лицето на
парцела е от юг между о.т. 807 - 827., т.е. регулационно подхода е от юг, също
така е установено, че от бетоновата площадка започва бетонирана пътека,
попадаща в парцел V-994,967 достигаща до парцел IХ-993,996, 997 и сградата
на ищеца от север. По плана на гр. Н. от 1987 г. въпросната пътека в
кадастрално отношение не е отразена, както и не е предвидена в регулационно
отношение.В съдебно заседание вещото лице М.Т. поддържа заключението и
уточнява, че бетонираната площадка установил при замерване, че е 62 кв.м. и
това е площта, за която се спори. Това му е казано на място от страните при
огледа. Къде попадат обаче тези 35 кв. м. в тези 62 кв.м. не е ясно. Със
Заповед № 60 от 20.03.1991 г., която касае регулационно изменение и
попълване на граници на имоти по огради, изградени на място, става въпрос
за придаване на части от имоти към други имоти. Това се получава при
отреждането на новата улична регулация, свързваща двете улици „К.“ („Г.Д.“
тогава). Процесният имот се е появил като са коригирани: западната част на
имот 967, северната регулационна линия на парцел VIII-991-1263 и
регулационната линия на новообразувана улица. Издадената заповед
променя посочените регулационни граници. Данни за уреждане на
регулационните сметки липсват. Няма такова нещо, като образуване на
имот, защото трябва да има планоснимачен номер и записване в разписна
книга и граници. Има придаване по регулация към парцел V-994-967. За да
има имот, трябва да има кадастрално заснемане. Това което описах като
регулационни промени с цитираната по-горе заповед, съвпада частично с
бетоновата площадка, като в заключението съм описал, че това са 17,40 кв.м.,
които се придават към парцел V. Данни за уреждане на регулационни сметки
няма.
В съдебно заседание вещото лице маркира тези 17,40 кв.м.,
5
представляващи триъгълник, чиито ъгли обозначи с: А, Б и В.
Към имота на М. има бетонова ограда. Оградата е залепена към
площадката. Има някаква денивелация. Уличната регулация не е реализирана,
така, както е предвидена и одобрена. Видно от комбинираната скица,
регулационно тя минава през почти цялата площадка. На място обаче е
реализирана в УПИ IV и УПИ VII, кв. 116. Реално уличната регулация не е
изпълнена точно. На скицата, която съм приложил, тя минава през бетоновата
площадка, а в действителност минава през УПИ VII и IV, като със син
химикал на приложената скица, окомерно защриховам, как минава. Изводът
е, че общината е прокарала улицата не по регулация. Улица „К.“ не е
реализирана, а е на ниво черен път.
Между бетоновата площадка от 62 кв.м. и практически реализираната
улица (не по регулация) няма ограда. Бетоновата площадка попада с 2 кв. м. в
парцел IV за квартален магазин. Ориентировъчно между точки 2, 3 и 4. В
обхвата на бетонната площадка има шахта за чиста вода, откъдето тръгват
разклонки. На скицата съм означил шахтата с точка 4 и буква „ш“.
Вещото лице е изготвило и допълнително заключение.
Според това заключение имот с идентификатор 51319.503.713 по
КККР на гр. Н., одобрени със Заповед №РД-18-75/19.11.2021 г. в.л. е нанесъл
по координати върху комбинираната скица към основното заключение с
лилав цвят.
От направения графичен анализ се установява, че имот с кратък №713
по КККР на гр. Н., сравнен с регулационния план на гр. Н. одобрен със
Заповед №РД-23 от 12.01.1987 г., изменен със Заповед №60/20.03.1991 г. на
Кмета на Община Н. попада в имот без планоснимачен номер в
кадастрално отношение, а в регулационно отношение попада в парцел IV-за
квартален магазин кв.116 - 1кв.м. улична регулация - 34кв.м., парцел V-
994,967 - 12кв.м. кв.116а. Имот с кратък №713 представлява придаваеми
части.
Поземлен имот с идентификатор 51319.503.713 по КККР на гр. Н. с
площ 47 кв.м. сравнен с плана на гр. Неделино от 1974 г., попада в имот пл.
№1086 и дере.
В съдебно заседание вещото лице М.Т. поддържа изготвеното
заключение. Уточнява, че имот кратък № 713, почти се припокрива с цялата
си площ с повдигната от в.л. в жълт цвят, бетонирана площадка.
Защрихования триъгълник със син химикал и точки А, Б и В попада изцяло в
имот № 713. Съвсем малко излиза извън защрихованото в жълто и то с 1 кв.
м., около т. 10, т.е. на север. На място няма дере, същото е покрито с тръби.
Бетоновата площадка е встрани от бившето дере. Дерето е било на изток от
бетоновата площадка.
Между т. 5 и 9 линията, която свързва в.л. е посочило, че е лилава в
легендата. Тази линия между т. 5 и 9, се явява южна граница на имот кратък
6
№ 713. Остава част от триъгълника от първоначалното заключението с точки
А, Б и В, който не е обхванат от имот № 713. Частта, която остава е с
формата на трапец и е на юг. Този трапец продължава в съседния имот –
имота, който е на изток и представлява нещо като пътека. Този трапец попада
в имот № 896 по КК. Тази част от триъгълника точки А, Б и В, която не
попада в имот кратък № 713, е с площ 6 кв.м.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Първоначално предявеният иск, с който С. А.. Л. моли съдът да
признае за установено по отношение на Р. ИВ. М., че Л. е собственик, на
основание давностно владение на самостоятелен недвижим имот без
планоснимачен номер с площ 35 кв.м., е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен и недоказан е и предявеният в условията на
евентуалност иск от С. Л. срещу Р.М., с който Л. моли да бъде признат за
собственик, на основание давностно владение на 35/780 ид.ч. от имот
представляващ парцел IV-989, кв. 116 по плана на гр. Н.в рамките на
владяната реална част от недвижим имот с площ 35 кв.м.
Ищецът претендира, че началото на давностното му владение е от
датата на закупуване на 116 кв.м. от парцел IV-989, кв. 116 по плана на гр.
Неделино с договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Въз основа на този договор е изключено ищецът да стане собственик,
тъй като той се явява нищожен на основанията посочени от адв. И. в
писмената му защита, а именно: тъй като на първо място липсва предвидената
от закона форма за действителност – Нотариален акт, на следващо място
липсва съгласие, а също и невъзможност за продажба от М. н.на недвижими
имоти, с оглед забраната в чл. 98 от Устава на М. и.. Третото основание за
нищожност е, че самото М. н. не е собственик на продадения имот, с оглед
приложените по делото решения на РС – З., ОС – С. и ВКС, с които е
признато за установено, че собственик на целия имот са О.а-Н. и РПК „М.“.
Отделно от всичко това към договора липсва скица, на която ясно и точно да
личи, къде точно се намират продадените 116 кв.м.
След анализ на събраните по делото доказателства и най-вече гласни
такива не може да се обоснове тезата, че ищецът е станал собственик въз
основа на давностно владение. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че претендираната площ е била дълги години улица и е ползвана
от всички за такава. Съдът кредитира тези показания и с оглед заключението
на вещото лице, че спорното място е отредено, с одобрена заповед за улица.
Бетонираната част е част от улицата и бетонирането и е извършено от бащата
на ищеца А. и свидетеля Н.Б. като искали да си паркират колите там и като е
бетонирано да не се цапат. Проблемът възникнал след бетониране на
площадката, което станало преди две-три години, т.е. налага се изводът, че
допреди бетонирането процесното място е ползвано от всички, а не само от
7
ищеца. Евентуално за негови действия, представляващи владение може да се
говори след бетонирането, но пък след това възниква спорът му с М., така че
на първо място срокът на евентуално владение не е достатъчен, за да бъде
превърнато владението в собственост и на следващо място владението не е
такова, че като е осъществявано десет години да се приеме, че Л. е
собственик.
По въпроса, кое владение може да превърне владелеца в собственик
има произнасяне на ВКС в няколко основни съдебни акта. Последното такова
е направено с определение № 72/01.03.2022 г. по гр. д. № 3536/2021 г. по
описа на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно
Решение № 110/28.05.2021 г. по в.гр.д. № 123/2021 г. по описа на ОС – С.. С
това решение ОС – С. е потвърдил Решение № 20012/25.02.2021 г. по гр. д.
55/2020 г. по описа на РС-З..
В съдебния акт на ВКС се препращат към Решение № 68/02.08.2013 г.
на ВКС I-во ГО по гр.д. 603/2012 г. и Решение № 197/07.12.2017 г. на ВКС по
гр.д. № 1024/2017 г. I-во ГО.
В актовете на ВКС се посочва, че владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Владеещият не следва да владее
инцидентно и владението му трябва да е такова, че да не позволява други
лица да владеят вещта. Владелецът следва да осъществява физическо
присъствие в имота и да извършва явни действия по стопанисването му.
В настоящият случай, както се посочи спорният имот представлява
улица, а и според вещото лице е отреден точно за такава нужда с плана, който
план е одобрен. До бетонирането на площадката всеки, който е желаел е
минавал по улицата, паркирал е, разтоварвал е дърва и т.н. Или ако може да
се говори за някакво владение от ищеца то това владение нито е постоянно,
нито е непрекъсвано, нито е спокойно, нито е несъмнително. Дори след
бетониране на площадката свидетелите сочат, че пак може да се преминава по
улицата, стига Л. да не загради бетонираното.
Срещу община и държава е налице забрана да се придобива по
давност/за посочения период/, което също е пречка ищецът да претендира да е
собственик. Този извод е актуален при условие, че са уредени
регулационните сметки, защото спорното място е образувано от придаване от
съседни имоти.
Тези съображения, изложени по-горе са относими като аргументация и
за отхвърляне на предявеният иск в условията на евентуалност, тъй като
съдът не приема, че е налице годно владение въобще по отношение на
процесната част независимо дали тя е реална или идеална част в рамките на
владяна реална.
Освен проблемът с липсата на десетгодишно, постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително владение по отношение на
процесния имот е налице и друга пречка да бъдат уважени основният и
евентуален иск на ищеца. Самият ищец сочи, че претендираната от него
реална част, по основния иск представлява самостоятелен недвижим имот с
8
площ 35 кв.м. и без планоснимачен номер. В този смисъл исковата молба не
следва да се оставя без движение за посочване на планоснимачен номер, тъй
като самият ищец сочи, че имота няма такъв номер. Поставя се въобще под
съмнение съществуването на самостоятелен имот при това положение, тъй
като, както вещото лице сочи, имот без планоснимачен номер не може да
съществува като самостоятелен имот. Вещото лице сочи, че няма как да се
индивидуализира имот с така описани граници и съседи без самостоятелен
планоснимачен номер. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение №
254/21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г. I-во ГО и др. В цитираното
решение се сочи, че индивидуализирането на имота, за който е предявен иск
за собственост е задължително условие за редовност на исковата молба. Дава
се възможност, когато се претендира реална част от УПИ границите да се
определят с помощта и на вещо лице. Когато обаче се претендира, че имотът е
самостоятелен, то същия трябва да има планоснимачен номер. ВКС посочва,
че регулираните недвижими имоти се индивидуализират чрез номера им по
плана, а неурегулираните – чрез землището, местността, площта и границите
им.
Следва да се посочи също, че според вещото лице претендираната
част, която представлява бетонирана площадка се е появила чрез промяна на
границите на съседните имоти. В същото време обаче сочи, че регулацията не
е приложена и при това положение за ищеца се явява претенция, че е владял
реални части от парцели или УПИ, което е недопустимо.
С оглед изхода на делото, С.Л. ще следва да бъде осъден да заплати на
Р. И. М.,направените от същия разноски по дело в размер на 900 лева,
съобразно представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС от С. А.. Л., ЕГН ********** с
адрес гр. Н., ул. „Ал. С.“ № ., чрез адв. Е.В., служебен адрес гр. Н. ул. „Ал. С.“
№., срещу Р. ИВ. М., ЕГН **********, адрес гр. Н., ул. „К.“ № ., с който
ищецът С. А.. Л., моли съда да признае за установено спрямо Р. И.. М., че С.
А.. Л. е собственик на основание давностно владение на самостоятелен
недвижим имот без планоснимачен номер с площ 35 кв.м. при граници и
съседи: на изток – граничи с УПИ V-994, 967, кв. 116а по ПУП на гр. Н., на
запад граничи с пешеходна пътека, на юг – граничи с УПИ VIII-991, 1263, кв.
116 по плана на гр. Неделино, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, в условията на евентуалност, от
С. А.. Л., ЕГН ********** с адрес гр. Неделино, ул. „Ал. С.“ № .,. чрез адв. Е.
В. служебен адрес гр. Н., ул. „Ал. С.“ № . срещу Р. И.. М., ЕГН **********,
адрес гр. Н., ул. „К. №., с който С. А.. Л. моли съда да признае за установено
по отношение на Р. ИВ. М., че С. А.. Л. е собственик на основание давностно
9
владение на 35/780 ид.ч. от имот представляващ парцел IV-989, кв. 116 по
плана на гр. Неделино в рамките на владяната реална част от недвижим имот
с площ 35 кв.м. при граници и съседи: на изток – граничи с УПИ V-994, 967,
кв. 116а по ПУП на гр. Неделино, на запад граничи с пешеходна пътека, на юг
– граничи с УПИ VIII-991, 1263, кв. 116 по плана на гр. Неделино, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. АНГ. Л., ЕГН ********** да заплати на Р. И.. М., ЕГН
**********, разноски по делото в размер на 900 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
10