Р Е Ш Е Н И Е
№ 882
07.01.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор: Валентина Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №428 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Е.В.И., ЕГН **********,***, против Областна дирекция на МВР – С. с адрес: гр.С., ул.„Ген.С.“ №***.
Първоначално исковата молба е подадена пред Районен съд – Димитровград, заведена под вх.№845/24.01.2020 г.
Ищецът твърди, че на 08.01.2018 г. от длъжностно лице към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“, му бил съставен АУАН №Д-251059/08.01.2018 г. С Наказателно постановление №18-0804-000532/18.04.2018 г. на Началник група към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, ищецът бил наказан с глоба от 200 лв., а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – с глоба от 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 2 месеца. Наред с това, длъжностното лице от „Пътна полиция“ издало на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.„Хр.Г.Д.“ №***, Протокол за ПТП, за това, че като шофьор на товарен автомобил Рено с рег.№*********, ищецът бил извършил ПТП, бил причинил материални щети, след което бил напуснал мястото на ПТП и виновно се бил отклонил от проверка за алкохол. В законния срок ищецът обжалвал Наказателното постановление и доказал пред съда, че длъжностните лица са извършили незаконосъобразни действия и описаното в обстоятелствената част на АУАН №Д-251059/08.01.2018 г. не отговаряло на обективната истина. Разпитани пред съда, полицаите били заявили, че не са посетили ПТП, а съставеният акт бил по „заповед на началника“. С решение на Районен съд – Сливен, постановено по АНД №1007/2018 г., Наказателното постановление било отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.
На основание издадения Протокол за ПТП, в качеството си на пострадало лице, „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.П., било предявило искова молба с правно основание чл.45 от ЗЗД, за причинени имуществени вреди в размер на 2908.44 лв. и съответно било образувано гр.дело №661/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград. Исковата претенция била уважена частично, но след подадена въззивна жалба, с решението си по В.Гр.дело №57/2019 г. Окръжен съд – Хасково отменил първоинстанционното решение в уважителната част и предявеният иск бил отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
За това, че бил причинил ПТП, напускане мястото на ПТП и виновно се отклонил от проверка за алкохол, в Застрахователна компания „Лев инс“ АД, гр.С., срещу ищеца бил заведен Личен регрес №15028 по щета №000-1000-06-18-7341, като за причинената щета следвало да заплати сумата от 676.50 лв.
Ищецът твърди, че в хода на тези полицейски, административни, досъдебни производства и съдебното разглеждане на делата, били извършени множество проверки и процесуални действия, които се отразили негативно върху душевното му здраве. През тези три години и понастоящем ищецът живеел в постоянен стрес. Не можел да преживее постоянните призовавания в РПУ Димитровград, контакта с униформените служители, призовки и получаване на други съдебни книжа, притеснения за съдебните заседания.
Ищецът твърди, че въпреки, че веднага уведомил работодателя си, когато започнали делата, той станал неудобен. За да си нямал проблеми с полиция и съд, работодателят му по най-демонстративен начин прекратил договора и го уволнил от работа. Поради липса на средства за семейството, ищецът бил принуден спешно да си търси друга работа. Обикалял по фирмите и след много усилия намерил работа в гр.Х. Въпреки, че отговарял на изискванията, не го назначили, защото при съставяне на АУАН бил иззет контролния талон към Свидетелството за управление на МПС, а без този талон ищецът нямало как да управлява камион. Започнал да търси талона в КАТ Сливен, Районен съд – Сливен, КАТ Димитровград, като го препращали от една в друга институция. През това време бил назначен друг шофьор и ищецът отново останал без работа. Като се имало предвид, че бил пред пенсиониране, всеки ден трудов стаж бил много важен за него.
Ищецът твърди, че тези болки и страдания били в пряка причинна връзка с действията на държавните служители, и следвало да бъдат репарирани по надлежния ред.
Претендира на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 12 000 лева, от които 10 000 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 2 000 лева обезщетение за имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразните действия на държавните служители, ведно със законната лихва от датата на образуване на делото, до окончателно изплащане на сумата.
С допълнителна молба (вх.№1416/07.02.2020 г. на РС – Димитровград) ищецът уточнява, че исковете му са насочени към Областна дирекция на МВР гр.Сливен и че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди произтича от направените от него разноски в съдебните производства, а това за неимуществени вреди – от търпени душевни болки и страдания по време на разпоредените от Районна прокуратура гр.Сливен полицейски проверки и съдебните дела.
С допълнителна молба вх.№3483/29.06.2020 г. ищецът сочи, че в обстоятелствената част на исковата молба изложил обстойно цялостната фактическа обстановка, където се установявали незаконосъобразни действия на администрацията, а не на правозащитни органи. Уточнява, че в предявените от него искове се касае за обезщетение за вреди, претърпени от административна дейност и правното основание е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Уточнява, че една част от претърпените вреди – имуществени и неимуществени, произтичали от незаконосъобразния акт на ответника, а именно Наказателно постановление №18-0804-000532/18.04.2018 г., издаденото от Д. П. М. – Началник група към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“, на основание съставения от И.М.М. АУАН №Д-251059/08.01.2018 г., отменено с решение по АНД №1007/2018 г. по описа на РС – Сливен.
Другата част от вредите произтичали от незаконосъобразно действие на длъжностно лице, а именно И.М.М., на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“, който наред със съставянето на АУАН бил съставил Протокол за ПТП на „пострадалото“ дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.П. Протоколът послужил на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, след настъпване на застрахователното събитие, да го предяви на Застрахователна компания „Лев инс“ АД и съответно да му бъде изплатена щетата, а срещу ищеца бил предявен Регрес и той получил Покана за доброволно изпълнение изх.№3057/22.11.2019 г. на ЗК „Лев инс“ гр.С. Наред с това, отново на основание Протокола за ПТП, по Сигнал на „Електроразпределение Юг“ ЕАД до Районна прокуратура гр.Сливен, била образувана Преписка №3119/2017 г. и разпоредено извършването на проверка с оглед изясняване на обстоятелствата, свързани с наличие или липса на данни за извършено престъпление от общ характер, съставомерно по чл.343, ал.1, б.„а“ и чл.216 от НК.
Ищецът заявява, че тъй като не било налице произнасяне относно законосъобразността на Протокола за ПТП, прави искане на основание чл.204, ал.4 от АПК, съдът да приеме за установено, че действието на длъжностното лице И.М.М. – на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“, изразяващо се в издаване на Протокол за ПТП, извършено виновно от ищеца на 03.10.2017 г. в склада на „ЕР – ЮГ“ ЕАД Сливен, за незаконосъобразно.
Ищецът твърди също, че вследствие осъществената административнонаказателна дейност, бил претърпял имуществена вреда, конкретно изразяваща се в направени разноски по АНД №1007/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, разходи за транспорт (такси) по маршрут Димитровград – Сливен и обратно, пътувания за явяване по делото и многократно посещение в КАТ – Сливен и съда, за да му бъдат намерени и върнати документите, общо в размер на 2000 лева.
В съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г., чрез пълномощника си адвокат К. К., ищецът поддържа исковата молба, и заявява, че има претенция във връзка с разноските за адвокатското упълномощаване по делото, по което е отменено наказателното постановление. Заявява също, че Протоколът за ПТП, който се визира в исковата молба, е съдържащият се в АНД №1007/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен Протокол за ПТП на 03.10.2017 г., в 11:45 часа, в гр.С., съставен от И. М. – мл. автоконтрольор. От този Протокол не се претендират имуществени вреди, а само неимуществени.
Ответникът, Областна дирекция на МВР – Сливен, чрез пълномощника си гл.юрк. К. Б., в депозиран писмен отговор на исковата молба и в съдебно заседание, оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер, като счита същите за неоснователни и недоказани. Развива подробни съображения за неоснователност на исковите претенции в писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че размерът на исковата претенция е прекомерно завишен. Относно претенцията за имуществени вреди счита, че са налице доказателства, които дават основания да се уважи до размера на платения адвокатски хонорар за воденото дело пред Районен съд – Сливен, а относно претенцията за неимуществени вреди, счита свидетелските показания за недостатъчно убедителни.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.01.2018 г. от И.М.М., на длъжност мл.автоконтрольор при ГПК – С„ПП“ – ОДМВР Сливен, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №000532, против Е.В. ***, за това, че на 03.10.2017 г. около 11.45 часа в гр.С., като водач на товарен автомобил с рег.№*********, управлява товарния автомобил и прикачено ремарке с рег.№*********, излизайки от двор на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, КЕЦ – С., при извършване на маневра да излезе от двора и да се включи в пътната мрежа, блъска опорна бетонна колона, желязна врата и част от оградата, настъпва ПТП с материални щети, водачът напуска ПТП, без да уведоми органите на МВР.
На 08.01.2018 г. от И.М.М., на длъжност мл.автоконтрольор при ГПК – С„ПП“ – ОДМВР Сливен, е съставен (попълнен образец на МВР) Протокол за ПТП №1641671, Рег.№1031-13, за ПТП на 03.10.2017 г. в 11.45 часа в гр.С., бул.„Ц. С.“ №***, между участници: 1. МПС ********* с ремарке ********* с водач Е.В.И. и 2. „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.П. – КЕЦ Сливен, с материални щети – носеща бетонна колона, метална порта и част от оградата на склада. Протоколът е подписан от съставителя и двамата участници в ПТП.
Въз основа на съставения АУАН №000532/08.01.2018 г. е издадено Наказателно постановление (НП) №18-0804-000532 от 18.04.2018 г. на Началник група към ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, на ищеца Е.В.И., за извършени на 03.10.2017 г. две административни нарушения: т.1. По чл.25, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП), за което на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и т.2. По чл.123, ал.1, т., б.„в“ от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд – Сливен, където е било образувано АНД №1007/2018 г. по описа на съда. Видно от доказателствата, съдържащи се в това дело (приложено по настоящото в оригинал), в производството пред съда Е.В.И. е бил представляван от адвокат К.К.от АК гр.Х.. Е.В.И. лично и пълномощникът му адв.К.са се явили в проведените по делото три публични съдебни заседания – на 08.10.2018 г., 13.12.2018 г. и 17.01.2019 г.
Адвокат К.К.е бил надлежно упълномощен да представлява Е.В.И. по АНД №1007 по описа за 2018 г. на РС – Сливен, което е видно от двустранно подписаното между тях Пълномощно с дата 05.06.2018 г., приложено в заверено копие на лист 14 от същото дело. На гърба на това пълномощно е съставен Договор за правна защита и съдействие, с подписите на „клиент“ и „адвокат“, от който е видно, че между Е.В.И. и адвокат К.К.е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в „изготвяне отговор АУАН – РП и защита РС Сливен АД 1007/2018 г.“.
С постановеното по АНД №1007/2018 г. Решение №44/30.01.2019 г., Районен съд – Сливен е отменил Наказателно постановление №18-0804-000532 от 18.04.2018 г. на Началник група към ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, като незаконосъобразно. Видно от извършеното удостоверяване, съдебното решение е влязло в сила на 21.02.2019 г.
Като писмено доказателство по делото от страна на ищеца беше представена Покана за доброволно изпълнение с Изх.№L-3057/22.11.2019 г. от Застрахователна компания „Лев инс“ АД, гр.С., изпратена до Е.В.И., с която го поканва, по заведен Личен регрес, да изплати на застрахователната компания сумата от 676.50 лв., изплатена от нея на собственика на пострадалото имущество по причинено ПТП, за което е съставен Протокол за ПТП с материални щети №1641671 от 08.01.2018 г.
От страна на ответника по делото бяха представени: Справка за нарушител/водач Е.В.И.; Картон на водача – в който са отразени действия по отнемане на Контролен талон на 08.01.2018 г. с Акт №Д251059/08.01.2018 г. и възстановяване на отнет Контролен талон на дата 21.03.2019 г., писмо изх.№204р-122/09.01.2018 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Сливен, с което до началника на РУ – Димитровград се изпращат Постановление от Районна прокуратура Сливен, АУАН №Д 0251059 и Протокол за ПТП с рег.№1641671, ведно с контролен талон на водача Е.В.И. и писмо от 30.01.2018 г., с което от РУ – Димитровград преписката се изпраща в ОДМВР Сливен, Сектор „ПП“.
Представена е също Справка от ТД на НАП – Пловдив за актуалното състояние на действащи трудови договори на Е.В.И. за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2019 г. От справката е видно, че на 07.04.2017 г. ищецът е сключил трудов договор с „Геотранс-74-Г. М.“ ЕТ, гр.Е., прекратен на 01.04.2019 г., на 09.04.2019 г. е сключил трудов договор с „Интер лес“ ООД, гр.С., прекратен на 01.05.2019 г. и на 04.07.2019 г. е сключил трудов договор с „Горубсо – Мадан“ АД, гр.М., прекратен на 31.12.2019 г.
В производството по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.Ц.И. – съпруга на ищеца, и Ц.Е.В. – техен син.
Свид.И. разказва, че в началото на 2018 г. нейният съпруг работел в транспортна фирма със седалище в гр.Я., но местоработата му била в гр.Д.. Работата му се състояла в превоз на извънгабаритни товари, и един ден в гр.С., до където превозвал товара, при маневра с товарния автомобил, съпругът й бутнал една колона на портала в базата на ЕVN. Според свидетелката, след време „започнаха обаждания“, „започнаха да идват писма“, у тях идвали униформени служители на полицията, представяли се и търсели съпруга й, с думите: „Искаме да му връчим един акт“. Започнали „едни такива призовки, бележки по вратите, че трябва да отиде еди-къде си, да посети еди-кого си“. Съпругът й трябвало да посети МВР, както и се явявал на всички дела в Сливен, за които бил призован. Няколко пъти ходил до Сливен да си търси талона, като пътувал с такси. Свидетелката сочи, че във връзка с това, съпругът й започнал с едно безсъние, започнал да не се храни, бил изнервен и много напрегнат. „Общо взето много тежко го прие, защото не само в къщи го питахме какво, как, а защото имаше питане и може би малко подигравка от страна на колегите, подмятания…“ Свидетелката заявява, че съпругът й бил уволнен от работодателя си, на който според нея му било неприятно от случилото се. Съпругът й приел това много тежко, сринало се психичното му здраве. Страдал от безпокойството не само, че остава без работа, но и защото имал определени месеци до пенсионирането си, за които трябвало да изкара точно в тази втора категория труд.
Свид.В. разказва, че в началото на 2018 г. разбрал, че баща му „има такива нарушения и от една страна е притиснат“, като усетил, че „има проблем и напрежение в баща ми, не беше същия. Забелязах, че има проблеми с храненето, беше намалил драстично храненето, не спеше достатъчно добре … Имаше напрежение, беше стресиран. … Беше стресиран от това, че по някакъв начин му се оказва натиск от фирмата, в която работеше тогава, и от полицията, като органи, които в този момент го притискаха и му оказваха напрежение.“ Според свидетеля, баща му около 4-5 пъти е пътувал до Сливен с такси за явяване по съдебни заседания и за талона. Това, че баща му бил уволнен от работа, драстично се отразило на семейния бюджет.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна дирекция на МВР – Сливен, само по отношение на част от исковата претенция за претърпени имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление №18-0804-000532 от 18.04.2018 г. на Началник група към ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен.
Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление, което е отменено изцяло като незаконосъобразно с постановеното по АНД №1007/2018 г. Решение №44/30.01.2019 г. на Районен съд – Сливен. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната Областна дирекция на МВР – Сливен, която е юридическо лице, видно от чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Последната е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление №18-0804-000532 от 18.04.2018 г. на Началник група към ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.
От събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат, само по отношение на заплатената от ищец сума за правна защита и съдействие по АНД №1007/2018 г. на Районен съд – Сливен.
Влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено Наказателно постановление №18-0804-000532 от 18.04.2018 г., представлява безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. В съдържащия се в АНД №1007/2018 г. на Районен съд – Сливен Договор за правна защита и съдействие от 05.06.2018 г. е вписано, че същият се сключва за защита по същото дело, договорът е неразривно свързан с адвокатското пълномощно, представено по това дело и безспорно договарянето и заплащането на сумата от 550 лева от Е.В.И. на адвокат К.К.касае именно делото, по което е отменено Наказателното постановление.
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че до влизането в сила на новите ал.3, ал.4 и ал.5 на чл.63 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.), разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, в тази й част заявената искова претенция за обезщетяване на имуществени вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на Наказателното постановление, се явява основателна, а при ангажираните писмени доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път Наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, се явяват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди е доказан по размер до сумата 550 лв. и следва да бъде уважен в тази му част.
Доколкото искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази сума. Лихвата следва да се присъди така, както е поискана от ищеца, считано от 24.01.2020 г. – датата на образуване на делото по исковата молба.
В останалата му част, до пълния предявен размер от 2 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
По делото не са ангажирани надлежни доказателства ищецът да е претърпял други имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление №18-0804-000532 от 18.04.2018 г. Твърденията му, че е претърпял вреди във връзка с явяването си по водените в гр.Сливен дела и пътуването с такси от гр.Димитровград до гр.Сливен, за да си търси отнетия Контролен талон, от една страна не са конкретизирани – като брой и дати, за да бъдат проверени и установени по несъмнен начин. От друга страна, явяването в публично съдебно заседание по образувано по негова жалба административно-наказателно дело, е право, но не и задължение за ищеца, поради което пътуването му до гр.Сливен за лично явяване по делото в Районен съд – Сливен е въпрос на личен избор и само по себе си не представлява причинена от Наказателното постановление имуществена вреда. Свидетелските показания на съпругата и на сина на ищеца, че последният „няколко пъти“, „около 4-5 пъти“ пътувал с такси до гр.Сливен във връзка с водените дела, не представляват достатъчно достоверно доказателство за вида и размера на имуществените загуби на ищеца и тяхното основание.
Освен да са действително настъпили, вредите следва и да се докажат, тъй като претърпяването им не се презюмира, а доколкото за неуредените в специалния закон въпроси §1 от ДР на ЗОДОВ препраща към прилагане разпоредбите на гражданските закони, то в исковото производство тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства е изцяло на ищеца. В случая други имуществени вреди не е доказано да са претърпени и не следва да бъде присъждано обезщетение за такива.
По отношение претенцията на ищеца да бъде обезщетен със сума в размер на 10 000 лева за претърпени от него неимуществени вреди, съдът намира следното:
Под неимуществени вреди се разбира засягането на нематериални блага, като например преживени болки, страдания, увреждане на здравето, накърнен обществен престиж, пропусната възможност за професионална реализация, незачитане на човешко достойнство и др. подобни, като е необходимо вредите да са обективно причинени.
От формална гледна точка, претенцията на ищеца за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди от административно-наказателната дейност във връзка с отмененото Наказателно постановление №18-0804-000532 от 18.04.2018 г. е процесуално допустима за разглеждане, но не следва да бъде уважена, тъй като не са налице всички кумулативно предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.
За дължимостта на обезщетение по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ е от значение претърпяно ли е твърдяното увреждане, вследствие на какво то е причинено и дали вредите са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт.
В процесния случай се твърдят обстоятелства, които не са в пряка причинна връзка с издаденото и отменено Наказателно постановление.
Заявените в исковата молба твърдения са, че ищецът живеел в постоянен стрес поради постоянните призовавания в РПУ Димитровград, контакта с униформените служители, призовки и получаване на други съдебни книжа, притеснения за съдебните заседания, че работодателят прекратил трудовия му договор, че ищецът не можел да постъпи на работа поради това, че му бил иззет Контролния талон към Свидетелството за управление на МПС и т.н.
Нито едно от така сочените обстоятелства не представлява неимуществена вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от отмененото Наказателно постановление.
Съгласно доктрината и съдебната практика, пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, като под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, а непосредствени са вредите, настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Изложените от разпитаните свидетели като преживени от ищеца негативни субективни усещания, не са в пряка причинна връзка с издаденото му Наказателно постановление. Свидетелите сочат, че ищецът страдал от безсъние, започнал да не се храни, бил изнервен и много напрегнат, като отдават това му състояние на притесненията, че у тях идвали униформени служители на полицията, за да му връчат съставения акт и поради призоваванията за явяване по различни дела във връзка с извършеното от него ПТП, както и на отношението на работодателя му и на неговите колеги към случилото се.
Следва да се отбележи, че нито връчването на книжа, нито призоваването за съдебно заседание са действия, които могат да се определят като незаконосъобразни. Те не произтичат непосредствено от самото Наказателно постановление, а са процесуални действия по движение на делата, сами по себе си неупражняващи негативно въздействие върху ищеца. По делото не бяха ангажирани доказателства, че прекратяването на трудово правоотношение между ищеца и негов работодател е по причина Наказателното постановление, а релевираните болки и страдания от неуспешното търсене на работа от ищеца не е в непосредствена причинна връзка с Наказателното постановление.
Що се касае до претенцията, на основание чл.204, ал.4 от АПК съдът да приеме за установено, че действието на длъжностното лице И.М.М. – на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“, изразяващо се в издаване на Протокол за ПТП, е незаконосъобразно, съдът намира следното:
Съставянето (попълването) от страна на мл.автоконтрольор към ОДМВР Сливен на Протокол за ПТП №1641671 от 08.01.2018 г., е действие, извършено от него в изпълнение на служебните му задължения по контрол на движението по реда на ЗДвП, а не представлява административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По силата на последната разпоредба, държавата отговаря само за вредите, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая Протоколът за ПТП, на който се позовава ищецът, представлява попълнен образец – Приложение №1 към чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на КФН. Този Протокол е подписан освен от съставителя му, също така и от двамата участници в ПТП и административният съд не е компетентен в това производство да извършва преценка за законосъобразността нито на протокола, нито на действията на полицейския служител по попълването му.
В частта си, в която се позовава на претърпени неимуществени вреди от действията по съставяне на Протокола за ПТП, претенцията на ищеца също следва да бъде отхвърлена, поради липса на предпоставките за уважаването й по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски – 20 лева за дължимо внесена държавна такса, а от заплатеното по Договор за правна защита и съдействие от 23.09.2020 г. възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева, съобразно уважената част от иска, следва да бъдат присъдени 37 лева.
Сумата от 30 лева, представляваща разликата между действително внесената от ищеца по сметка на Районен съд – Димитровград като държавна такса сума от 50 лева и дължимата такава за образуване на делото в размер на по 10 лева за всеки иск, се явява недължимо платена и не следва да бъде присъждана в тежест на ответника, а подлежи на връщане по реда на чл.4б от Закона за държавните такси по искане на ищеца.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на Е.В.И., ЕГН **********,***, против Областна дирекция на МВР – Сливен, с адрес: гр.С., ул.„Ген.С.“ №***. за сумата от 10 000 лева (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от отменено по съдебен ред Наказателно постановление №18-0804-000532 от 18.04.2018 г. на Началник група към ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, административнонаказателната дейност по издаването му и действията на мл.автоконтрольор при ГПК – С„ПП“ – ОДМВР Сливен по съставяне на Протокол за ПТП №1641671, Рег.№1031-13 от 08.01.2018 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен, с адрес: гр.С., ул.„Ген.С.“ №***, да заплати на Е.В.И., ЕГН **********,***, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №18-0804-000532 от 18.04.2018 г. на Началник група към ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за имуществени вреди, произтичащи от отменено по съдебен ред Наказателно постановление №18-0804-000532 от 18.04.2018 г. на Началник група към ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, до пълния предявен размер от 2 000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен, с адрес: гр.С., ул.„Ген.С.“ №**, да заплати на Е.В.И., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 57 (петдесет и седем) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: