Мотиви
по НАХД № 595/2018 г. по описа на Районен
съд – Ихтиман, Трети състав.
С постановление от 30.19.2018 г. и на основание чл. 375 от НПК,
ИРП е внесла материалите по делото в ИРС с предложение на основание чл. 78а от НК обвиняемият И. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Срещу обвиняемия Л.И.И., роден на ***г***,
ЕГН **********,***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образование, месторабота – „Фиджиев инженеринг“, е повдигнато обвинение за това
че на 11.04.2018г. около 15.00 часа по централен път на село Пчелин, област
Софийска с посока на движение към к.к. Пчелински бани е управлявал моторно
превозно средство без регистрационни номера, което не е регистрирано по
надлежния ред, съгл.чл.140, ал.1 от ЗДвП и Наредба № 1-45/ 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, а именно мотоциклет марка „Хонда“, модел „150“ с идентификационен № на
рама Z………. - престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
ИРП, редовно призовани, не изпращат
представител, не вземат становище по предложението.
Защитата пледира за оправдаване на
обвиняемия и налагане на административно наказание.
Обвиняемият, редовно призован, се явява,
заявява, че не е видял липсата на табели на мотора, а е искал да го пробва, тъй
като е имал намерение да го купува.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и на доказателствата, намиращи се по досъдебно
производство № 64/2018 г. по описа на РУ на МВР- Костенец, по реда на чл. 14 и
18 НПК приема за установено от фактическа страна следното:
За времето от 08.30 часа до 17.30 часа
на 11.04.2018г., съгласно утвърдения график за работа в РУ Костенец,
полицейските служители – свидетелите В.И.М. и А.Л.В. изпълнявали служебните си
задължения по опазване на обществения ред и контрол на автомобилния трафик на
територията на село Пчелин, област Софийска. Свидетелите В. и М. се намирали на
главния път, минаващ през селото и водещ до курортен комплекс „Пчелински бани“.
Около 15,00 часа те забелязали движещ се по главната улица мотоциклет марка
„Хонда“, модел „150“ с посока на движение към курортен комплекс „Пчелински
бани“. Водачът на МПС нямал поставена каска на главата, съгласно изискванията
на ЗДвП и свидетелят М. подал сигнал за спиране. Въпреки това управляващият
мотоциклета продължил движението си. Свидетелите В. и М. се качили на служебния
автомобил и последвали извършителя на нарушението, подавайки постоянен звуков и
светлинен сигнал. В този момент те забелязали, че на мотоциклета нямало поставена
регистрационна табела. Въпреки подаваните звукови и светлинни сигнали водачът
на МПС не спирал, напуснал главния път и продължил движението си по черен път в
периферията на селото. Същият бил настигнат от полицейските служители пред
гаража на сем.Иванови при опита му да паркира мотоциклета в гаража. Лицето било
непознато за полицейските служители. Те се легитимирали и му поискали
документите за самоличност, както и тези на МПС. Установена била самоличността
на водача на мотоциклета, а именно – Л.И.И., както и факта, че към момента на
извършване на гореописаното деяние същият бил неправоспособен, а управляваният
от него мотоциклет не бил регистриран по
надлежния ред. МПС не се издирвало и било собственост на свидетеля К.П.И..
В хода на разследването по досъдебното
производство Л.И.И. е привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка се
установява от събраните в наказателното производство гласни и писмени
доказателства, които са непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират
помежду си. В хода на досъдебното производство обвиняемият не е оспорил
твърденията на свидетелите, като се е признал за виновен в извършването на
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Фактическите си констатации съдът
направи след анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство и
инкорпорирани по реда на чл. 378 НПК – показанията на свидетелите И., И., В. и М.,
протокол за оглед на местопроизшествие, експертна справка и приложените писмени
доказателства и писмени справки. Съобразно представената справка за съдимост обвиняемият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
С оглед възприетата фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
При така установеното от фактическа
страна, се установява, че обвиняемият е управлявал нерегистрирано по надлежния
ред пътно преводно средство.
В
чл. 345, ал. 2 НК е предвидена наказателна отговорност са всеки, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Престъплението е формално и на просто извършване – достатъчно е от обективна
страна да е установено, че водач на МПС управлява ненадлежно регистрирано
превозно средство.
Едновременно с това съгласно чл. 175,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Задължението за управление само на регистрирани МПС е
въведено в чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
С въвеждането на състава на чл. 345, ал.
2 ЗДвП законодателят допусна съществуването на два абсолютно идентични състава,
което създава затруднения при отграничаването в кой случай следва деянието да
се третира като престъпление, в кой – като административно нарушение. При липса
на каквито и да е мотиви при приемането на закона е трудно да бъде изведена
степента на обществена опасност на конкретното деяние, което да оправдае
реализирането на наказателна репресия. В конкретния случай съдът следва да
прецени дали деянието представлява престъпление или административно нарушение,
с оглед всички особености от обективната страна – време, място, начин и други.
Според настоящия състав, след като
управлението на мотоциклета е било осъществено в светлата част на денонощието и
по делото няма данни е застрашило останалите участници в движението, то в
случая обществената опасност на деянието не е висока.
Не е висока и обществената опасност на
обвиняемия – той е неосъждан.
Макар и да се предлага освобождаването
на обвиняемия от наказателна отговорност, деянието му запазва престъпния си
характер и не се превръща в административно нарушение, като след налагането на
административно наказание на основание чл. 78а НК, той ще бъде третиран като
освобождаван от наказателна отговорност.
В този смисъл съдът приема, че
извършеното от страна на обвиняемия не представлява престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, а административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В конкретния случай не следва да се
налага административно наказание на обвиняемия.
Настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с възприетото в Решение № 77 от 28.05.2019 г. на ОС - София по в.
а. н. д. № 169/2019 г., в което е прието, че действително, със ЗИД на НПК (обн.
Д. В. бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е изменена разпоредбата на чл.
301 от НПК относно въпросите, които съдът решава с присъдата, като е създадена
нова ал. 4, съгласно която при решаване на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – а именно съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му
квалификация, съдът се произнася и дали извършеното деяние съставлява
административно нарушение. Съгласно чл. 305, ал. 6 от НПК в тези случаи съдът
признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато
извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената
част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно
нарушение, предвидено в закон или указ. Прието е, че невъзможността подсъдимият
да бъде оправдан по обвинението в извършване на престъпление, като му бъде
наложено административно наказание за нарушение по ЗДвП произтича от
обстоятелството, че делото е било разгледано по реда на Глава 28 от НПК – в
което производство съдът няма правомощия за налагане на административно
наказание, извън хипотезата на чл. 78 а от НК. В горецитираното решение на ОС-
София е посочено, че възможността съдът да упражни правомощията си за
налагане на оправдания обвиняем административно наказание за извършено от него
нарушение по ЗДвП касае само производството по общия ред, а не и особеното
производство по глава 28 от НПК. Недопустимо е в рамките на диференцираната
процедура по глава 28 от НПК да се прилагат по аналогия разпоредбите, уреждащи
правомощията на съдилищата в производството по общия ред относно налагане на
административно наказание, тъй като се касае до норми, които водят до влошаване
на положението на привлеченото към наказателна отговорност лице. (в този смисъл
вж. Решение № 126 от 18.09.2018 г. по н. д. № 504/2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение).
С оглед гореизложеното обвиняемият
следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение и не следва да му бъде
налагано административно наказание
по
смисъла на чл. 305, ал. 6 от НПК.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: