Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в закрито
заседание на 03.10.2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от председателя т.
дело № 1042/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Съдът е постановил решение от 27.09.2019 г., с което
е обявил
неплатежоспособността на „Л.“ ООД, като е определил начална дата на състоянието
на неплатежоспособност – 31.12.2018 г. Освен това с цитираното решение спрямо „Л.“
ООД е открито производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик на
дружеството и е свикано първо събрание на кредиторите му.
Според
процесуалното правило на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като
уредения срок за депозиране на такава молба е едномесечен, считано от връчване
на решението, или от влизането му в сила.
Посредством
упражнената от молителя - „Т.У.“ ООД молба с вх. № 119185/02.10.2019 г. се
наблюдава ясно заявена воля от този субект по процесуалното правоотношение за
допускане допълване на постановения съдебен акт - решение от 27.09.2019 г.,
като в него изрично се осъществи произнасяне от решаващия състав по въпроса
свързан с поисканото налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на
длъжника - „Л.“ ООД.
Видно от
депозираната на основание чл. 625 ТЗ молба от „Т.У.“ ООД е поискано постановяване
на решение спрямо „Л.“ ООД, като на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ цитирания
ответник бъде обявен за неплатежоспособен, като се определи началната дата на
това му състояние, открие се производство по несъстоятелност спрямо него, а
също така се допусне обезпечение посредством налагането на общ запор и възбрана
върху имуществото му.
В пределите
на постановеното на 27.09.2019 г. от СГС решение почиващо на чл. 630, ал. 1 ТЗ
действително отсъства произнасяне относно изрично направеното от молителя
искане за допускане на основание чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ обезпечение
посредством налагането на общ запор и възбрана върху имуществото на „Л.“ ООД. Изложената процесуална обстановка предполага извършване на произнасяне от
настоящата инстанция по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК, като в рамките на това
произнасяне е необходимо да се осъществи преценка във връзка реализацията на
нужните предпоставки за постановяването на позитивен съдебен акт.
Когато се
разсъждава по въпроса за нужните предпоставки относно налагане на обща възбрана
и запор върху имуществото на дадено дружество, за което е открито производство
по несъстоятелност, отчетливо трябва да се маркира, че за разлика от нормата на чл. 711 т. 2 ТЗ,
повеляваща общ запор и възбрана, нормата на чл. 630, ал. 1 т. 4 ТЗ овластява
съда да наложи обезпечителна мярка. Настоящият състав приема правилото за
проявление на засиленото служебно начало в рамките на производството по
несъстоятелност, ангажиращо непосредствено съда да предприеме мерки за
гарантиране на подлежащите на реализация в производството кредиторови интереси.
Систематичното място на нормата на чл. 642 ТЗ предпоставя съществуваща
възможност за разпореждане с имущество и след датата на постановяване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност. Аналогично се явява
и правилото на чл. 635, ал. 2 ТЗ, създаваща ограничение на разпоредителната
власт, доколкото това е необходимо за обезпечаване интересите на кредиторите.
При положение, че по правило и при открито производство по несъстоятелност
законният представител на длъжника е в правото си да се разпорежда с имущество
на дружеството – аргумент следващ от противното на чл. 711, ал. 1 т. 4 ТЗ, а
правилото на чл. 642 ТЗ предполага принципно съществувала възможност за
разпореждане с имущество, настоящият състав приема, че нормата на чл. 630, ал.
1 т. 4 ТЗ не задължава, а оправомощава съда да наложи ограничение на
разпоредителната власт и то при предпоставките на чл. 642 ТЗ. От данните по
делото не е възможен извод за реално съществуваща понастоящем опасност за
кредиторовите интереси, нито за конкретно имущество, налагащо изрично
ограничаване на правото на разпореждане с него. Предвидената от чл. 635, ал. 1 ТЗ съгласувателна процедура при разпореждане с имуществото осигурява защитата
на интереса на кредиторите, защото при нея се изисква изрично предварително
съгласие на синдика, а порокът на евентуална сделка при пренебрегване на тази
процедура обуславя ефект, идентичен на пренебрегнатите наложени обезпечителни
мерки. Това по същността си обезсмисля наложеното в практиката безусловно
произнасяне без конкретизация на защитеното имущество. Същевременно
своевременната реализация на активи при тези условия обуславя и реална възможност
за проверка потенциала на предприятието да генерира доход включително с оглед
принципно признатата възможност за оздравяване на същото. Ето защо настоящият
състав не намира причина да наложи допустимите, но ненужни в случая ограничения
отнасящи се до имуществените права на ответника.
По
изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА допълване в Решение № 1675/27.09.2019 г. постановено
по т.д. № 1042/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-2 състав, като в диспозитива на решението ДА СЕ ЧЕТЕ
СЛЕДНОТО :
„ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.У.“ ООД,
ЕИК ********, чрез пълномощника му – адвокат Т., което е формулирано с молба по
чл. 625 ТЗ от 07.06.2019 г. и касае допускане на обезпечителни мерки по смисъла
на чл. 630, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно – общ запор и възбрана върху имуществото
на „Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище ***.
Решението за допълване подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в 7-мо дневен
срок, считано от вписването му в Търговския регистър при Агенция по
вписванията.
СЪДИЯ: