Р Е Ш Е
Н И Е № 75
гр. Сливен, 23.06.2023
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
ГЕОРГИ БОЗУКОВ
при
секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора Красимир Маринов, като
разгледа докладваното от съдия Бозуков КАНД № 67 по описа за 2023 година, за да
се произнесе съобрази:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр.
чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на М.Д.М., ЕГН **********,***, чрез адв.
Н.П.,***, със съдебен адрес:***, против Решение № 145 от 07.04.23 г., по АНД №
0049 по описа за 2023 година на Районен съд-Сливен, с което е потвърдено НП №
22- 0804-005045 от 14.11.2022 г. на Началник сектор в ОД на МВР - Сливен,
Сектор „Пътна полиция", с което на основание чл.175А, ал. 1, пр. З от ЗДвП
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и Лишаване от
право да управлява МПС, за срок от дванадесет месеца, за нарушение на чл. 104Б,
т. 2 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че решението е
незаконосъобразно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон,
издадено е в противоречие със събраните по делото доказателства и установената
по делото фактическа обстановка.
В с. з. адв. П. моли, за отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление. Посочва, че събраните доказателства не могат да
обосноват нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, деянието не е доказано и се
отправя искане за уважаване на жалбата.
Ответникът – ОД на
МВР-Сливен, редовно призован, не изпраща представител, депозирано е писмено
становище.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и счита, че решението е правилно и законосъобразно.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен
съд-Сливен, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е
Решение №145 от 07.04.23 г., по АНД № 0049 по описа за 2023 година на Районен
съд-Сливен, с което е потвърдено НП № 22- 0804-005045 от 14.11.2022 г. на Началник
сектор в ОД МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“.
С потвърденото НП на настоящия касатор е наложено на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП административно наказание
"глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева и е постановено лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия закон.
За да постанови
решението си, въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство са събрани
достатъчно доказателства, които установяват по несъмнен начин извършването на
посоченото в НП административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП от водача на МПС. Съдът е
направил извода, че описаното в НП нарушение е осъществено както от обективна,
така и от субективна страна, като са налице всички елементи на изпълнителното
деяние "използване на пътищата, отворени за обществено ползване, които се
намират в двора на Сектор „ПП“, за други цели, освен за превоз на хора и
товари" или т. н "дрифт", който се
изразява в умишлено извеждане на автомобила извън контрол чрез "преплъзване на гуми", което води до загуба на
сцепление на предните колела и поднасяне на задната част на автомобила,
създаващо явна опасност и пречки за движението. За да достигне до това
заключение, съдът е дал вяра на показанията на контролните органи, които са
описали действията на водача на МПС – изчака да се включи в движението на
светофарите, които са на „Дамарски мост“ и продължи по
ул. „Цар Симеон“, с посока на движение, от кооперативния пазар, надолу към
хлебозавода, и преди бензиностанцията, подаваше рязко газ и спираше. Отведохме
я в КАТ-Сливен, за да я изпробваме за у. на у. в.. В КАТ й показахме къде да
спре, а тя рязко подаде газ и превъртя гуми.
От така установената фактическа обстановка
съдът е приел, че умишлено водачът е извършил маневра, довела до изгубването на
контрол върху автомобила, създавайки о. за движението както на останалите
автомобили, така и на пешеходците.
Настоящият касационен
състав не споделя правните изводи на въззивният съд,
водещи до потвърждаване на оспореното пред него наказателно постановление.
Съображенията за това са следните:
В случая касационният
съд намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил неправилни изводи относно доказаността на нарушението, описано в АУАН и НП. С нормата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана
за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. За да се приеме обаче, че това нарушение е извършено, е необходимо да
се докаже, че водачът умишлено и демонстративно е допуснал да изгуби контрол
върху автомобила, чрез форсиране на двигателя и превъртане на гуми, т. е.
извършил е т. н. "дрифт". Няма легално
определение за този начин на шофиране, но в практиката е възприето, че това е
техника на управление на автомобила, характерна с умишленото му извеждане от
водача извън контрол чрез форсиране и презавиване,
което води до загуба на сцепление на задните колела, движение на автомобила
напречно на завоя под влияние на тежестта и инерционния момент. От показанията
на свидетелката С. К., които съдът кредитира, защото не са оспорени от
насрещната страна, става ясно, че процесният
автомобил е захранван с газово гориво и при потегляне е необходимо подаването
на повече газ, защото в противен случай двигателят престава да функционира.
Предвид това се е случвало, м. й да превърти предните колела, когато не може да
прецени колко обороти се необходими първоначално, това се е случвало и на св. К.,
когато е управлявала този автомобил.
От събраните по делото доказателства може да
се направи извода, че загубата на контрол върху автомобила, ако се приеме, че е
налице загуба на контрол, е била за кратко време, същият не се е завъртял,
респективно не е поднесъл на пътното платно, водачът го е овладял и е продължил
да се движи в своята лента за движение. Не всяко поднасяне на автомобила или
превъртане на задвижващите колела, покрива елементите на изпълнителното деяние
на описаното нарушение, защото е необходимо да е налице и субективната му
страна, то трябва да е явно демонстративно и преди момента на извършването му
деецът да е съзнавал, че това ще се случи и да го е искал или най-малкото да го
е допускал този резултат. Няма категорични доказателства за такова поведение на
настоящия касатор, а установяването на вина не може
да се стане въз основа на предположения.
В случая, макар
изпълненото от жалбоподателката движение, чрез
подаване на газ и превъртане на предните задвижващи колела на автомобила, е
важно дали е изведено управляваното от нея МПС от контрол, то недоказано остава
обстоятелството, че именно това движение е изпълнено преднамерено, а не е
резултат от недобра техническа изправност на автомобила, лоши атмосферни
условия, недобра пътна настилка или други обективни фактори, довели до този
резултат на движение на МПС, за което по делото не са събрани доказателства.
Респективно, не е доказано, че деянието е извършено у., както и че същото цели
ползването на пътя по предназначение, различно от превоз на хора и товари.
Следователно не се явява доказано наличието на съставомерно
деяние от субективна страна.
Неясен остава и
въпроса къде е извършено нарушението, на „Дамарски
мост“ по ул. „Цар Симеон“, с посока на движение, от кооперативния пазар към
хлебозавода или в двора на Сектор „Пътна полиция“, както се твърди в АУАН и НП,
а това е важно, тъй като касационната инстанция не споделя и схващането на въззивния съд, че двора на Сектор „ПП“, е
конструиран за движение на пътни превозни средства и пешеходци, поради което
има специалното предназначение за движение на МПС, по смисъла на специалния
закон, защото
състава на това нарушение изисква то да е извършено на „път отворен за
обществено ползване“.
При така установеното,
нарушението остава недоказано, поради което, достигайки до изводи в обратен
смисъл, въззивният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на
спора на касатора следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, но такива не са претендирани
и по тази причина съдът не дължи произнасяне в тази част.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд – Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 145
от 07.04.23 г., по АНД № 0049 по описа за 2023 година на Районен съд-Сливен, с
което е потвърдено НП № 22- 0804-005045 от 14.11.2022 г. на Началник сектор в
ОД МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция" – Сливен, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 22-
0804-005045 от 14.11.2022 г. на Началник сектор в ОД МВР - Сливен, Сектор
„Пътна полиция" - Сливен, с което на основание чл.175А, ал. 1, пр. З от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и Лишаване
от право да управлява МПС, за срок от дванадесет месеца, за нарушение на чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.