Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                       10.05.2019 година                                            гр. Перник

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд                                                                                IX гр. състав

На двадесет и втори април                                                                             Година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                     Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 07424 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.49 СК.

Предявен е иск от М.Л.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** и съдебен адрес:***3А, срещу Б.А.С., с ЛНЧ/ЛН: ********** и адрес: ***, с правно основание чл.49 СК, с който се иска да бъде постановено решение, с което да бъде допуснат развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на гражданския брак между страните по делото, сключен с акт № 0005 от 21.02.2015г. на гр.Банкя, Столична община, по вина на ответника. С исковата молба е поискано да бъдат уредени и последиците от развода.

В законоустановения едномесечен срок ответникът Б.А.С. не е подал отговор.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По разстройството на брака:

Видно от удостоверение на Столична община, страните по делото са сключили граждански брак на 21.02.2015г., за което е съставен акт за граждански брак № 0005 от 21.02.2015г. на Столична община.

Съдът намира от всички събрани по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Александър Жоров Илиев и Вержиния Кръстева Илиева, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен, като ищцата е категорична в желанието си за разтрогването му. Видно от същите доказателства, страните не живеят в общо жилище и не поддържат никакъв контакт помежду си от приблизително една година.

Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е изчерпан от съдържание, прекъснати са всякакви физически, духовни, емоционални и материални връзки, поради което и същият следва да бъде прекратен.

По вината за разстройството на брака:

Съгласно чл.49, ал. 3 СК, ако някой от съпрузите е поискал това, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака. В петитума на исковата молба ищцата изрично е отправила искане до съда да постанови решение, с което да прекрати брака между нея и съпруга й, като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника. Поради това съдът намира, че е надлежно сезиран и следва да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака.

            Съгласно константната съдебна практика, намерила израз в Решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009г. на ВКС, І т. о, Решение №27/16.04.2014г. по т.д. №1893/2013г., ІІ т. о, и др. в закона липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК. Поради това и съдът намира, че ищецът е следвало да докаже при пълно и главно доказване, че ответникът има изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

От събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Александър Жоров Илиев и Вержиния Кръстева Илиева е видно, че до състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака се е стигнало вследствие на фактическата раздяла между съпрузите и липсата на комуникация между тях. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно състояние на брачната връзка, което не бива да се смесва със субективния въпрос за вината на съпрузите за това състояние на брака. Конкретните житейски факти, довели брачното отношение до състояние на дълбоко и непоправимо разстройство, могат да са виновно предизвикани от някой от съпрузите, но могат и да са обективни по характера си причини - каквото в случая е отчуждението между съпрузите, настъпило вследствие на продължителна фактическа раздяла. Безспорно фактическата раздяла между съпрузите е основание за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, но сама по себе си не е достатъчна да обоснове вината на някой от съпрузите за разстройството на брака.  Фактическата раздяла е обективният краен резултат от трайното неизпълнение от страна и на двамата съпрузи на личните им (неимуществени) задължения, регламентирани в Глава трета от СК. По делото няма събрани доказателства за други основания, извън вече посочената фактическа раздяла, които да са довели до разстройството на брака. Поради което съдът не може да приеме, че разстройството на брака се дължи изключително и само на субективното психическо отношение на ответника към неизпълнението на собствените му брачни задължения.

Предвид гореизложеното и доколкото по делото няма доказателства за положени от съпрузите усилия за запазване на брачната връзка, то и съдът намира, че бракът между страните е разстроен по вина  и на двамата съпрузи.

По семейното жилище:

Ищцата е направила искане за възлагане ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.София, ж.к. Младост 1, бл. 34, ап. 44, ет.10, което е собственост на родителите й. Ответникът не е подал отговор на исковата молба, в който да възрази срещу това искане. Предвид изложеното, искането на ищцата следва да бъде уважено.

По фамилното име:

Ищцата М.Л.С. е изразила желание да продължи да носи брачното си фамилно име - С.. Доколкото се касае за субективно лично право, то и съдът намира, че следва да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи фамилното име - С..

По родителските права:

От брака си страните нямат родени деца, поради което въпросите за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на деца не следва да бъдат обсъждани.

По издръжката между съпрузите:

Издръжка между съпрузите след прекратяване на брака не се претендира и следователно не се дължи.

По разноските:

В съответствие с разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр. второ ГПК и доколкото съдът намира, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, то разноските по делото следва да останат за страните така както са направени.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00лв. и доколкото ищцата е внесла 25,00лв. при завеждане на делото, то съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати останалите 25,00лв. по сметка на ПРС.

С оглед изложеното Пернишкият районен съд 

 

Р      Е      Ш     И      :

 

        ДОПУСКА развод между М.Л.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** и съдебен адрес:***3А и Б.А.С., с ЛНЧ/ЛН:********** и адрес: ***, поради наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на гражданския брак, сключен от страните по делото с акт № 0005 от 21.02.2015г. на гр.Банкя, Столична община.

            ВИНА за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.София, ж.к. Младост 1, бл. 34, ап. 44, ет.10, собственост на родителите на съпругата, на ищцата М.Л.С..

            ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М.Л.С. да носи брачното си фамилно име С..

            ОСЪЖДА ответника Б.А.С., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 25,00лв., представляваща държавна такса за производството по допускане на развод.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                    Районен съдия: