Р Е Ш Е Н И Е

                гр. София, 22.10.2019 г.

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на  двадесет и втори октомври

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 1782 по описа за 2019 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

            Образувано е по жалба на Е.Т.К., едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество „Г.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,   СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20190709140501-2/30.08.2019 г., по  заявление Г2 с вх. № 20190709140501, с който е отказано обявяване на ГФО за 2018 г. по партида на търговеца. В жалбата се твърди наличието на субекивни и обективни фактори, препятствали заявителя за изпълнение в срок на дадените му от длъжностното лице в регистърното производство указания.  Поради това изисканата декларация по реда на чл. 13, ал.4 вр. с чл. 19 от ЗТРРЮЛНЦ се представя като приложение към процесната жалба.

  

            Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

            Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец Г2 с вх. № 20190709140501/09.07.2019 г. от Е.Т.К.. Към заявлението са приложени: Годишен финансов отчет за 2018 г., съдържащ Отчет за приходите и разходите и Счетоводен баланс, изготвени в съкратена форма за микро предприятия по чл. 29, ал.4 от ЗСч; Решение на едноличния собственик; Документ за платена държавна такса;

            С Указания peг. № 20190709140501/27.08.2019г., на основание 22, ал.5 вр. с чл. 21, т.6 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя е указано представяното на декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Предоставеният срок за изпълнение на горепосочените указания е до изтичане на срока по чл. 19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

От материалите по делото, не се установява изпълнение на конкретно дадените указания в срок (в този смисъл са и твърденията в жалбата).

            Последвал е и обжалваният отказ № 20190709140501-2/30.08.2019 г., мотивиран с довода, че в указания му срок заявителят не е представил изисканата по реда на чл. 22 ал.5 от ТЗ вр. чл. 21 т.4 и т.6 вр. 13, ал.4 от ЗТРРРЮЛНЦ декларация.

 

Срещу  отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20190709140501 - 2/30.08.2019г., е подадена процесната жалба, като същата е с вх.№ на АВ 20190903064905/03.09.2019г.

 

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Изложеното обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

В конкретния случай, регистърното производство е инициирано за изпълнение на задължение по обявяване на финансова икономическо състояние на търговеца, изискуемо по чл.5 и чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, като част от необходимите документи, определящи редовността на заявлението, е обвързано със законово изискване за за представяне и на декларация по реда на чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Безспорно е, че заявителят – жалбородател в настоящото производство, не е представил своевременно декларация за истинността на заявените обстоятелства и за приемането на представените за обявяване актове, въпреки изричните указания и подходящ срок от длъжностното лице по регистрацията. По същество в жалбата си пред съда заявителят не излага съображения и аргументи в посока неправилност и/или незаконосъобразност на постановения след изтичане на срока по реда на чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ отказ. Наведените в процеса доводи са единствено за наличие на обективни и субективни фактори, препятствали заявителя при изпълнение на указанията в законоустановения срок. Твърденията в тази връзка обаче са направени при липса на конкретика за фактите и обстоятелствата, обосноваващи ги, като липсват и доказатества за настъпването им. Така изложеното, води към извод за пропуск, дължащ се на поведението на самия заявител.  

Предвид горното и доколкото процесуалната възможност на страната за реализиране на законово установените в нейна полза права очевидно не е била препятсвана в хода на регистърното произвоството от длъжностното лице по регистрация, не е спазен по вина на заявителя преклузивен срок, като ЗТР не предвижда възможност за възобновяване на срок, липсват основания както за саниране на пропуска чрез представяне на декларация пред настоящата съдебна инстанция, така и за отмяна на постановения отказ.

 

По така изложените съображения, съдът намира отказа за законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

            Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т

 

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с 20190903064905/03.09.2019 г., подадена от Е.Т.К., в качеството й на едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество „Г.С.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,   СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20190709140501-2/30.08.2019 г., постановен по Заявление Г2 с вх. № 20190709140501, с който е отказано обявяване на ГФО за 2018г. по партидата на търговеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7 - дневен срок от връчването му на жалпоподателя.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: