ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 574
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110133694 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 357, ал.1,
вр. чл. 128, т.2 КТ, чл. 215, ал.1, чл. 177 и чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД от В. Н. П. с ЕГН
********** против Фирма, чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно
законите на Р. У., вписано в търговския регистър на У. (Orszagos Cegnyilvantarto es
Ceginformacios Rendszer) под номер 01-10-140174, със седалище и адрес на управление 1103
B., K. u. ** *. ep. **, представлявано от Й. Я. В., действащо в Р. Б. чрез клон с фирма . – кл.
Б.“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. **, зона Л. С., сгр. *** за сумите, както следва:
1. Сумата от 15 601 лв. , представляваща сбора от неплатени от ответника т.нар.
„секторни плащания“, дължими за периода 01.05.2018г.-16.06.2020г. включително,
ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата
молба – 15.06.2021г. до окончателното плащане;
2. Сумата от 3 122.72 лв., представляваща лихва за забава плащането на „секторните
плащания“ за периода от падежа на съответното плащане до 10.06.2021г.;
3. Сумата от 10 482.24 лв. – неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел IV
от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина, дължими за
периода 10.06.2018г.-16.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата,
следваща датата на подаване на исковата молба – 15.06.2021г. до окончателното
плащане;
4. Сумата от 4 628.27 лв., представляваща сбор от неплатени възнаграждения по чл. 177
КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск през
посочени месеци в периода м.07.2018г.-06.2020г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба – 15.06.2021г. до
окончателното плащане;
5. Сумата от 303.99 лв., представляваща неплатено възнаграждение за работа на
официални празници в периода 01.05.2018г.-15.06.2020г. вкл., ведно със законната
лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба –
15.06.2021г. до окончателното плащане;
6. Сумата от 73.32 лв., представляваща лихва за забава плащането на възнаграждението
за работа в дните на официални празници за периода от падежа на съответното
плащане до 10.06.2021г.
Представени са писмени доказателства и направени доказателствени искания за
допускане на ССчЕ с формулирана в исковата молба задача и задължаване на ответника да
1
представи посочени в исковата молба документи – заверени копия от всички сключени
анекси към трудовите договори от 06.04.2017г. и 14.12.2018г. и заверени преписи от всички
служебни бележки за доходи от трудови правоотношения и удостоверения за доходи от
източник в чужбина, издадени от ответника на ищцата за 2018г., 2019г. и 2020г.
В срока за отговор е постъпил писмен такъв от ответника.
Възразява се, че исковете са недопустими, евентуално - неоснователни поради
предявяването им против ненадлежна страна. Поддържа се, че работодател на ищцата е не
чуждестранното юридическо лице, а българският му клон, който съгласно българското
законодателство притежава самостоятелна работодателска правосубектност съгласно §1 от
ДР на КТ - самостоятелно е наел ищцата; трудовият договор е подписан от пълномощник на
клона, не на чуждестранното юридическо лице; подпечатан е с печата на клона; последният
е подал уведомление по чл. 62, ал.5 КТ до НАП; клонът изплаща възнаграждението на
ищцата и внася дължимите данъци и осигуровки; заповедта за прекратяване на трудовия
договор е издадена от клона; в анексите към трудовия договор като работодател е посочен
клонът; той има самостоятелно щатно разписание; в трудовата книжка на ищцата клонът е
вписан като работодател.
Оспорват се всички фактически и правни твърдения, изложени в исковата молба с
възражение, че всички дължими на ищцата суми са платени, като са изложени конкретни
твърдения относно дължимостта на всяка претенция.
По отношение на доказателствата ответникът:
1.Оспорва истинността на представените документи, с изключение на справката за
регистрирани трудови договори и справките за осигурителен доход на ищцата, като се иска
представянето им в оригинал по реда на чл. 181 ГПК;
2.Иска се оспорените документи да бъдат изискани от трето – неучастващо по делото
лице, а именно – клонът;
3.Иска се допълване въпросите към експертизата;
4.Възразява се, че дружеството не е работодател на ищцата, поради което не може да
представи исканите документи;
5.Направено е искане за допускане на експртиза /без да се посочва в коя област на
науката и какви специални знания следва да притежава вещото лице/ по формулирани в
отговора въпроси;
6.Иска се задължаване на ищцата да представи трудовата си книжка за установяване
обстоятелствата кой е вписан като работодател в нея;
7.Иска се допускане до разпит по реда на чл. 614 ГПК във връзка с Регламент /ЕО/ №
1206/2001 при режим на призоваване на свидетел за установяване политиката на фирма
относно различните елементи на заплатата;
8.Иска се издаване на СУ, което да послужи пред НАП за снабдяване с информация
относно това кой е регистрирал трудовите договори с ищцата.
Съдът, след повторна проверка редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове на основание чл. 140 ГПК, номира следното:
Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
и конкретно – Трудов договор от 05.04.2017г. и Трудов договор от 14.12.2018г., съдът
намира, че работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на трудовото
правоотношение, възникнало канкретно с ищцата е чуждестранното лице фирма., а не
клонът му в Р. Б. Трудовите договори с ищцата, от които произтичат претендираните от нея
права, са сключени именно от чуждестранното дружество, по отношение на което изрично в
договорите е посочено качеството „работодател“, като е уточнено, че то действа чрез клона
2
си в Б.. Съгл. чл. 8 от трудовия договор, на който се позовава във възражението си
ответникът, служителят приема, че Изпълнителният директор на клона ще упражнява
правата на работодател, като те могат да бъдат делегирани от него. Така уговорена клаузата
индивидуализира физическото лице, което ще упражнява работодателската власт по
отношение на ищцата и удостоверява, че работодателската власт е делегирана на управителя
на клона в България, който от своя страна може да я делегира на други лица, но не променя
самия субект на работодателска власт, който е чуждестранният търговец.
Клонът на търговско дружество не е правен субект и няма качеството на юридическо
лице. Той е част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез
собственика си - търговско дружество. Макар да са налице елементи на известна правна
самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като правен субект. Той не е
самостоятелен носител на права и задължения. Страна по сключените чрез клона сделки е
търговецът. Търговското дружество е и страна в гражданския процес - ищец или ответник.
Клонът не може да участва в съдебното производство нито самостоятелно, нито като
пълномощник на търговеца, който го е регистрирал. Поради изложеното константната
съдебна практика приема, че клонът на търговско дружество, независимо от
правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в гражданския
процес, тъй като не притежава изискуемата се процесуална легитимация / Решение № 119 по
гр. д. № 1056 по описа за 2016 г. на В КС, второ ГО /.
В хипотезата на специалната работодателска правоспособност по смисъла на §1, т.1
ДР КТ, клонът, като организационно обособената структура на търговеца, притежава
специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове.
В случая се касае до клон на чуждестранно юридическо лице, регистриран в Б.
Чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност в държавата, в която
са учредени, могат да организират търговската си дейност в България под формата на клон
на чуждестранен търговец. Вписването на клон на чуждестранен търговец в търговския
регистър не води до възникване на нов правен субект. Чуждестранният търговец е страна по
правоотношенията, в които участва чрез регистрирания в България клон, и отговаря с
цялото си имущество за тези задължения. По спорове, произтичащи от преки отношения с
клона на чуждестранен търговец, искове могат да се предявяват и по седалището на клона.
Клонът на чуждестранен търговец води търговски книги като самостоятелен търговец и
съставя отделен баланс.
Незовисимо от горното, дори да се приеме, че трудовият договор е сключен директно
с клона, това не би довело до неоснователност на исковете само защото са насочени против
дружеството. Постановеното спрямо клон решение обвързва юридическата личност, в чиято
организационна структура той е включен. Затова, в този случай, като надлежна страна в
процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради призната й
от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е
и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението /Решение № 301 по гр.
д. № 966 по описа за 2009 г. на ВКС, четвърто ГО/.
Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание.
3
С оглед предмета на доказване по делото, представените писмени доказателства са
относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети.
По доказателствените искания на ищцата: Искането за допускане на СсчЕ е
основателно, доколкото формулираните въпроси касаят релевантни по предмета на
доказване обстоятелства. Искането по чл. 190 ГПК не е конкретизирано – не става ясно
какво е значението на исканите документи за изясняване на спора.
По доказателствените искания на ответника:
1.Ответникът следва да конкретизира оспорванията си по отношение представените с
исковата молба документи, тъй като не е ясно какво оспорва – кои документи,
автентичността и/или съдържанието им и с какви конкретно фактически твърдения. Не е
ясно и искането по чл. 181 ГПК.
2.Исканията, касаещи допълване въпросите към СсчЕ – формулирани в т. 16 са
основателни.
3.Искането за допускане на експертизи – т.19 и т.20 от отговора – са неоснователни –
не е ясно в каква област на знанието следва да са притежаваните от експерта знания. Освен
това се касае до въпроси, отговорът на които се съдържа в документи, които ответникът е в
състояние и сам да представи, доколкото е принципал на клона, т.е. касае се до едно
предприятие. В този смисъл възраженията му, че не притежава определени документи и не
може да ги представи, тъй като те са в трето неучастващо лице – клонът – са несъстоятелни
и граничат със злоупотреба с процесуални права. Клонът е негово обособено звено, част от
неговата структура, а не трето лице.
4. Искането за задължаване на ищцата да представи трудовата си книжка е
основателно.
5. Произнасянето по искането за допускане на свидетел следва да се отложи до
изясняване от фактическа страна съществуват ли писмени правила в ответното дружество
относно структурата на възнаграждението и включените в него елементи.
6.Искането за издаване на СУ е основателно.
Мотивиран от горното и на осн.чл.140 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предявените искове и представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА писмен отговор и представените доказателства.
НАСРОЧВА делото за 22.02.2022г. – 10.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните с преписи от настоящото определение, а ищеца – и с препис от отговора.
Приканва страните към спогодба, като им УКАЗВА, че могат да разрешат
възникналият правен спор доброволно, при което ще спестят време и разноски по съдебното
производство.
ДОПУСКА ССчЕ със задача да даде заключение по въпросите, формулирани в
исковата молба и отговора.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 600 лв., с оглед фактическата и правна
сложност на поставените въпроси и обемът информация, който вещото лице следва да
събере и анализира. Възнаграждението на вещото да се депозира както следва: 200 лв. от
бюджета на съда и 400 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на
настоящото. Преценката си за дължимата от всяка от страните /респ. – бюджета на съда/ част
от възнаграждението за вещото лице съдът основава на обстоятелството, че плащането на
дължимите възнаграждения и обезщетения е в тежест на ответника, поради което и върху
него възлага по-голямата част от депозита.
4
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Е.Й.-М., която да се призове за изготвяне на заключение.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата на основание чл. 190 ГПК да представи препис-извлечение от
трудовата си книжка относно вписванията, касаещи трудовото правоотношение между
страните, в едноседмичен срок от получаване на настоящото, в противен случай ще се
приеме, че е създала пречки за събирането на това доказателство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника исканото съдебно удостоверение след представяне на
проект на такова в едноседмичен срок от получаване на настоящото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото да посочи
значението на исканите документи за изясняване на спора, в противен случай искането ще
бъде отхвърлено.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото да
конкретизира кои документи и истинността на кои техни части оспорва и на какви
основания, с оглед преценка необходимостта от откриване производство по чл. 193 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника за допускане на експертизи по т.19 и т.20 от
отговора.
Съдът УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличие на ТПО с
посочения ответник в посочения период, размер на уговореното трудово възнаграждение и
включените в него елементи, реално престиране на работна сила в посочените периоди, вкл.
и в дни на официални празници, задгранични командировки в посочения период и размер на
дължимото обезщетение.
В тежест на работодателя е да докаже заплащането на дължимите трудово
възнаграждение и обезщетения.
БЕЗСПОРНИ МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ са
следните обстоятелства: че ищецът изпълнявал трудови задължения по цитираните в
исковата молба трудови договори на длъжности «младши член на кабинния екипаж» и
«стюардеса».
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5