№ 57314
гр. София, 09.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110118205 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на Фирма, ЕИК
*************, седалище и адрес на управление в /административен адрес/, представлявано
от изпълнителните директори З.Р.Р., Ю.Б.Ц. и Б.Г.Т., чрез пълномощника им адв. И. И..
Процесуалният представител на заявителя иска да бъде издадена заповед за изпълнение
против Г. К. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /административен адрес/, за
сумата от 12 403,44 лв. (дванадесет хиляди четиристотин и три лева и четиридесет и четири
стотинки), ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в
съда – 05.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от
1 148,07 лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и седем стотинки), представляваща
направени от заявителя разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за финансов лизинг № ********** от 04.03.2020 г.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощно и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на Фирма – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 изр. второ от ГПК – според справката за постоянен и настоящ адрес, настоящият
адрес на длъжника, който има качеството на потребител, е в гр. София, т.е. на територията
на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
1
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и
пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. И. И.. Видно от твърденията в
заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън
страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на Фирма –
София против Г. П..
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 248,07 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 900
лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 и чл. ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на Фирма, ЕИК *************, седалище и адрес на
управление в /административен адрес/, представлявано от изпълнителните директори З.Р.Р.,
Ю.Б.Ц. и Б.Г.Т. против Г. К. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
/административен адрес/, за сумата от 12 403,44 лв. (дванадесет хиляди четиристотин и три
лева и четиридесет и четири стотинки), дължима въз основа на договор за финансов лизинг
№ ********** от 04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 05.04.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 1 148,07 лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и седем
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2