ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 347
гр. Монтана, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско
дело № 20211600500388 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по частна жалба на Б. Б. против
определение на РС – Монтана от 27 октомври 2021 г. за прекратяване на производството по
гр. д. № 2267/2020 г.
Жалбоподателят Б.Б. твърди, че определението запрекратяване е незаконосъобразно,
затова моли да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия. Посочва, че съдът е провел производството, приел е делото за решаване и едва
тогава се е занимал с допустимостта на иска, докато вече е имало произнасяне по
допустимостта с доклада по делото. Развива доводи, че пасивно легитимиран по иска е
единствено ЛРС, а на Прокуратурата. Действително тя е отговорна за изпълнение на
наказанието, но е обвързана от съдебния акт относно вида и тежестта на наказанието.
Ответникът по частната жалба Районен съд – Лом не взема становище.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на
страните и приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от ищеца по делото, поради
което е процесуално допустима.
Пред РС – Монтана е било образувано производство по иск, предявен от Б.Б. против
Районен съд – Лом. Ищецът е изложил твърдения, че с определение от 19 февруари 2020 г.
ЛРС е одобрил споразумение между него и РП – Лом, с което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 9 месеца и е определен строг режим на изтърпяване. В
периода от 27 февруари до 27 септември 2020 г. Б. е изтърпял наказанието при посочения
режим. Той обаче твърди, че неправилно е била приложена нормата на чл. 57, т. 2, б. „в“ от
ЗИНЗС и му е определен по-тежък режим на изтърпяване. Като твърди, че е изтърпял
наказание лишаване от свобода при строг режим, вместо при общ, ищецът е поискал
1
присъждане на обезщетение от 5 000 лв за понесените неимуществени вреди от
незаконосъобразния съдебен акт, неправилно определящ режим на изтърпяване и поставил
го в неблагоприятни условия.
МРС е квалифицирал иска по чл. 2, ал. 1, предл. 3 от ЗОДОВ и е приел, че пасивно
легитимирана по този иск е Прокуратурата на РБ, а не съдът, наложил наказанието, затова е
прекратил производството.
Въззивният съд намира, че определението за прекратяване е неправилно, затова го
отменя.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че
претендира вреди от незаконосъобразен акт на съда – определението за одобряване на
споразумение. От това фактическо обстоятелство извежда основанието на своята претенция
за обезщетение за неимуществени вреди. Съдът следва да разгледа иска на наведеното
основание и да прецени налице ли е незаконсъобразен съдебен акт, от който да са
произтекли негативни последици за ищеца, като изследва и въпроса дали този акт попада в
някоя от хипотезите на отговорност, предвидени в чл. 2 от ЗОДОВ. Това е въпрос по
съществото на спора. Ако след анализ на доказателствата, съдът достигне до извод, че
увреждането е в резултат на действия на друг орган, то искът ще се яви неоснователен по
отношение сочения от ищеца ответник, но не и недопустим.
Поради горното МОС намира, че определението е неправилно, затова го отменя и
връща делото за разглеждане на иска по същество.
Следва да се отбележи също, че на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ в производството като
контролираща страна задължително участва и прокурор, което МРС е необходимо да
съобрази при провеждане на производството.
На основание горното МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на РС – Монтана от 27 октомври 2021 г. по гр. д. № 2267/2020
г. за прекратяване на производството.
ВРЪЩА делото на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2