О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 02.07.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А
въззивен състав, в закрито
заседание на втори
юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 7988 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по постъпила
въззивна жалба от ищеца В.К.А. срещу решение от 26.03.2019г., постановено по
гр.д. № 32849/2018г. по описа на СРС, ГО, 141 състав.
Настоящият съдебен състав
констатира, че в постановеното решение е допусната очевидна фактическа грешка.
В мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд е приел, че не дължи
произнасяне по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, доколкото същите са предявени в условията на евентуалност, в случай, че
съдът уважи иска по преюдициалния спор
относно законосъобразността на уволнението. В диспозитива обаче липса
изрично произнасяне по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, т.е. решението не отговаря на изискванията на чл.
236, ал. 1, т. 5 от ГПК. Установеното
несъответствие е
такова между формираната воля в мотивите на решението и обективираната воля в
диспозитива на същото.
При извършване на преценка за
провеждане на производство по чл. 247 от ГПК, първоинстанционният съд следва да
съобрази и обстоятелството, че в мотивите на решението е приел, че се касае до
„преюдициален спор относно законосъобразността на уволнението“, т.е. формирал е
изводи, че е налице хипотеза на обуславящ
иск /този по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ/ и обусловените от изхода по него
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Ето защо СРС
следва да прецени дали в случая е налице евентуално съединяване на предявените
искове или е налице хипотеза на обуславящ и обусловен иск /в който случай
обективното съединяване на искове е кумулативно/, като тази преценка следва да
се извърши служебно. И това е така, тъй като задължение на съда, разглеждащ спора, е да извърши преценка за съотношението, в което се намират помежду
си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно
обективното съединяване на исковете. Критерият
за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които
са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо
едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един
от исковете /в този
смисъл решение № 117 от 31.05.2016г., постановено по гр.д. № 5673/2015г. по
описа на ВКС, ІІІ ГО/.
При така установеното въззивният
съд намира, че образуваното пред него дело е преждевременно образувано и следва
да се прекрати и върне на първоинстанционния съд за преценка за провеждане на
производство по чл. 247 от ГПК, което се явява преюдициално спрямо
произнасянето по въззивната жалба срещу решението. След като се разреши
въпросът по очевидната фактическа грешка с влязъл в сила съдебен акт, ще се
разгледа депозираната въззивна жалба. Това положение произтича от факта, че
актът, с който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен
акт едно цяло и поправеното решение /срещу което вече е упражнено право на
жалба/, е с поправеното съдържание от деня на постановяването.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д. № 7988/2019г. по описа на СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав.
ВРЪЩА делото
на СРС, ГО, 141 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото
определение – за преценка за провеждане на производство по поправка на очевидна
фактическа грешка в решението по реда на чл. 247 от ГПК.
Определението, като непреграждащо
по-нататъшното развитие на делото, не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.