Определение по дело №253/2019 на Окръжен съд - Ловеч

                    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №

 

                                          гр. Ловеч, 13.05.2019 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                                 2.ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия ДАНКОВА ч.гр.д. № 253 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК

 

            Подадена е частна жалба № 1255/20.03.2019 г. от „Профи кредит България“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В срещу разпореждане № 230 от 21.02.2019 г. по ч.гр.д. №47/2019 г. на Районен съд-Луковит, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 465.66 лв.-възнаграждение за закупен допълнителни услуги.Подробно се обосновава становище за неправилност на атакувания акт,поради липсата на правомощия на заповедния съд да се произнася по валидността на сделката-в тази насока се обсъжда действието на Директива 2008/48 , Директива 2009/22 и решение с-618/СЕС. Заявява се, че съдът следва да даде възможност на страните за заявят становище по валидността на договора предвид решение СЕС С-472/11 и СЕС С-243/08 и се акцентира върху облекчената процедура по издаване на заповед за изпълнение. Изтъква се ,че В.С. е имала възможност да изрази становище по параметрите на договора и е приела предоставянето на допълнителен пакет услуги, като това е опционално споразумение. Тези допълнителни услуги изтъква жалбоподателят осигуряват спокойствието на длъжника, за закупени по негов избор и са сключени по повод на договора. На основание чл. 9,ал.1 от ЗПК в частната жалба се конкретизира, че е предоставена известна свобода на кредитора да предоставя допълнителни услуги и законодателно е допустимо тяхното уговаряне. Обсъжда се,че процесния договор не поставя задължително изискване за получаване на потребителски кредит единствено при закупуване на допълнителните услуги следователно възнаграждението за тях се дължи не зависимо от цената самия кредит. Посочва се, че в българското действащо право има свобода на договаряне –чл. 9 от ЗЗД и на това основание страните са сключили договора за потребителски кредит  №********** и споразумението към него а допълнителни услуги. За жалбоподателят известен е факта, че лихвите при небанковите институции са по-високи с оглед риска, който поемат да отпуснат финансов ресурс предвид ниската кредитоспособност на длъжниците. Молят да бъде отменен атакувания съдебен акт и да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените вземания на жабоподателя.

              Обжалваното разпореждане на Луковитски районен съд е връчено на жалбоподателя на 12.03.2019 г., а частната жалба е подадена на 19.03.2019 г.Предвид на това  е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във  връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

              Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

           Заповедният съд е сезиран със  заявление 357/25.01.2019 г.за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Профи Кредит България”ЕООД, ЕИК : 175074752, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.”В” срещу длъжника В.С.С. за парично вземане в размер на сумите 500.00 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит №********** от 06.06.2016 г., с 89.59 лева възнаградителна лихва за периода от 01.08.2016 г. до 01.04.2017 г., с 8.85 лева – лихва за забава за периода от 27.08.2017 г. до 07.11.2017 г. договорено възнаграждение от 465.66 лева за закупен пакет от допълнителни услуги,  законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.01.2019 г., както и разноски в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че вземането произтича, от сключен между заявителя „Профи Кредит България”ЕООД и длъжника В.С.С. Договор за потребитилски кредит №********** година при Общи условия, представляващи неразделна част от договора. Посочва, че е преведена по посочения от длъжника начин заемната сума. Заявява се ,че срока на договора е  9 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 117.25 лева и падежна дата всяко първо число на месеца. Изтъква се, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 1 погасителна вноска и е изпаднал в забава, като е настъпила предсрочна изискуемост на  14.08.2018 година.Заявителят се позовава изтекъл срок на договора на 01.04.2017 г. Луковитски районен  съд е издал разпореждане № 230 от 21.02.2019 г. по ч.гр.д. №47/2019 г. на Районен съд-Луковит,с което е уважил искането на заявителя относно сумите 500.00 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит №********** от 06.06.2016 г., с 89.59 лева възнаградителна лихва за периода от 01.08.2016 г. до 01.04.2017 г., с 8.85 лева – лихва за забава за периода от 27.08.2017 г. до 07.11.2017 г. лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.01.2019 г., както и разноски в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение., а относно договорено възнаграждение от 465.66 лева за закупен пакет от допълнителни услуги, поради противоречие със закона и законна е отхвърлил искането.

                Ловешки окръжен съд счита, че сумата в размер на 465.66 лева възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги не се следва да се присъжда на кредитора. Претендираното от заявителя, предвид описаното в т.12 по заявлението, възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В цитираната разпоредба е определено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Конкретизираното възнаграждение е разсрочено за срока на договора и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита и съдът приема, че не се включва в регулираните такси по  чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Аргументите по частната жалба, че длъжникът е подписал договора при свобода на договарянето и при личната си преценка да поеме задължението е несъстоятелен, тъй като се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл. 21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в тази му част. Настоящата инстанция счита, че на основание чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК искането е в противоречие със закона и е неоснователно.

               Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно разпоредбата на  чл.411, ал.2, т.2 ГПК и обжалвания  съдебен акт № 230 от 21.02.2019 г. по ч.гр.д. №47/2019 г. на Районен съд-Луковит да бъде потвърден. 

               Водим от горното съдът

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане № 230 от 21.02.2019 г. по ч.гр.д. №47/2019 г. на Районен съд-Луковит.

 Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

     2.