Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр. Сливница, 31.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 185 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК от В.Д.И., ЕГН ********** като майка и законен представител на непълнолетния А.М.К., ЕГН ********** срещу М.Х.К., с ЕГН **********, за издаване на  разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на детето и за пътуване на детето извън страната без ограничение в броя и продължителността на пътуванията в страните от ЕС, Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Турция, Великобритания, САЩ, Швейцария и Норвегия, придружаван от своята майка или упълномощено от нея лице.

В исковата молба е изложено, че с решение по гр.д. № 3453 / 2006 г. е прекратен бракът между В.И. и ответника, и упражняването на родителските права спрямо роденото по време на брака дете  А.М.К., ЕГН ********** са предоставени на майката. Ищцата посочва, че от прекратяването на брака до настоящия момент тя изцяло е поела грижите за непълнолетното дете, от години няма връзка с ответника, той не заплаща присъдената издръжка, не упражнява режима си на лични контакти с детето и не се е интересувал от него по никакъв начин през последните 5 години, дори по телефона. Детето А.К., никога не е напускало страната по никакъв повод – почивки, екскурзии или дори когато от училище се организират международни екскурзии, детето не може да присъства, поради това че няма разрешение от единия родител за напускане пределите на страната, както и разрешение за издаване на международен паспорт. Ищцата посочва, че детето има морална и културна необходимост да пътува, като това би било благоприятно за изграждането му на широк кръгозор, да се обогатява културно и лингвистично, и би имало положителен ефект върху възпитанието и развитието му. Заявява, че няма намерение да се установява за постоянно в чужбина, както и няма опасност да изведе детето извън страната без да се завърне или да го заведе на опасно за него място. Изтъква, че липсата на разрешение за напускане на страната е в пълен ущърб на детето, като ответника по този начин го ограничава от конституционното му право, установено в чл.35, ал.1 от КРБ, а именно правото му на свободно придвижване, който принцип е закрепен и в Международния пакт за гражданските и политически права, както и във Всеобщата декларация за правата на човека. При тези съображения ищцата моли съдът да а постанови решение за издаване на  разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на детето и за пътуване на детето извън страната при посочените в исковата молба условия. Претендира присъждането на разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника, е депозирал писмен отговор, в който заявява, че не оспорва искането.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от удостоверение за раждане (дубликат) от 30.08.2007 г., издадено от Столична община, район „Триадица” въз основа на акт за раждане  № 1236 / 01.09.2004 г. е, че А.М.К. е роден на *** г. от родители В. Д. И. и М.Х.К..

С решение № 122 / 25.04.2007 г. по гр.д. № 3453 / 2006 г. по описа на СРС на ищцата е предоставено упражняването на родителските права по отношение малолетния А.М.К., а на ответника е определен режим на лични отношения с детето.

От показанията на свидетеля В. Д. И. се установява, че към настоящия момент малолетния Алексанъдр живее със своята майка и не осъществява постоянни контакти със своя баща. Свидетелят посочва, че от момента на прекратяване на брака, за детето се грижи единствено неговата майка, като бащата не заплаща присъдената издръжка. Свидетелят твърди, че до момента А., който е на почти 16 години, не е пътувал в чужбина. Също така заявява, че ищцата има приятелки, които живеят в чужбина и би могла да ги посети заедно със сина си, който има желание да пътува. Свидетелят И.изтъква, че от ищцата е споделила с него, че е попитала ответника дали ще даде съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътуване в чужбина, но последният не й е съдействал в тази насока. Съдът кредитира като достоверни показанията на този свидетел, тъй като в тях не са налице противоречия, обективно са възпроизведени възприетите от свидетеля факти и въпреки родствената връзка на св. Иванов с ищцата (той е неин брат) за съда не е налице основание да подложи показанията му на съмнение, поради евентуална негова заинтересованост.

Други доказателства страните не са ангажирали.

Относно иска с правно основание чл.127а, ал.2 СК за постановяване на решение, заместващо съгласието на ответника за пътуване на детето в чужбина и за издаването на международен паспорт на детето, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.1 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това (чл.76 ЗБЛД), се решават по общо съгласие на родителите, като съгласно ал.2 от същия законов текст, когато родителите не постигнат съгласие по ал.1 спорът между тях се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Законът не дава възможност родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права на ненавършилото пълнолетие дете, да вземе самостоятелно решенията за извършване на пътувания зад граница и за издаване на задграничен паспорт на детето. Детето има право на свободно придвижване (в т.ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. При нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време, но също до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Производството по чл.127а, ал.2 СК е специфично производство по спорна съдебна администрация ако между родителите съществуват разногласия относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. Постановеното от съда решение по това производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата.

В последователната съдебна практика еднозначно се приема, че не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му; че при глобално дадено предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в интерес на детето; че детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права, който може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, но не и по въпросите за местоживеенето на детето, за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница; че детето има право на свободно придвижване, в това число и да пътува в чужбина, но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите; че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави (например държавите - членки на Европейския съюз (ЕС), защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Същите принципни разрешения са възприети в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, например: решение № 58/08.03.2012 г. по гр. дело № 721/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 669/26.11.2010 г. по гр. дело № 1623/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 446/30.06.2010 г. по гр. дело № 4549/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 697/01.11.2010 г. по гр. дело № 1052/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и др.

Когато с оглед конкретните релевантни обстоятелства по делото съдът дава разрешение за пътуване на дете в чужбина, без ограничение в броя на пътуванията и без никакви други ограничения, а родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, има местоживеене в България, както и в множество подобни случаи, от съществено значение за определяне срока на разрешението е възрастта на детето. Най-често даването на такова разрешение - без други ограничения и със срок до навършване на пълнолетие от детето, ще е в интерес на непълнолетни деца (навършили 14-годишна възраст). Тогава периодът до навършване на пълнолетието е най-много 4-годишен и е налице сравнително малка вероятност за значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина обстоятелства, респ. - налице е сравнително малка вероятност за злепоставяне интересите на детето през този период от време. Освен това непълнолетните са ограничено дееспособни - те формират и изявяват правно-валидна воля, включително - за пътуване в чужбина, макар и за това да е необходимо съгласието и на двамата им родители, респ. заместващото съгласието на единия от тях, разрешение от съда (чл. 127а от СК, във вр. с чл. 4 от ЗЛС).

Даване на такова разрешение - без никакви други ограничения и със срок до навършване на пълнолетие от детето, в много по-редки случаи - в зависимост от преценката на конкретните обстоятелства, ще е в интерес и на малолетни деца, които обаче са навършили 10-годишна възраст. В тези случаи периодът до навършване на пълнолетието е значително по-голям (до 8 години), респ. - значително по-голяма е вероятността да настъпят съществени промени в релевантните обстоятелства и да бъдат злепоставени интересите на детето през този по-продължителен период от време.

В настоящия случай поисканото разрешение е за заместване съгласието на бащата за издаването на международен паспорт на непълнолетно дете, навършило почти 16-годишна възраст и за пътуването на детето в чужбина за неограничен брой пъти до навършване на пълнолетие само със съгласието и придружавано от своята майка или от трето лице. От представените по делото доказателства се установява, че към настоящия момент не е издаван международен паспорт на непълнолетния А.  К. и същият не е пътувал в чужбина. Настоящият съдебен състав преценява, че предвид възможността за реализиране на такива пътувания със своята майка и по повод организирани училищни екскурзии, ще бъде в интерес на детето, да се замести съгласието на баща му за пътуване в чужбина, тъй като това е свързано с обогатяване на неговия мироглед, запознаване с различни култури и разнообразяването му през ваканциите. Безспорно в негов интерес ще бъде то да може да пътува в чужбина, както за отдих и почивка. Посочените обстоятелства и възрастта на детето – почти 16 години,  могат да се преценят като такива, които не представляват пречка даването на разрешение да е за срок до навършване на пълнолетие, което ще е в негов интерес, още повече, че до момента то не е пътувало извън страната по никакъв повод. Доколкото в исковата молба са посочени конкретни и определяеми държави, за пътуване до които се иска издаването на разрешение и не е посочено освен придружавано от майката, от кое трето лице да бъде придружавано детето, съдът намира, че следва да се издаде разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето А.К. при следните условия – същото да е за срок до навършване на пълнолетие, считано от влизане в сила на съдебното решение, да е неограничен брой пъти до държави – членки на Европейския съюз, както и до следните държави, които не са членки на ЕС - Република Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Република Турция, Великобритания, Швейцария и Норвегия, без промяна на местоживеенето на детето и съобразно с режима на личните отношения на детето с бащата, придружавано от майка си В.Д.И. или от посочено от нея трето лице.

С оглед изложените съображения относно разрешението за заместване съгласието на бащата за пътуването на детето в чужбина при посочените ограничения и доколкото от представените по делото доказателства се установява, че към настоящия момент не е издаван международен паспорт на непълнолетния А.К., ще следва да бъде заместено и съгласието на бащата за издаването на свързания с тези пътувания документ.

На основание чл.127а, ал.4 от СК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта му за заместване съгласието на ответника за издаването на паспорт на малолетния А.М.К..

Доколкото не е заявена претенция за разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното, съдът

Р   Е    Ш    И:

 

ЗАМЕСТВА на основание чл.127а, ал.2 СК съгласието на М.Х.К., с ЕГН ********** ***, като родител за пътуване на непълнолетното дете А.М.К. с ЕГН  ********** извън територията на Р България и РАЗРЕШАВА детето А.М.К. с ЕГН ********** да пътува извън територията на Р България неограничен брой от и до държави – членки на Европейския съюз, както и до следните държави, които не са членки на ЕС - Република Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Република Турция, Великобритания, Швейцария и Норвегия, без промяна на местоживеенето на детето и съобразно с режима на личните отношения на детето с бащата, придружавано от майка си В.Д.И. с ЕГН ********** или придружавано от посочено от нея трето лице, за срок до навършване на пълнолетие, считано от влизане на решението в сила.

ЗАМЕСТВА на основание чл.127а, ал.2 СК съгласието на М.Х.К., с ЕГН ********** ***, като родител по отношение издаването на паспорт по реда на ЗБЛД за пътуване извън територията на Р България на непълнолетното дете А.М.К. с ЕГН  ********** и РАЗРЕШАВА издаването на паспорт на А.М.К. с ЕГН  ********** само със съгласието на неговата майка В.Д.И. с ЕГН **********.

ДОПУСКА на основание чл.127а, ал.4 СК предварително изпълнение на решението в тази част.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните, а в частите, имащи характер на определение, с които е допуснато предварително изпълнение – с частна жалба пред СОС в едноседмичен срок от връчването на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: