Решение по дело №4697/2012 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№....................................

гр. С., 11.02.2016г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти състав в публично заседание на седми октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

 

при участието на секретар К.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №   4697 по описа за 2012г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124  и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).

Образувано е по искова молба вх.№ 33367/26.03.2012г. на К.Е.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: А.д. „С. и Д.“***  срещу Д., представлявана от М.на ф., с адрес: гр.С., ул. „Г ***********., с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от  3 912 550лв.,(първоначално предявен като частичен до размера от 100 000лв., увеличен до пълния размер по молба от 18.02.2015г) , ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца в следствие на извършени от ищеца подобрения в имот на ответника, които подобрения представляват буферен склад за съхранение и обработка на наливни товари с капацитет 5000 куб.м. и съпътстващи съоръжения към корабно място 20А , като следва: помпена станция буферен склад с идентификатор 07079.618.203.1., едноетажна със застроена площ от 52кв.м.; административна сграда буферен склад с идентификатор 07079.618.203.2., едноетажна със застроена площ от 156кв.м.; трайно прикрепени към имота съоръжения: 5 бр. складови резервоари за дизелово гориво; операторна зала; ЕРП и технологична помпена станция; механична и електро-работилница,; противопожарна помпена станция за морски води и инсталация за пожарогасене; открити тръбопроводи за връзка между буферен склад и корабно място 20А; резервоар за замърсени технологични и дъждовни води с помпа; резервоари за битовофекални води; площадкови инженерни мрежи; районно осветление; КИП-система за измерване и контрол; вътрешнозаводски улици, площадки,  тротоари и благоустрояване, ограда, автоматизирана система „автоналивна естакада  с възел за биодизел“, система „Измервателен възел-изход“, автоматизирана система за предаване на данни, всички  изградени в поземлен имот идентификатор 07079.618.203. в гр.Б., Пристанище с площ от 5104 кв.м. при съседи: от изток, запад, юг-поземлен имот с идентификатор 07079.618.202.; от север - поземлен имот с идентификатор 07079.618.23. Навело е твърдения, че на 23.11.2006г. заместил „К.ш.“ АД в правоотношението му с „П.б.“АД по договор от 02.11.2006г. за пристанищни услуги със съгласие на двете страни, като за срок от 3 години ищецът  имал право да ползва открита складова площ на пристанището срещу  месечна цена от 0,85 евро/кв.м., както  и да възлага на ищеца извършването на пристанищни услуги за обработка и съхранение на вносно-износно наливни товари, експедиция на товари и съпътстващи слуги при цени по Условия и цени на услугите на П.б.“АД, на 31.08.2007г. страните се съгласили срко на договора да е 5 години, като ищецът от свое име, но за сметка на П.б.“АД  да изгради и въведе в експлоатация върху предоставената на ищеца складова площ буферен склад за съхранение и обработка на наливни товари с капацитет 5000 куб.м. и съпътстващи съоръжения към корабно място 20А, като сумите за същото (проектиране, изработка, строително-монтажни работи, монтаж на съоръжения и буферния склад) се считат за авансово плащане на пристанищните услуги-цената за ползване на складовата площ изцяло и част  от цената  обработка на нефтоналивни  товари до 3,30 евро без ДДС на тон преминал нефтоналивен товар, но тази пристанищна услуга ще се предоставя не на открита складова площ на която са разположени  временни съоръжения, а в трайно прикрепения към пристанището буферен склад, който следва да се изгради. Посочил е, че извършил всички действия по изграждане и въвеждане  в експлоатация буферния склад и съпътстващите съоръжения решение за което бил взел ответника и за което имало  Разрешение за строеж № РС-19/03.07.2001г., допълнено със Заповед № РС-26/25.09.2007г., за същите било издадено и Разрешение за ползване № СТ-05-703/11.06.2010г., за което платил сумата от 3 398 343,80лв. без ДДС и тези разходи били приети от П.б.“АД , отделно направил и разходи в размер на общо 678 589,42лв. без ДДС за технически разходи по изграждане, за технически проверки за пускане в експлоатация, за технически разходи по преместваемо оборудване, за техническа поддръжка, за охрана, за административни разходи по поддържане на експлоатационна годност на съоръжението.  Посочил е че обедняването му е стойността  на направените разходи без ДДС. Същевременно стойността на изградените обекти била в размер на процесната сума, поради което и ответникът му дължал заплащането й. Посочил е, че изградените обекти са недвижими имоти, които са публична държавна собственост и за същото бил издаден АДС 5434/09.05.2011г.,  ищецът не бил получил пристанищни услуги от П.б.“АД нито бил ползвал складовата площ, това било и невъзможно до края на срока на договора, защото едва на 17.12.2010г. било издадено удостоверението  за експлоатационна годност на пристанищния терминал, за който и до момента нямало данни дали е вписан в Регистъра на пристанищата на РБ., а без такова вписване съобразно чл. 92, ал. 7  от ЗМПВВППРБ не можело да се извършват пристанищни услуги.  Отделно, в случая пристанищните услуги били свързани с течни горива, които са акцизни стоки, търговията с тях била на едро и обичайна търговска практика била да са с отложено плащане, а при такива стоки съобразно чл. 66 от Закона за акцизите и данъчните складове съхранението им следвало да бъде в данъчен склад. Лиценз за управление на данъчен склад, обаче, ищецът получил едва на 18.08.2011г., независимо че искането било от 23.02.2011г.,  което водело до фактическа невъзможност преди това да се използват пристанищни услуги. Изискването за данъчен склад следвало да се спази и поради смесване на биокомпоненти в течните горива, което било изрично посочено в чл. 109, ал. 3 от ЗАДС и чл. 47 от Закона за енергията и възобновяемите източници. На 01.09.2012г.  имотите били дадени на концесия от ответника. Ищецът не бил ползвал пристанищните услуги, защото не бил изграден своевременно склада и въведен в експлоатация, за което отговорност не носел ищеца, той бил изправна страна по договора си с П.б.“АД, последният нямал възражения срещу поведението на ищеца.  Евентуално, ако съдът приеме, че за да е допустим иска му то не следва да има валиден договор за пристанищни услуги, то е посочил че този договор бил нищожен поради противоречие със закона и заобикаляне на закона- съществена част от него било реализиране на инвестиционното намерение  за изграждане на буферен склад към корабно място 20А, което намерение противоречало на Генерален план за развитие на П.б., а необходимото решение за такова намерение при тази хипотеза  не било взето от Министъра на транспорта  по одобрена от Министерски  съвет програма по реда на чл. 103а, ал.2 от ЗМПВВППРБ, не бил спазен и чл. 112в, ал.2 от същия закон сочещ че само ДП“Пристанищна инфраструктура“ може да възложи изграждането на този склад, не била проведена и процедурата по чл. 154, ал.2, т. 6 от ЗУТ, която следвало да се извърши защото имало съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект. Претендирало е разноски. Оспорило е претендираното от ответника възражение за юриск. поради прекомерност.

Ответникът в предоставения му срок е оспорил иска. Навел е твърдения, че същият е недопустим, защото ищецът имал правоотношение с „П.б.“ЕАД и за платени авансово, но неусвоени пристанищни услуги, следвало да ангажира  отговорността на „П.б.“АД,  за същото разполагал с иск на договорно основание, което изключвало възможността да предяви иск срещу ответника. Заявил е, че действително процесните имоти били публична държавна собственост, както и че ищецът не бил получил пристанищни услуги, които да могат да се прихващат със стойността на работите по изграждането на буферния склад. В случая, обаче, съобразно чл. 2.2. от договора и чл. 6.3. от анeкса от август 2007г.  щети от неосигуряване своевременно на  товари от ищеца били за сметка на ищеца. Липсата на активно поведение от ищеца за осигуряване нужда от пристанищни услуги в уговорения обем от поне 500 000тона за срока на договора не можело да обоснове отговорност на ответника за плащане на процесните суми, тези пристанищни услуги можело да се извършват и извън буферния склад. Договора не предвиждал възможност неусвоени авансово предплатени услуги да са основание за връщане на платени суми. Ищецът имал възможност да получи еквивалентност на престации само като осигури необходимото количество товари на пристанището, а неосигуреното такова било за риск и за сметка на ищеца.  Не било налице обогатяване на д., напротив същата не успяла да реализира вземания  от граждански плодове от предоставената изключително на ищеца складова площ цената на които плодове е не по-малка от 0,85 евро на кв.м. месечно.   Не било налице обедняване на ищеца и защото той дължал на П.б.“АД за ползване на складовата площ сумата от по 0,85 евро на кв.м. месечно без ДДС за периода от издаването на разрешението за ползване до края на договора.  Тази сума се считала за прихваната с одобряването на разходите съобразно чл. 4.1, т.4.3. и чл. 4.4. от договора и не било налице обедняване на ищеца с тази сума. Тази сума заедно със сумата, която ищецът твърдял че стойност на работи по изграждане на буферния склад съответствала на стойността на пристанищните услуги за уговорения минимален обем товари. Единствената възможност ищецът да получи обратно платените от него авансово суми за пристанищни услуги съобразно раздел ІV от анекс от август 2007г.  било прекратяване на договора по вина на П.б.“АД, какъвто не бил случая.  Разходите за поддръжка, обезопасяване на буферния склад, персонал , ремонт за текуща поддръжка на същия съгласно чл. 2.22 от анекс от 13.09.2007г.  били за  сметка на ищеца и на същото съответствало компесаторно уговореното право на ищеца да складира товари на ІІІ-ти лица по т. 2.24 от същия анекс, поради което със сумите за технически разходи ищецът не бил обеднял. Неупражняването на това право от ищеца не можело да обоснове извод, че ищец е обеднял а ответник се бил обогатил. Строителството продължило 2 години, но това не се дължало на причини, които да  не се поставят в риск ищеца, още повече че искането за лиценз за данъчен склад е едва от 2011г-две години след промените на ЗАДС. Терминал Б.-Изток, където било корабно място № 20А било вписано в регистъра на пристанищата преди сключването на процесния договор и не е имало пречка да се усвояват пристанищни услуги на него независимо, че буферния склад бил вписан по-късно.  При подписването на анекса  от 2007г. ищецът знаел че има технологично време и изисквания за процедури с оглед възможността за използване на буферния склад, но въпреки това ищецът се съгласил че от самото начало на 5-годишния период може да усвоява пристанищни услуги, поради което и твърденията че неусвояването на такива поради липса на вписване на буферния склад в регистъра били неоснователни.  Авансовите вноски за неусвоени пристанищни услуги и към момента били в тежест на п.б.“АД, буферния склад, обаче, бил изваден от активите му и всъщност обедняването било за П.б.“АД, а не за ищеца.  Разходите били направени за сметка на П.б.“АД, а не за ищеца.Възложител на строежа и  подобрител на имота било „П.б.“АД, а не ищеца.  Неоснователни били доводите на ищеца че срока на договора от 5 години не водел до прекратяване на действието на договора и че с решението за концесия на МС той бил прекратен от ІІІ-то лице. В случая за продължаване на срока на договора след посочените 5 години било необходимо съгласие на страните по него, а такова не било постигнато.  Обедняване на ищеца, ако съществува,  се дължало на собственото му поведение. Възможността но и задължението за осигуряване на товарооборот възниквало от подписването на анекса от август 2008г., а не от въвеждане в експлоатация на буферния склад.  Нямало отлагателно условия свързано с изграждане на буферния склад и в подкрепа на този извод  е останалата като дължима такса за ползването на складовата площ през време на изграждането на този склад. П.б. си било изпълнило задълженията имало готовност да осъществява пристанищните услуги, единствената причина за неосъществяване на такива било липса на осигурен товарооборот от ищеца.  Неизпълнението на задължението на ищеца по договора е основание за развалянето му, а и за неустойка по чл. 6.3. от договора. По делото не се било установило плащане на процесните суми от ищеца, счетоводни експертизи не установявали конкретни платежни документи. , не било установено и че всички суми са само за процесния буферен склад. Навел е твърдения, че ищецът още при сключването на договора е знаел, че склад се строи върху публична държавна собственост и след изграждането му също ще бъде публична държавна собственост, поради което е знаел и че изграденото от него ще бъде в полза на д., не разполагал с иск към д. за стойността на построеното.  Посочил е, че обогатяване на д. нямало, защото тя била принудена да търпи ІІІ-то лице в имота си и не могла да реализира приходи от стопанското му ползване. Не съществувала и връзка между обедняване и обогатяване, те не се дължали на общи факти. Експлоатационните разходи не са обогатили ответника, „преместваемо оборудване“ било движима вещ и не била собственост ответника, таксите за получаване на лицензи от ищеца не били обогатили ответника. Заявил е, че нямало съгласие от ответника за извършените подобрения - издадените заповеди, разрешения били свързани със строежа с оглед законността на същия и въвеждането му в експлоатация, но те не били съгласие на Д. за извършване на  подобренията.  Напротив, управителят на инфраструктурата – ДП“Пристанищна инфраструктура“, на 17.04.2007г. изразило изрично несъгласие с изграждането на буферния склад. Посочил е, че за периода на действието на договора Д. била лишена  от възможността да извлича ползи от имота и тези ползи били не по-малки от процесната сума, поради което и не било налице обогатяване на ответника. Процесния договор бил попречил като обект на концесията да бъде включена и процесната площ още от сключването на договора за концесия, а не в по-късен момент. Заявил е, че договора за пристанищни услуги бил валиден и евентуалното оспорване на същото от ищеца било неоснователно, а и при нищожен договор ищецът отново имал възможност да си реализира правата като насочи искането си към „П.б.“ АД по правилата на чл. 55 вр. с чл. 34 от ЗЗД, а не към ответника. Претендирал е разноски. Оспорило е поради прекомерност претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат.

Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет договор № 475/02.11.2006г., носещ подпис положен за страните по тях, съгласно които на 02.11.2006г. П.б.“ЕАД и „К.ш.“ АД са сключили договор, съгласно който К.ш.“ е възложило на П.б. и той се е съгласил срещу възнаграждение за срок от 3 години да извършва пристанищни услуги по обработка и съхранение на вносно-износни  наливни товари; експедиция на товари; съпътстващи услуги при цени по Условия и цени на услугите на П.б.“АД, като предостави на К.ш. и открита складова площ, която ще служи като буферен склад при корабно място 20А, на която К.ш.“ следва да разположи и въведе в експлоатация за своя сметка складови съоръжения за съхранение на товарите, които след прекратяване на договора следва да бъдат вдигнати от К.ш.“АД, като негова собственост. Съгласно чл. 2.12. консумативни разходи, свързани с обичайна експлоатация на съоръженията са за сметка на К.ш.“АД. Съгласно чл. 2.20. от договора при промяна на начин и ред за експлоатиране на терминала, свързано със законодателни промени или промени на П.б.“АД, последното е длъжно да уведоми „К.ш.“ писмено. Съгласно чл. 4.1. от договора за заетата със складови съоръжения складова площ К.ш.“ дължи на пристанището по 0,85евро / кв.м. месечно считано от монтиране на същите. Съгласно чл. 5.2. от договора срокът на действието му се подновява автоматично с нови три години, ако нито една от страните не изяви писмено намерението си за обратното в едномесечен срок преди изтичане на срока на действие.

По делото е прието допълнително споразумение от 23.11.2006г. , носещ подпис за страните по него, съгласно което  К.ш.“АД, П.б.“АД и ищецът „К.Е.“ ЕООД са се съгласили ищецът за замести К.ш.“АД в правоотношението с П.б.“АД по договора от № 475/02.11.2006г.

По делото е приет анекс от 31.08.2007г. и от 23.09.2007г., към договор № 4785/2006г., носещ подпис за страните по него, съгласно който срок на договор е продължен с 5 години считано от 31.08.2007г., „К.Е.“ЕООД е поел задължение да осигури товарооборот от не по-малко от 200 000 тона за първите две години и по 100 000 тона за всяка следваща година, като страните са се съгласили вместо да се предостави открита площ, на която да се разположат съоръженията от К.е.“, да се предостави от Пристанището площ, на която Пристанището ще изгради и въведе в експлоатация буферен склад за наливни товари към корабно място 20А при капацитет от 5000 куб.м. , както и свързаните с този склад спомагателни съоръжения. Съгласно т. 3,  т. 4  и т.8 от анекса „К.Е.“ЕООД се е съгласил да заплати стойността  на строително монтажните работи по проекта за изграждане на буферния склад и тези по монтиране на техническите съоръжения  към склада, но за сметка на П.б.“АД, като тези платени суми се считат за авансово платени пристанищни такси- изцяло стойността за ползването на площта от по 0,85 евро/кв.м. , както  и част от цената за обработка на товарите - 3,30 евро без ДДС на тон. Останалата част от цената на обработката на товарите от 2,00 евро без ДДС на тон, както и другите услуги, различни от тези по обработка на товарите,  се заплаща, а не се счита за авансово платена. Съгласно т. 5 от анекса за разходи се считат и направените до момента разходи за проектиране, изработка и монтаж на съоръженията и буферния склад, които са доказани със съответни документи и приети от Пристанището.  Съгласно т. 6 от анекса през време на действието на договора П.б.“АД е следвало да ползва изградения буферен склад за предоставяне на пристанищни услуги на „К.Е.“ЕООД , без корабно място 20а и съществуващата ж.п. естакада. Съгласно т. 7 от анекса всички разходи за текуща експлоатация на буферния склад, ремонт, поддръжка, обезопасяване, отстраняване на щети са за сметка на К.Е.“ЕООД. Съгласно т. 10 от анекса страните са се съгласили с ново условие, а именно, че при неосигуряване от ищеца на определения товарооборот за съответния период то цените се предоговарят и ищецът загубва правата си на преференциални цени. Съгласно т. 11 от анекса възможността по чл. 5.2. от договора за автоматичното продължаване на срока на договора при липса на изявление на страна в обратния смисъл отпада. Съгласно т. 13 от анекса страните са въвели нови условия по договора, а именно че при прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от страна на П.б.“ЕАД или предсрочно от него, то Пристанището дължи връщане на частта от разходите по т.2.7 от анекса, както и неустойка от 10% от сумата, подлежаща на възстановяване, а при прекратяване на договора по вина на К.Е.“ЕООД или предсрочно от него, то Пристанището не възстановява остатъка от разходите, които са авансово предплатени услуги по т. 2.7. С анекса от 13.09.2007г. страните са уговорили и възможност за ищеца да складира срещу възнаграждение товари на трети лица, като разходите за същото (текуща експлоатация на буферния склад, ремонт, поддръжка и т.н.) са за сметка на ищеца.

По делото са приети неоспорени от страните Заповед № РС-26/25.09.2007г., Протокол от 04.05.2010г. обр. 16 за установяване годност на строежа, Протокол обр. 15,  от 12.08.2009г.,   Разрешение за ползване от 2010г., Разрешение за ползване № СТ-05-703/  11.06.2010г.,  Заповед № 2309/23.12.2010г., носещи подписи за издателите им, съгласно които на 25.09.2007г. Министърът на регионалното развитие и благоустройство е допуснал допълване на  Разрешение за строеж  РС-19/03.07.2001г. за „Разширение на п.б.-подходен навигационен канал, нов източен вълнолом, терминал 2А за насипни товари“ със „ІІ-ри етап-буферен склад за течни горива“ по работни  проекти, одобрени на 21.09.2007г.“, строителна площадка е открита и е определено строително ниво и линия на 22.11.2007г., на 11.12.2009г. е съставен констативния акт за съответствие, през 2010г. е разрешено ползването на Разширение на п.б. подходен навигационен канал, нов източен вълнолом, терминал 2А за насипни товари“, на 04.05.2010г. е установена годността за ползване на строежа-буферен склад,  а на 11.06.2010г. е разрешено ползването и на „ІІ-ри етап-буферен склад за течни горива“ към корабно място 20А, възложител на който е П.б.“ ЕАД и който е с подобекти: 5 бр. складови резервоари за дизелово гориво; операторна зала; ЕРП и технологична помпена станция; механична и електро-работилница,; противопожарна помпена станция за морски води и инсталация за пожарогасене; открити тръбопроводи за връзка между буферен склад и корабно място 20А; резервоар за замърсени технологични и дъждовни води с помпа; резервоари за битовофекални води; площадкови инженерни мрежи; районно осветление; КИП-система за измерване и контрол; вътрешнозаводски улици, площадки,  тротоари и благоустрояване, ограда, във всички документи както възложител е посочен „П.б.“ЕАД. Установява се, че на 23.12.2010г. Директора на ИА“Морска администрация“ е наредил да се впише в Регистъра на пристанищата на РБ. извършеното разширение на Б.-изток, включително и на буферния склад. В заповедта от 23.12.2010г. е посочено, че  до момента в книгата са вписани пристанищния терминал Б.-изток, включващ 22 корабни места, сред които и корабно място № 20А, като 14 от тях сред които и № 20А се ползват за предоставяне на пристанищни услуги по чл. 116, ал.2, т. 2 от ЗМПВВППРБ, като към това място 20А по Разрешението за строеж от 2001г. допълнено на 25.09.2001г. е изграден буферен склад за течни горива, удостоверенията за експлоатационна годност са от 17.12.2010г., този склад заедно с корабно място 20А са част от Пристанищен терминал Б..изток -2 с общо 9 корабни места и този терминал е в имоти 07079.681.202; 07079.618.203 с площ от 5104 кв.м.; 07079.618.1014; 07079.618.1015; 07079.618.23

По делото е приет неоспорен от страните лиценз № 469/18.08.2011г. , издаден от Агенция Митници, съгласно който по подадено заявление от 23.02.2011г.  ищецът на 18.08.2011г. е получил лиценз да управление на данъчен склад „Площадка на терминал Насипни товари“ в близост но корабно място 20А, гр.Б.“, като е можел да складира газьол и биодизел, смесване на същите.

По делото са приети неоспорени от страните препис от  Решение № 93/14.02.2011г. , № 687/25.08.2004г.,  № 742/15.10.2010г.  АДС № 5434/09.05.2011г. на Министерски съвет, извлечение от Национален концесионен регистър, съгласно които  на 25.08.2004г. П.б. с разширението му са определени за обекти с национално значение, на 15.10.2010г. МС е предоставил на ДП“Пристанищна инфраструктура“  недвижими имоти, включително и имот с идентификатор 07079.618.203 заедно с построения в него буферен склад, помпена станция, административна сграда, трайно прикрепените резервоари, операторна зала, ЕРП и технологична помпена станция, механична  и електроработилница, противопожарна помпена станция за морски води и инсталация за пожарогасене; открити тръбопроводи за връзка между буферен склад и корабно място 20А; резервоар за замърсени технологични и дъждовни води с помпа; резервоари за битовофекални води; площадкови инженерни мрежи; районно осветление; КИП-система за измерване и контрол; вътрешнозаводски улици, площадки,  тротоари и благоустрояване, ограда, на  09.05.29011г. за тези имоти е съставен АДС № 5434/09.05.2011г., като тези имоти са предоставени за управление на ДП“Пристанищна инфраструктура“. Установява се, че на 14.02.2011г. е открита процедура по предоставяне на концесия на Пристанищен терминал Б.-изток 2“ включващ и процесния буферен склад, посочен в т.6.5. от Решение на МС от 14.02.2011г, като за него е посочен че концесионния договор ще влезе в сила то прекратяване действието на договора за пристанищни услуги № 475/02.11.2006г. между „К.Е.“ЕООД и П.б.“АД но не по-късно от 01.09.2012г.,

 По делото са приети писма от 21.02.2011г., 09.03.2011г.,  21.04.2011г., съгласно които в периода февруари-март 2011г. ищецът е възразил пред Министър председателя на решенията за предоставяне на буферния склад за управление на ДП“Пристанищна  инфраструктура“, като и на отдаване на същия на концесия, като е посочил че с тези действия се препятства възможността ищецът да получи пристанищни услуги , заплатени авансово, на което е отговорено, че буферния склад е публична държавна собственост , решението за отдаването му на концесия не препятства упражняването на правата на ищеца по договора, доколкото концесията влиза в сила след срока на договора на ищеца.

По делото е приет  протокол № 1/04.12.2007г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответна  фактурата или са с придружени с фискален  бон, съгласно които  извършените от ищеца работи в периода от 02.11.2006г. до 30.11.2007г. по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД са на стойност  в размер на общо 93 782,32лв. без ДДС.

По делото е приет  протокол № 2/01.02.2008г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответна  фактура, съгласно които  извършените от ищеца работи в периода от 30.11.2007г. до 30.01.2008г. по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД, са на стойност в размер на общо 622 461,59лв. без ДДС.

По делото е приет  протокол № 3/01.02.2008г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответната фактура, съгласно които  извършените от ищеца работи в периода от 01.02.2008г. до 15.02.2008г. работи по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД, са на стойност  в размер на общо 386 841лв. без ДДС.

По делото е приет  протокол № 4/10.04.2008г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответната фактура, съгласно които  извършените от ищеца в периода от 16.02.2008г. до 10.04.2008г. по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД са в размер на общо 357 776,28лв. без ДДС.

По делото е приет  протокол № 5/30.06.2008г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответната  фактура, съгласно които  извършените от ищеца работи в периода от 16.02.2008г. до 16.06.2008г. по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД, са на стойност в размер на общо 527 674,87лв. без ДДС.

По делото е приет  протокол № 6/15.07.2008г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответната  фактура, съгласно които  извършените от ищеца работи в периода от 17.06.2008г. до 15.07.2008г. по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД, са на стойност в размер на общо 263 583лв. без ДДС.

По делото е приет  протокол № 7/30.09.2008г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответната  фактура, съгласно които  извършените от ищеца работи в периода от  05.07.2008г. до 31.07.2008г. по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД, са на стойност в размер на общо 166 902,67лв. без ДДС.

По делото е приет  протокол № 8/30.09.2008г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответната  фактура, съгласно които  извършените от ищеца работи в периода от  01.08.2008г. до 10.08.2008г.  по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД, са на стойност в размер на общо 261 727,57лв. без ДДС.

По делото е приет  протокол № 9/30.09.2008г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответната  фактура, съгласно които  извършените от ищеца работи в периода от  10.08.2008г. до 15.08.2008г. по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД, са на стойност в размер на общо 215 072,53лв. без ДДС.

По делото е приет  протокол № 10/30.09.2008г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответната  фактура, съгласно които  извършените от ищеца работи в периода от  15.08.2008г. до 10.09.2008г. по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД, са на стойност в размер на общо 230 260,55 лв. без ДДС.

По делото е приет  протокол № 11/28.11.2008г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответната  фактура, съгласно които  извършените от ищеца работи в периода от   11.09.2008г. до 28.11.2008г. по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД, са на стойност в размер на общо 206 953,72 лв. без ДДС.

По делото е приет  протокол № 12/30.06.2009г., носещ подпис за страните по него, като и фактури с получател ищеца,  които носят подписи за издателя на съответната  фактура, съгласно които  извършените от ищеца работи в периода от   29.11.2008г. до 30.06.2009г. по изграждане на буферния склад, които са приети от Пристанище „Б.“ЕАД, са на стойност в размер на общо 65 308лв. без ДДС.

По делото са приети фактури издадени в периода от септември 2008г. до  15.12.2011г., за които не са представени доказателства, че са приети като разходи от П.б.“ЕАД, както и разчетни платежни ведомости на ищеца за обект в Б..

По делото е приета справка за дължими от ищеца суми на П.б. „ЕАД за периода от юни 2010г. до 27.04.2012г. съгласно която се дължи сумата от 230 465,89лв. с ДДС.

По делото са приети писма от 25.06.2010г., 25.02.2010г.,  13.10.2010г., 04.07.2011г., съгласно които на 25.02.2010г.  П.б.“ЕАД е заявило желанието си да извършва пристанищните услуги в буферния склад съобразно  договора с ищеца, договорът бил изпълнен от ищеца частично и то само по отношение на изграждане на буферния склад, но не и предоставяне на обемите от товари, на 13.10.2010г. П.б.“ЕАД е уведомило ищеца за предстоящо отдаване на концесия на буферния склад, както и че счита договора от 2006г. за действащ, като отново е заявил желание да предоставя пристанищни услуги, на 25.06.2010г. ищецът е заявил че не може да осигури товари, ако не получи лиценз за данъчен склад.

По делото е приет Регистър на пристанищата в РБ., Удостоверение за експлоатационна годност от 20.02.2006г., Разпореждане за правила за маневриране от 2009г., 2010г. и от 2011г., технологична карта от 29.10.2008г., съгласно които на 31.05.2011г. е вписан в Регистъра на пристанищата в РБ. Пристанищен терминал Б. изток-2, на 10.01.2012г. е вписан в този регистър и процесния буферен склад и съоръженията към него, преди това откритата  складовата площ е можело да се ползва за пристанищни услуги, включително и за течни горива при корабно място 20а.

По делото е прието писмо от ДП“Пристанищна инфраструктура“, съгласно което изграждането на процесния буферен склад не съответства на  Генералния план за развитие на пристанището до 2015г., който предвиждал там да има зелена площ, изграждането на буферен склад нарушавало автономността на Терминал 2А и принципа на обособяване на пристанищните райони като самостоятелни обекти за отдаването им на концесия, не било в правомощията на ДП“Пристанищна Инфраструктура“ да одобри инвестиционното намерение на П.б. за изграждане на буферен склад към корабно място 20А, то можело да се реализира само по реда на чл. 112а от ЗМПВВППРБ.

По делото са приети  заявление от 28.01.2010г. , Решение от 12.01.2011г., писмо от 11.07.2011г., съгласно които  на 28.01.2010г. ищецът е поискал да му бъзе издаден лиценз за управление на данъчен склад за акцизни стоки – дизелово гориво, газьол, ортоксилен,  на пристанище та гр.Б. в близост до корабно място 20А, на 12.01.2011г. Агенция Митници е отказала да издаде такъв поради невъзможност за осъществяване на контрол в данъчния склад, на 11.07.2011г. са поискани допълнителни документи с оглед на направено ново искане за лиценз.

По делото е приет договор от 24.01.2007г., между  Министерство на транспорта и П.б.“ЕАД, съгласно който на П.б.„ ЕАД е предоставено срещу възнаграждение правото да ползва обектите като предоставя пристанищни услуги по чл. 116, ал.1 ЗМПВВППРБ без „буксировка и пилотаж , тези обекти са публична държавна собственост, управлението на които е предоставено на ДП“Пристанищна инфраструктура“. Съгласно чл. 43 от договора срока на действие е до сключване на договори за извършване на пристанищни услуги и дейности или концесия със спечелил конкурс оператор. Уговорено е в чл. 27 и следващи от договора възможност за П.б.“ЕАД да предлага разширение, реконструкция, модернизация, всички права Министъра упражнява чрез ДП“Пристанищна Инфраструктура“, при необходимост от работи, изискващи разрешения за строеж, разрешения за въвеждане в експлоатация, дейностите за снабдяване с такова се извършват от „П.б.“ЕАД, но от името и за сметка на ДП“Пристанищна инфраструктура“, дейностите по рехабилитация, ремонт поддържане се извършват от П.б.“ЕАД, но за сметка на ДП“Пристанищна инфраструктура“. Съгласно чл. 53 от договора стойността на възнаграждението, което П.б.“ЕАД дължи на ДП“Пристанищна инфраструктура“ е годишната стойност на извършени и приети ремонтни или рехабилитацонни работи, но не по-малко от 0,20 евро на тон обработени товари на база данни от предходна година.

По делото е прието писмо от П.б.“ЕАД до ищеца съставено на 28.06.2012г., извлечение от доклад за доставен факс, съгласно което П.б.“ЕАД е поканило ищеца да си изпълни задълженията по договора в срок от 60 дни на основание на чл. 6.1. и т. 3 от договор № 475/2006г., като в противен случай да счита договора за развален от 61-вия ден, на 28.06.2012г. П.б.“ЕАД е изпратило по факс документ на ищеца и той е получен от ищеца.

По делото е приета справка, издадена от ИА“Морска администрация“, съгласно която товарооборота за на П.б.-Изток  е както следва: за 2004г. – 3635 185 тона; за 2005г. -3913327 тона; за 2006г. – 5063 470 тона; за 2007г. – 3720 617 тона; за 2008г. – 3032 453 тона в които количества са включени всички видове товари- селскостопански продукти, животни, хранителни продукти и фуражи; твърди минерални горива; нефт и нефтопродукти; руди и метални отпадъци; изделия от черни и цветни метали; строителни материали и изделия; торове; химични вещества и продукти; машини и други стоки и изделия. Съгласно тази справка нефт и нефтопродукти са обработвани  през отделните години в този период в количества  от 27 150 тона годишно до 264 186 тона годишно.

По делото е приет технически паспорт на буферен склад от 29.06.2010г. , приемо-предавателен протокол от 04.09.2012г., от 05.09.2012г., съгласно които  за склада има издаден технически паспорт, процесни имоти са предадени на концесионера от д. на 05.09.2012г. Към септември 2012г. в имота е имало изградени и допълнително “Система Измервателен  възел-изход“, автоматизирана система „Автоналивна естакада с възел за биодизел“, както и „Автоматизирана система за предаване на данни за Агенция митници“.

По делото е приет одиторски доклад, финансов отчет за 2008г за 2010г.,  2011г. съгласно който финансовия отчет на ищеца към 31.12.2008г. ,  към 31.12.2010г. , към 31.12.2011г., представя достоверно финансовото му състояние, приет е доклад за финансово състояние на ищеца за 2009г.

По делото са приети приемо-предавателни протоколи от  04.09.2012г. и от 05.11.2010г., носещ подписи, положени за страните по него, съгласно които  в изпълнение на Решение на МС № 742/15.10.2010г. и № 421/13.06.2011г. П.б.“ЕАД на 04.09.2012г. е предало фактически  на ДП“Пристанищна инфраструктура“ процесните сгради, като общата стойност  на същите по счетоводни записвания на П.б.“ЕАД е в размер на 3 398 344,10лв. без ДДС и тази сума е записана в счетоводството на П.б.“ЕАД като задължение към К.Е.“ЕООД и представлява аванс за изграждане на буферния склад за течни горива. Установява се че и към 04.09.2012г. е констатирано че в имота има изградена и система „измервателен възел-изход“ , автоматизирана система „Автоналивна естакада с възел за биодизел“, както  автоматизирана система за предаване на данни към Агенция Митници“. В тези протоколи  е посочено, че помпената станция е с площ от 52кв.м., към нея е прикрепена операторна зала и ЕРП; административната сграда е с площ ог 156кв.м., към нея има и механична и електро-работилница.

По делото са приети счетоводни документи за периода от 2007г. до 2011г. на ищеца, както и писмо от НАП от 03.07.2014г., съгласно което ищецът е регистриран по ЗДДС от 30.01.2007г.

С приети по делото заключение по основно и допълнително съдебно-техническата експертиза, вещото лице Д. след запознаване с документи по делото и оглед на място, е направило извод, че в процесния имот са изградени и  съответстват на строителни книжа за „Разширение на П.б.-буферен склад за течни горива към корабно място 20А“ съоръжения и машини с оглед приемане, съхранение н петролни продукти, както следва:: резервоарен парк за дизелово гориво; помпено стопанство за дизелово гориво; електроразпределителен пункт; командна зала със санитарен възел; резервоари за пенообразувател; тръбопроводи за полустабилна инсталация за пеногасене; помпено за морска вода; стабилна инсталация и естакада за охлаждане; резервоари за събиране и препомпване на дъждовна вода; административно-битова сграда; механична и електроработилница; естакада за пълнене,/празнене/рециркулация на резервоарите, авто-разтоварище с изградени системи предаване на данни и измервателен изход. Посочило е, че при огледа е установена липса на стопанския инвентар и обзавеждането, оборудването на измервателния възел, както и част от КИП. Посочило е, че цената на тези съоръжения към момента на изграждането им е в размер на 3 011120лв. и това е отчетната им стойност-тази по фактури при придобиването им в периода 2007г.-2008г., съответно 2011г. за авто-разтоварището, измервателната апаратура. Посочило е   стойността на същите към 01.09.2012г. е в размер на 2812550лв., като в тези стойности са включени и стойността на маси, етажерки, столове, бойлери, радиатори, бюра, поставки, гардероби, оборудване на баня, пожарогасители.  В тези стойности вещото лице е посочило, че не са включени строителните съоръжения-тези които са били направени за да се изгради строежа, снабдяването с документи за строежа. Вещото лице е посочило, че в случая съоръженията, за да се изградят са закупувани поотделно елементи от тях, част от тези елементи могат да се демонтират и да се ползват повторно, но цената им ще бъде 50% от покупната, защото са вещи втора употреба. Посочило е, че след изграждането на  съоръженията през август 2008г. е извършена и 72-часова проба , но те не са експлоатирани , защото на дружеството бил отнет лиценза. Можело да се демонтират и ползват повторно кранове, сонди, клапани, вентили, , пенокамери, тръби, офис-мебели, климатици, компютри, осветление, табла за управление на помпи, струйници, съдове за пенол , арматура, тройник, , дозато, , генератор, , двигатели, кабели, ,врати,, гръмоотводен стълб и инсталация, капаци на шахти водомерни.Вещото лице е посочило, че разликата в двете стойности се дължи на начислени амортизации, като втората стойност– тази към по-късен момент, не е пазарна стойност на вещта, а е вещната стойност на същите, тоест цената на фактуриране след приспадане на амортизациите. Посочило е, че не е възможно да се посочи пазарна стойност на тези вещи, защото нямало аналог на същите в РБългания, както и пазар на такива. От изграждането на съоръжението до изготвяне на заключението машините и съоръженията не работели.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице Д. след запознаване с документи по делото и оглед на място, е направило извод, че в процесния имот са изградени и  съответстват на строителни книжа за „Разширение на П.б. – буферен склад за течни горива“ сгради, необходими за функционирането на съоръженията и машините за приемане и съхранение на петролни продукти, стойността на които към 01.09.2012г. е била в размер на  1 089 500лв. и това е отчетната им стойност-тази по фактури при придобиването им,  вещната стойност на които към 01.10.2013г. е 1 067 660лв. Това била стойността на обслужващите сгради, без които не може да функционира обекта, такава била и административната сграда, другата част от СМР били тези за прякото функциониране на склада и това били СМР по изграждане на пътищата, строителните съоръжения, каквито били коритата, в които са 5-те резервоара. Посочило е, че част от отделните подобекти са съвкупност от машини и  чисто строителни изделия, но предмет на оценката му са само строително-монтажни работи и строителния продукт, а машините и съоръженията били предмет на друга експертиза. Вещото лице е посочило, че в отчетната стойност  са включени всички разходи по строителството, включително и за проектиране, технически надзор , разчистване на строителна площадка, защото те са част от отчетна стойност. Върху тази отчетна стойност след това се начисляват амортизационни разходи и така се установява каква е вещната стойност. Посочило е, че не може да се посочи каква е пазарната стойност, защото пазар на такива  буферни складови в Б. няма. Всяко едно от оценените от него СМР било прието с акт обр. 19. Вещото лице е посочило, че резервоарите са разположени  на фундаменти, които са със стомано-бетонов пръстен, помпената станция е площадка с покрит навес, помпите са върху бетонови фундаменти, тръбопроводите се носят от опори и металоконструкции; операторната зала е до ЕРП и в нея се извършват всички технологични  операции при експлоатация на складово стопанство, административната сграда, механичната и електро-работилницата са сгради за обслужване на буферния склад, сборника за замърсени и дъждовни води е площадка с изградена система за приемане на водите, събрана в котлована на резервоарите, от приемен резервоар, водите се изпращат за почистване; технологичните тръбопроводи на площадката включват смукателни, нагнетателни и такива за охлаждане на резервоари при пожар, пеногасене, тръбопровод за замърсени и дъждовни води; четирите вътрешнозаводските улици обслужват склада, но се ползват и като противопожарни пътища.

С прието по делото заключение по тройната техническа експертиза за цена на сградите, вещите лица след запознаване с документи по делото и оглед на място , са посочили че изграденото на място съответства на строителните документи, вещната  стойност на сградите и строителните елементи на съоръженията към 01.09.2012г. е в размер на 1 110 000лв., а към 11.03.2014г. е в размер на 1 093 000лв. Посочили са, че са съобразили стойността на разходите комбинирано с пазарната информация, като са съобразили че обекта е специфичен-голяма част от подобекти са съвкупност от машини и строителни изделия, утежнени били условията при изпълнение на строителство, защото достъпа до обекта е сложен, разположен в голямата си част на насип от скални маси, завзели част от морето, същевременно голяма част от комуникациите са изградени под кота „0“. Посочили са, че акт обр. 15 за обектите е от 12.09.2009г., а акт обр. 16 е от 04.05.2010г. възложител е П.б.“ във всички документи за строежа, но всички договори със строителите били сключвани от ищеца и той се бил разплащал с тях. В акт обр. 16 било посочено , че акт обр. 15 е от ноември 2008г. Самият акт обр. 15 обаче сочел че е от 12.09.2009г., но това не се отразявало на изводите им защото не били оценявали СВР извършвани след ноември 2008г. След съставянето на акт обр. 15 не следвало да се извършват други СМР , за да се приеме строеж и да се въведе в експлоатация. В случая било възможно такива да са извършвани заради изискванията на Агенция Митници да има връзка между митниците и склада, но дори такива да са били извършени, то те не били взети предвид от вещите лица. Приспаднали били амортизацията на сградите съобразно вида на сградата. Увеличена стойност на имота не можело да се посочи, доколкото за същото следвало да се установи печалба от експлоатация на имота поне за 3-5 години, а доказателства за същото по делото не били представени.

Съгласно приетия по делото акт обр. 15 и 16 и приемопредавателните протоколи от 2010г. и от 2011г. , АДС строежът представлява  буферен склад, който буферен склад  представлява:  5бр.складови резервоари за дизелово гориво с диаметър от по 10,43м.,; операторна зала с площ от 4,5м. х 4,5м. ,ЕРП с площ от 3,5м. х 4,5м. и санитарен възел с площ от 1,5м. х3,5м, и технологична помпена станция , представляваща площадка с покрит навес и помпи на бетонови фундаменти с площ от 3,8м. х 6м. тоест общо площта на този част е 61,80кв.м;административно-битова сграда с площ от 156кв.м., механична и електроработилница; противопожарна помпена станция за морски води и инсталация за пожарогасене; открит надземен тръбопровод за връзка между буферен склад и корабно място 20а; резервоар за замърсени технологични води и дъждовни води с помпа; резервоари за битово-фекални води; електрически инсталации на площадка; ВиК мрежа на площадка; вътрешни заводски улици с ширина от 4м. с бордюри, криви с радиус от 1,5 до 6м., тротоари с ширина от 1,25-1,50м., и площадки.

Съгласно акт обр. 15 резервоарите, не само складовите но и другите са разположени в котлован, тоест в стомано-бетонова обваловка, като общата му площ е 1745кв.м.

По делото е приета скица на имота, издадена от АГКК през 2010г., съгласно която в имота има две сгради – тази с площ от 52кв.м. и тази с площ от 156кв.м На тази скица не са нанесени съоръжения.

По делото е приет общ план на П.б. с обозначена контурна линия на концесията, съгласно който процесния имот е изцяло зает от буферния склад.

С прието по делото основно и допълнително заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице Х. е посочила, че фактурите по приетите по делото протоколи носещи подписи на ищеца и на П.б. –приети разходи, са осчетоводени от ищеца, стойността на същите е общо 3 398344,10лв. без ДДС, платена е сумата от ищеца на получателите по фактурите, освен сумата от 15 852,72лв. по фактури с получател „Б.С.И.“ООД,  основание на  фактурите за сумата от общо 3398344,10лв. без ДДС са извършване на строително-монтажни работи , както следва: от ПМУ“АД – СМР по изграждане на обекта;  Б.С.И.“ООД, за строителна линия и за строителен надзор; от „И. К.“ООД, за инженеро-геологични проучвания от Лаборатория по геодезия и геоекология“ЕООД , за офис обзавеждане с Офис Е.с.“ООД, за центробежни помпи с „Б.А.П. Б.“ООД; за калибриране на резервоари с „К.и к.б.ЕООД , за наем и сервизно обслужване на химическа тоалетна с Топ Той“ООД, за проектни работи и авторски надзор с „Х.д.“ООД  ,  разработване на техническа сфхема от „К.к.“ЕООД; за помпени агрегати с „ОПВ М.“ООД и З.б.“ЕООД, за противопожарно снабдяване с „Ц.“ООД. Посочило е неприети разходи на ищеца от П.б.“ЕАД са по фактури, които са осчетоводени от ищеца надлежно-отразени по видове, отнасяни по дебита на сметки от група 30 или от група 60, съответно по сметка 501 и по сметка 503 в зависимост от начин на плащане, отразени са в дневник на сметка 509/1, аналитична сметка „Ваучери“ за 2009-2011г., като и по сметка 421, 604,605 за заплати и осигуровки, сметка 454 за данъци върху заплати. Тези неприети разходи  са в размери, както следва:    1680,05лв. без ДДС по фактури , издавани в периода от декември 2007г. до 12.12.2011г., представляващи такси  за снабдяване с документи, удостоверения и литература; 4149,29лв. без ДДС за  гориво и смазочни материали по фактури , издавани в периода от 12.04.2008г. до 23.01.2012г;   6732,69лв. без ДДС за електроенергия по фактури, издавани в периода от 12.11.2008г. до 12.01.2012г.; 1936,53лв. без ДДС за вода по фактури, издавани в периода от 30.09.2008г. до 23.01.2012г; 3281,36лв. без ДДС за телефонни и интернет услуги по фактури, издавани в периода от 05.08.2008г. до 10.02.2011г.; 745,96лв. без ДДС по фактури, издавани в периода от 09.06.2008г. до 10.12.2011г. за канцеларски материали и консумативи; 739,92лв. без ДДС за хигиенни и почистващи материали  по фактури, издавани в периода от 29.09.2008г. до 05.01.2012г.; 869,76лв. без ДДС за ремонт и поддръжка на административна сграда по фактури, издавани в периода от 29.10.2008г. до 02.12.2011г; 2457,30лв. без ДДС за ремонт и поддръжка на автомобил по фактури, издавани в периода от 12.04.2007г. до 28.12.2011г.; 236,59лв. без ДДС за представителни разходи по фактури, издавани в периода от 13.04.2008г. до 19.11.2011г; 44,66лв. без ДДС за пропуск, за митнически проверки по фактури, издавани в периода от 12.06.2008г. до 24.11.2010г.; 5812,86лв. без ДДС за софтуер по фактури, издавани в периода от януари 2007г. до 29.03.2011г.; 1348,66лв. без ДДС за работно облекло по фактури, издавани в периода от 09.10.2008г. до 18.11.2010г.; 322,67лв. без ДДС за мобилен телефон и манометър по фактури, издавани  в периода от 27.05.2008г. до 18.10.2010г.; 98 076,52лв. за работна заплата и осигуровки на работници в периода от 2007г. до декември 2011г.; 10 140лв. за ваучери за храна на работници за периода от 2009г. до ноември 2011г. Посочило е по издадени фактури от ищеца на ІІІ-ти лица в размер на общо 729 277,99лв. с включен ДДС, които фактури били издадени за периода от 20.07.2009г. до 15.12.2011г., сумите били платени от ищеца или в брой или по банков път, тези фактури също били осчетоводени от ищеца надлежно, но не били приети от ответника. Тези фактури били с посочени основания:  строеж на буферен склад, СМР, измерване на осветеност, столове, батерии, строителни материали и инструменти  , радиостанция, тоалетни принадлежности, нотариална такса за ипотеки, интернет, рамки, проверка манометри, СМР за автоналивна естакада , калибриране на резервоар, софтуер.  Всички фактури били за „база Б.“, ищецът нямал друга база в Б. освен процесиня буферен склад и затова вещото лице пирело че всички фактури за за процесиня буферен склад. Вещото лице е посочило, че ищецът е издал фактури, които са надлежно осчетоводени и ищец е платил суми по тях до размера от общо 4 144 650,58лв. без ДДС, формирана, както следва:

1.сумата от 3 382 491,38лв без ДДС са платени  за изграждане на буферния склад, които са одобрени и приети от П.б.“ЕАД.;

2. Сумата от 178 589,83лв. без ДДС са платени суми за поддържане в експлоатация на буферния склад – за ремонт и поддръжка, канцеларски материали , представителни разходи , телефони и интернет, административни разходи, гориво, телефони, манометър, работно облекло, заплати и ваучери за храна, осигуровки, хигиенни материали, ел.енергия, вода, софтуер, митнически разходи, разходи за автомобили. които не са одобрени и приети от П.б.“ЕАД.;

3. сумата от 607 731,66лв. без ДДС са платени от ищеца, но  които не са одобрени и приети от П.б.“ЕАД.

Вещото лице е посочило, че счетоводно отчитане на К.Е.“ЕООД осигурява синхронизирано хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане, не води отделна аналитична отчетност на разходи по икономически елементи за процесния буферен склад. Разходите за обекта се начисляват в момента на възникването им по сметка 602-за външни услуги  или по сметка 601 – за материали в зависимост от произхода на разхода, след което веднага се отнасят по предназначение – в сметка 611/3 „Разходи за проект Б.“. Освен това по сметка 304/1 били отразени отметната стойност на вложени материални запаси, като това били материали по приети от П.б.“ЕАД фактури. За периода 2007-2001г. сумата била общо 3955717,52лв. без ДДС, дебитните обороти за съответната годит.на по сметка 611/3 съответствали на направените през годината разходи по изграждането на склада, приетите по делото фактури съответствали изцяло на дневниците за покупки, справките по ЗДДС подадени и отчетени от ищеца в НАП, през 2010г. било включено в счетоводни записвания на ищеца вземане на ищеца към Д. в размер от 46 300лв., а през 2013г. било включено вземане от 3 398 344,10лв. без ДДС – двете били записани към сметка 444-„Вземания по съдебни спорове“. Сумата от 559 413,43лв. без ДДС била останала по сметка 611/3 с обяснение от ищеца, че тази сума не е приет разход от П.б. и се изчаква решение на съда, след което евентуално ще бъде преместена в сметка 444. Сумата от 178589,83лв. без ДДС по същите причини останала в сметка 614. Процесните сгради, машини, съоръжения не са собственост на ищеца и не са заведени от него като активи, не са начислявани амортизации за тях от ищеца. Посочило е, че всички фактури издавани до 31.12.2009г. са осчетоводявани до  3 данъчни периода  след издаването им, а за периода след това – до 12 данъчни периода след това и това били действащите към съответните периоди срокове по чл. 124, ал. 4 от ЗДДС. Сумата от 4746861,02лв. без ДДС била стойността на платени строителство и материални запаси от 2007г. до 2011`г. от ищеца за процесния обект, а сумата от 163560,57лв. без ДДС били разходите за поддръжка в експлоатационна годност. За да бъде осчетоводен материалния запас, той трябвало да е доставен.  Сумата от 467 147,78лв. без ДДС били за строителство,през 2011г., което не е одобрено като разход от П.б.“АД Разликата между данните по одиторския доклад и заключението се дължали на това, ч одиторския доклад работи само в хиляди лева, докато вещото лице работило до стотинка и от този различен подход се акумулира разлика, която може да достигне разлика в хиляди, вкл. и 3 000 лв.

С прието по делото повторно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Даданска, вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ищеца, е посочило, че ищецът води хронологично и систематично счетоводно отчитане, приходите и разходите се начисляват към момента на възникване на разчета, независимо от момента на плащането.Разходите за изграждане на буферни склад са отчитани първично по сметка от група 60 и то основно по сметка 602-за външни услуги и по сметка 601-за материали, сметка 401-1 и 402-1. След първичното отчитане тези суми са отчитани по сметка 611-3- „Разходи за проект Б.“ по дебита на която се записват пряко извършените разходи за строежа, а по кредитно салдо – тези, които са префактуриран и приети от П.б.. Така по дебита на тази сметка остават неприети от П.б. за плащане суми. Префактурирането не било свързано с издаване на нова фактура, а преместване на сумата от една сметка в друга защото задължението е прието от П.б.“ЕАД- след първоначално осчетоводяване, са приети от П.б.“ЕАД и ищецът ги осчетоводил по друга сметка -  сметка 709. Тази сметка 709 ищецът си я наименовал „Префактуриране“, основанието за преместването на сумите по тази сметка били подписаните протоколи между ищеца и П.б.“ЕАД. Не можела да каже дали по сметките клас 60 са осчетоводявани и други разходи, а не само тези за буферния склад.  Приетите по делото фактури съответствали на дневници за покупко-продажби,  декларации по ЗДДС на ищеца пред НАП. През 2013г. сумата от 39834409лв. без ДДС била осчетоводена от ищеца по сметка „Вземания по съдебни спорове“, а другата част от 532 613,43лв. без ДДС останала по сметка 611-3 защото не бил пирет разход от П.б., съдебни разноски били и сумата от 46300лв. по сметка 444 били осчетоводени те още през 2012г. Сумата от 178 589,83лв. без ДДС не е отразена по сметка 444, изчаквало се съдебно решение Процесните имоти не са заведени като дълготрайни активи на ищеца защото той не бил техен собственик и затова не са начислявани амортизации.До 31.12.2009г. ищецът осчетоводявал фактурите в  месечен срок, а след това – в 12 месечен срок, което било съобразно  ЗДДС.Ако бяха обработени 500 000 тона нефтоналивни товари то ищецът щеше да дължи на П.б. „ЕАД сумата от 3 227 119,50лв. без ДДС. Цената на складовата услуга за 26 месеца и 20 дни е 225 937,11лв. без ДДС, а с ДДС тя е 271 124,53лв.Посочило е, че за периода от 2007г. до 2012г. ищецът е направели разходи за изграждане на буферния склад сума в размер на 3930 957,52лв., от които 3398344,09лв. са приети от П.б.“ЕАД, а 532613,43лв. не са приети от П.б.“ЕАД. Осчетоводяванията пир ищеца били извършени съобразно Закона за счетоводството.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Основанието на претенцията за присъждане на вземане за извършени в чужд имот подобрения е забраната за неоснователно обогатяване. Принципът е проведен  в специалните разпоредби на чл. 72, чл. 74 , чл. 70, ал. 3 от ЗС, чл. 60-62 от ЗЗД и в субсидиарната им разпоредба на чл. 59 от ЗЗД. Конкретното правно основание, на което е предявена претенцията се преценява с оглед на твърденията на ищеца, но и в съответствие с установеното по делото. Трайната съдебна практика приема, че за отношенията между подобрителя на чуждия имот и собственика въведените от ищеца твърдения за качеството,  в което е извършил подобренията (владелец, гестор, държател), както и посочения от ищеца начин, по който определя размера на претенцията си, не ограничават съда да даде защита според действително осъщественото правно основание, без това, обаче, да  доведе до произнасяне свръхпетитум. Твърденията на ищеца за тези факти представляват предложение на ищеца за правната квалификация на иска. Последната, обаче не обвързва съда. (В този смисъл Решение № 108/08.07.2015г. по гр.д.№ 415/2015г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение № 131/10.07.2013г. на ВКС, І-во Г.О., дело № 913/2012г.; Решение № 159/14.06.2013г. по гр.д.№ 1492/2013г. на ВКС, ІІ-ро Г.О., всички постановено по реда на чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия състав).

В конкретния случай ищецът е посочил, че е извършил подобрения в чужд имот, които подобрения е извършил поради съществуването между него и ІІІ-то лице договор, в който договор не е постигнато съгласие подобренията да са за сметка на ищеца, като същевременно е посочил и че тези подобрения са част от пристанищна инфраструктура, които е следвало за определен срок да се ползват от ищеца, че така извършените подобрения са били чужда работа – такава на ответника, който взел съответното решение за разширение на пристанището като негов собственик,  за така извършените подобрения  ответникът е знаел и не се е противопоставил. При така наведените твърдения съдът приема, че прецизната правна квалификация на предявените искове е разпоредбата на чл. 61, ал. 2  вр. с чл. 86 от ЗЗД. В случая ищецът е посочил, че ответник е решил да изгради инфраструктурата, като ищец е направил същото, за да може ида я ползва, поради което и приложение намира чл. 61, ал.2 от ЗЗД. Ищецът е навел твърдения, че е извършил чужда работа-тази на ответника, но и в свой интерес. Този интерес на ищеца произтича от обстоятелството, че подобрението в случая  е част от пристанищна инфраструктура, която макар и за определен срок е следвало да се ползва от ищеца, а безспорно в интерес на лицето, което ползва определена вещ, е същата да е в състояние, което предполага по-голяма възможност за извличане на облаги от същата. Действително, при докладването на делото  съдът е  посочил правна квалификация на иска чл. 59 от ЗЗД. Доколкото обаче, при доклада са указани всички релевантни факти и за института на чл. 61, ал.2 от ЗЗД, като съобрази и че при хипотеза на чл. 61, ал.2 от ЗЗД отново от значение е размера на обедняването  и на обогатяването-така, както е и при чл. 59 от ЗЗД, а и с оглед на посочената по-горе задължителна съдебна практика, то съдът приема, че посочването на квалификацията на исковете като такива по чл. 59 от ЗЗД съответно – по чл. 61, ал.2 от ЗЗД, не  ограничава правата на нито една от страните по делото. Правилата на чл. 59 и на чл. 61, ал.2 от ЗЗД в частта за начина, по който отговаря собственика на вещта са идентични-не повече от направените разноски, но до размера на обогатяването.  (В този смисъл  Решение № 238/19.08.2013г. по гр.д.№ 1012/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.).

Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД се прилага в хипотезите, в които не е налице друга възможност за възмездяване на подобрителя на чуждия имот. Субсидиарността на  иска по чл. 59 от ЗЗД , обаче, се определя от възможните други претенции на ищеца към  конкретно посочения от него ответник, а не от това дали ищецът би могъл да си достави заместваща облага чрез претенция  на друго основание към друг ответник. При породени правоотношения между страни по делото по повод на подобрения, които са извършени от едната страна върху имот, който е собственост на другата страна, които правоотношения, обаче, не включват отстъпване на вещно право върху вещта, върху която се извършват подобренията  нито уреждат начин на възмездяване на подобрителя, то тогава отношенията между подобрителя на вещта и собственика й се уреждат по правилата на гестията, съответно на неоснователното обогатяване (В този смисъл т. 8 от Постановление № 1/28.05.1979г.; Решение № 343/02.07.2014г. по гр.д.№ 2733/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О). В хипотези, в които разходите, направени от подобрителя са били в изпълнение на чуждо задължение, то претенцията следва да се насочи към този, чието задължение  е изпълнено. Ако изпълнителят също е бил заинтересован от това изпълнение, то тогава отношенията между тях ще се уреждат по правилата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.  В хипотеза, в която се касае за строително-монтажни работи, в резултат на което са изградени съоръжения на техническа инфраструктура, то задължено лице ще бъде това лице, чието задължение е било да изгради съответното съоръжение.  Общото правило на устройствените закони и на специалните закони е, че това е лицето, чиято собственост е терена, върху който се изграждат съответните съоръжения – д., общината, съответните експлоатационни дружества. Това правило е логически обосновано с  това, че изградените съоръжения стават собственост на  собственика на терена, поради което и негово следва да е задължението за изграждането му. В хипотези, в които ІІІ-то лице  финансира изграждането на такива обекти, включително и в свой интерес, то това трето лице предприема чужда работа и следва да бъде обезщетено по правилата на чл. 61, ал.2 или ал. 3,  съответно чл. 62 от ЗЗД. Задължено да плати обезщетението е лицето, чиято работа е изпълнена. Ако е изградено съоръжение от техническа инфраструктура в държавен имот, то задължено лице е д.. Нейно е било задължението да изгради това съоръжение, то става и държавна собственост, поради което и тя е обогатилия се правен субект. (В този смисъл Решение № 356/07.10.2011г. по гр.д.№ 853/2010г.  ГК, ІV-то Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и като такова задължително за настоящия състав). В хипотеза, в която в резултат на изпълнение на задължения по договор за изработка е подобрен чужд имот, собственик на който не е страна по договора за изработка, то срещу последният изпълнителя ще има претенцията по 60-62 от ЗЗД , ако се окаже че договора за изработка е нищожен. Това е така, защото при договора за изработка се престира резултат и ако това е веществен резултат (СМР) то връщането на даденото по правило на чл. 55 и чл. 34 от ЗЗД е невъзможно(В този смисъл Решение № 219/04.02.2014г. по т.д. 871/2012г- на ВКС, І-во Т.О.).

С оглед гореизложеното съдът приема че предявените искове са с правно основание чл. 61, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД. При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че е увеличил стойността на процесния имот,  като е извършил подобрения в него, работата по които е извършена уместно, но и в интерес и на ищеца,  че имотът е собствен на ответника и извършените подобрения са били работа на ответника, размера на извършените от ищеца разноски, както и стойността на обогатяването на ответника. Обогатяването е увеличение на стойността на вещта, която е подобрена , която увеличена стойност се определя към момента на извършването на подобрението.

За да има основание претенция за подобрения между страните по делото не следва да има договорно правоотношение, уреждащо чие задължение е заплащането на стойността на тези подобрения. Възможно е страните да са били обвързани от договорно правоотношение, но същото не следва да урежда за чия сметка се извършват подобренията, за да има основание претенцията за подобрения. Наличието на такава уговорка препятства възможността да се обоснове извод, че е налице неоснователното обогатяване, правната рамка на което във връзка с подобрения е очертана от законодателя в разпоредбите на чл. 59-62 от ЗЗД, чл. 70, ал. 3, чл. 72 и чл. 74 от ЗС. При липса на съгласие на подобрителя разноските му за извършените от него подобреният в чужд имот да останат за негова сметка  или да бъдат възмездени по друг начин,  то тогава подобрителят ще има право да получи това, с което е обеднял, а същевременно собственик на имота се е обогатил.  Претенцията на подобрителя следва е насочена срещу собственика на вещта, защото той се е обогатил. Отношенията между тях се уреждат  по правилата на водене на чужда работа без пълномощие или по правилата на неоснователното обогатяване, освен ако не е налице хипотезата на чл. 74, чл. 70, ал. 3  и чл. 72 от ЗС. (В този смисъл  ТР № 85/02.12.1968г. на ОСГК на ВКС; Решение № 571/14.10.2008г. по т.д.№ 313/2008г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 107/08.10.2015г. по т.д.№ 2226/2014г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 411/07.02.2014г. по гр.д.№ 115/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О., всички постановено пи реда на чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия състав). За да се уважи претенцията на подобрителя следва да се установи  съществуване на подобренията, както и претенцията следва да бъде насочена към собственика на подобрената вещ към момента на извършването на подобренията. Прехвърлянето на собствеността в последствие е ирелевантно и това е така, защото претенцията за подобрения е облигационна, тоест не следва вещта.  При хипотезата на чл. 59-62 от ЗЗД връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-следствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са последица от други общи за двете факти,  без да е нужно да произтичат едно от друго.

В конкретния случай от приети по делото  Заповед № РС-26/25.09.2007г., Протокол от 04.05.2010г. обр. 16 за установяване годност на строежа, Протокол обр. 15,  от 12.08.2009г.,   Разрешение за ползване от 2010г., Разрешение за ползване № СТ-05-703/  11.06.2010г.,  Заповед № 2309/23.12.2010г., АДС 5434/2011г. се установява, че ответникът е собственик на имот пл. № 07079.618.203 с площ от 5104 кв.м, същият е публична държавна собственост, на 25.09.2007г., Министърът на регионалното развитие и благоустройство е допуснал допълване на  Разрешение за строеж  РС-19/03.07.2001г. за „Разширение на п.б.-подходен навигационен канал, нов източен вълнолом, терминал 2А за насипни товари“ със „ІІ-ри етап-буферен склад за течни горива“ по работни  проекти, одобрени на 21.09.2007г.“, строителна площадка е открита и е определено строително ниво и линия на 22.11.2007г., на 11.12.2009г. е съставен констативния акт за съответствие, през 2010г. е разрешено ползването на Разширение на п.б. подходен навигационен канал, нов източен вълнолом, терминал 2А за насипни товари“, на 04.05.2010г. е установена годността за ползване на строежа-буферен склад,  а на 11.06.2010г. е разрешено ползването и на „ІІ-ри етап-буферен склад за течни горива“ към корабно място 20А, възложител на който е П.б.“ ЕАД и който е с подобекти: 5 бр. складови резервоари за дизелово гориво; операторна зала; ЕРП и технологична помпена станция; механична и електро-работилница,; противопожарна помпена станция за морски води и инсталация за пожарогасене; открити тръбопроводи за връзка между буферен склад и корабно място 20А; резервоар за замърсени технологични и дъждовни води с помпа; резервоари за битовофекални води; площадкови инженерни мрежи; районно осветление; КИП-система за измерване и контрол; вътрешнозаводски улици, площадки,  тротоари и благоустрояване, ограда.

Съдът приема, че така изградените буферен склад и съоръженията му са част от пристанищната инфраструктура по смисъла на § 2, т. 18 и т. 19 от Допълнителните разпоредби на Закона  за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанища на Република Б. (ЗМПВВППРБ).  Това е така, защото от приети по делото заключения по съдебно-техническата експертизи, които съдът в тази част изцяло кредитира като неопровергани от други доказателства по делото , Разрешение за ползване,  Заповед от 2007г., се установява, че  този буферен склад е трайно прикрепен към терена на пристанището , като предназначението му е за извършване на пристанищните услуги по чл. 116, ал.2  от ЗМПВВППРБ. При така установеното и като съобрази разпоредбите на чл. 92а,чл. 99, чл. 115 от ЗМПВВППРБ, то съдът приема, че задължението за изграждането на тази част от пристанищната инфраструктура към момента на изграждането й  е била в тежест на Д.. В подкрепа на извода на съда е и обстоятелство, че след изграждането му буферния склад и принадлежностите му, те са станали държавна собственост.

Релевантно при неоснователното обогатяване и гестията е не толкова съгласието на собственика на вещта с извършваните подобрения, колкото противопоставянето на собственика на така извършваната работа. Аргумент за този извод на съда е разпоредбата на чл. 61, ал. 2 и ал. 3 и чл. 62  от ЗЗД. Съдът приема, че изграждането на буферния склад и съоръженията към него е било без противопоставянето на ответника.  Неоснователни са доводите на ответника, че в случая било налице противопоставяне за изграждане на буферния склад. Изявлението на ДП“Пристанищна инфраструктура“ не може да се цени като противопоставяне за изграждането на буферния склад. Последното е само становище, но не представлява  волеизявление на Д. срещу изграждането на буферния склад в момент, в който той се изгражда. Приетите по делото неоспорени от страните строителни книжа, включително Решение за допълване на разрешение за строеж, издадено от Министъра на РРБ, разрешенията за ползване, то по делото е установено,  че ответникът е знаел за така извършваното разширение на пристанището. По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е възразил на така извършваната работа, поради което и съдът приема, че такова противопоставяне от ответника не е осъществено. В подкрепа на този извод на съда е и установеното по делото поведение на ответника след изграждане на подобренията, което също не възразява срещу така изградените подобрения. Приетата по делото кореспонденция между ищеца и МС не установява в някой момент ответникът да се е противопоставил на изгражданите в имота буферен склад и съоръженията към него. При така възприето съдът приема, че извършените подобрения в имота са били със знанието и без противопоставянето на ответника.

Съдът приема за установено по делото от приетите фактури, протоколи, заключения по съдебно-счетоводни и съдебно-технически експертизи, договор от 2006г. и допълнителните  споразумения към него, че изграждането на буферния склад с всички негови подобекти и изградената през 2011г.  естакада и системи за данни, е било финансирано от ищеца. Приетия по делото договор установява, че ищецът е сключил договор с П.б.“ЕАД, съгласно който е приел да финансира изграждането на буферния склад и съоръженията към него като авансово заплащане на  ползването на складовата площ и на пристанищните услуги. Заключенията по техническите експертизи  и строителните книжа установяват, че буферния склад и съоръженията към него са изградени.  Приетите по делото фактури, протоколи, заключения по съдебно-счетоводната  експертиза установяват и че буферния склад е изграден със средства на ищеца-фактурите носят подпис за получател, те са издадени от ищеца, осчетоводени са от него при редовно водено счетоводство за обект в Б., установено е плащане по тези фактури, ІІІ-то лице по договора е приело част от фактурите като разходи за изграждане на буферния склад. При така  установено и като съобрази липса на твърдения и на доказателства по делото, че буферния склад и принадлежностите му са финансирани от лице, различно от ищеца, то съдът приема, че по делото е установено, че това финансиране е извършено от ищеца.

Съдът приема, че по делото е установено, че финансирането на буферния склад и съоръженията към него е било и в интерес на ищеца. Това е така, защото от приетия по делото договор от 2006г. и анексите към него се установява, че ищецът е поел задължение за финансирането на изграждането на буферния склад като авансово предплащане на ползването на складова площ и частично  на пристанищна услуга, които да му се предоставят в буферен склад със съответни съоръжения, а не във временни такива съоръжения. Ищецът е имал интерес услугата да се предоставя в новоизградените съоръжения. Финансиране на инфраструктура, която ще се ползва от ищеца, е в негов интерес, поради което и приложима в случая е хипотезата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД. При така възприето, съдът приема, че релеванти по делото са не само разходите на ищеца, но и обогатяването на ответника.

Съдът приема, че по делото е установено, че в договор между ищеца и ответника във връзка с изграждането на буферния склад не е съществувал. Съдът приема, че договора между ищеца и Пристанище „Б.“ЕАД не включва съгласие на ищеца финансирането на буферния склад да е за сметка на ищеца. Напротив , изрично със споразумението от 2007г. страните по същото са се съгласили, че изграждането на буферния склад ще е за сметка на Пристанище“ЕАД, а финансирането му към момента на изграждането му е авансово плащане на ползването на складовата площ и на пристанищните услуги.  Неоснователни са доводите на ответника, че риска от неосигуряване на необходимия товарооборот остава за сметка на ищеца и с това той се бил съгласил при сключване на договора с П.б.“ЕАД. В случая такова съгласие се установява, че е постигнато с договора от 2006г.-т.2.2. от същия. Към този момент, обаче, между страните не е съществувало споразумението от 2007г., с който страните уреждат отношенията по повод на финансирането на буферния склад от ищеца, поради което и клаузата на чл. 2.2. от договора от 2006г. съдът приема че следва да се тълкува по правилата на чл. 20 от ЗЗД но с оглед на постигнато в последствие споразумение от 2007г. Последното изрично сочи, че финансирането на буферния склад  не е за сметка на ищеца, а срещу същото той следва да получи насрещните престации – ползването на складова площ и пристанищни услуги, а неосигуряването на достатъчно товароборот от ищеца за да се възмезди финансирането съгласно т. 10 от споразумението е основание за предоговаряне на цените за складовата площ и за пристанищните услуги.Тази разпоредба от анекса съдът приема, че е преуреждане на отношенията, която препятства извода че неосигуряването на товарооборот ще остане в риск на ищеца. В подкрепа на извода на съда е и разпоредбата на т.13 от анекса от 2007г., която обосновава извод, че ищец не се е съгласил финансирането да е за негова сметка, като не осигури товарооборот. Тази разпоредба представлява  неустойка за неизпълнение на договора, вземане за което възниква за П.б., което обоснова извод, че ищец не се е съгласил финансиране да е в негова тежест и така да няма право да търси от собственика на вещта обогатяването. Неоснователни са доводите на ответника, че доколкото ищецът не бил осигурил товарооборота, то това препятства възможността за търси от собственика на вещта подобренията й. В отношенията между подобрител на чужд имот и собственика на този имот значение има само дали предварително подобрителят се е съгласил за своя сметка чуждия имот. Само такова съгласие би препятствало подобрителят да проведе успешно претенцията си по чл. 60-62 или чл. 59 от ЗЗД срещу собственика на вещта. В хипотеза, в която е уговорено подобрителят да получи стойността  на подобренията не чрез плащане на съответната сума, а чрез получаване на насрещна престация като пристанищна услуга, не е налице съгласие подобренията да са за сметка на подобрителя. Ако подобрителят е препятствал получаването на тази насрещна престация, това би могло да го лиши от възможност да получи стойността на подобренията само в хипотеза, в която подобрителя е действал при условията на злоупотреба с право. Последното е било в тежест на доказване на ответника, а доказателства за същото по делото не са ангажирани.

Неоснователни са доводите на ответника, формулирани в писмена защита, че в случая било налице договор в полза на трето лице, което било д.. Конструкцията на този институт-договор в полза на трето лице, предполага една от страните по договора да престира в полза на трето лице, а не на насрещната страна по договора. В случая  с договора от 2006г. и измененията му от 2007г. страните по него са уговорили всяка страна да престира на насрещната страна – П.б.“ЕАД се е задължило да предостави на ищеца  открита складова площ и пристанищни услуги, а ищецът да му плаща възнаграждение за същото. При така установеното съдът приема, че договора между ищеца и П.б.“ЕАД не е бил сключен в полза на трето лице, което е д. и доводите на ответника в този смисъл са неоснователни.

Без значение по делото е дали договора между ищеца и П.б.“ЕАД през юни 2012г. е бил валидно развален, каквито твърдения е навел ответника. Това е така, защото това не променя отношенията между страните по делото. Само за пълнота на изложението следва да се добави, че дори да се приеме, че е налице разваляне на договора, то тогава хипотезата би била идентична с разгледаната от посоченото по0горе решение по чл. 290 от ГПК  219/04.02.2014г. по т.д.№ 871/2012г., ВКС, І-во Т.О.) и ищец отново би разполагал с претенция по чл. 61, ал.2 от ЗЗД.

С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е изградил процесния буферен склад с всички подобоктеи, авто-товарище, системи за изпращане на данни и измерване, това е била работа на д., изграденото е останало собственост на д., ищецът не се е съгласил финансирането да е за негова сметка, ответник е знаел за така извършваната от ищеца работа и не се е противопоставил на същата поради което и съдът приема, че предпоставките на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД са установени по делото и ищецът има право да получи по-малкото между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца.

По  размера на обогатяването:

Обогатяване в хипотезата на подобрения на чужд имот ще е налице тогава, когато е увеличена стойността на имота по начин, който не позволява отделянето на подобрението от имота без да се промени съществено имота. В конкретния случай по делото с установи, че недвижимият имот е бил незастроен, а подобренията представляват изграждането на буферния склад с подобектите му. По делото не се спори, а и като съобрази характера на подобренията, заключенията на вещите лица, то съдът приема стойността на изградения буферен склад  с подобектите му е увеличена стойността  на имота. Действително, правилото  изисква установяване на увеличената стойност на имота. В случая, обаче, вещите лица са посочили, че това е невъзможно да се определи, доколкото за същото било необходимо да се определи печалбата от експлоатацията на буферния склад от 3 до 5 години назад. Такива документи, обаче, по делото не са представени в нито един момент от ответника, а той е собственик на имота, който е разполагал с възможност да посочи или да представи такива доказателства. Непредствавянето на такива доказателства не следва да се постави в тежест на ищеца и да обоснове извод за неоснователност на иска само поради неустановяване на тези обстоятелства, касаещи размер на иска.

Стойността на обогатяването се определя с оглед на стойността на подобренията към момента на извършването им. От този момент активът на имущество на ответника е увеличено и към този момент следва да се определи стойността на това обогатяване с оглед преценка на размера на претенцията по чл. 61, а и по чл. 59 от ЗЗД (В този смисъл Решение № 336/14.12.2011г. на ВКС, гр.д.№ 174/2011г. , ІІ-ро Г.О.). Стойността на подобренията към момента на постановяване на съдебното решение е релевантна в хипотезата на чл. 72  и чл. 74 от ЗС, какъвто не е случая.

По делото се установи, че процесния буферен склад е снабден с разрешение за ползване на 11.06.2010г., на 23.12.2010г. е разпоредено същият да бъде вписан в пристанищния регистър, на 01.09.2012г. ответникът е предоставил буферния склад  ведно с всичките му съоръжения на концесия, поради което и съдът приема, че на 01.09.2012г. подобренията вече са били извършени до степен позволяваща ползването им по предназначение и това е най-късния момент, в който актив на имуществото на ответника е бил увеличен. Приетите по делото съдебни експертизи установяват, че с течение на времето стойността на буферния склад като съоръжение намалява, поради и с оглед на диспозитивно начало и искане на ищеца обогатяването на ответника  да се определи едва към момента, в който ответника вече е започнал да извлича ползи от буферния склад, отдавайки го на концесия, независимо че подобрения са съществували и преди това,  то това обогатяване следва да се определи към този момент – 01.09.2012г.

Съдът приема, че от приети по делото заключения по техническите експертизи, а и от строителни книжа, по делото се установява, че  буферния склад е съвкупност от машини, съоръжения и строителни обекти, като подобектите на същия са :  5бр.складови резервоари; операторна, със санитарен възел; технологична помпена станция ;Административно-битова ; механична и електроработилница; противопожарна помпена станция за морски води и инсталация за пожарогасене; открити надземен тръбопроводи; резервоар за замърсени технологични води идъждовни води с помпа; резервоари за битово-фекални води; площадкови инженерни мрежи, районно осветление, КИП система, вътрешни заводски, тротоари площадки, ограда, благоустрояване, дизелов генератор., автоналивна естакада, система за изпращане на данни, измервателен възел Вещите лица са били категорични в извода си, че така изградените елементи изграждат буферния склад като цяло, поради което и съдът приема, че независимо, че отделните елементи на този склад е възможно да се отделят от земята, отделянето им би довело не само до намаляване на стойността на самия буферен склад, но и до загубването на качеството му „буферен склад“ по разрешението за ползване и заповедта за вписване в пристанищния регистър. Отделянето им би довело и до намаляване значително стойността на имота. При така възприето съдът приема, че всеки един елемент и подобект от буферния склад има характер на подобрение, с което е увеличен активът на имущество на ответника, не е възможно отделянето му без да се разруши, съответно - намали стойността на имота, поради което и всеки един от тях следва да бъде включен в оценката на буферния склад. В подкрепа на извода на съда са заключенията на вещите лица, посочили, че част от подобектите имат обслужващо за буферния склад преназначение, други от тях, обаче, имат пряко значение, като всеки един от тези подобекти е необходим за функционирането на буферния склад. Доколкото голяма част от тези подобекти са трайно прикрепени към земята – с бетоново основи, подпори и металоконструкции, съответно разположени в котлован с площ от 1745кв.м., който е вкопан в земята,  улици, площадки , тротоари , съдът приема, че целия буферен склад с всички негови подобекти  не може да се отдели от имота без да с разруши същия, съответно без да се намали стойността му и представлява подобрение на  имота.

В конкретния случай от приети по делото основно и допълнително заключение на техническата експертиза изготвена от вещото лице Д. , тройната съдебно техническа експертиза, по делото се установява, че към 01.09.2012г. стойността на буферния склад като съоръжение  без строителните елементи, е в размер на 2 812 550лв. с включени спомагателни съоръжения , а стойността на сградите е в размер на 1 110 000лв. към същия момент. Съдът изцяло кредитира тези заключения като задълбочени, резултат от проверки на документите по делото, но и оглед на място, неопровергано от другите събрани по делото доказателства, неоспорени от страните. Съдът не кредитира заключението на единичната техничната експертиза на вещото лице Д., посочило, че стойността на сградите е в размер на  1089 000лв.  Вещото лице Д. е участвало  в състава на тройната експертиза, като се е съгласило с единодушния извод на тройната експертиза, че коректната оценка е 1 110 000лв., поради което и като съобрази, че тройната експертиза не е оспорена от страните, че изводите на вещите лица са резултат от категорично становище на трима специалисти в областта, обосновали извода си, а и като съобрази минималната разлика в  оценките на тройната и единичната експертиза, то съдът приема, че следва да се кредитира извода на тройната техническа експертиза. Съдът приема, че следва да кредитира заключението на тройната експертиза, обосновало извода и със спецификите на строежа и затрудненията при изграждането му, дължащи се на голямата част подземни работи и и разполагането му върху насип от скални маси.

При така възприето съдът приема, че  по делото е установено, че ответникът се е обогатил със стойността на тези сгради , която е в размер на 1 110 000лв. Неоснователни са доводите на ответника, че в тази стойност не следва да се калкулират разходите за извършване на строежа за проекти, строителен надзор , разчистване на строителна площадка. Това е част от отчетна стойност на сгради, но и от вещна стойност на същите, като вещите лица изрично са посочили, че вещна стойност на буферния склад е единствено възможната в случая за установяване, поради липса на пазарен аналог за такъв тип постройки, както и поради невъзможност да се установи печалбата от експлоатацията на буферния склад.

Съдът приема, че по делото е установено, че стойността на машините и съоръженията, които са основни, задължителни елементи от буферния склад, както и тези, които независимо, че са посочени в допълнителната техническа експертиза като спомагателни, са вградени в буферния склад,  са на стойност  от общо 2 802 253,75лв. към 01.09.2012г. и само до този размер е обогатяването на ответника.  Действително с допълнителната експертиза вещото лице Д. е посочило че стойността към 01.09.2012г. е 2 812 550лв. В тази сума, обаче, са включени елементи на стойност от общо 12 355,50лв. , които  не са задължителни и основни елементи от буферния склад, те не са недвижимости, могат да се отделят от имота, не са  части от буферния склад, без които той не представлява такъв и не може да функционира по предназначение, а представляват офис и санитарно оборудване : столове, маси, бюра, кошчета, климатици , поставки, етажерки, закачалки, гардероби,  шкаф, радиатори, пожарогасители, бойлери,  мивки, моноблок, батерии, душ-батерии в операторна зала в канцелария 1, канцелария 2, канцелария 3, битова стая, санитарни възли и баня. Тези елементи не могат да бъдат квалифицирани като подобрения на недвижим имот. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото в частта за фактическите му констатации. Съдът приема, че стойността на обогатяването на ответника не следва да се редуцира автоматично  със стойността на онези елементи, части и стоки, вложени при изграждането на буферния склад, които вещото лице Д. е посочило, че е възможно да се демонтират и да се реализира 50% от стойността им при продажба като стоки втора употреба и като такива те били спомагателни. Това е така, защото преценката дали изграденото е подобрение не се прави с оглед на това дали ако се отдели част от него тази част би могла са се ползва. В случая спецификата на подобрението е такава, че тази  преценка  следва да се направи  с оглед на това дали, ако се отдели тази част, то това което остава губи характера си и възможността да бъде ползвано по предназначение. Съдът приема, че вложените кабели, тръби, кранове, ключове, преходи, контакти, независимо че могат да намерят пазар като стоки втора употреба и че могат да се отделят от буферния склад, ако това бъде направено, то значително ще се намали стойността на самия обект, поради което и същите не следва да бъдат изключени от стойността  на обогатяването. Съдът приема, че обстоятелството, че вещото лице по допълнителната техническа експертиза е установило липси на части от буферния склад при оглед през 2014г. не следва да обоснове извод, че при определяне на размера на обогатяването на ответника следва да се приспадне стойността на липсите. Обогатяването се определя към 01.09.2012г., като към тази дата от приети експертизи, работили и по актове обр. 19, се установява че всички елементи са били налице. При така установеното и като съобрази липсата на доказателства, че в последващ момент ищецът е вдигнал част от елементите и стоките вложени в буферния склад, то съдът приема, че така установените на място липси от вещото лице  не следва автоматично да се съобразят при определяне размера на обогатяването на ответника. С оглед гореизложеното съдът приема, че от установената от вещото лице стойност на машини и съоръжения в склада следва да се извади само сумата от 12 355,50лв. с включен ДДС. Това е стойността на онези елементи , части и стоки, вложени при изграждането на буферния склад, които съдът прие, че не отговарят на белезите на подобренията и не са обогатяване на ответника. При определянето на размера съдът съобрази посочената от вещите лица както по счетоводна така и по техническа експертиза стойност на същите, фактурите № 69566, 66711, 65622, както и актове обр. 19 с № 28, № 41, № 59.

С оглед гореизложеното съдът приема, е от посочената от вещото лице стойност  от общо  2812 550лв. следва да се извади само стойността на посочените от вещото лице спомагателни стоки-тези, които не са част от самия буферен склад и без които той не губи характера си и възможността да бъде ползван без предназначение, като същевременно и не са недвижимости и стойността на които е 12 355,50лв

При така възприето съдът приема, че по делото е  установено, че обогатяването на ответника е до размера от 3 910 194,50лв. (1 110 000лв + 2812550лв. -12355,50лв).

По  размера на обедняването:

Стойността на обедняването се определя с оглед на разходите за извършените подобрения към момента на извършването им. В този момент актив от имущество на подобрителя е намален и това е релевантният момент за определяне размера на обедняването. При определяне размера на обедняването се съобразява и дали срещу тези разходи не е получена насрещна престация.

В конкретния случай от приети по делото технически експертизи се установи, че строежа на буферния склад с подобектите му, машините и съоръженията е приключил през ноември 2008г., единствено автоналивната  естакада и измервателни системи и измервателен възел са изградени в период до 2011г.. Установи се  от приети заключения по технически експертизи , че стойността на разходите за изграждането на сградите е 1 110 000лв., а на съоръженията и машините е 3 011 120лв. за машини и съоръжения, с включени спомагателни елементи, посочени от вещото лице Д.. Вещите лица са работили само с оглед на документите за разходите за изграждането на сгради, съоръжения и машини до ноември 2008г. , съответно  до 2011г. за изградените по-късно автоналивната и системите за данни и това съдът приема, че са стойности на разходите по изграждането на буферния склад, които са релевантни по делото. Съдът приема, че това е максималния размер на обедняването на ищеца. За да обоснове този си извод съдът съобрази заключенията по приети технически експертизи, определили стойността на обедняването с оглед на приети по делото фактури. Вещите лица по техническите експертизи са специалистите със специалните знания от естество, позволяващи  преценка дали определени видове машини, съоръжения, дейности по изграждане и монтиране на сгради, съоръжения, са присъщи и необходими за изграждане на  процесното подобрение. В случая вещите лица са установили, че необходимите разходи за изграждане на подобренията – тези, които са трайно прикрепени към земята, съответно са елементи от буферния склад като комплексно съоръжение, към момента в който са направени тези разходи с в размер от общо  4 121 120лв. и съдът приема, че това е максималният възможен размер на обедняването на ищеца за изграждането на тези подобрения. Съдът изцяло кредитира заключенията във фактическите им констатации като неоспорени от страните и неопровергани от другите доказателства, съображения за което съдът изложи по-горе. Действително, приети по делото заключения по съдебно-счетоводните експертизи установяват, че ищецът е направил и други разходи, както и че счетоводство е водено редовно, своевременно са отразявани фактурите в коректната счетоводна сметка, отразявани са сделките в дневниците за покупко-продажби и в декларациите по ЗДДС. Това, обаче, само по себе си не е от естество да обоснове извод, че всички осчетоводени от ищеца разходи са такива за изграждане на това, с което ответникът се е обогатил, а само то има значение по делото. Съдът приема, че оценените от вещите лица  разходи за изграждането на авторазтоварище (естакада), система за предаване на данни и измервателен възел-изход следва да се съобразят.  Последните са част от съоръженията, необходими да работи буферния склад по предназначение и това е установено от техническата експертиза. То е взето предвид при определяне на обогатяването на ответника, поради което и следва да се съобрази от съда при определяне на обедняването на ищеца, независимо че П.б.“ЕАД не е приело тези разходи, както и независимо, че са направени след издаване на акт обр. 15 за склада. Естеството на допълнително изграденото през 2011г. не препятства изграждането му в по-късен момент, същевременно същото е посочено от вещото лице Д. в Приложение № 2 към допълнителната експертиза като част от съоръженията, необходими да работи буферния склад, поради което и разходите за изграждането му са част от обедняването на ищеца. Наличието на тези допълни съоръжения се установява и от приемо-предавателния протокол от 04.09.2012г. между П.б.“АД и ДП“Пристанищна инфраструктура“ .

Съдът приема, че направените от ищеца разходи в периода септември 2008г-декември 2011г., които не са взети предвид от техническите експертизи, не са довели до обогатяване на ответника, поради което и същите не следва да се съобразят при определянето на обедняването на ищеца. Това са били разходи за справочна литература,  документи, за горива, за ел енергия, за вода, телефон и интернет, канцеларски материали,хигиенни и почистващи материали , текущ ремонт и поддръжка на административна сграда, представителни разходи, за митнически проверки,за софтуер, за работно облекло, ваучери за храна и работна заплата , малотрайни активи. Това не са разходи които са извършени в периода на изграждането на подобренията, не са и такива, които са създали подобрения, поради което и същите не следва да участват при определяне на размера на обедняването.Изграждането на буферния склад с подобектите му е приключило през ноември 2008г. – в тази насока са категоричните изводи на вещите лица по техническата експертиза, освен за построена по-късно естакада автоналивна, система за предаване на данни и измервателния възел. При така установеното съдът приема, че при определяне на обедняването следва да съобрази единствено и само разходите, които ищецът е направил до 2008г., съответно 2001г. и то в частта, касаещи изграждането на съоръженията. Това е така, защото разходите, които са направени след това от ищеца не са били за изграждането на подобрението, което е обогатило ответника, а само то има значение по делото-арг. по чл. 61, ал.2 от ЗЗД. Разходите, обозначени от вещите лица като такива по поддържане и експлоатация на буферния склад, както и разходите по неприети фактури,  всъщност са свързани с ползването на буферния склад по предназначение и за отстраняване на проявили се в хода на ползването му  повреди – текущ ремонт и поддръжка. Това са разходи, които не са обогатили ответника. Това е така, защото тези разходи  не са довели до увеличаване на актива му чрез придобиване на подобрения, нито са довели до  намаляване на пасива му чрез спестяване на разходи. Това са били разходи необходими на ищеца да осъществяване на неговата дейност и извод за същото следва от характера на тези разходи. По същите причини, но и поради липса на доказателства, че на ответник са спестени разходи за извършване на негова работа, съответно, че е увеличен актива на имуществото на ответника с конкретни подобрения, съдът приема и че работите, за които са направени останалите разходи, освен тези, които са съобразени от техническите експертизи, не са довели до обогатяване на ответника. Действително, част от тези суми са  по фактури от септември, октомври, ноември 2008г., който е част от периода на изграждането на буферния склад. Тези фактури, обаче, са за стоки като кофи, грунд, монтаж на щори, паста, мултимер, стълби, клещи, трион, клещи, менгеме, чук, ножица, ролетка, катинар, зарядни, радиостанции, профил, нипел, рамки, тоалетни принадлежности, маркуч, табло, посетителски столове, батерии, фенер, тиксо, и съдът приема, че за тях по делото не е установено да са вложени в изграждането на процесния имот.

Съдът приема, че сума от 4 121 120лв. е максималния размер, до който може да достигне обедняването на ищеца, но в случая това обедняване е по-малко. Тази сума включва в себе си стойността на разходите, но с включен ДДС. Този извод на съда се основава на заключенията по техническите експертизи, посочели че при принципа на определяне на тази стойност  е стойността на придобиването им, тоест отчетната им стойност по фактури. В тази стойност е включен и начисления ДДС , тоест  при посочването на разходите на ищеца вещите лица по техническата експертиза са калкулирали и начисленото ДДС.  Този извод на съда се подкрепя и от заключенията по счетоводните експертизи, посочили че всички разходи на ищеца по представени фактури без ДДС са в размер на  4 144 650,58лв. за периода от 2007г. до 2011г., в която сума, обаче, са включени разходи, които не са били предмет на изследване на техническите експертизи. При така установеното и като съобрази размери на посочена сума от технически експертизи  и тези по счетоводните експертизи без ДДС, то съдът приема, че по делото е установено че посочената сума от техническите експертизи в размер на общо 4121120лв. е с включен ДДС. Доколкото по делото ищецът от самото начало на делото последователно е навеждал твърдения, че неговото обедняване е само на стойността на разходите без ДДС-такъв е и петитум на иска, заявен първоначално като частичен – част от вземане, целия размер на което е разходите без ДДС, то съдът приема, че ищецът е признал факта, че не е обеднял с начисления по фактурите ДДС и това признание на факт, който не е изгоден за ищеца, следва да бъде съобразено от съда.  При така възприето съдът приема, че при определяне на размера на обедняването от сумата от 4121120лв. следва да се извади  ДДС,  тоест сумата от 686 853,33лв.

Съдът приема, че от приети по делото счетоводни експертизи, които съдът кредитира изцяло, по делото е установено, че ищецът е заплатил всички суми по приети по делото фактури с изключение на сумата от 15 852,72лв.. Тази сума  е по фактура издадена до ноември 2008г. и е била за строителство на подобренията , приета от П.б.“ЕАД като необходим разход.  Доколкото ищецът не е ангажирал доказателства че е платил тази сума, то съдът приема, че той не е обеднял   с тази сума, и тази сума също следва да се извади от сумата от  4121120лв.

 Съдът приема, че  сумата от 4121120лв. следва да се намали и със сумата от 10 296,25лв. Това е стойността без ДДС на онези елементи(маси, бюра, столове и т.н.), които съдът прие, че не са довели до обогатяване на ответника и за които подробни съображения съдът изложи по-горе при определяне размера на обогатяването и преповтаряне на които не е необходимо. ДДС върху тази сума е част от посоченото по-горе ДДС от общо 686 853,33лв. и не следва да приспада втори път, тоест само данъчната основа по сделките за тези стоки следва да се извади от общата сума от 4121 120лв.

Съдът приема, че при определяне на размера на обедняването следва да се съобрази стойността на ползването на складовата площ в размер на 0,85 евро на кв.м. без ДДС за периода до връщането на имота от ищеца. Това е така, защото с тази сума ответникът не е обеднял. По делото е установено, че с договора от 2006г., изменен през 2007г.,  страните по него са се уговорили задължението на ищеца за плащане на тази сума да се прихваща изцяло с направените от него разходи за финансирането на изграждането на буферния склад. Тази уговорка между страните по този договор означава, че ищецът е дал съгласието си част от вземането му за разходите му за изграждане на буферния склад да се погаси с насрещното му задължение към П.б.“ЕАД за плащане на възнаграждение за ползването на складовата площ. Неоснователни са доводите на ищеца, че плащане на тази сума не се дължала. Страните по делото от 2006г. не са отложили плащането на тази сума, задължението е било текущо и през време на изграждането на буферния склад, П.б.“ЕАД е приело част от разходите по изграждането на буферния склад и съдът приема, че действително за ищеца няма обедняване със сумите, които е дължал в размер от по 0,85 евро на кв.м. месечно. Задължението за плащането на тази сума не е останала без възмездяване за ищеца и затова той не е обеднял с тази сума. Срещу тази сума ищецът е имал възможност да ползва площта от пристанището. В случая ответникът е посочил, че от въвеждане на буферния склад в експлоатация- през юни 2010г. не е имало пречка да се ползва буферния склад от ищеца и това се установява по делото. Това изявление на ответника не е направено като възражение за прихващане с чуждо право – това на П.б.“ЕАД, а е направено само с оглед на преценката  на обедняването на ищеца и това е допустимо. В случая ищецът се е съгласил разноските му за извършените от него подобрения в чужд имот да  бъдат възмездени по  определен начин, поради което и доколкото по делото се установи, че задължение на ищеца за плащане на сумата от по 0,85 евро без ДДС за 1 кв.м. месечно е възникнало за периода от издаване на разрешението за ползване на буферния склад -  11.06.2010г., то с тази сума съдът приема, че ищецът не е обеднял за период , в който е ползвал площта. Неоснователни са доводите на ищеца, че не е могъл да ползва имота и след разрешението за ползване на буферния склад. Ищецът е следвало да плаща тази сума от по 0,85 евро на кв.м. месечно независимо от това дали усвоява  пристанищните услуги. Плащанията на пристанищните услуги и плащанията на сумата от 0,85 евро/кв.м. са отделни задължения. Доколкото само пристанищните услуги биха могли да се обвържат с необходимостта от вписването на буферния склад в пристанищния регистър и с лиценз за управление на данъчен склад, то съдът приема, че липсата на такъв не води до отпадане на задължението на ищеца да плаща сумата от по 0,85 евро/кв.м. месечно, нито отпада правото му да ползва тази площ. Към горното следва да се добави, че в случая от приети по делото съдебно-счетоводни  експертизи по делото се установява, че за този период - след  юни 2010г.,  ищецът е направил разходи за поддръжка на склада, за работни заплати на служители в склада, за гориво, за вода, телефон, ток , което обосновава извод, че ищецът е ползвал площта.  При така възприето и като съобрази обстоятелство, че срока на договора е бил до 31.08.2012г., че  по делото не са ангажирани доказателства ищец да е върнал имота преди края на срока на договора, то съдът приема, че ищецът е следвало да заплаща стойността от по 0,85 евро без ДДС за 1кв.м. площ и неговото обедняване следва да се намали със сумата от общо  271 124,53лв. Последната се установява от заключението по повторната експертиза, което в тази част съдът изцяло кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото. При така възприето съдът прием, че тази сума следва да се извади  от посочената по -горе сума от общо  4121120лв. .

Доколкото по делото не е установено ищецът да е получил пристанищни услуги за периода на договора, като съобрази и липсата на доказателства по делото че разходите за финансиране на подобренията са били възмездени по друг начин, то съдът приема за установено по делото, че обедняването на ищеца е до размера на сумата от 3 136 993,17лв (1 110 000 + 3 011 120 -  686 853,33 – 10 296,25 - 15 852,72 – 271 124,53).

При така възприето и като съобрази установено по делото обогатяване на ответника до размера от сумата от 3 910 194,50лв , но и разходи и обедняване на ищеца в по-малък размер – до размера на сумата от  3 136 993,17лв, то съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за сумата от 3 136 993,17лв.  

По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на вземането, за което съдът прие за установено по делото, че е възникнало поради което и съдът приема че иска следва да се уважи до размера от 3 136 993,17лв, а за горницата иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По претенцията за лихва:

Следва да се присъди лихва от  предявяване на иска върху главницата, за която съдът прие че иск е основателен, но при съобразяване на обстоятелство че първоначално иск е бил предявен като частичен до размера от 100 000лв., а едва на 18.02.2015г. е предявен иск и за останалата част от вземането до пълния му размер. При така възприето съдът приема че лихва от подаване на исковата молба на 26.03.2012г. следва да се присъди само върху сумата от 100 000лв., а върху горницата над 100 000лв. до пълния размер на цялата главница, която съдът прие, че се дължи лихва следва да се присъди от 18.02.2015г. В случая съдът е бил сезиран с частичен иск поради което и едва от сезирането и с останалата част от вземането до пълния размер ще се дължи лихва върху тази останала част. Лихва от подаване на исковата молба би се дължала, само ако увеличението на иска се дължи на грешна преценка на ищеца при предявяване на иска, който обаче е бил предявен от самото начало за цялото вземане, а не както е в случая – сезиране първоначално само с иск за част от вземането, което не се дължи на грешна преценка за размера на цялото вземане, а се дължи на воля на ищеца.

При така възприето съдът приема че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 29 589,19лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 100 000лв. за периода от 26.03.2012г. до 17.02.2015г., която по размер съдът определи на основание на чл. 162 от ГПК. Следва да се присъди и лихва върху цялата главница от 3 136 993,17лв считано   от 18.02.2015г. до изплащането й.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страни съобразно уважената част от исковете , като възраженията и на двете страни срещу претендираното  от другата страна възнаграждение за процесуалния представител са неоснователни. В случая минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 117 906,50лв. без ДДС, определено с оглед на действащи разпоредби на Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения към приключване на устни състезания, когато са направени претенциите за разноски. Ответникът е представляван по делото от юриск. и с оглед разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждение за такъв му се дължи до този размер. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат от 67 200лв. е установено от приети платежни документи, че е платено, то е с размер под минималния размер по Наредбата и пълния му размер следва да се съобрази при разпределяне отговорността за разноски.

При така възприето съдът приема, че ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите както следва: сумата от 125 479,73лв. разноски за държавна такса; сумата от 922,07лв. разноски за вещо лице, сумата от 53 880,96лв. с ДДС разноски за адвокат.

Ищец следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 23 368,97лв. възнаграждение за юриск. и сумата от 658,02лв. разноски за вещи лица.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ :

 

ОСЪЖДА Д., представлявана от М.на ф., с адрес: гр.С., ул. „********** да заплати на К.Е.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: А.д. „С. и Д.“***  на основание на чл. 61, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3 136 993,17лв (три милиона сто тридесет и шест лева деветстотин деветдесет и три лева и 0,17лв), ведно със законната лихва върху тази сума от 18.02.2015г до изплащането й, представляващи  обогатяването на ответника за сметка на  обедняването на ищеца  в следствие на изграждането на буферен склад за съхранение и обработка на наливни товари с капацитет 5000 куб.м. и съпътстващи съоръжения към корабно място 20А , п.б., като следва: помпена станция буферен склад с идентификатор 07079.618.203.1., едноетажна със застроена площ от 52кв.м.; административна сграда буферен склад с идентификатор 07079.618.203.2., едноетажна със застроена площ от 156кв.м.; трайно прикрепени към имота съоръжения: 5 бр. складови резервоари за дизелово гориво; операторна зала; ЕРП и технологична помпена станция; механична и електро-работилница,; противопожарна помпена станция за морски води и инсталация за пожарогасене; открити тръбопроводи за връзка между буферен склад и корабно място 20А; резервоар за замърсени технологични и дъждовни води с помпа; резервоари за битовофекални води; площадкови инженерни мрежи; районно осветление; КИП-система за измерване и контрол; вътрешнозаводски улици, площадки,  тротоари и благоустрояване, ограда, автоматизирана система „автоналивна естакада  с възел за биодизел“, система „Измервателен възел-изход“, автоматизирана система за предаване на данни, всички  изградени в поземлен имот публична държавна собственост с идентификатор 07079.618.203. в гр.Б., Пристанище с площ от 5104 кв.м. при съседи: от изток, запад, юг-поземлен имот с идентификатор 07079.618.202.; от север - поземлен имот с идентификатор 07079.618.23.; сумата от 29 589,19лв, (двадесет и девет лева петстотин осемдесет и девет лева и 0,19лв) , представляващи законна лихва за забава на плащането на част от главницата до размера й от сумата от 100 000лв за периода от 26.03.2012г. до 17.02.2015; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо 180 282,76лв (сто и осемдесет хиляди двеста осемдесет и два лева и 0,76лв), представляващи разноски по делото съобразно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за заплащане на горница над 3 136 993,17лв  до предявения размер от 3 912 550лв. и за лихва върху тази горница.

ОСЪЖДА К.Е.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: А.д. „С. и Д.“*** да заплати на Д., представлявана от М.на ф., с адрес: гр.С., ул. „********** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 24 026,99лв (двадесет и четири хиляди  двадесет и шест лева и 0,99лв) разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Софийски  апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: