№ 193 / 25.4.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....…….…трети наказателен състав в публично
заседание на 27 април...............……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година….....….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Николинка Александрова…………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………….……..........АН дело 398 по описа
за 2019г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-005305/ 07.01.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на В.Н.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Н.А., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на въззивното производство доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че на 12.12.2018г. около 24.50 часа по главен път III-102 при км58+700М с посока на движение към село Б. М., обл.Монтана управлява МПС В. 2. с ДКН М xxxx , неговна собственост, като при проверката се установило, че не е сключил задължителна застраховка „ГО” за 2018г. за МПС. Проверяващите счели, че това е административно нарушение, което е осъществено чрез бездействие и субект на същото е водача – жалбоподател.
При предявяването на акта жалбоподателят не е вписал възражения. В срокът по чл.44 от ЗАНН подал писмено възражение, с което възразил срещу констатираното, тъй като е имал валидна застраховка ГО, но не е бил залепил винетния стикер. Към възражението е приложил и застрахователна полица. АНО счел възраженията за неоснователни и издал атакуваното НП.
Спорното по делото е дали е жалбоподателят е извършил деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е реализирана административнонаказателната отговорност, както и правилно ли е определен вида и размера на наложеното наказание.
При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на наказания. Атакуваното наказателно постановление е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка.
Съдът е изискал информация от съответното застрахователно дружество, дали жалбоподателя е имал към датата на проверката валидна застраховка. Видно от отговор приложен на л.22 от делото се установява, че по отношение на вписаното в НП МПС и ремарке е имало действащ към датата на установяване на нарушението валиден застрахователен договор – BG/07/118002632678 от 04.09.2018г. към Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД със седалище в град София.
Предвид на горното деянието, за което е вменена отговорност на жалбоподателя не е осъществено от обективна и субективна страна. В конкретният случай е могло да бъде потърсена отговорност на жалбоподателя, за това, че не е носел съответния документ, но не и че не притежава такъв.
Безспорно се установи в хода на въззивното производство, че към датата на установяване на нарушението жалбоподателят е имал валидна застраховка ГО за това МПС, но не е била представена – нещо, което е различно от установеното и твърдяното от контролните органи. По разбиране на съда няма възможност да се преквалифицира деянието, тъй като са различни признаците от състава на нарушението, по което е бил санкциониран и това, по което е следвало да бъде санкциониран. Съдът е обвързан от изложената в НП квалификация и при контрола за законосъобразност следва да извърши проверка само дали тя е приложена правилно, а не да установява други факти и да дава друга правна квалификация. Освен това, по този начин се лишава наказаното лице от защитата срещу новата квалификация на деянието му. Съдът не може да извършва преквалификация когато са налице нови или различни признаци, а при констатирана незаконосъобразност на изложената в НП правна квалификация, той следва са го отмени.
На следващо място, съдът установи, че в хода на производството е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила. На жалбоподателя е вменена отговорност по чл.638 ал.3 от КЗ, която визира „...Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”. В обстоятелствената част на НП, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик на МПС. В този случай, при наистина липсваща застраховка, каквото не се установи в процеса да е направил жалбоподателя, е следвало да му бъде вменена отговорност по чл.638 ал.1 т.1 от КЗ – „...На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице”.
Посоченото процесуално нарушение не са от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като са съществени, и не биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, а жалбата да се възприеме като основателна.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0996-005305/ 07.01.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на В.Н.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: