Решение по дело №123/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

 

                                           Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е № 69

`

                                      гр.Кюстендил, 27.05.2019г.

 

                             В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,  наказателно отделение,

в откритото заседание на

петнадесети май

през две хиляди и деветнадесета  година, в състав

 

                                      Председател:МИРОСЛАВ Н.

                                              Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                              Мл.съдия:СИМОНА НАВУЩАНОВА

 

при секретаря Вергиния Бараклийска

с участието на прокурора от КнОП  Бойко Калфин

като разгледа докладваното от съдия Братанова      ВНОХД  № 123 по описа за 2019г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                  Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

          Адв.Ц.Р.- защитник на подсъдимите по НОХД № 127/2018 г.на ДнРС Д.С.Н. и С.Д.Н. обжалват с въззивна жалба присъда №106, постановена на 13.12.2018г. от Дупнишкия районен съд по посоченото дело. С посочената присъда двамата подсъдими са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК- затова, че на 20.08.2017 г. в гр. Дупница, обл.Кюстендил на ул. ”*** ” № *** в съучастие като извършители противозаконно са повредили чужда движима вещ- л.а.м. „***“, мод.“***“ с рег.№ *** собственост на И.С.Н., като са причинили вреди на обща стойност в размер на 1 316 лева. На основание чл.54 НК ДнРС им е наложил наказание ЛС в размер на по 1 година за всеки от тях и на осн. чл.66 от НК е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 3 години.  На основание чл. 304 от НПК ДнРС е оправдавал посочените подсъдими по част от обвинението  за повреждане на вещи на стойност 175 лева. Уважен е и предявения от гражданския ищец И.С.Н. граждански иск в размер на 1 316 лева, представляващ обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат от деянието, ведно  със законната лихва, считано от датата на деянието- 20.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като същия е отхвърлен  за сума в размер на 175 лева за разликата над 1316 лева до 1491 лева. Подсъдимите са осъдени да заплатят и сторените по делото разноски и държавна такса за уважения граждански иск.

                  В жалбата са релевирани доводи за неправилност на присъдата, изразяващи се в недоказаност на авторството на деянието, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за несправедливост на същата. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, оправдателна присъда. Алтернативно се изтъкват доводи за приложение на чл.216, ал.4 НК вр. чл.218в, т.1 НК и за прекратяване на наказателното производство, респ. за изменение на наложените наказания.

                    Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира се за потвърждаване на присъдата на ДнРС.

                   Частният обвинител и граждански ищец И.Н. пледира за потвърждаване на присъдата на ДнРС. Представя писмено становище, в което възразява срещу искането на жалбоподателите за преквалифициране на деянието като маловажен случай.

                    Защитникът на подсъдимите- адв. Ц..Р. поддържа въззивната жалба и иска постановяване на оправдателна присъда, респ. отхвърляне на гражданските искове. Алтернативно се иска прекратяване на производството на осн. чл.218в, т.1 НК или намаление размера на наложените наказания.

                     Подсъдимият Д.С.Н. твърди, че е невинен и иска постановяване на оправдателна присъда. Поддържа пледоарията на защитника си.

                    Подсъдимият С.Д.Н., редовно призован, не се явява пред въззивния съд.

                     Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен материал по делото, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и съобразно правомощията  си, установени  в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е  предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:                                                  

                      Фактическата обстановка  подробно е изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал е анализиран поотделно и в своята съвкупност. Въз основа на приетите по надлежния ред доказателствени източници, ДнрС е приел фактическа обстановка, която се споделя и допълва в отделни части от въззивния съд. 

                      Подсъдимите Д. и С. Н./ баща и син/ са съответно брат и племенник на гр.ищец и частен обвинител И.Н.. Семействата им живеят в една и съща жилищна сграда на ул.“***“ №*** в гр.Дупница. Отношенията им се влошили във връзка с ползването на общите части на същата.

                       На 20.08.2017 г., около 22ч., подсъдимият С.Н., прибирайки се вкъщи, установил,че дясната страна на лекия му автомобил „***“, който бил паркиран до дома му, е издраскан от дясната страна, като било счупено и дясното странично огледало. Същият споделил със своите приятели- свидетелите Д. и М., които се намирали в близост  до автомобила това обстоятелство. Последните му казали,че преди малко около автомобила са забелязали неговия чичо- св.И.Н.. Предвид влошените им отношения, подсъдимия Ст.Н. решил, че последния е издраскал колата му и счупил страничното му огледало, и извикал  баща си- подс.Д.Н.. Двамата заедно започнали да удрят лекия автомобил на гр.ищец- „***“, който бил паркиран двора на къщата. Подс.Д.Н. удрял стъклата с циментово блокче, а подс. Ст.Н.- ги доочупвал с ръка. Всички стъкла и странични огледала на автомобила били счупени.

                   По същото време св.И.Н. се намирал у дома си със съпругата си и дъщеря си. Те чули трясъците от счупените стъкла и излезли да видят какво става.При появата им подс.Д.Н. ударил гр.ищец с циментовото блокче, с което удрял по автомобила. Нанесъл и удари на съпругата му, която се опитвала да предотврати сбиване по между им. Междувременно св. Ст.Н. съпруга на подс. Д.Н. и майка на подс. Ст.Н.  излязла на двора, намесила и  разправата била преустановена.

                   Подсъдимите се прибрали в жилището си, а органите на реда били сигнализирани. На място пристигнали служители на полицията- св. В. и З., които заварили св. И.Н.  и семейството му, като по  св. Н. имало следи от побой и кръв. Бил извършен оглед на автомобила, като св. Кацарска /полицейски служител/ съставила констативен протокол, в който били описани причинените по последния щети, а св. Скоклев- направил снимков материал. Стойността на счупените стъкла /без задно панорамно стъкло/, страничните огледала и панел за управление на същите е в размер на 1 316 лв.

                     За да стигне до идентична фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Този съд е направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Проведен е  разпит на св. И.Н., Д. Н., Св.М., Н. Д., И.Н. , С. Н., В.С., Й. К., Р.В., И. З. /последните четирима полицейски служители, които са обслужили местопроизшествието, респ. са обективирани в  констативен протоколпо ЗМВР и  фотоалбум състоянието на счупения автомобил/. Приета е съдебно оценителна експретиза на вещото лице инж. У. относно стойността на вредата, както и СПЕ относно годността на непълнолетната И.Начева /очевидец на едянието/ да дава показания. В този аспект ДнРС е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и да ги съпостави помежду си. Това е сторено при  спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава, в коя част и защо. В този аспект ДнРС е проверил всички гласни доказателствени средства и ги е съпоставил помежду им, като е посочил, макар и не твърде подробно в  коя част на тези показания кредитира и кои отхвърля. КнОС споделя тези доводи на ДнРС, но с оглед тяхната повърхностност и с оглед правомощията си като въззивен съд, ги допълва  в следния смисъл:

                 Показанията на тези свидетели съдържат факти относно началото на случката и причините за възникналия конфликт, поради което правилно са включени в доказателствената съвкупност. Същевременно всеки от тях предава своите възприятия  за отделни моменти от развитие на инцидента, които са логични и последователни, взаимноподкрепящи се в отделни части и позволяват да се изгради пълна картина на случващите се събития. Така показанията на св. И.Н. се подкрепят от пок. на св. М. и Д. относно повода за  възникване на инцидента, а в частите относно последващите развитие на същия- от показанията на св. Д.Н.и И.Н.. Няма основания за изключване на показанията на тези две свидетелки от материалите по делото, независимо от съпружеската и родствена връзка с пострадалия, доколкото същите са напълно последователни  относно  идентификацията на лицата,  чупещи автомобила- двамата подсъдими. В този аспект същите, както и  пок. на св. И.Н. са достоверни и следва да се кредитират.  От друга страна тези показания не са приети безкритично от страна на ДнРС, който е приел,, че в тях не се съдържат преки доказателства относно лицата, причинили всички повреди по автомобила. По тази причина ДнРС обосновано е оправдал подсъдимите по част от обвинението с оглед липсата на преки възприятия от страна на очевидците относно причинителите на част от вредите /повреден заден фар, капачка на резервоар и задна чистачка- комплект/, като е приел мотивирано липсата на преки доказателства в тази насока.

                   ДнРС е обосновал изводите и въз основа на експертното  заключение на в.л. инж. У. прието като обективно и компетентно,  доколкото същите съдържат изводи досежно стойността на счупените стъкла на автомобила. Следва изрично да се подчертае, че от показанията на полицейските служители В.С., Й.К., Р. В. и И. З. се установява безспорно наличието на подаден сигнал към компетентните органи, както и състоянието на автомобила непосредствено след подаването му. Тези показания за напълно безпротиворечиви относно поведението им при изпълнение на служебните им задължения, относно предприетите от тях действия и относно състоянието на автомобила при тяхното пристигане на място. Показанията на св.К. са съществени с оглед обстоятелството, че същата е лицето, изговило констативен портокол, в който са отразени повредите по автомобила и тези показания имат основно значение за оправдаване на подсъдимите по част от претендираните от обвинението и гражданския ищец повреди по автомобила. Те се потвърждават косвено и от пок. на св. С.- техническия специалист, заснел повредите, както и от пок. на св. В. и З., озовали се на мястото на инцидента непосредствено след подадения сигнал и потвърждаващи обстоятелството, че граждансия ищец е бил бит, имало е по него кървави следи, а всички стъкла на автомобила са били изпочупени. Тези показания напълно се подкрепят помежду им и обосновано са били включени в доказателствения материал.

                  В този аспект ДнРС е изпълнил задълженията си да обсъди доказателствения материал, да го съпостави и провери. Това е сторено при  спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част и  защо. В този аспект  в оценъчната си дейност ДнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение; мотивирал е своите решения, поради което и след настоящето допълване на мотивите, КнОС отхвърля довода в жалбата  за липса на такива.   

                 В заключение- КнОС отхвърля защитната теза за недоказаност на авторството на деянието на двамата подсъдими и след допълнителното обсъждане на доказателствата по делотно, счете, че се налага извода за доказаност на авторството на деянието.

         ДнРС е дал аргументиран отговор  за наличието на признаците на деянието по чл. 216, ал.1 НК от обективна и субективна страна, които се споделят от въззивния съд. От обективна страна на 20.08.2017г. двамата подсъдими С. и  Д. Н.чрез действия- нанасяне на удари с циментова блокче са причинили повреди на автомобила, собственост на пострадалия И.Н., изразяващи се в счупване на предно панорамно стъкло, задно стъкло, ляво и дясно  странично огледало, панел за управление на ел.стъкло, огледала за обратно виждане, стъкла на предна лява и на задна врата, стъкла- ляво и дясно задно паразитно,  стъкло на предна дясна  и задна дясна врата, всички на стойност 1 316 лева. Деянието е извършено при пряк умисъл, доколкото  подсъдимите са съзнавали, че повреждат автомобила на пострадалия, чупейки стъклата му и огледалата му, и въпреки това са насочили всичките си усилия към осъществяване на деянието,  с ясното съзнание за негативните обществено опасни последици и  желание за настъпването им. Двамата подсъдими са съучастници по см. на  чл.20, ал.2 НК и действали в условията на съизвършителство, доколкото всеки един от тях е предприел действия по счупването на стъклата- подс. Д.Н. е осъществявал основните удари с блокчето, а подс. С.Н. е доочупвал с ръка счупените вече стъкла. Налице е общност на умисъла, доколкото подсъдимите са съзнавали извършването на престъплението и са искали от така съчетаната престъпна дейност да се осъществят признаците на престъпния състав.

                Не се споделя защитния довод за необходимостта от преквалифициране на деянието по  чл.216, ал.4 НК, респ. за извод, че деянието е  извършено  в условията на маловажност по  см. на  чл.93, т.9 Нк. Тази разпоредба е  налице тогава, когато извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства преставлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Деянието на общо основание е престъпление, но в сравнение с другите прояви от съответния вид е по- малко тежко, респ. се наказва  в предвидените в специалната част случаи.

       В случая не може да се приеме, че деянието е маловажен случай по  ал.4 на  чл.216 от НК. Начинът на извършването му / чрез използване на циментово блокче и доочупване на всички стъкла от всички страни на автомобила, както и на страничните му огледала/ представлява ярка демонстрация на желание за саморазправа по повод на предходни взаимоотношения между подсъдимите и пострадалия и брутално незачитане на нормите на правовия ред. От друга страна стойността на вредата е над минималния размер на МРЗ за страната за 2017 година /тогава 460 лева/ и в никакъв случай не може да се приеме, че тази стойност има незначителен характер. Изтъкнатия в жалбата довод, че практиката на ВКС приемала маловажност на случая при размер на щетата под три МРЗ за страната е несъстоятелен и се отхвърля от настоящия съдебен състав като такъв. Единствената задължителна практика на съдилищата на ВКС по наказателни дела е  тази, обективирана в тълкувателни решения. Няма ТР на ОСНК, което за приема за задължително, че именно три МРЗ са отправния критерий за разграничение между престъпленията и маловажните деяния, поради КОС оставя искането за преквалификация на деянието по привилегирования състав на чл.216, ал.4 НК без уважение. При невъзможност за извършване на такава, искането за прекратяване на производството на осн. чл.218в, ал.1 НК също се явява неоснователно.

                   При определяне на вида  и размера на наказанието следва да се отчетат всички обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.

                  Степента на обществена опасност на деянието  е висока и в този аспект КнОС коригира извода на ДнРс за по – ниска степен на деянието от страна в сравнение с други престъпления от същия вид. Дори подсъдимите да са били убедени, че пострадалият умишлено е увредил техния автомобил, то подобно поведение не ги оправдава и е израз на пълно незачитане на правовия порядък; на пренебрежение към чуждата собственост, личността и социалните норми. Тези обстоятелства, съчетани  със значителния характер на размера на вредата и извършената саморазправа, несъмнено сочат на висока степен на обществена опасност на деянието.

                  Степента на обществена опасност на подсъдимите е ниска предвид чистото им съдебно минало, което правилно е отчетено като  смекчаващо отговорността обстоятелство. Определеното от ДнРС наказание за двамата подсъдими- ЛС в размер на по 1 година за всеки от тях е определено законосъобразно и при превес на  смекчаващите отговорността обстоятелства. Този размер на наказанието  е достатъчен  за постигане целите на специалната превенция и преди всичко за осигуряване поправително-възпитателното въздействие на наказателната репресия.  При обсъждане начина на изтърпяване на същото ДнРС обосновано е счел, че за постигане  в максимална степен на целите на наказателната репресия, следва да се приложи на  института на условното осъждане по чл. 66 НК, доколкото предпоставките, предвидени в тази разпоредба са налице. Именно чрез условното осъждане ще се осигури  превъзпитателния ефект на  специалната превенция в най- пълна степен и  ще се постигнат съответните положителни промени  в съзнанието на дееца.

            Безспорно в случая са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, доколкото гражданския иск намира своето правно основание  в разп. на чл.45 ЗЗД. Гражданският ищец И.Н. като пострадал несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да търсят както обезщетение  за имуществените вреди, причинени от извършеното от подсъдимите престъпление.  Последните са длъжни да репарират  вредите, виновно причинени на пострадалия. В този аспект присъденото обезщетение в размер на 1 316 лева, представляващо равностойността на счупените повредени части от автомобила е резултат от преките и непосредствени последици от деянието и е справедливо. Ето защо постановената присъда следва да се потвърди и в гражданската й част, както и в частта  за присъдените разноски и държавни такси.

                    По тези съображения присъдата на ДнРС следва да бъде  потвърдена.

                     Водим от гореизложеното  и на осн.чл. 334 т.6 НПК вр. чл.338 НПК, КОС

                              

 

                                        Р          Е          Ш         И  :

 

 

                    ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 106, постановена на 13.12.2018 година от Дупнишкия районен съд по  НОХД № 127/2018г. по описа на същия съд.                 

 

                   РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.