Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16602 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано по
предявен от И.М.И. иск за осъждане на З. „Л.и.“ АД да му заплати сумата от 30
000 лева, частичен иск от 40 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.09.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 20.09.2015 г. пострадал при ПТП в с. Долна Х., община О.. Водачът
на л.а. „Мерцедес С200“ с ДК № Т ****** Л.С.Л. спрял за престой управлявания от
него автомобил в близост до хранителен магазин на центъра на селото, на път с
лек наклон, но не взел необходимите мерки против самозадвижване на превозното
средство, което потеглило по наклона и блъснало хора, седящи на пейка пред
магазина. Сред хората на пейката се оказал и И.И..
В
резултат на произшествието ищецът получил закрито счупване на долния край на
лъчевата кост вляво, в областта на гривнената става. Непосредствено след
инцидента И. бил приет в болницата в гр. Търговище със спонтанна палпаторна
болка в областта на лява гривнена става, оток и болки при пасивни и активни
движения. След проведени изследвания било извършено закрито наместване без
вътрешна фиксация и поставена гипсова имобилизация. Пострадалият бил изписан с
указания за щадящ режим на крайника и провеждане на лечебна фиЗ.ултура. Към
датата на ПТП ищецът бил на 57 години, в работоспособна възраст и физически
активен. В резултат на травмата обичайният му начин на живот се променил. Дълго
време не могъл да си служи с лявата ръка и се нуждаел от помощта на блиЗ.ите
си. И. все още се възстановявал и продължавал да изпитва болки в травмираната
област. Изпитал и силен стрес от преживяното.
Водачът
на л.а. „Мерцедес С200“ имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, поради което моли съдът да осъди З. „Л.и.“
АД да му заплати сумата от 30 000 лева, частично от пълния размер на иска
в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, последица от
настъпилото на 20.09.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
З. „Л.и.“ АД е подал отговор, в който оспорва иска с твърдения, че Л.Л. не
носел вина за настъпване на произшествието, в резултат на което за ищеца са
настъпили описаните в исковата молба увреждания. Твърди и завишен размер на
претендираното обезщетение.
Третото
лице помагач на страната на ответника Л.С.Л. оспорва размера на иска и счита,
че сумата от 1 000 левав е достатъчна да репарира търпените от ищеца
вреди.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 88/15.10.2015 г.,
според който водачът Л. е спрял за престой със собствения си л.а. „Мерцедес“ с
ДК № ******** в с. Долна хубавка на ул. „Витоша“, в близост до хранителен
магазин на центъра, на път с лек наклон, като не е взел мерки против
самозадвижване. Превозното средство потеглило и блъснало хора, седящи на пейка,
намираща се пред магазина. След справка се установило, че водачът е лишен от
правоуправление, а автомобилът е спрян от движение. При проверка на водача Л. с
техническо средство е установено, че Л. е употребил алкохол – 0.98‰, като е
взета и кръвна проба.
Според
приетата по делото е неоспорена справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд към 20.09.2015 г. за л.а. „Мерцедес С200“ с ДК № ********
е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По данни
от писмо на РП – гр. О. в РС – гр. О. е образувано НОХД № 52/2016 г.,
приключило с влязло в сила споразумение от 18.05.2016 г.
На съда
е служебно известно, че със споразумение от 18.05.2016 г. по НОХД № 52/2016 г. Л.С.Л.
се е признал за виновен в това, че на 20.09.2015 г., около 00,30 ч. в с. Долна
хубавка, общ. Община О., на ул. „Витоша“, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил "Мерцедес С200" с рег. № ******** нарушил
правилата за движение по чл. 96 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице, сред които И.М.И., който получил счупване
на лъчевата кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движението на лявата
ръка на И.М.И., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на
алкохол в кръвта му 1,03‰, установено по надлежния ред с химическа експертиза №
105 от 24.09.2015 г. на експерт в сектор НТЛ при ОДМВР – Търговище - престъпление
по чл. 343, ал. 3, пр. 1, пр. 4, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл.
342, ал. 1 от НК вр. чл. 96 от ЗДвП.
По
делото са ангажирани гласни доказателства относно механизма на настъпване на
произшествието чрез разпит на свидетеля М. М., очевидец на инцидента.
Въз
основа на медицИ.ката документация по делото е изслушана и приета съдебно-медицИ.ка
експертиза, която е заключила, че в резултат на ПТП на 20.09.2015 г. И.И. е
получил счупване на лявата лъчева кост в дисталния й край в областта на
гривнената става. Било проведено консервативно лечение, изразяващо се в закрито
наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация за 45 дни.
Възстановителният процес протекъл без усложнения. Обичайният период на възстановяване
бил около 3-4 месеца. При извършения на 26.11.2016 г. преглед се установило ограничение
на обема на движение на лява гривнена става за сметка на изправянето нагоре с
15 градуса и въртенето навън от 30 градуса, които се очаквало да останат за
постоянно.
Синът на
ищеца е разпитан като свидетел относно търпените от баща му болки от
уврежданията, получени при процесното ПТП. Освен счупването на горния ляв
крайник, И. имал и натъртвания в коремната област и синини по гърба. Преди
лечебния период се наложило наместване на ръката. След трети опит за
гипсирането й лечебният период продължил около 45 дни. След премахването на
гипса пострадалият продължил да изпитва болки. Приемал обезболяващи
медикаменти. Страдал от затруднено дишане. Имал болки и в кръстната област.
Изпитвал затруднения и при изпълнение на служебните си задължения. Чувствал, че
е непълноценен и това се отразявало на самочувствието му. При по-студено време
пръстите на лявата му ръка изтръпвали и не можел да я използва за определени дейности.
Други
доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между собственика на л.а. „Мерцедес С200“ с ДК № ******** и З. „Л.и.“ АД, с
което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наличието на валидно застрахователно правоотношение се
установява от приетата по делото справка от ГФ и не се оспорва от ответника в
производството.
На
следващо място, на установяване подлежат всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Одобреното
от съда споразумение по чл. 381 от НПК има последиците на влязла в сила присъда
(чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, по силата на чл. 300 от ГПК е
задължително за граждански съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че Л.С.Л. е извършил посоченото деяние, съставляващо по
престъпление против транспорта, пряката причинна връЗ.а между деянието и
настъпилите в резултат на него вреди, включително вината на водача на
увреждащото МПС.
От правна страна се доказа осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обсъдените доказателства формират
извода, че са налице всички предвидени материалноправни предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Извършването
на противоправното деяние – причиняване на средни телесни повреди на И.И.
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност – управление на МПС, без призната правоспособност
и след употреба на алкохол и виновността на дееца са установени с одобрено от
съда споразумение по НОХД № 52/2016 г. по описа на РС – гр. О.. Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието, противоправността
му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила споразумение по
тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези обстоятелства и
извършване на престъплението, различни от изводите в решението на наказателния
съд.
По тези
съображения се налага извода, че следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на виновния водач за причинените от деянието на Л.Л. вреди на
ищеца.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, съгласно нормата
на чл. 52 от ЗЗД, като се съобразят характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицИ.ката
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира са
причинени именно от процесното ПТП. В периода на лечението Л.Л. е изпитвал
интензивни болки и страдания. При обичайно протичане на лечебния процес гипсовата
имобилизация е била поставена за срок от 45 дни. От показанията на разпитания
по делото свидетел – синът на ищеца, се установява и че И.И. се е чувствал
непълноценен при изпълнение на служебните си задължения. Налице са и трайни физически
увреждания – постоянен ограничен в обема на движение на горния ляв крайник.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 57 г. към датата на процесното ПТП, тежестта
на уврежданията и неизбежно променения ритъм и начин на живот, съпътстван от
болки в травмираните части от тялото, както и съществени негативни последици за
здравето на ищеца – пожизнено ограничен обем в движението на левия горен
крайник, съдът намира, че 30 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
– 20.09.2015 г., когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли
вредите са ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този
смисъл са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 189/04.07.2012 г., т.д.
№ 634/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012 г., т.т. № 916/2011 г.
на ВКС, ІІ т.о., решение № 121/09.07.2012 г., т.д. № 60/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.
и др.
Пострадалият
е бил напълно жизнеспособен, активен, без здравословни проблеми, които да
пречат на нормалното протичане на неговото ежедневие. Инцидентът е довел до
съществена промяна както в обичайния му начин на живот, така и до трайни
физически недостатъци, изразяващи се в ограничение в движението на лявата ръка
в областта на гривнената става. Тази последица безспорно е трайна и, освен че
не предполага възстановяване, създава у пострадалия дискомфорт от периодични
болки при сезонни промени.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането – 20.09.2011 г.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което на адв. П.К. се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 1 716 лева.
Тъй като
ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса, ответникът дължи, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на СГС сумата от
1 200 лева държавна такса и 250 лева депозит за съдебно-медицинска
експертиза.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.М.И., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 30 000 лева, частичен иск от 40 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП на 20.09.2015 г., ведно със законната
лихва от 20.09.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат П.К., с адрес *** 716 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 1 200 лева, представляваща държавна такса и 250 лева депозит на
експертиза.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: