Р Е Ш Е Н И Е
13.03.2019 г.
Номер 61 2 0 1 9 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на деветнадесети февруари 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: С.К.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело номер 443 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Ц.П.П. ***, чрез пълномощника си адв. Б., срещу Отказ на Гл. архитект на Община Кюстендил за издаване на виза за проектиране за строеж „Жилищна сграда – ниско застрояване“ в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХІ-4517, кв. 283 по ПУП-ПЗР на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № 925/02.06.1993 г. на Кмета на Община Кюстендил, обективиран в писмо с изх. № УТ 1167/20.09.2018 г. Жалбоподателят поддържа, че отказът на Гл. архитект на Община Кюстендил е незаконосъобразен, неправилен и немотивиран, издаден при неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, в несъответствие с целта на закона. Моли отказът да бъде отменен и Гл. архитект да се произнесе по административната преписка с произтичащите от това законни последици. Претендират се направените съдебни разноски. Представени са писмено становище и защита.
Ответникът, редовно призован, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни Л.П.П. и Т.П.П. считат оспорения отказа за незаконосъобразен, а жалбата за основателна.
Заинтересованите страни В.К. В., Е.М.С., Б.М.И., Х.Н.Х. и Н.Н.Х. не се явяват и не изразяват становище по жалбата.
По делото е приета и съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л. арх. А., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения отказ на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите на чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна, поради което ще я уважи.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният отказ за издаване на виза за проектиране е постановен в противоречие с приложимите материално – правни норми.
В конкретната хипотеза, ответникът – Гл. архитект на Община Кюстендил се произнася по направеното заявление от жалбоподателя с писмо изх. № УТ 1167/20.09.2018 г., с което отказва да издаде виза за проектиране за „Жилищна сграда – ниско застрояване“ в УПИ XІ-4517, кв. 283 по ПУП-ПЗР на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № 925/02.06.1993 г. на Кмета на Община Кюстендил.
По делото са представени писмени доказателства за сезирането на административния орган с такова искане, както и съответните документи към него, подробно описани в заявлението с вх. № УТ 1167/31.07.2018 г., а именно: Нотариален акт № 9, том ІІІ, рег. № 5733, дело № 9/2004 г.; нотариален акт № 138, том ІІ, дело № 591/1958 г.; нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 13, том І, нот. дело № 29 от 1968 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том ІІ, дело № 805 от 1976 г. Представени са и актуална скица на поземления имот от СГКК Кюстендил; извадка от ЗП, одобрен със Заповед № 882/1992 г.; Протокол на КНС вх. № 12/11.01.1967 г.; Решение от КОС по адм. дело № 89/20.08.1992 г.; удостоверение за наследници на Т. С.М.и Н.Х.Н., както и писмо изх. № УТ 1167/01.10.2018 г. на Община Кюстендил, в което са посочени наследниците на М.М.В. и Р.Х.Н.; Заповед № РД-00-1519/13.12.2012 г. на Кмета на Община Кюстендил за премахване на двуетажна паянтова жилищна сграда, намираща се посочения по – горе УПИ и Констативен протокл от 08.01.2013 г. за влизането на заповедта в законна сила на 07.01.2013 г.; Нот. заверена покана за закупуване на ½ ид. част до съсобственици по чл. 33 от Закона за собствеността от 09.02.2018 г., както и Констативен протокол рег. № 1772, том 1, акт 41 от 30.03.2018 г.
В производството по делото не са оспорени горецитираните документи, които се ползват с доказателствена сила.
От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140 ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП – план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от ПУП – ПР. Според определението дадено в чл. 12 ал. 1 от ЗУТ „застрояване“ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 от ЗУТ застрояването в УПИ се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на ПУП могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво.
В процесния случай със Заявление с вх. № УТ 1167/31.07.2018 г., жалбоподателят, в качеството му на възложител по чл. 140 ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 161 от ЗУТ, е поискал издаването на виза за проектиране по чл. 140 ал. 2 от ЗУТ „за жилищна сграда – ниско застрояване“ в УПИ № ХІ-4517, кв. 283, по ПУП –ПРЗ по плана на гр. Кюстендил, идентичен с ПИ с ид. 41112.503.1215 по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК. От приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че в процесния имот е предвидено изграждане на двуетажна жилищна сграда. С искането за виза не се променят начинът и характерът на застрояването в процесния имот – застрояването остава свързано към УПИ Х-4516 и малкоетажно. В предложението за виза са посочени устройствени показатели, съответстващи на изискванията на чл. 19 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Съгласно експертизата, тримата съсобственици, заявили желанието си за издаване на виза за проектиране, владеят общо ½ ид. части от посочения УПИ.
Съгласно Решение от 03.09.1992 г. по адм. дело № 89/1992 г. по описа на КОС /лист 24 по делото/, начина на застрояване на процесния парцел е изменен, т.е. така действащия застроителен план одобрен със Заповед № 882/1992 г. не отразява какво следва да бъде застрояването в процесния имот. От диспозитива на решението е видно, че в имота се изменя начина на застрояване и се предвижда пристройка към съществуваща масивна жилищна сграда на два етажа.
На практика за цитирания поземлен имот – собственост на жалбоподателите е налице влязъл в сила и приложен план за регулация и застрояване. В процесния УПИ ХІ-4517, кв. 283 по плана на гр. Кюстендил е предвидено изграждане на двуетажна жилищна сграда, разположена на уличнорегулационната граница към ул. „Авксенти Велешки“. В действащия план не е отразено решението, определено по адм. дело № 89/1992 г. по описа на КОС, а именно – предвиждане на пристройка за стълбище към съществуващата жилищна сграда и надстрояването й с един етаж. По силата на чл. 140 ал. 2 от ЗУТ „визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива“. Съгласно чл. 134 ал. 6 от ЗУТ „Когато при прилагане на действащи ПУП се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това число при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи, конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140 от ЗУТ“.
Доводите на административния орган за
отказ за издаване на виза за проектиране, са обосновани с липсата на валидно
изявена воля за учредяване на право на строеж от заинтересованите страни – останалите
съсобственици на поземления имот. Настоящият състав счита, че законодателят не е
въвел изрично изискване заявлението за издаване на виза за проектиране да бъде
направено от всички собственици на поземления имот, в който ще се разположи
сградата по визата за проектиране. По аргумент от чл. 183 ал. 4 пр. последно от ЗУТ, в случая не се обективира като нарушение обстоятелството, че при
издаването на визата за застрояване в съсобствен имот, не е искано, нито дадено
съгласие от страна на заинтересованите страни, като съсобственици на имота, тъй
като те имат права за съответното строителство в имота. Искането на договор в
нотариална форма с останалите съсобственици в случая е незаконосъобразно, още
повече, че в случая са налице и писмени доказателства /покана и констативен
протокол/ до останалите съсобственици за изготвяне на такъв договор. Визата за
проектиране определя параметрите на допустимото застрояване и е предпоставка за
одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж. От доказателствата
по делото и приетата и неоспорена съэдебно – техническа експертиза се
установява, че с предложената виза за проектиране не се променя характерът и
начина на застрояване в процесния имот.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав, приема че Отказът на Гл. архитект на Община Кюстендил, обективиран в писмо изх. № УТ 1167/20.09.2018 г., следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне, съобразно изложеното по – горе. При това следва да ползва събраните по настоящето дело доказателства, както и нови представени пред него такива и като се ръководи съобразно тук изложените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателите, както и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, ответникът следва да им заплати направените разноски, съобразно представените доказателства за това.
По тези съображения и на основание чл. 172 ал. 2, във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
Отменя Отказ на Главния архитект на Община Кюстендил, обективиран в писмо изх. № УТ 1167/20.09.2018 г., във връзка със заявление вх. № УТ 1167/31.07.2018 г. на Ц.П.П., с адрес: ***.
Връща преписката на административния орган за произнасяне по направеното заявление, съобразно дадените указания за приложение на закона.
Осъжда Община Кюстендил да заплати на Ц.П.П., ЕГН ********** ***, сумата от 830 / осемстотин и тридесет/ лева, направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: