Определение по дело №333/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

431

Година

24.11.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.25

Година

2011

Председател:

Секретар:

Производството е въззивно, и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 472/05.05.2011г., постановено по гр.д. № 3751/2011г. Великотърновският Районен съд е отхвърлил предявения от В. Б. Г. против „Е. Б. П.„ гр. В. иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване недължимост на сумата 3109.61лв., представляваща начислена корекционна сума за периода от 11.12.2009г. до 04.06.2010г. като неоснователен.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. Б. Г.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Сочи се, че констативният протокол / КП/ за демонтаж на електромера на ищеца не бил изготвен съобразно изискванията на общите условия, като бил нарушен чл. 61 от ОУ – не бил подписан от абоната или негов представител. Според жалбоподателя и проверката на демонтираното средство за техническо измерване /СТИ/ на ел. енергия, ползвана от ищеца била извършена по еталони на „Е. Б. П.„ гр. В., поради което не можело да се приеме, че е извършена коректно. Ищецът-жалбоподателя във въззивното производство – твърди, че следва да заплаща само измерената и доставена му ел. енергия. Единствено от доставчика на енергия зависело да определи правилно количеството, което е доставил на потребителя и било неоснователно да се вменява на абоната отговорността за вреди, които електроразпределителното предприятие/ЕРП/ е претърпяло в следствие на неизпълнение на собствените си задължения. В наредба № 6/2004г. не се съдържали разпоредби, даващи възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период и методика за това, поради което не би могло да се приеме, че клаузата на чл.37 от ОУ на „Е. Б. П.„ гр. В. представлява годно основание за коригиране на сметките . Развиват се подробни доводи по същество на спора. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по делото за двете инстанции.Ответникът по жалбата „Е. Б. П.„ гр. В. заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че по делото са доказани обстоятелствата, от които произтича правото на ЕРП да коригира сметката на ищеца за доставена му и потребена от него ел. енергия. КП бил съставен при условията на предвидените в ОУ изключения, а също така било доказано неправомерно въздействие върху СТИ. Не били нарушени нито процедурата, нито методиката на корекция на сметката съгласно чл. 38 от ОУ, като не били ограничени правата на потребителя. Претендира се да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да се присъдят разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло.

По същество решението е неправилно, по следните съображения:

С исковата си молба ищецът твърди, че е абонат на „Е. Б. П.„ гр. В.. На 02.07.2010г-. той получил по пощата справка за корекция на сметка при неизмерване или неправилно измерване на ел. енергия на основание чл. 38 , ал. 3,т.1 от ОУ на ДПЕЕ , от която било видно, че въз основа на КП 294/30.06.2010г. съставен от служители на „Е. Б. МРЕЖИ „ гр. В. е начислена от ответника сума от 3109,61лв. Твърди се, че ищецът не дължи така посочената сума . Оспорени са начинът и методиката, по които била начислена сумата по партидата на ищеца. Твърди се, че разпоредбата на чл. 38 от ОУ не обвързва ищеца, понеже е неравноправна клауза и е уговорена във вреда на потребителя. Според ищцовата страна потребителите при общи условия дължат на доставчика само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия, посредством законно монтиран и сертифициран електромер. Посочено е, че имота не се ползва от потребителя. Претендира се да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3109,61лв., представляваща начислена по партидата на последния сума.

Ответникът по делото заема становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск. Твърди, че са налице всички предпоставки за начисляване на корекционната сума. Развива подробни доводи относно спазване изискванията на ОУ за извършената корекция, като претендира да бъде отхвърлен искът

От данните по делото се установява следната фактическа обстановка:

Не се спори, че ищецът В. Б. Г. е потребител на електроенергия, доставяна му от ответника „Е. Б. П.„ гр. В.

На 04.06.2010г. служители на „Е. Б. МРЕЖИ„ гр. В. са съставили протокол за демонтаж 287899/04.06.2010г., с който електромера е демонтиран и иззет за експертиза. Протоколът е подписан от съставителите и лицето С. Д., като не е установено, поради каква причина протоколът е подписан от трето лице. Извършена е и метрологична експертиза на СТИ от 30.06.2010г., което е иззето и е установено от експертизата, че електромерът отчита 0,08 kwh.Установено е още, че няма външни видими механични повреди и увреждания, налични са пломби на производителя и метрологична

По делото е изслушана съдебно- техническа експертиза, която потвърждава констатациите на извършената такава от Български институт по метрология РО Русе, сектор В. Търново. Установено е и че съгласно методиката на общите условия на „Е. Б. П.„ гр. В. при така отчетеното отклонение дължимата от ищеца сума би следвало да е 3109,61лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В случая е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, която ответникът е начислил по реда на предвидената в чл. 25 от Общите му условия възможност за едностранно коригиране на сметката на потребителите при установени вмешателства върху СТИ. В случая според настоящата инстанция ОУ на ответника обвързват ищеца, понеже са публикувани в един централен и един местен ежедневник, което по делото не се спори.По този начин е спазена разпоредбата на чл.98а от ЗЕ .

Съгласно ОУ на „Е. Б. МРЕЖИ„ гр. В., които също са обвързващи за ищеца по причините, посочени по- горе, чл.61 от същите в случаите, когато се съставя КП, той се подписва от представителя на „Е. Б. МРЕЖИ „ гр. В. и от ползвателите или от упълномощено от тях лице. Ако ползвателят не присъства и / или откаже да подпише КП, протоколът се подписва от един свидетел, който не е служител на „Е. Б. МРЕЖИ „ гр. В.. По делото е представен протокол за проверка от 04.06.2010г., съставен от служители на „Е. Б. МРЕЖИ„ гр. В. в съответствие с изискванията на цитирания по- горе текст от ОУ. Този протокол представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за ответника факти. С оглед обстоятелството, че протоколът не носи подписа на ищеца, който е ползвател на ел. енергията по смисъла на цитираните ОУ, констатациите, депозирани в него, не го обвързват. При това положение ответникът е следвало на общо основание да докаже, че изложените в протокола обстоятелства отговарят на истината. Изготвената техническа експертиза, макар и да установява вмешателство върху иззетото СТИ, не е достатъчна обоснове извода за дължимост на процесната сума, която „Е. Б. П.„ гр. В. е начислил по реда на чл. 25 от своите ОУ.

На следващо място по делото не е спорно, установява се и от цитирания по-горе констативен протокол на извършената метрологична експертиза, че данни за вмешателство в измервателното устройство липсват, констатирано е че няма видими външни механични повреди и увреждания. Доколкото единствено служители на ответното дружество имат достъп до въпросната техника, паралелният проводник към електромера не би могъл да е поставен от другиго. Този факт е решаваш за казуса, след като единствената установена по делото причина за неправилно отчитане на електроенергията е поставеният проводник между изводите на токовата верига. Разпоредбите на чл. 37 и 38 от Общите условия имат за цел да се разпредели риска от неправилното отчитане на енергия, породено от причини, извън човешка намеса. Обратното виждане би довело до неприемливия резултат служители на ответника да „доработват” измервателното устройство с допълнителни елементи и чрез това на ползвателите на електроенергия да се начисляват суми по фикционен – този по чл. 38 от Общите условия, а принцип, а не по принципа на реално консумирана електроенергия. Подобно виждане противоречи на основни правила на закона, не се поддържа и от ответната страна.

Нещо повече исковата сума не следва да се дължи, именно поради обстоятелството, че ответникът е пристъпил към едностранна корекция на сметката на ищеца по реда на клауза от ОУ. Съображенията за това са следните: Дори и да е установен фактът на неточно отчитане на доставяната електроенергия, „Е. Б. П.„ гр. В., като страна по договора с ищеца няма право едностранно да коригира сметките на последния само въз основа на този факт. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. От друга страна клаузата на чл. 25 от ОУ на „Е. Б. П.„ гр. В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина.

Горното не означава, че доставчикът на електроенергия не би могъл по никакъв начин да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ. Тези средства /СТИ/ са собственост на доставчика/чл. 120 от ЗЕ/ и поради това ответникът в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях.

В горния смисъл се произнася и ВКС в свои решения № 165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г. ІІ т.о., № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г. ІІ т.о. № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС ІІ т.о., № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. ІІ т.о. Всички тези решения дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание . Цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази и с разрешенията, дадени в тях.

В заключение настоящият състав счита, че ищецът не дължи сумата от 3109.61лв., представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периода 11.12.2009г. до 04.06.2010г., тъй като за „Е. Б. П.„ гр. В. не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия.

Предявеният отрицателен установителен иск, с който се претендира да се признае със сила на присъдено нещо горепосоченият факт, е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Горните фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Съдът е възприел теза, която влиза в разрез с материалноправните разпоредби, уреждащи материята, касаеща отношенията между доставчика на ел. енергия и потребителите. Изводите му противоречат както на цитираните по- горе в решението законови разпоредби, така и на установената съдебна практика. Решението следва да бъде отменено изцяло.

При този изход на делото ответникът „Е. Б. П.„ гр. В. следва да заплати на ищеца направените от него разноски за водене на делото пред двете инстанции, които възлизат общо на 451.57лв.

Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 472/05.05.2011г., постановено по гр.д. № 3751/2010г. на Великотърновския Районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. Б. П.„ гр. В., ЕИК103533691, че В. Б. Г. с ЕГН * НЕ ДЪЛЖИ сумата от 3109,61лв./ три хиляди сто и девет лева и 30 ст./, начислена по партида с клиентски номер * за абонатен № * ЗА ПЕРИОДА ОТ 11.12.2009г. до 04.06.2010г. за недоставена и непотребена електроенергия през този период на адрес Велико Търново, ул.”Васил Петлешков” №36, ап.7

ОСЪЖДА „Е. Б. П.„ гр. В., ЕИК103533691 да заплати на В. Б. Г. с ЕГН * сумата от 451.57лв. /четиристотин петдесет и един лева и 57 ст./ разноски за водене на делото пред двете инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: