Определение по дело №429/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 473
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Магдалена Станчевска
Дело: 20224300600429
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 473
гр. Ловеч, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
частно наказателно дело № 20224300600429 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВЧНД № 429 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, съобрази :

С определение № 442/21.10.2022 г. по НОХД № 171 по описа за 2022 г.,
РС-Л. е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна
прокуратура - Ловеч, ТО - Л., за отстраняване на допуснато отстранимо
нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, довело
до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Пред въззивната инстанция е постъпил частен протест от Атанаска
Маринова, прокурор в РП Ловеч, ТО Л., на основание чл. 249, ал. 3 от НПК
против Определение от 21.10.2022 год. по НОХД № 171/2022 год. на Районен
съд – Л..
Излага, че по досъдебното производство, в качеството на обвиняем, е
привлечен Н. И. К., за това че на 03.01.2022г., в гр. Л., на кръстовището
между ул. ******** и ул. ****, управлявал МПС- лек автомобил марка ***,
модел ***, с рег. № ****, без съответно свидетелство за управление на МПС,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
такова деяние с НП №21-0297-000053/2021г. на Началника на РУ гр. Л.,
влязло в сила на 13.03.2021 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Сочи, че според определението на съда е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила и то се изразява в това, че в
диспозитива на обвинението и в обстоятелствената част на обвинителния акт
не е посочен часа на извършване на деянието, посочена е датата.
Излага, че според съда не е изпълнено изискването на чл. 246, ал. 2 от
НПК, според който в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да
се посочи времето на извършване на деянието, което следва да включва не
само датата на извършване, но и часа. Не споделя становището на съда, че
времето на извършване на деянието включва часа на неговото извършване и
1
приема, че е достатъчно е да се посочи датата на извършването му, като по
този начин ще е изпълнено изискването на чл. 246, ал. 2 от НПК. Позовава се
на постановени актове на същият състав на съда, с които съдът е признал за виновни
подсъдими за пестъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като в обвинението не е посочен часа на
извършването му, а само датата - Решение № 68 от 21.09.2022 г. по АНД №198/2022 г. и
Решение № 51 от 24.09.2021 г. по АНД № 148/2021 г.
На следващо място, възразява срeщу приетото от съда друго допуснато
нарушение и изрязяващо се в това, че в хода на досъдебното производство
няма приложен и съставен АУАН срещу подсъдимия във връзка с
установяване на нарушението му на 03.01.2022 г. и липсват данни на
досъдебното производство дали такъв е съставен. Счита, че липсата на
приложен и съставен АУАН не е основание за връщане на делото, а такъв не
може да бъде приложен, защото не е съставян. Излага, че данни за това са
налице в справката за нарушител от КАТ, приложена в материалите по ДП /л.
19-20/, от която е видно, че АУАН на Н. И. К. за деянието на 03.01.2022 г. не е
съставен. Намира, че липсата на АУАН не пречка за провеждането
наказателно производство след като се касае за извършено престъпление, а не
за административно нарушение. Налага довод, че съгласно разпоредбата на
чл. 248, ал. 4 от НПК, в разпоредителното заседание не се обсъждат
нарушения, свързани със събирането на доказателства и доказателствени
средства, а съда е сторил точно това.
Не приема извода на съда, че е налице неяснота на повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимия поради непълнотата на доказателствения
материал, което води до извода, че е налице хипотезата на чл. 249, ал. 4, т. 1,
пр. 1 от НПК - нарушаване на правата на обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество. Не споделя този извод, тъй като
ясно и точно в диспозитива на обвинителния акт е формулиран обвинението,
което е повдигнато на К., както и е посочена правната му квалификация.
Счита, че в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е посочено кое нарушение, допуснато
на досъдебното производство, е съществено и отстранимо, като в настоящия
случай не е налице никоя от предвидените хипотези и не са налице
предвидените в закона основания за връщане на делото на прокурора.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилия частен протест и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Частният потест е основателен.
РС-Л. е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна
прокуратура-Ловеч, ТО-Л., за отстраняване на допуснато отстранимо
нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, довели
до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
За да направи този извод, съдът е приел, че на досъдебното производство
е допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и това нарушение се
изразява в това, че в диспозитива на обвинението и в обстоятелствената част
на обвинителният акт не е посочен часа, а само датата като време на
извършване на деянието.
Настоящата инстанция намира, че не е налице хипотезата на чл. 248, ал.
1, т. 3 във връзка с чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК и на досъдебното поизводсто не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до нарушаване правата на подсъдимия.
2
Обвинителния акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и
съдържа време, място и начин на извършване на деянието. В
обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт като време на
извършване на деянието е посочена датата и не е необходимо да бъде
конкретизиран и часа. Съдът изцяло споделя доводите на РП-Л. в тази насока,
които са изложени в частния протест.
На следващо място, въззивната истанция не приема и аргумента на
първата инстанция, че на досъдебното производство няма приложен и
съставен АУАН срещу подсъдимия във връзка с установяване на
нарушението на 03.01.2022г. и е налице неясното на повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимия. Съдът е счел, че поради непълнота на доказателствения
материале налице хипотезата на чл.249, ал. 4, т. 1 пр. 1 НПК - нарушаване
правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това
качество.
Съгласно чл. 7, ал. 1 НПК, съдебното производство заема централно
място в наказателния процес и ако съдът счете, че е налице непълнота на
доказателства, то следва да ги изиска и да попълни делото с необходимия
доказателствен материал. Обвинението срещу подсъдимия е ясно, точно
формулирано, посочена е правната квалификация на деянието така, както
изисква НПК. В разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е посочено при кои
хипотеза е налице допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо
нарушение на процесуалните правила, при които са нарушение правата на подсъдимия, като
непълнотата на доказателства не е сред тях .
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се отмени определение №
442/21.10.2022 г. по НОХД № 171 по описа за 2022 г. на РС-Л. и делото да се
върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 във връзка с чл.
345, ал. 1 и чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 442/21.10.2022 г. по НОХД № 171 по описа за
2022 г. на РС-Л..
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4