Мотиви към присъда по НОХД № 1305 по описа за 2020г. по описа на ШРС – разгледано по реда на чл. 371, т.2 от НПК
На 23.07.2020г. от Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по ДП №638/2020г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу А.С.А., ЕГН**********, роден на ***г***, с
местоживеене ***, български гражданин, средно образование, безработен,
неженен, неосъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по
чл.343б,
ал.1
от НК.
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 28.06.2020г. в гр.Шумен, по бул. „Велики Преслав“ управлявал МПС
– лек автомобил “Мерцедес Е220” ЦДИ, с ДК №Н 2380 ВХ с, концентрация на алкохол
в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1,54 промила, установено по надлежния ред,с
техническо средство Алкотест дрегер 7510, с фабричен № АRBB-0020 съгласно
Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и
/или употребата на наркотични вещества или техни аналози–
престъпление по чл.343 Б, ал.1 от НК.
В разпоредителното съдебно заседание подсъдимият се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, с определение от 15.09.2020год.
обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията му, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това,
в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК, не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието, описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят
на ШРП поддържа възведеното обвинение по обвинителния акт. Предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при условията на чл. 58а
за срок от една година, което, след редукция да стане на 8 месеца, като
изпълнението му бъде отложено за срок от три години. Предлага второто
предвидено наказание „глоба“ да бъде в минимален размер от 200лв. Предлага подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца
и да бъде зачетено задържането му по ЗМВР.
Представителят на ШРП предлага МПС “Мерцедес Е220” ЦДИ с ДК №Н 2380 ВХ да бъде отнето в полза на държавата, като посочва, че то е
средството на престъплението.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че
е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и че е
съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият изказва съжаление за стореното.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане
на минимално наказание при условията на
чл. 58 а от НК, без налагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, като моли да не бъде отнемано МПС в
полза на държавата.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият
А.С.А., ЕГН**********, е
бил правоспособен водач на МПС. На 28.06.2020г., след употреба на алкохол,
същият управлявал МПС-собствения си автомобил МПС “Мерцедес Е220” ЦДИ, с ДК №Н 2380 ВХ. Около 01,19 часа, движейки се по в гр. Шумен, по бул. „Велики Преслав“, подсъдимият бил спрян за рутинна проверка от служители на
ОД МВР гр. Шумен. Водачът лъхал на алкохол. След изпробване с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен №
АRBB-0020,
служителите на ОД МВР-Шумен констатирали наличие на алкохол в кръвта на
подсъдимия, в размер на 1,54 промила.
На 28.06.2020г. на подсъдимия бил
съставен акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 239081 и издаден талон за
изпращане на медицинско изследване. Подсъдимият отказал да даде кръв за
химическо изследване, като приел показанията на техническото средство.
Посоченото техническо средство, с
което е извършена проверката на подсъдимия, е определено като такова за
проверка на водачите на МПС, със заповед на Министъра на вътрешните работи.
Със заповед за ПАМ № 20-0869-000896
от 28.06.2020г. на мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД МВР-Шумен временно е
отнето СУМПС на подсъдимия, считано от 28.06.2020г.
С протокол за доброволно предаване
от 28.06.2020г., подсъдимият е предал на органите на РУ-Шумен МПС “Мерцедес Е220” ЦДИ, с ДК №Н 2380 ВХ и 1 бр. контактен ключ.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена, въз основа на: самопризнанията на подсъдимия, дадени в хода на
съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание, на основание чл.371, т.2
от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез неговия разпит.
Освен това,
съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, намират се в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните
правни съображения:
Съдът, като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 343Б, ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата;
* от обективна страна подсъдимият е
извършил фактически действия по “управление на автомобила”, което, съгласно
константната практика на Върховния съд, е “всяка една манипулация и боравене с
уредите, приборите и механизмите му”;
- чрез техническо средство е
безспорно установено, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда;
* субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той е съзнавал обществено
опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните
последици.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на
правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия и
неговата самонадеяност при управлението на лекия автомобил.
При определяне на наказанието съдът
прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на
обществена опасност на дееца – данните за личността му, данните за семейното му
положение, както и подбудите за извършване на престъплението.
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, младежка възраст;
* отегчаващи вината обстоятелства –
съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК,
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия,като наказанието бъде определено при условията на чл. 58а от НК, при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно: За престъпление по чл.
343Б, ал.1 от НК е предвидено наказание
“лишаване от свобода” от една до три години, както и глоба от 200 до 1000 лв.
При
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът
преценява като висока, с оглед на ръста и динамиката на престъпленията по
транспорта - касае се за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта.
Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява с оглед данните
за личността на дееца, които сочат, че същият е
не осъждан. Съдът
отчете и факта на
оказаното съдействие от страна на подсъдимия и направените самопризнания, както
и изразено съжаление за извършеното.
Същевременно, съгласно чл.36, ал.1 от НК, освен въздействие върху конкретния деец,
наказанието има за цел да въздейства възпитателно и предупредително и върху
останалите членове на обществото, като чрез наказване на виновното лице ги
мотивира да не пристъпват установения в страната правов ред. Все
по-активно налагащата се мрачна
равносметка е, че е ежедневие по пътищата на страната водачи
да управляват МПС след употреба на алкохол - явление, изискващо ангажирането на различни мерки за
ограничаването му, между които и санкционирането с
адекватна строгост на провинилите се
водачи на МПС,
съобразявайки социалния отзвук на
този вид престъпни деяния и очакванията на обществото.
Предвид изложеното, съдът, намира,
че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на
наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК, а именно 9 месеца, което, след редукцията,
остава 6 месеца лишаване от свобода,
размера на глобата също така трябва да бъде в минималния размер, а именно 200
лв.
Съдът намира, че за постигане на
целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК, не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието, така че условното осъждане при условията на чл.66,
ал.1 от НК, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия. В този
смисъл съдът определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, с три годишен
изпитателен срок, считано от влизане
на присъдата в сила, както и глоба в размер на 200 лв.
На осн. чл. 343г от НК, съдът лиши
подсъдимия от правото да управлява МПС за
срок от шест месеца. Така определеният размер на наказанието съдът счита за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По отношение искането за
отнемане в полза на държавата на процесното МПС, съдът намира следното:
Съдът, съобразявайки нормата на чл. 53 от НК,
регламентираща, че се отнемат в полза на
държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за
извършване на умишлено престъпление, а буква Б посочва, че вещите, които принадлежат на виновния и
са били предмет на умишлено престъпление се отнемат в случаите, изрично
предвидени в особената част на този кодекс,
намира, че следва да се направи ясно
разграничение на понятията „предмет„ и „средство“ на престъпление.
Предметът на престъплението, съгласно общоприетото в теорията на правото, е
отделен елемент на общественото отношение, защитавано от НК или материална
предпоставка за съществуването на обществено отношение. Предметът на
престъплението е част от обществено отношение, а средството /оръдието/ на
престъплението е външно на обществено отношение и деецът си служи със него, за
да го увреди./ Наказателно право, Обща
част. Ал.С./. Превозното средство, в казуса - процесното МПС, е част от
защитените обществените отношения по регулиране на транспорта. С МПС деецът си
е послужил, за да увреди обществените отношения. Превозното средство се явява
предмет, който е елемент на обществените отношения. При това положение вещите,
които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление се
отнемат само в изрично предвидени случаи в особената част на НК, а доколкото изрична норма при транспортните
престъпления няма, то не е налице и законово основание за уважаване на искането
на Районна прокуратура – гр.Шумен за отнемането на МПС. Спецификите на
предмета и средството на престъпление са изяснени и от съдебната практика - ТР №18/1977г. по
н.д.№ 13/76 г. на ОСНК; ТР № 84/01.12.1960 г. по н.д. № 78 / 1960 на ОСНК, ППВС
№ 11/71 г. по н.д. № 8/ 71 г. на ВС съобразно, която средствата за извършване
на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението охранява и не са елемент на
последното. Съобразно Решение № 54 от 24.01.1972 г. по н.д.№ 683/71 г. I н.о. и Решение № 11/71
по н.д. № 8/71 г., за да се приложи
чл. 53 б. „А“от НК, е необходимо движимата вещ да е предназначена или да
е послужила за осъществяване на умишлено престъпление, а за да е послужила, е
необходимо тя пряко да служи като оръдие или средство за извършването на
изпълнителното деяние на престъплението. Т.е. безспорно предметът е елемент на
засегнатото обществено отношение, а средството е елемент на засягащото това
отношение престъпно деяние. Предметът на престъплението е елемент от
общественото отношение, което е непосредствен обект на посегателство или материална
предпоставка за съществуването на този обект, върху който субектът въздейства и
съществува независима от дееца. За разлика от предмета на престъплението,
средството за неговото извършване е нещо външно на общественото отношение и
зависи от мястото, което деецът му е отредил в своята дейност като оръдие за
въздействие върху предмета.
Поради изложеното, съдът връща на собственика
вещественото доказателство лек автомобил “Мерцедес Е220”
ЦДИ, с ДК №Н 2380 ВХ и контактен ключ, находящи се на съхранение в сектор ПП
–ОДМВР Шумен, на А.С.А., ЕГН**********.
По този
начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
.
Районен съдия: