№ 571
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100514492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 23.06.2021г., гр.д. 16496/20г., СРС, 169 с-в осъжда ЗД
„Б.И.“ АД да заплати на „ЗАД А.“ АД на основание чл. 213 от Кодекса за
застраховането /отм./ сумата 2 098.09 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени вреди на автомобил марка л. а. „Мерцедес“ с рег.
№ ******* вследствие на ПТП, настъпило на 24.03.2015 г. в гр. Банкя, заедно
със законната лихва от 29.04.2020 г. до окончателното изплащане, отхвърля
иска за сумата над 2 098.09 лв. до пълния предявен размер от 2 140.26 лв.,
отхвърля предявеният от „ЗАД А.“ АД срещу ЗД „Б.И.“ АД иск с основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 345.41 лв. – лихва за забава през
периода 21.09.2018 г. до 23.04.2020 г., като осъжда ответника да заплати на
ищеца сумата 452.09 лв. – разноски, а ищеца да заплати на ответника сумата
43.66 лв. - разноски.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
постъпва въззивна жалба от ищеца „ЗАД А.“ АД. Счита, че по делото е
представено уведомително писмо до ответника за дължимост на изплатеното
застрахователно обезщетение. В отговора на исковата молба не се оспорва
1
връчването на същата покана за плащане. На ищеца не е указано, че не сочи
доказателства за връчване на поканата. Иска се отмяна на решението в тази
част и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „Б.И.” АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.213, ал.1 КЗ
/отм./.
С влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното
решение е уважен искът по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ до размер на сумата
2 098.09 лв. - регресна претенция за изплатено обезщетение при ПТП от
24.03.2015г. За да се отхвърли искът за мораторна лихва е прието, че не се
доказва връчване на покана за плащане на главницата.
С изплащане на застрахователното обезщетение на увредения,
застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ – ищецът „ЗАД А.“
2
АД, встъпва в правата му срещу делинквента или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – ответникът по
иска ЗД „Б.И.“ АД. Въпреки суброгацията, връчването на покана за
възстановяване на изплатеното обезщетение, е необходимо за уведомяване на
ответника, като длъжник, относно промяната в кредитора, с оглед точното
изпълнение към новия кредитор. Забавата за изплащане на главницата
настъпва едва от връчване на поканата за плащане, съобразно чл.84, ал.2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.213а, ал.3 КЗ/отм./ изрично предвижда настъпване на
падежа след изтичане на 30-дневен срок от писменото предявяване на
претенцията с всички доказателства.
В случая, не настъпват последиците за забавено плащане на главния
дълг преди предявяване на исковата молба, предвид липсата на каквито и да
било доказателства за връчване на суброгационната покана, обективирана в
писмо изх. номер Л-5991/16.08.2018г. Връчването на поканата не е безспорно
обстоятелство по делото, нито е обявено за ненуждаещо се от доказване със
съдебния доклад по чл.140, ал.1 вр. чл.146, ал.1, т.4 ГПК. С отговора на
исковата молба, ответникът оспорва исковете изцяло по основание и размер.
За съда не възниква задължение по реда на чл.146, ал.2 ГПК да укаже на
страната, че не сочи доказателства за твърдян факт. Разпоредбата е
приложима само при пълна липса на доказателства за релевантен факт,
докато в случая ищецът представя поканата, като документ, относим към
доказването, но недостатъчен за установяване на реално връчване.
Акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва
следва да се отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.06.2021г., гр.д. 16496/20г., СРС, 169 с-
в в частта, с която се отхвърля предявеният от „ЗАД А.“ АД срещу ЗД „Б.И.“
АД иск с основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 345.41 лв. –
лихва за забава през периода 21.09.2018 г. до 23.04.2020 г.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, със седалище: гр. София, ул. ******* да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, със седалище: гр. София, бул. „******* сумата 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4