Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.11.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1686
по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1686/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на С.С.П.
ЕГН ********** от гр.Плевен срещу решение №224036 от 28.09.2017 г постановено
по гр.д.№36867/15 г на СРС , 120 състав , с
което на основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ , чл.92 ЗЗД , чл.79 ал.1 ЗЗД е признато за
установено спрямо въззивника , че дължи на „Ю.Б.“ АД ЕИК *******КАТО
ПОРЪЧИТЕЛ сумата от 14051,84 лева незаплатена
главница по договор за кредит „Алфа Бърз Кредит“ за лица на свободна практика и
малки фирми №170-58/2008 г от 09.05.2008 г с „Алфа Банка“ А.Е ; сумата от 757,55 лева възнаградителна лихва върху посочената главница за
периода 30.05.2011 г до 18.12.2011 г ; сумата от 513,19 лева неустойка върху просрочена главница за периода
30.04.2011 г до 10.01.2012 г ; сумата от 30
лева просрочена такса за обслужване на кредата за периода м.06.2011 г –
м.11.2011 г ; и сумата от 142,80 лева разноски за нотариални
покани ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 03.02.2012
г по ч.гр.д.№1415/12 г на СРС , 37 състав . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй
като исковете не са доказани . Въззивникът не е бил редовно уведомен за
предсрочната изискуемост и е отменено разпореждането за незабавно изпълнение ,
поради което искът е неоснователен .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната
жалба . Крайният срок за издължаване на
кредита е бил 30.12.2012 г и той вече е настъпил .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.10.2017 г и е обжалвано в срок на 06.11.2017 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи
исковете СРС е приел , че ответникът
е поръчител по договор за кредит „Алфа Бърз Кредит“ за лица на свободна
практика и малки фирми №170-58/2008 г от 09.05.2008 г между ЕТ „С.-С.П.“ и „Алфа Банка“ А.Е . Според ССЕ
кредитът не е редовно обслужван и ответинкът дължи посочените по-горе суми .
Направените в първото о.с.з пред СРС възражения на ответника са преклудирани .
Решението на СРС частично правилно. При постановяване на решението си СРС не е съобразил ,
че ОТВЕТНИКЪТ Е ПОРЪЧИТЕЛ , поради
което съобразно т.4 б от Тълкувателно решение №4
от 18.06.2014 г по тълк.дело №4/14 г на на ОСГТК на ВКС съдът
дължи служебно прилагане на нормата на чл.147 ал.1 ЗЗД . В тълкувателното
решение е прието , че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не
се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Преклузивните срокове,
за разлика от давностните /чл. 120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно.
Безспорно в случая не е налице предсрочна изискуемост
на процесните задължения , тъй като в изпратената до основният длъжник
нотариална покана не се е съдържало срок и място за получаване на нотариалната
покана . В този смисъл е определение №24565 от 09.12.2015 г по ч.гр.д.№8930/15
г на СГС , II „Г“ състав .
Падежът на процесните вземания е настъпил , но с оглед
прилагането на чл.147 ал.1 ЗЗД настоящият съд е допуснал ССЕ , която да
установи падежа на всяко едно от процесните вземания. Според заключението на вещото
лице Р.С. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не е изтекъл 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД за главница в размер
на 3285,59 лева , за възнаградителна лихва в размер на 621,37 лева и за наказателна лихва
/неустойка/ върху просрочените вноски в размер на 469,83 лева . Според настоящия съд следва да се кредитира заключението
на ССЕ като компетентно и обективно дадено. Трябва да се потвърди решението на
СРС в частта , в което е признато за установено , че ответникът дължи
посочените вземания , а в останалата част исковете да се отхвърлят .
По отношение на 30
лева такса за обслужване на кредата , според заявлението за издаване на
заповед за изпълнение същата е за периода м.06.2011 г – м.11.2011 г . Липсват данни за падеж на таксата , поради
което трябва да се приеме , че същата се дължи след изтичане на периода , за
която се отнася и не е изтекъл срока по чл.147 ал.1 ЗЗД
По отношение на
сумата от 142,80 лева разноски за
нотариални покани , съдът счита , че същата не се дължи от ответника . Както се
прие по-горе нотариалните покани не са били връчени надлежно . Невръчените
нотариални покани все едно , че въобще не са били изпратени и от тях не би
следвало да има последствия за ответника .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да бъде частично отменено , както и да се отмени в частта за разноските
пред СРС . Разноски пред СРС е дължат от ищеца в размер на 588,24 лева /по
компенсация/. При изчисляване на разноските адвокатското възнаграждение на
ответника е намалено поради прекомерност от 1900 лева на 1200 лева . Разноски
пред СГС се дължат от ищеца в размер на 105,21 лева /по компенсация /.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №224036 от 28.09.2017 г постановено
по гр.д.№36867/15 г на СРС , 120 състав , в частта , с която на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ , чл.92 ЗЗД , чл.79 ал.1 ЗЗД е признато за установено по искове на „Ю.Б.“ АД ЕИК *******срещу С.С.П.
ЕГН ********** от гр.Плевен , че П. дължи като ПОРЪЧИТЕЛ разликата над 3285,59 лева до предявения размер от 14 051,84 лева незаплатена
главница по договор за кредит „Алфа Бърз Кредит“ за лица на свободна практика и
малки фирми №170-58/2008 г от 09.05.2008 г с „Алфа Банка“ А.Е ; разликата над 621,37 лева до предявения размер от 757,55 лева възнаградителна
лихва върху посочената главница за периода 30.05.2011 г до 18.12.2011 г ; разликата над 469,83 лева до предявения
размер от 513,19 лева неустойка /наказателна лихва/ върху просрочена
главница за периода 30.04.2011 г до 10.01.2012 г ; и сумата от 142,80 лева разноски за нотариални
покани ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от
03.02.2012 г по ч.гр.д.№1415/12 г на СРС , 37 състав ; както и в частта
, в която П. е осъден да заплати на „Ю.Б.“ АД разноски от 869,82 лева в заповедното производство и 534,19 лева в исковото производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „Ю.Б.“ АД ЕИК *******срещу С.С.П. ЕГН ********** от гр.Плевен , които искове
са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.141 ал.1 ЗЗД и чл.430 ал.1,2 ТЗ
, чл.92 ЗЗД , чл.79 ал.1 ЗЗД , в частта , да бъде признато за установено
, че П. дължи като ПОРЪЧИТЕЛ разликата
над 3285,59 лева до предявения размер
от 14 051,84 лева незаплатена главница по договор за кредит „Алфа Бърз
Кредит“ за лица на свободна практика и малки фирми №170-58/2008 г от 09.05.2008 г с „Алфа Банка“ А.Е ; разликата над 621,37 лева до предявения
размер от 757,55 лева възнаградителна лихва върху посочената главница за
периода 30.05.2011 г до 18.12.2011 г ; разликата
над 469,83 лева до предявения размер от 513,19 лева неустойка /наказателна
лихва/ върху просрочена главница за периода 30.04.2011 г до 10.01.2012 г ; и
сумата от 142,80 лева разноски за
нотариални покани ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 03.02.2012 г по ч.гр.д.№1415/12 г на СРС , 37 състав .
ПОТВЪРЖДАВА решение №224036 от 28.09.2017 г постановено
по гр.д.№36867/15 г на СРС , 120 състав , в частта , в която е признато за установено по
искове на „Ю.Б.“ АД ЕИК *******срещу С.С.П. ЕГН ********** от гр.Плевен , които
искове са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.141 ал.1 ЗЗД и чл.430
ал.1,2 ТЗ , чл.92 ЗЗД , чл.79 ал.1 ЗЗД , че П. дължи като ПОРЪЧИТЕЛ сумата
от 3285,59 лева незаплатена главница
по договор за кредит „Алфа Бърз Кредит“ за лица на свободна практика и малки фирми
№170-58/2008 г от 09.05.2008 г с „Алфа Банка“ А.Е ; сумата от 621,37 лева възнаградителна лихва върху посочената главница за
периода 30.05.2011 г до 18.12.2011 г ; сумата от 469,83 лева неустойка /наказателна лихва/ върху просрочена
главница за периода 30.04.2011 г до 10.01.2012 г ; и сумата от 30 лева просрочена такса за обслужване
на кредата за периода м.06.2011 г – м.11.2011 г ; за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 03.02.2012 г по ч.гр.д.№1415/12 г на СРС
, 37 състав.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД
ЕИК *******да заплати на С.С.П. ЕГН ********** от гр.Плевен сумата от 588,24
лева /по компенсация/ разноски пред СРС и в заповедното производство и
сумата от 105,21 лева разноски пред СГС/ по компенсация / .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.