Решение по дело №579/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 216                                           06.08.2020 год.                                      Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение,

На  двадесет и втори юли две хиляди и двадесетата  година                                                                                                                         

В закрито  заседание в следния състав                               

                                                                                  Председател: Мариела Иванова

Секретар: Жанета Граматикова                                                           

Като разгледа докладваното от съдия Иванова търговско дело № 579 по описа за 2019година и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод  искова молба от В.Г.Н. с ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на К.В.Н. с ЕГН ********** против Застрахователно  дружество „Евроинс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Искър, бул. Христофор Колумб № 43. В исковата молба се твърди, че на 11.06.2019 г. около 14.15 ч. в гр. Айтос на ул .Славянска №13 микробус „Ивеко“, модел 504 13, управляван от водача М.И.С., при неспазване на  достатъчно странично разстояние, движейки се покрай деца предизвиква ПТП с ищцата- в качеството й на велосипедистка, при което й причинява телесни увреждания. За събитието е съставен протокол за ПТП и е образувано досъдебно производство. Ищцата е била откарана по спешност в УМБАЛ Дева Мария, гр. Бургас за извършване на преглед и поставяне на  диагноза. Установено е  наличието на закрита фрактура в дисталната  част на тибията на левия долен крайник, рана с размери 10/15 см в областта на лявото ходило, охлузна рана с размери 5/3 см по предното лице на лявото коляно. Получената фрактура е  довела до трайно затруднение  на движенията на ляв долен крайник за период по-дълъг от 30 дни. Тя е била настанена в болницата за периода от 11.06 до 14.06.2019 г. Наложило се е оперативно лечение и  обездвижване на левия долен крайник. Наложило се е придвижване с помощни средства – патерици. Ищцата е понесла тежко негативните последици от настъпилото ПТП. Получената фрактура е довела до значителни затруднения в ежедневието й, имала е нужда от постоянни грижи и помощ от страна на близките й. Преживяла е тежък психически стрес, будела се нощем, затворила се  в себе си, не желаела да споделя емоциите си, станало й е трудно да се отпуска и социализира с връстниците си. Периодично изпитва  болки и дискомфорт в областта на долния ляв крайник. На основание чл.380 ал.1  от КЗ към ответното застрахователно дружество е била предявена извънсъдебна претенция, но след разменена кореспонденция от страна на „ЕвроИнс“АД е бил изискан акт на държавен орган, с който е приключило наказателното производство. С писмо от 25.09.2019 г. ответникът е отказал определяне и изплащане на  обезщетение. Към датата на събитието  процесният микробус „Ивеко“ е имал валидно сключена застраховка „ГО“ с ответното застрахователно дружество, поради и което на основание чл.432 във вр. с чл.498 ал.3 от КЗ пасивно легитимиран да отговаря по иска според ищцовата  страна е „ЕвроИнс“АД.

С оглед на  изложеното  страната претендира осъждането на  ответното дружество „Евроинс“АД да заплати на  ищцовата страна – К.Н. сумата в размер на 35 000 лв. – представляваща  застрахователно обезщетение за причинените й  неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата, на която  е отказано изплащане на обезщетение – 25.09.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

С вх.№20761/27.12.2019г. е постъпил  отговор на исковата молба от ответника „Застрахователно дружество Евроинс“АД – гр.София. Изложени са становища по основателността на иска, по фактическата обстановка, правят се искания по доказателствата. Искът се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва се изобщо каквото и да е виновно поведение на водача на микробуса като се сочи, че вина за инцидента изцяло има ищцата. Оспорва се и размера на претенцията като необосновано висок.

С вх.№1549/24.01.2020 г. е постъпила допълнителна искова молба  от страна на ищеца К.Н. чрез законния си представител – В.Н..  Страната оспорва твърденията на ответника в отговора на исковата молба. Поддържа изцяло исковата си молба и направените в нея искания. На първо място се възразява по оспорването на исковата молба като нередовна относно изискването да се сочи кои конкретни правила за движение са нарушени от водача на МПС. Страната в случая дължи излагане на фактите по предявения спор, а съдът е този, който въз основа на твърдените факти издирва приложимия  по заявеното спорно право материален закон. Страната заявява, че водачът на автобус „Ивеко“ е предприел неподсигурена маневра за изпреварване на велосипедист, без да спазва необходимата безопасна  дистанция и с това е нарушил чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП като не е осигурил достатъчно странично разстояние между  своето и изпреварваното превозно средство. На следващо място  във връзка с оспорения механизъм на ПТП  страната заявява, че поддържа  изцяло изложеното в исковата молба по отношение на настъпилото събитие и виновното противоправно поведение на водача М.С.. По изложените обстоятелства по случая страната заявява, че единствена причина за настъпилото произшествие е поведението на водача на автобуса, за който е съществувало задължението при изпреварване на велосипед, управляван от дете да прояви повишено внимание към уязвимия участник  в движението. Неправилно е твърдението в ОИМ за нарушение правилата на  разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗДвП,  която е диспозитивна и указва на велосипедистите, че могат да използват  разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет. Неоснователно е и възражението за нарушение  от страна на ищцата на  правилата на чл.80 ,т.2 от ЗДвП, доколкото същата се е движила  в най-дясната част от пътното платно.

С вх.№3921 от 24.02.2020 г. от страна на Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр. София е постъпил отговор на допълнителната искова молба. Поддържат се всички твърдения, възражения и доказателствени искания, направени с ОИМ. Установява се, че  ищцата се е движела по пътното платно и че произшествието е станало по време на изпреварване. Оспорва се  обаче твърдението, че  е налице нарушение на чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП от страна на водача на микробус „Ивеко“. Протокола за ПТП не може да  установи с точност механизма на ПТП, в него няма посочени очевидци – свидетели на  инцидента. Поддържа се от страната  възражението за причиняване на  вредоносния резултат от страна на пострадалата както и  обстоятелството, изложено в ОИМ, че от страна на водача на МПС няма противоправно и виновно поведение. В тази връзка се твърди са случайно деяние. Поддържат се и възраженията за характера, вида и интензитета на травматичните увреждания.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение зараждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1661 от 11.08.2006г. на общ. Сливен ищцата е родена на ****г.

На 11.06.2019г. около 14.15ч. св. М.С. управлява микробус „Ивеко“, модел 504 13 с рег. № А 5392 ММ в гр. Айтос по ул. Славянска №13. Управляното от него МПС е предназначено за превоз на пътници и към онзи момент превозва 28 пътника. Автомобилът се движи с около 40км/ч, тъй като движението по пътя е интензивно. При прав участък от пътя от разстояние над 100м. св. С. забелязва две деца с велосипеди, които карат едно след друго на разстояние от 15-20 метра. Децата се движат по платното за движение по посоката на движение на автомобила на около половин метър от края на лентата от дясно. Пред тях има пешеходна пътека тип „зебра“, а на разстояние след нея светофар и кръгово кръстовище. Св. С. вижда, че сигналът на светофара на кръстовището е червен и намаля скоростта. Свидетелят решава да изпревари децата велосипедисти, при което лявата гума на автомобила влиза частично в лентата за насрещно движение. Автомобилът изпреварва задното дете и продължава да се движи напред като приближава и предното дете с велосипед-ищцата. Малко преди пешеходната пътека на улицата ищцата, докато все още управлява велосипеда, предприема маневра завой на ляво с цел да пресече улицата по пешеходната пътека. Преди извършването на маневрата детето не подава какъвто и да е сигнал, че ще промени посоката си на движение.

Последва страничен удар между автомобила и колелото в задната дясна част на автомобила. След удара автомобилът спора по средата на пътното платно, косо на осевата линия и извън пешеходната пътека.

От назначената и изслушана САТЕ се установява, че по делото липсват обективни данни за определяне на скоростта на микробуса непосредствено преди удара. Преди пешеходната пътека има поставен пътен знак, който въвежда ограничение на скоростта - 30км./ч. Предвид интензивният трафик по въпросната улица в гр.Айтос, като и фактът, че бусът е бил почти пълен вещото лице приема, че скоростта на движение преди ПТП е 40кв/ч, а към момента на удара-30км/ч. При така определената скорост опасната зона е 15.80м. Според вещото лице приема 6м. преди пешеходната пътека детето е променило посоката си на движение, в момент когато е била на 2-3м. пред буса. Според заключението на експерта водачът на лекия автомобил  не е разполагал с възможност за предотвратяване на ПТП. Единственото, което е могъл да направи е да реагира с аварийно спиране и отклоняване на автомобила в ляво, но в рамките на лентата. Като причина за настъпване на ПТП е посочена поведението на пострадалото дете, което поради лиса на опит не е могло да си даде сметка за възможните последици от неговите действия.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че в случая дори и скоростта на автомобила да е била 25км/ч удар е щял да последва, тъй като той се е движел праволинейно, а велосипедистката завива към дясната му страна.

От заключението на назначената СМЕ се установява, че следствие на претърпения инцидент ищцата е получила счупване на дисталната  част на тибията на левия крак с рана с размери 10/15 см в областта на глезена и ходилото. Тя е била настанена в болница за периода от 11.06 до 14.06.2019 г. Наложило се е оперативно лечение-безкръвна репозиция с гипсова имобилизация, която имобиизация е била за срок от 25 дни, през който срок ищцата се е придвижвала с помощни средства – патерици.

Получената фрактура е  свързана с болки, страдания и неудобство при обслужването и придвижването, като травмата отзвучава в рамките на 1,5-2месеца.

От събраните гласни доказателства се установява, че след инцидента ищцата се е нуждала от помощта на трети човек, за да отиде до тоалетна или да се изкъпе. След отстраняване на гипса ищцата изпитва болки при рязко свиване на глезена, но според вещото лице болката следва да отшуми с времето, като функцията на крака е възстановена.

Получената рана била доста дълбока и след свалянето на гипса  ходели на превръзки през няколко дни. Получил се е белег с дължина около 15см. и ищцата се притеснява от него. Според вещото лице по СМЕ този белег е в резултат на рана с вторична некроза. Последната е настъпила поради унищожаването на кожата в този участък, поради което белегът няма да изчезне. Ясно видим е и загрозява глезена.

След претърпяното ПТП ищцата била изплашена, имало случаи, когато започвала да плаче. Поради тази причина била насочена към психолог, но детето отказвало, тъй като не искала да се връща към случката. Първоначално отказвала да излиза сама, излизала само с брат си и приятели, но вече е преодоляла този страх. Не е преодоляла страха си от карането на велосипед.

Съгласно представената застрахователна полица № BG/07/119000005042 микробус „Ивеко“, модел 504 13 с  рег. № А 5392 ММ има валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество със срок на валидност 01.01.2019г.-31.12.2019г.

 Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. В случая изискванията на чл. 380 КЗ са спазени, тъй като Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.ищцата е отправила претенцията си към застрахователя, но на 25.09.2019г. е получила отказ.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка "Гражданска отговорност". По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между водача и застраховател.

От доказателствата по делото се установява, че на 11.06.2019г. е настъпило ПТП с микробус „Ивеко” с  рег. № А 5392 ММ, управляван от св. С.. Настоящият съдебен състав намира, че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който въпреки че е възприел деца на пътя, не е намалил скоростта на движение на автомобила, поради което не е могъл да спре и е предизвикал удара, като не е спазил правилата за движение по пътищата- чл. 5, ал.2, чл. 20, ал.2, изр. 2 и чл. 117 ЗДвП. По делото е установено, че към датата на ПТП, ищцата е била малолетна, тоест не е имала навършени 14 години и по смисъла на чл. 3 от ЗЛС същата е "дете". Изискването на чл. 117 ЗДвП е, че при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. След като водачът на лекия автомобил не просто не е съобразил поведението си с възприетите от него на пътя деца, а е предприел маневра изпреварване, то поведението му е противоправно.

Следва да се посочи, че действително св. С. твърди, че при приближаването към светофара и кръговото кръстовище в града, той е намалил скоростта си на движение, но това е било поради причина наличието на светлинен сигнал на светофара, който му е забранявал да продължи движение, а не поради факта, че е съобразявал поведението си с двете деца на платното за движение с велосипеди. Той е намалил скоростта си дотолкова, че да избегне престой на светофара, а не да избегне опасността (в широкия смисъл на думата), която са представлявали двете деца с велосипеди на пътя.

В тази връзка съдът на основание чл. 202 ГПК не възприема заключението на вещото лице по САТЕ по т.7 от него, тъй като отговора на вещото лице е даден при движение на автомобила със същата скорост, с която се е движил. Ако водачът на лекия автомобил е съобразил разпоредбата на чл. 20,ал.2 ЗДвП и чл. 117 ЗДвП е следвало да избере такава скорост, която при възникване на опасността да му позволи да спре. В случая св. С. не е намалил с готовност да спре, а е предприел маневра изпреварване на двете деца.

Следователно водачът на лекия автомобил е причинил процесното ПТП, поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността му по отношение на увреденото лице.

 По делото не са събрани доказателства, които да опровергават презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).

Ищцата се е лекувала в болнично заведение за периода от 11.06. до 14.06.2019г. и в домашни условия. Счупваниeто на крак попада в юридическия критерий "средна телесна повреда", която травма отзвучава след около 2 месеца. Поради гипсовата превръзка ищцата се е придвижвала с патерици близо месец. Освен болка, телесните увреждания са причинили на ищцата физически и битови неудобства, защото е разчитала на чужда помощ за всички ежедневни дейности. Претърпеният инцидент е довел и до стрес, който обаче с времето е преодолян.

Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените от ищцата болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения, и като взе предвид икономическата конюнктура съдът намира, че на ищцата следва да се определи обезщетение в предявения размер от 15 000 лв.

Горното налага разглеждане на възражението за съпричиняване, което съдът намира за основателно. С Решение № 64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о., ТК е прието, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно превозно средство, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е направен въз основа на доказан при условията на пълно и главно доказване в процеса принос, а не да е предполагаем, като следва да бъде доказано по безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Поведението на пострадалата към момента на произшествието несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат. Независимо от допуснатите от виновния водач нарушения на правилата на чл. 5, ал.2, чл. 20, ал.2, изр. 2 и чл. 117 ЗДвП, изискващи при възприемането на двете деца на пътното платно като потенциална опасност за движението, да намали скоростта и дори да спре, вредите не биха настъпили, ако детето не бе променило рязко посоката си на движение без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и без своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал- задължение, въведено с нормата на чл. 25 и чл. 26 от ЗДвП.

Възможността за възприемане на децата и за предотвратяване на удара е относима към вината и противоправността в поведението на водача, но не изключва съпричиняването от пострадалата. Ирелевантна за съпричиняването е и неспособността на увредената като малолетна да съзнава обществената запретеност на постъпката си и да предвиди вредоносния резултат, поради което отсъствието на вина не рефлектира върху основателността на заявеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД

С оглед на конкретните обстоятелства, при които е настъпил процесният инцидент, настоящият състав приема, че приносът на пострадалата е в степен 1/3 спрямо приноса на виновния водач и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД определеното по правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди - 15 000 лв., следва да бъде намалено съразмерно на приноса - с 1/3 или с 5 000 лв. Предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ е основателен до размер на сумата 10 000 лв., а за разликата над присъдения размер до предявения - е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая претенцията е за присъждане на законната лихва от датата, на която ответникът е отказал плащане или 25.09.2019г., поради което законната лихва следва да се присъди от тази дата.

По разноските:

Двете страни в производството са отправили искане за присъждане на направените от тях разноски. С оглед изхода на делото, всяка от страните следва да заплати на другата страна такива, съобразно уважената и отхвърлена част от иска. Ответната страна следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски съобразно уважената част от иска в размер на 200лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената част (при определено юрисконсултско възнграждение в размер на 200лв.) в размер 346лв.

С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката, представлявал и защитавал ищцата в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от разноските по делото. В настоящия случай на ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключени договори за правна защита и съдействие, в които е посочено, че основанието за предоставяне на безплатната помощ е чл. 38, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това, налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т.о./.

Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Адвокатско дружество „В. и Бачева“ сумата от 830 лева без ДСС или 996лв с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, определено върху уважената част от иска и по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Тъй като ищците са били освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК за сумата над 200лв, дължимата върху присъдените обезщетения такава следва да се възложи върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 200лева.

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Застрахователно  дружество „Евроинс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Искър, бул. Христофор Колумб № 43 да заплати на В.Г.Н. с ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на К.В.Н. с ЕГН ********** сумата от 10 000(десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от настъпилото на 11.06.2019г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 25.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума от 10 000лв. до пълния предявен размер от 35 000лв.

ОСЪЖДА Застрахователно  дружество „Евроинс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Искър, бул. Христофор Колумб № 43 да заплати на В.Г.Н. с ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на К.В.Н. с ЕГН ********** сумата от 200лв. съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА  В.Г.Н. с ЕГН ********** в качеството си на баща и законен представител на К.В.Н. с ЕГН ********** да заплати на Застрахователно  дружество „Евроинс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Искър, бул. Христофор Колумб № 43 сумата от 346лв. съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Застрахователно  дружество „Евроинс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Искър, бул. Христофор Колумб № 43 да заплати на „Адвокатско дружество Вукова и Бачева“ с ЕИК ********* сумата от 996лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Застрахователно  дружество „Евроинс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Искър, бул. Христофор Колумб № 43 да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 200лв., представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

Съдия: