Решение по дело №396/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 62
Дата: 24 септември 2019 г. (в сила от 24 септември 2019 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20191400600396
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Враца, 24.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в публичното заседание на 24.09.2019 г., в състав:

 

Председател:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

    Членове:ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

                                   мл.с.И. НИКИФОРСКИ

 

в присъствието на:

прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ и секретаря ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА

ВЧН дело N`396 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     С решение № 75/23.08.2019 г., постановено по ЧНД №371/2019 г. Районен съд-Бяла Слатина, ІІ-ри наказателен състав е настанил на задължително лечение лицето И.П.В., което да се проведе при стационарна форма в Центъра за психично здраве-Враца, мъжко отделение, за срок от един месец. Със същото решение съдът на основание чл.162, ал.3 от Закона за здравето е назначил специалист от Общинска служба по здравеопазване към Община-гр.Враца за лице, което да дава информирано съгласие за лечението.     Недоволен от постановеното решение е останал И.В., който го е обжалвал в срока по чл.163, ал.1 от Закона за здравето, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се недоказаност на необходимостта да бъде настанен на задължително лечение. В частност, жалбодателят твърди, че съседите му-семейство М., използвайки полиграф и българските тайни служби, са го разделили от съпругата и децата му; облъчват ги с радиационни вълни, които прекъсват мозъчните им центрове и им причиняват болки и смърт; по телепатия го заплашват, че ще ги „очистят до девето коляно“. Заявява също така, че М. „правят компроматни филми и внушават на съдии и прокурори най-различни сценарии“ против него и семейството му; че са отвлекли съпругата и децата му в публичен дом. Прави се искане, макар и непрецизно формулирано, решението да бъде отменено, като бъде оставено без уважение искането на РП-Бяла Слатина за задължително настаняване и лечение на И.В..

     В съдебно заседание служебният защитник и лицето, чието задължително настаняване и лечение се иска, не поддържат жалбата. Твърдят, че междувременно В. е бил настанен на лечение, в резултат на което се чувства добре.   Участващият в делото прокурор от Врачанска окръжна прокуратура взема становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а решението на РС-Бяла Слатина, като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

     Врачански окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид доводите изложени в жалбата, становищата на страните изразени в съдебно заседание, материалите по делото и след цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, приема за установено следното:

     Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован. За да постанови същия, контролираният съд е събрал в необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред, изискуемите за правилното изясняване на делото писмени, гласни доказателства /становището на изслушания в първото съдебно заседание специалист-психиатър, показанията на свидетелите И.М., Г.Ц., П.Х./ и заключението на СППЕ. Същите са анализирани внимателно и задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност, поради което първостепенният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно факта страда ли лицето от заболяване, което е в кръга на посочените в чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравето, необходимо ли е задължителното му настаняване в специализирано заведение, къде да бъде настанено и за какъв срок, има ли способност да изразява информирано съгласие за провеждане на лечението, както и при каква форма то да се проведе.

     От фактическа страна е прието за установено, като това се потвърждава при въззивната проверка, че освидетелстваното лице И.П.В. на 67 г. страда от психично заболяване-параноидна шизофрения, непрекъснат ход, с давност от няколко години. Не е приемал медикаменти и не се води на учет в ЦПЗ-Враца. От няколко месеца е налице обостряне на психозата, манифестирано с халюцинаторно-параноидна симптоматика. В това състояние поведението му е агресивно и неадекватно-станал напрегнат, скитал из селото с вила в ръце, срязал оградата на един съсед, като твърдял, че същият от София предава мисли на близките му, заканвал му се, че ще го „изкорми с вила“, в имота на друг съсед насипал буци пръст върху капака на герана, като твърдял, че от там излизат духове. Съседите са притеснени от поведението му, страхуват се за здравето и имуществото си.

Изслушан в съдебно заседание пред РС освидетелстваният не е проявил критичност към заболяването си и е заявил, че не желае да се лекува медикаментозно.  

     Според заключението на назначената по делото СППЕ с вещо лице д-р П.К., психичното заболяване на лицето-параноидна шизофрения, е включено в кръга на посочените в чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето. Експертът е категоричен, че И.В. е абсолютно некритичен, не желае да се лекува доброволно и в състоянието, в което се намира към момента - обостряне на ендогенната психоза, с прояви на агресия, халюцинации и налудни идеи, е опасен за околните и себе си, с оглед на което най-адекватната форма на лечение може да бъде само стационарната, за срок от един месец.

     Правилно при така изяснената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че са налице законоустановените предпоставки на чл.155 от Закона за здравето за настаняване на освидетелстваното лице на задължително лечение, което следва да се проведе в специализирано психиатрично заведение ЦПЗ-Враца, при стационарна форма на лечение, за срок от един месец. По делото е безспорно установено, че лицето страда от психично заболяване, в резултат на което с поведението си представлява опасност за околните и за себе си. Липсата на критичност към здравословното му състояние и нежеланието му да се лекува доброволно, налагат извод, че без лечение в стационарни условия състоянието му ще се влоши. Налице е съществуваща реална опасност да бъде създадена ситуация, при която да пострадат други хора или самият той, т.е. налице са двете кумулативно зададени от закона предпоставки за постановяване на задължително лечение.

     Макар да няма необходимост, предвид променената позиция на лицето и защитата му, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че наведените в жалбата доводи са неотносими по предмета на доказване в настоящото производство и не налагат различен извод от приетия в атакуваното решение. Твърденията на В. за злоумишлени действия от страна на съседите му-семейство М. /счита, че са подложили него и близките му на радиационно облъчване, което прекъсвало мозъчните им центрове, заплашвали ги по телепатия и пр./ освен абсурдни, по категоричен начин са оборени от показанията на св.И.М. и св.П.Х., които са установили, че А. и А.М. са кротки и интелигентни хора, мъжът е професор в СУ, никога не са влизали в конфликт с В., напротив той има агресивно поведение към тях-отрязал оградата им, заплашвал, че ще ги изкорми с вила. Освен това коментираните жалбени изявления недвусмислено подкрепят експертното становище, че към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт освидетелстваният се е намирал в състояние на обостряне на психозата, манифестирано с халюцинации, налудни идеи и сетивни измами.

     Районният съд е достигнал и до обоснования извод, че при освидетелствания В. липсва лична способност за изразяване на информирано съгласие и правилно на основание чл.162, ал.3 от Закона за здравето е назначил специалист от Общинска служба по здравеопазване към Община Враца за лице, което да изразява такова съгласие при провеждане на лечението, предвид установената липса на близки от неговото обкръжение.

     Имайки предвид горното, ВОС намира, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен точно и правилно, поради което липсват основания за отмяната му.

     Водим от изложеното и на основание чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, вр.чл.163, ал.1 от Закона за здравето, Врачански окръжен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/23.08.2019 г., постановено по ЧНД № 371/2019 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, ІІ-ри наказателен състав.

     РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

     Препис от същото да се изпрати на ЦПЗ-гр.Враца и на Общинска служба по здравеопазване към Община-гр.Враца, за сведение.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                               2.