Решение по дело №12942/2018 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                             Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 942 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на Н.С.Г.:

- 60 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 409 от Кодекса за Застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от ******г. плюс законната лихва от 08.04.2018 г. до окончателното изплащане;

- 2 748,00 лева разноски за производството на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

2. на адвокат В.В.О. – 2 118,00 лева адвокатско възнаграждение на основание 78, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА. Н.Г. е със съдебен адрес - адвокат В.О. ***, а З. „Л.И.” АД е с адрес *** No 51Д.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска на Н.С.Г. срещу З. „Л.И.” АД по чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 409 от Кодекса за Застраховане КЗ) за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на ******г. за разликата над 60 000,00 лева до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Н.С.Г. да заплати на З. „Л.И.” АД 148,00 лева разноски по делото и 120,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 200,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

      

[6] Н.Г. е заявил в искова молба от 03.10.2018 г., че на ******г. е участвал в ПТП, предизвикано от Л.Ш.. От това ПТП Н.Г. е получил:

1. двуглезенно счупване на лявата подбедрица;

2. вътреставно възпаление на лявата коленна става;

3. скъсване на вътрешния мениск;

4. костнохрущялни счупвания на бедрото и големия пищял на дясното коляно;

5. вътреставно възпаление на дясната коленна става. От тези увреждания ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства, които оценява на 100 000,00 лева.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Л.Ш. е била застрахована при ответника З. „Л.И.” АД (Л.И.). На 08.02.2018 г. Н.Г. е поискал от Л.И. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова Н.Г. моли съда да осъди Л.И. да му заплати 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва от 08.04.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 3-6).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. уврежданията на Н.Г. не са от процесното ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: преди да навлезе на пътното платно не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се МПС и с неговата скорост; навлязъл е внезапно на пътното платно; ненужно е удължил времето за пресичане (писмения отговор, л. 33-35).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.           Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че Н.Г. е роден на ***. г. На ******г. около 07:50 часа сутринта Л.Ш. е управлявал автобус „Неоплан“ по ул. „Подполковник Калитин“ в гр. София с посока от ул. „Вишовград“ към бул. „Рожен“. В района на кръстовището, образувано с ул. „Скопие“, Л.Ш. е спрял автобуса, за да изчака зелен сигнал на светофарната уредба.

 

[10] В същото време Н.Г. също е изчаквал зелен сигнал върху тротоара вдясно от автобуса. След светване на зелен сигнал и за двамата, пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение на ул. „Скопие“, а Л.Ш. е предприел десен завой (констативен протокол, л. 7; заключението на вещото лице инж. И.Т., л. 111-117; протокол за оглед на местопроизшествие и скица, л. 43-48).

 

[11] Когато автобус извършва десен завой задните му колела се движат с по-малък радиус на завой, вследствие на което се движат по-навътре към центъра на завоя. Н.Г. е изминал около 2 м. върху платното за движение, а предната част на автобуса е преминала пред него. Движението на задните колела с по-малък радиус е довело до приближаването им към мястото, където се е намирал Н.Г.. Така, на пешеходната пътека, автобусът със страничен приплъзващ удар от дясната си част е ударил вляво Н.Г..

 

[12] От удара Н.Г. е паднал върху платното за движение, като краката му са попаднали под автобуса, чиито задни колела са преминали през краката на Н.Г.. След това автобусът е продължил движението си и е спрял на известно разстояние от мястото на удара, вдясно на платното за движение (заключението на вещото лице инж. И.Т., отговорите на първите два въпроса на ответника и на въпроса на ищеца, л. 113-115; показанията на инж. Т., л. 127-128; протокола за разпит на свидетеля Ценов на досъдебното производство, л. 63-64).

 

[13] Л.Ш. е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако е пропуснал Н.Г., който е пресичал по пешеходната пътека на зелен сигнал на светофарната уредба. Л.Ш. също е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприел пресичане на платното за движение (заключението на вещото лице инж. И.Т., отговорите на 11-та и 12-та задачи, л. 117; показанията на вещото лице Т., л. 127-128).

 

[14] В резултат на произшествието Н.Г. е получил:

1. двуглезено счупване на лява глезена става;

2. разкъсноконтузна рана в областта на лява глезена става;

3. разкъсване на латералната колатерална връзка в лявата коленна става;

4. скъсване на медиалния мениск в лявото коляно;

5. разкъсване на една от три връзки в дясната глезена става;

6. увреждане на хрущяла на дясното коляно;

7. разкъсноконтузна рана в областта на дясна коленна става (основното заключение на вещото лице д-р С., отговор на първа, втора и трета задача, л. 121; епикризата, л. 10; магнитно-резонансна томография, л. 11-13; амбулаторните листа, л. 14-15; споразумението по наказателното дело, л. 240-243; показанията на вещото лице д-р С., л. 257-259). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Л.Ш. е била застрахована при ответника Л.И. (вж. и констативния протокол, л. 7; справката от Гаранционен фонд, л. 8-9).

 

[15] По време на ПТП ищецът е изпитал силен стрес, а след като е осъзнал какво се е случило, е изпитал и силен страх за здравето и живота си (заключението на вещото лице З., отговор на първа задача, л. 109-110. Счупването на лявата глезена става е било лекувано чрез гипсова имобилизация на лявата подбедрица и ходило. След като е била свалена имобилизацията, са били провеждани курсове рехабилитация и физиотерапия. На получените рани са били правени периодични превръзки.

 

[16] Лявата глезена става се е възстановила от счупването за около една година, като първите два месеца, болките са били с по-голям интензитет. Разкъсноконтузната рана в областта на дясна коленна става и разкъсноконтузната рана в областта на лява глезена става са зараснали за около 20 дни, като първите седем дни болките са били с по-голям интензитет (заключението на вещото лице д-р С., л. 121-122; епикризата, л. 10; повторното заключение на д-р С., л. 250-251).

 

[17] Възстановяването от разкъсването на латералната колатерална връзка в лявата коленна става и на медиалния менискус е било за около три-четири месеца. През този период Н.Г. е изпитвал интензивни болки и страдания първоначално за около две седмици и след това при започване на раздвижването за около още една седмица. Болките от увреждането на хрущяла на дясното коляно са отзвучали за 20-30 дни, а е възможно той никога да не се възстанови (показанията на д-р С., л. 257-259).

 

[18] От раните на ищеца са останали белези в областта на двете коленни стави с диаметър от по 2 см. Н.Г. няма други трайни следи или невъзстановени увреждания от произшествието. Перспективата за възстановяването му е добра (основното заключение на вещото лице д-р С., отговор на първа, втора и трета задача, л. 121; епикризата, л. 10; магнитно-резонансна томография, л. 11-13; амбулаторните листа, л. 14-15; повторното заключението на д-р С., л. 250-251; основното заключението на вещото лице д-р С., отговор на шеста, седма и осма задача, л. 122).

 

[19] След произшествието Н.Г. не е могъл да ходи и е имал нужда от чужда помощ, за да извършва ежедневни дейности (показанията на свидетеля Д., л. 127-128). След инцидента Н.Г. е преживял неизвестност за състоянието си, напрежение, потиснатост, безпокойство, безсъние и гняв от случилото се, страх от инвалидизиране. Необходимостта от чужди грижи са причинили на Н.Г. неудобства и притеснения. Той е станал раздразнителен и потиснат (заключението на вещото лице З., отговор на първа задача, л. 109-110).

 

[20] След инцидента Н.Г. продължава да изпитва страх от пресичане на улици. Останала му е обща несигурност и тревожност от преживяното ПТП, което за него представлява силно травматично събитие с продължителни негативни последици (заключението на вещото лице З., отговора на втора и трета задача, л. 109-110).

 

[21] На 08.02.2018 г. Н.Г. е предявил претенция пред застрахователя. На 28.09.2018 г. той е уведомил ответника за банковата си сметка (л. 25-28). Не се спори, че Л.И. не е заплатил обезщетение.

 

[22] Н.Г. е заплатил: 4 000,00 лева държавна такса (л. 2); 580,00 лева за вещи лица (л. 87-88); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 152). Той е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 253-254). Л.И. е заплатил: 300,00 лева за вещи лица (л. 123-124 и л. 146 ); 60,00 лева депозит за свидетел (л. 125); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 153).

 

2.     Спорни по делото обстоятелства

 

[23] Между страните се спори дали Н.Г. е получил увреждания на дясната коленна става. Съдът приема, че такива е имало, защото макар те да са по-късно установени, вещото лице д-р С., е заявил, че те са били установими само чрез ядрено-магнитен резонанс, какъвто е бил направен по-късно, но не и чрез преглед.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[24] Н.Г. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 връзка с чл. 409 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.           По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 409 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

 

1.2.    По предпоставките за уважаването на иска

 

[25] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[26] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[27] Съдът установи, че:

1. на ******г. Л.Ш. е причинил ПТП (споразумението по наказателното дело е задължително за настоящия съд в тази му част);

2. от това ПТП е бил увреден Н.Г., който е претърпял болки и страдания от уврежданията;

3. ГО на Л.Ш. е била застрахована при Л.И. ;

4. Л.И. не е изплатил обезщетение на Н.Г. .

 

[28] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[29] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-******г.

 

[30] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[31] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[32] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[33] Съдът установи, че към ******г. Н.Г. е бил на 34 години. Вследствие на ПТП той е получил: 1. двуглезено счупване на лява глезена става; 2. разкъсноконтузна рана в областта на лява глезена става; 3. разкъсване на латералната колатерална връзка в лявата коленна става; 4. скъсване на медиалния мениск в лявото коляно; 5. разкъсване на една от три връзки в дясната глезена става; 6. увреждане на хрущяла на дясното коляно; 7. разкъсноконтузна рана в областта на дясна коленна става.

 

[34] Лявата глезена става се е възстановила от счупването за около една година, като първите два месеца, болките са били с по-голям интензитет. Разкъсноконтузната рана в областта на дясна коленна става и разкъсноконтузната рана в областта на лява глезена става са зараснали за около 20 дни, като първите седем дни, болките са били с по-голям интензитет. От уврежданията са останали белези в областта на двете коленни стави с диаметър от по 2 см.

 

[35] Възстановяването от разкъсването на латералната колатерална връзка в лявата коленна става и на медиалния менискус е било за около три-четири месеца. През този период Н.Г. е изпитвал интензивни болки и страдания първоначално за около две седмици и след това при започване на раздвижването за около още една седмица. Болките от увреждането на хрущяла на дясното коляно са отзвучали за 20-30 дни, а е възможно той никога да не се възстанови.

 

[36] От раните на ищеца са останали белези в областта на двете коленни стави с диаметър от по 2 см. Н.Г. няма други трайни следи или невъзстановени увреждания от произшествието. Перспективата за възстановяването му е добра.

 

[37] След произшествието Н.Г. не е могъл да ходи и е имал нужда от чужда помощ, за да извършва ежедневни дейности. Той е преживял неизвестност за състоянието си, напрежение, потиснатост, безпокойство, безсъние и гняв от случилото се, страх от инвалидизиране. Необходимостта от чужди грижи са причинили на Н.Г. неудобства и притеснения. Той е станал раздразнителен и потиснат.

 

[38] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от. ПЗР на КЗ(отм.)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм.)).

 

[39] Икономическата обстановка в страната от 19.12.2015 г. до 2018 г. също се е променяла. което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Така например размерите на минималната работна заплата са били:

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[3];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[4];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[5];

- 510 лева от 01.01.2018 г.[6]. Увеличението от 2015 г. до ******г. е 34,21 %.

 

[40] САС е определил 33 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди от закрито двуглезено счупване на лявата глезена става – решение на САС 1899-2018-7 ми състав по в. гр. д. № 810/2018 г. Случаят е бил от 19.12.2015 г.[7].

 

[41] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че: периодът на възстановяване на ищеца е бил около година; ищецът е имал увреждания и на двата долни крайника с двуглезено счупване и увреждания на връзки, менискус и хрущял, които са го обездвижили, от което той се е чувствал безсилен и безполезен. Съдът също така отчита, че от 19.12.2015 г. (откогато е цитираният случай на САС) до ******г. МРЗ се е увеличила с 34,21 %. Така съдът приема, че 60 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищеца.

 

1.2. По възраженията за съпричиняване:

 

[42] Л.И. е възразил, че Н.Г. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а) преди да навлезе на пътното платно не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се МПС и с неговата скорост; б) е навлязъл внезапно на пътното платно; в) ненужно е удължил времето за пресичане.

 

[43] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.). Винаги обаче, поведението на пострадалия трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен (т. 7 на ТР 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС).

 

[44] Съгласно чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването, водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно, когато навлиза на разрешен за пешеходеца сигнал на светофарната уредба (т. 6, б. „б“ на ТР № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС).

 

[45] В случая Н.Г. е пресичал пътното платно на зелен за него сигнал на светофарната уредба. Затова не Н.Г. е бил длъжен да изчака автобуса, а водачът на автобуса Л.Ш. е бил длъжен да изчака Н.Г. да пресече пътното платно. Поведението на Н.Г. не е било противоправно. Ето защо са неоснователни и трите възражения на ответника, че Н.Г. е допринесъл за настъпването на ПТП поради начина му на навлизане и пресичане на пътното платно.

 

2. По искането за законна лихва

 

[46] Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования от датата на уведомяването на застрахователя, съответно на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (Решение на ВКС 128-2020-I Т. О. по т. д. 2466/2018 г.).

 

[47] Съдът установи, че на 08.02.2018 г. Н.Г. е подал молба до ответника за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от него в резултат на ПТП. Ето защо от тази дата застрахователят дължи лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди. Н.Г. търси законна лихва обаче, от 08.04.2018 г. Затова съдът му присъжда лихвата от поисканата дата.

 

4. По разноските

 

[48] Н.Г. търси разноски. Той е направил такива за 4 580,00 лева.

 

[49] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Н.Г. за 60 000,00 лева при предявен размер от 100 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на Н.Г. 2 748,00 лева разноски по делото (4 580,00х60 000,00/100 000,00) а на адвокат В.О. 2 118,00 лева адвокатско възнаграждение (3 530,00х60 000,00х100 000,00).

 

[50] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 370,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

      

[51] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 40 000,00 лева при предявен размер от 100 000,00 лева. Затова съдът осъжда Н.Г. да заплати на Л.И. 148,00 лева разноски по делото (370,00х40 000,00/100 000,00) и 120,00 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х40 000,00/100 000,00).

 

Съдия: