Р Е Ш Е Н И Е
№ 432/30.5.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на
двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 670 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Делото
е образувано по жалба на С.П.Н., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес ***,
чрез адв. А.Ч.,***, против Разрешение за строеж № 46/12.05.2021г. на Главния
архитект на Община Септември.
В жалбата се твърди, че оспореното Разрешение
за строеж № 46/12.05.2021 г. е незаконосъобразно. Със същото се разрешава на „Елмедере” ЕООД, с ЕИК:
********* да построи обект - едноетажна сграда от основното застрояване с
търговско предназначение и представляваща „Заведение за хранене - Снек бар“,
който строеж е от Пета категория по чл. 137 от ЗУТ, със застроена площ от 98,98
кв.м., находящ се в УПИ VI – „Търговия и услуги“ в кв. 68 по плана на с.
Варвара общ. Септември.
Жалбоподателката твърди, че в същия имот
притежава част от двуетажна масивна сграда и като заинтересовано лице е
запозната с проектите за бъдещо строителство, предоставени от деловодството на
Главния архитект на Община Септември. Твърди, че не са спазени законовите
изисквания на ЗУТ, като разрешеният строеж
със застроена площ от 98,98 кв.м. се разполага на 3.0 линейни метра в посока
югозапад пред съществуващата в имота двуетажна масивна сграда от 198,00 кв.м. -
при минимална допустима норма от 6,00 линейни метра, съгласно чл. 33 от ЗУТ и
във връзка с чл. 80 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Твърди се също, че разрешеният
строеж е разположен в посока югозапад, в по-благоприятната посока за
ослънчаване по параграф 5, т. 28 от ДР на ЗУТ пред съществуващата в имота
двуетажна масивна сграда от 198.0 кв. м., засенчва и не осигурява изложение на
най-малко едно жилищно помещение, както и че за достъп до собствената на
жалбоподателката част от двуетажната масивна сграда и право на преминаване през
имота, свободния ѝ достъп се затваря и е лишена от право на преминаване. С
молба – уточнение, жалбоподателката представя документ за собственост –
нотариален акт, с който да обоснове качеството си на заинтересовано лице.
В съдебно заседание, жалбоподателят
лично и чрез процесуален представител поддържа исковите претенции и моли същите
да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът чрез своя процесуален представител
е депозирал писмен отговор, в който както и в съдебно заседание оспорва
жалбата. Изтъква, че твърденията на жалбоподателката, че новопостроената сграда
ще се построи пред помещенията за „обитаване и живеене“ са неверни, поради
обстоятелството, че в съществуващата сграда в която тя има собственост няма
жилищни обекти и такива предназначени за живеене. Цялата сграда е
административна с предназначение само и единствено за „поща“. Освен това
съгласно Нотариален акт № 12, том 11, дело № 1572/2021 г. на Служба по
вписванията, С.П.Н. е собственичка на част от първия етаж от съществуващата в
имота сграда, която част включва входно фоайе, стая началник и стая пощальони.
Т.е. тя не притежава жилищни помещения, а административни. Цитираните в жалбата
норми за отстояния на две и повече сгради в един имот са приложими конкретно за
жилищно застрояване, както изрично е споменато в чл. 33 от ЗУТ, но процесният
не бил такъв.
Ответникът твърди,
че въпросната сграда е изградена и извършва функциите си като поща, като е разположена
откъм по благоприятната откъм ослънчаване посока - Югоизток и няма как да бъде
засенчена от новопроектираната сграда – „Снекбар“.
Относно твърденията
на жалбоподателката за затварянето и лишаването ѝ от достъп до сградата,
в която тя има собственост ответникът заявява, че видно от издадената виза и
одобрения ПУП за изменение на регулацията до новообразувания УПИ VI — „Търговия
и услуги“, в кв. 68 по плана на с. Варвара, общ. Септември съществува
„пешеходна алея“, чрез която се осъществява достъп до сградата на
жалбоподателката, а освен това съгласно чл. 192, ал. 4 от ЗУТ, с правото на
преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените
имоти.
Заинтересованата
страна „ПСЛ Трейдинг“ не изразява становище по жалбата, не се явява в съдебно
заседание.
Заинтересованата
страна „Елмедере“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. В. оспорва жалбата
като недопустима и неоснователна. Поддържа твърдение, че жалбоподателката няма
правен интерес от оспорването съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ както и че С.П.Н.
не е предприела надлежни действия по смяна на предназначението на недвижимия
ѝ имот, поради което същата не е собственик на жилищна сграда.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспореното
Разрешение за строеж № 46/12.05.2021 г. на Главния архитект на Община Септември
е разрешено изграждането на търговски обект: „Заведение за хранене - Снек бар”,
строеж пета категория, със ЗП 98.98 M2, В УПИ VI-Търговия и услуги в кв. 68, по
плана на с. Варвара, община Септември. Предвидено е строителството да се извърши
съгласно одобрените на 28.04.2021 г. проекти - части: Архитектура, Конструкции,
Електро. В и К и др.
От представените по
делото доказателства се установява, че в същия парцел съществува двуетажна
сграда, бивша поща.
С Нотариален акт №
26, том VI, рег. № 6532, нотариално дело № 799 от 2015 г. на нотариус А.И.,
район на действия РС – Пазарджик, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
продава на „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ********* свой собствен недвижим имот, а
именно: част от масивна двуетажна сграда – поща, находяща се в УПИ II – Съвет и
поща по плана на с. Варвара, община Септември, обл. Пазарджик, в кв. 68, с
административен адрес: ул. „27“, № 4, както следва: част от първи етаж, със ЗП
110 кв.м., с общ външен вход и фоайе, включващ следните помещения: кабелно,
акумулаторно, токоизправително, тоалетна и коридор с обслужване от
самостоятелен вътрешен вход, както и самостоятелен обект в сградата – целият
втори етаж със ЗП 180 кв.м. и 290/360 идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж.
Със Заповед №
72/05.12.2016 г. е одобрено частично изменение на Плана за регулация на УПИ II
– „Съвет и поща“ в кв. 68, с. Варвара, общ. Септември, като имотът е станал УПИ
VI – „Търговия и услуги“ в кв. 68 по плана на с. Варвара.
С Нотариален акт № 62, том III, рег. № 5008,
нотариално дело № 436 от 2021 г. на нотариус А.И., район на действия РС –
Пазарджик „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ********* продава на С.П.Н. свой собствен
недвижим имот находящ се в УПИ VI – Търговия и услуги, кв. 68 по плана на с.
Варвара, общ. Септември, с административен адрес ул. „Двадесет и седма“, № 4, а
именно: част от първи етаж на двуетажна масивна сграда, която част е 70 кв.м.,
включваща входно фоайе, стая началник, стая пощальон, ведно с прилежащите към
самостоятелния обект 70/360 идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж.
Собственик на
недвижимия имот УПИ VI – „Търговия и услуги“ кв. 68 по плана на с. Варвара,
общ. Септември (предишен УПИ II – Съвет и поща), без сградата, е „Елмедере”
ЕООД - с. Варвара.
Главният архитект
на Община Септември на 10.10.2019 г. е издал на „Елмедере” ЕООД - с. Варвара
виза за проектиране на заведение за хранене – „снек бар кафе аперитив и навес“
в УПИ VI-Търговия и услуги в кв. 68, по плана на с. Варвара.
Върху скицата с
визата е показана, с пунктирани линии, застройката за процесния търговски
обект, разположена на уличнорегулационната линия и на 3 м. от съществуващата
сграда (поща).
По издадената виза
е изработен инвестиционен проект, представен по адм. дело №702/2021 г.,
приложено към настоящето с Определение № 1115/28.06.2021 г. на основание чл.
159, т. 7 от АПК. Проектът е одобрен на 28.04.2021 г.
Предвидено е процесният
обект да бъде заведение за хранене. Достъпът до заведението е от север,
зареждането на склада е от юг. Залата за посетители, със седем маси и
четиридесет седящи места, е разположена в западната част на сградата, от
страната на улицата. Източно от входа за заведението са разположени:
преддверие, умивалня и две тоалетни. Зад бара на заведението, в източната част
на сградата (срещу съществуващата сграда, част от която собственост е на
жалбоподателката) са разположени: кухня със скара, фритюрник, печка; плотове за
подготовка на месо, за подготовка на студени мезета, за подготовка на
зеленчуци; складове за студени мезета с хладилник, склад за зеленчуци, общ
склад.
Предвидено е сградата
да бъде едноетажна, с размери: 9.80 м - дължина и 10.10 м - ширина и застроена
площ 98.98 м2. Покривът да бъде двускатен, с височина било - 4.815 м;
височината на тавана на сградата ще бъде на 3.20 м от терена; височината до
стреха ще бъде 3.535 м.
За отвеждане на
изпаренията и миризмите от топлинните уреди - печка, фритюрник и скара се
предвижда монтаж на кухненски смукател, с мазниноуловител. Засмуканият нечист
въздух ще се изхвърля над котата на покрива през метална тръба със светло
сечение 250 мм, която ще бъде монтирна в кухненската част, непосредствено до
източната стена на сградата, която отстои на 3 м от съществуващата сграда, част
от която - собственост на жалбоподателката.
Оспореното
разрешение за строеж е съобщено на жалбоподателката чрез нарочно упълномощен
процесуален представил – адв. Ч. лично срещу подпис на 03.06.2021 г. – л. 69 от
делото.
Жалба срещу
разрешението за строеж е подадена директно в съда на 11.06.2021 г., както и
чрез Главния архитект на Община Септември с вх. № 9400-1206/17.06.2021 г. По втората
подадена жалба е комплектувана административната преписка и е пратена в
Административен съд – Пазарджик, като е образувано адм. д. № 702/2021 г. На
основание чл. 159, т. 7 от АПК същото е прекратено и е присъединено към
настоящото адм. д. № 670/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
За изясняване на
значимите за спора обстоятелства по делото са допуснати и изслушани две
съдебно-технически експертизи, чиито заключения съдът възприема като обективно
и компетентно изготвени. В отговор на поставените въпроси вещите лица са
констатирали:
Съгласно
изслушаното и прието заключение на вещото лице Б., съществуващата сграда е
бивша поща в с. Варвара. която, след отпадане на необходимостта от нея, е
продадена на трети лица. В настоящия момент сградата не изпълнява функциите на
поща, а частта от нея на нивото на първи етаж (срещу процесния обект, за който
е издадено разрешението за строеж), е ремонтирано и приспособено за обитаване и
може да се характеризира като студио/ателие.
Прието е, че макар съществуващата сграда да не е поща в настоящия
момент, същата е нежилищна сграда.
Разрешеният строеж
не е разположен в по-благоприятната посока за ослънчаване на §5, т.28 от ДР на
ЗУТ пред съществуващата в имота двуетажна масивна сграда от 198 M2; последната
е разположена в по-благоприятната източна посока.
Съгласно
разпоредбите на чл. 80 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони в урегулираните
имоти с две или повече сгради на основно застрояване, както е в случая с две
сгради, „разстоянията между сградите се определят съгласно схематичните положения
в приложение № 2” на Наредбата. Относимото в случая е положение № 8 при сгради,
разположени една срещу друга, разстоянието между които е височината на
сградата, разположена от страната на по-благоприятната посока. В конкретния
случай процесната новопроектирана сграда е в западната част на парцела, а
съществуващата сграда е в източната му част, т.е. съществуващата сграда е откъм
по-благоприятната за ослънчаване източна посока. Височината на съществуващата
сграда е 7 м и разстоянието между нея и новопроектираната сграда следва да бъде
равно на 7 м или посоченото в дадената виза разстояние от 3 м между сградите е
с 4 м по-малко от изискващото се минимално отстояние.
Съгласно визата за
проектиране процесната сграда е разположена на уличнорегулационната линия на
прилежащата улица; същевременно улицата представлява и преминаващия през селото
път от републиканската пътна мрежа - шосе от гр. Пазарджик до гр. Велинград.
Вещото лице Г.
заключава, че улицата пред имота включва:
-Второкласен
републикански път „II-84” Варвара-Велинград-публична държавна собственост;
-Тротоарите от
двете страни на републикански път „II-84” Варвара-Велинград- публична общинска
собственост на община Септември.
Същата представлява
районна артерия-път от републиканската пътна мрежа преминаващ през
урбанизираната територия, който е оразмерен и изграден като елемент на
първостепенната улична мрежа.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото е разписан и свидетелят , който твърди, че
познава жалбоподателката, като е извършвал ремонт в собствения ѝ имот, в
процесното УПИ, който ремонт нямал характер на преустройство на имота.
Последният се състоял от хол, спалня, баня с тоалетна и бил пригоден за жилищни
цели. За извършване на ремонтните дейности не били предоставени книжа.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Разрешение за
строеж № 46/12.05.2021г. на Главния архитект на Община Септември е връчено на
жалбоподателя на 03.06.2021 г., видно от поставения подпис на упълномощения представител
на жалбоподателя на л. 69 от делото. Жалбата е подадена на 11.06.2021 г. пред
Административен съд – Пазарджик. Спазен е срокът за оспорване по чл. 149, ал.1
от АПК във вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
По отношение на правния
интерес на жалбоподателката за оспорване на издаденото разрешение за строеж, с
оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, съдът не споделя направеното
възражение от страна на заинтересованата страна „Елмедере“ ЕООД. Съгласно чл.
149, ал. 1 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се
издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Видно от приложените по делото
доказателства именно ответникът е счел жалбоподателката – С.Н., както и „ПСЛ
Трейдинг“ ЕООД за заинтересовани страни, като е съобщил разрешението за строеж
на същите чрез предвидените в АПК способи. Правилно ответникът е приел, че и двете
лица - С.Н. и „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД са заинтересовани с оглед разпоредбата на чл.
149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като същите разполагат с ограничени вещни
права - идеални части от правото на
строеж върху процесното УПИ. В този смисъл и Решение № 13645/04.11.2020 г.,
постановено по адм.д. № 3755/2020 на ВАС, Второ отделение и Определение №
4322/27.03.2013 г. постановено по адм.д. № 2856/2013 на ВАС, Второ отделение.
Предвид горните, оспорва
се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е
налице и интерес от обжалването, в законоустановения срок, поради което
подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Оспореният акт -
Разрешение за строеж № 46/12.05.2021 г. е издаден от главния архитект на община
Септември. Съобразно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ именно в неговите правомощия е
заложено да издава актове от вида на процесния, поради което съдът приема, че
актът е издаден от материално и териториално компетентния орган.
Актът е издаден в
предвидената от закона форма с оглед чл. 59, ал. 2 от АПК във вр с. чл. 148,
ал. 9 от ЗУТ, като разрешението съдържа фактическите и правните основания за
издаването му и условията, свързани с изпълнението на строежа, включително
оползотворяването на хумусния земен слой. Разрешението за строеж е издадено на
възложителя въз основа на одобрен инвестиционен проект.
Безспорно по делото
се установява, че жалбоподателката е собственик на 70 кв.м. застроена площ,
включваща входно фоайе, стая началник, стая пощальони от съществуващата в
процесното УПИ двуетажна масивна сграда, ведно с прилежащите към самостоятелния
обект 70/360 идеални части от общите части на сградата, както и от отстъпеното
право на строеж.
Не е спорно, че в
същия УПИ VI-„Търговия и услуги“, образуван със Заповед № 72/05.12.2016 г. на
кмета на община Септември, от разделянето на УПИ II- „Съвет и поща“, в кв.68 по плана на с. Варвара, общ.
Септември, е разрешен строеж на обект на „Елмедере” ЕООД „Заведение за хранене
- Снек бар”, пета категория, със застроена площ 98,98 кв.м., находящ се в УПИ
VI-„Търговия и услуги“, в кв.68 по плана на с. Варвара, общ. Септември -
съобразно обжалваното Разрешение за строеж № 46/12.05.2021 г. на главния
архитект на община Септември.
Съгласно
допуснатата съдебно-техническа експертиза и изслушаното заключение на вещото
лице Б., което заключение съдът възприема като обективно, мотивирано и
компетентно изготвено и в тази връзка го кредитира напълно, се установи, че в
настоящия момент съществуващата двуетажна сграда в УПИ VI-„Търговия и услуги“
не изпълнява функциите на поща, а частта от нея на нивото на първи етаж (срещу
процесния обект, за който е издадено разрешението за строеж), е ремонтирано и
приспособено за обитаване и може да се характеризира като студио/ателие. Обособени
са преддверие, дневно и спално помещение и санитарен възел.
За да се приеме
обаче една сграда за жилищна, е необходимо да се състои от жилища, които заемат
60 % от разгънатата й застроена площ - т. 29, § 5 от ДР на ЗУТ. В случая няма
данни как се ползва останалата част от сградата, извън собствеността на
жалбоподателката, но от описанието на недвижимите имот в представените от
заинтересованите лица нотариални актове, следва да се приеме, че е с нежилищно
предназначение.
Съгласно чл. 37,
ал. 2 от ЗУТ, обаче сградите на основното застрояване по предназначение са
жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както
и сгради със смесено предназначение. Съобразно чл. 79 от Наредба № 7 от 22
декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони (Наредба № 7), разстоянията между сградите на
основното застрояване и регулационните граници на имоти и през улицата се
определят, като се спазват нормативите по чл. 31 - 36 ЗУТ. Т.е. чл. 79 от
Наредба № 7 препраща към изискванията на чл. 31-36 от ЗУТ за всички сгради на
основното застрояване, а не само за жилищните.
Чл. 80 от Наредба №
7 предвижда, че в един урегулиран поземлен имот могат да се застрояват две или
повече сгради на основното застрояване при спазване на изискванията по чл. 79
от същата наредба, като разстоянията между сградите се определят съгласно
схематичните положения в приложение № 2, а при допиране на сградите се
съблюдава и изискването по чл. 31, ал. 5 от ЗУТ.
Съобразно допуснатата
съдебно-техническа експертиза и изслушаното заключение на вещото лице Б., което
заключение съдът възприема като обективно, мотивирано и компетентно изготвено и
в тази връзка го кредитира напълно, в конкретния случай процесната
новопроектирана сграда е в западната част на парцела, а съществуващата сграда е
в източната му част, т.е. съществуващата сграда е откъм по-благоприятната за
ослънчаване източна посока. Относимото в случая е положение № 8 от Приложение № 2 към
чл. 80 от Наредба № 7. В цитираното приложение № 2 се определя разстоянието
между сградите при комплексно застрояване (повече от една сграда на основното
застрояване). За сгради разположени една срещу друга, разстоянието между двете
сгради L = Н, като Н е височината на сградата, разположена от страната на
по-благоприятната посока. Височината на съществуващата сграда е 7 метра и
разстоянието между нея и новопроектираната сграда следва да бъде равно на 7 метра
или посоченото разстояние при предвиденото застрояване от 3 метра между
сградите е с 4 метра по-малко от изискващото се минимално отстояние.
В този смисъл, не е
спазено изискващото се съгласно чл. 80 от Наредба № 7 във вр. с чл. 79 от
Наредба № 7 минимално отстояние от 7 метра между двете сгради на основното
застрояване - бъдещата и съществуващата. Отстоянието е с 4 метра по-малко от
минималното отстояние.
Съгласно визата за
проектиране, процесната сграда е разположена на уличнорегулационната линия на
прилежащата улица. В този смисъл и заключението на вещото лице Б., което
посочва в заключението си, че застройката за новата сграда е показана върху
скицата с визата, дадена от главния архитект. Същата е разположена на
уличнорегулационната линия, с отстояние от страничната северна регулационна
линия - 3 м; от пешеходната алея южно от парцела - 1 м и 3 м от съществуващата
двуетажна сграда в източната част на имота, част от която - собственост на
жалбоподателката.
Съгласно
допуснатата съдебно-техническа експертиза и изслушаното заключение на вещото
лице Г., което заключение съдът възприема като обективно, мотивирано и
компетентно изготвено и в тази връзка кредитира напълно, в конкретния случай
улицата пред имота включва :
-Второкласен
републикански път “II-84” Варвара-Велинград-публична държавна собственост;
-Тротоарите от
двете страни на републикански път „ II-84” Варвара-Велинград- публична общинска
собственост на община Септември.
Улицата,
представлява районна артерия-път от републиканската пътна мрежа преминаващ през
урбанизираната територия, който е оразмерен и изграден като елемент на първостепенната
улична мрежа.
Съгласно чл. 26,
ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ външната линия на застрояване към улиците от
първостепенната мрежа се установява на разстояние от уличната регулационна
линия, както следва:
1. по улици от първи клас (скоростни градски
магистрали) - най-малко на 15 м;
2. по улици от втори клас (градски магистрали)
- най-малко на 5 м;
3. по улици от трети клас (районни артерии) -
най-малко на 3 м.
Когато към улиците чл. 26, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗУТ има локални платна, външната линия на застрояване може да съвпада с
уличната регулационна линия.
В настоящия случай,
съобразно посоченото от вещото лице Г., че улицата пред имота представлява
районна артерия, приложение ще намери изискването на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, съобразно което новият строеж ще следва да бъде на отстояние 3 метра от уличната
регулационна линия.
Съобразно
представената и приета по делото виза за проектиране, обаче процесната сграда е
разположена на уличнорегулационната линия на прилежащата улица. Според
заключението на вещото лице Б. се установява и че сградата е проектирана да е
разположена на уличната регулационна линия.
Такова изключение –
сградата да е разположена на уличнорегулационната линия, е допустимо единствено
съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗУТ, в случите, когато има локални платна. Такива в
случая не се установява да са налични. Точно обратното, съобразно представената
скица към заключението на вещото лице Г., както и към останалите представени и
приети по делото скици за процесния имот е видно, че имотът не е разположен на
локално платно.
С оглед горните,
Разрешението за строеж е издадено и в противоречие на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.
За изчерпателност
следва да се отбележи, че в открито съдебно заседание вещото лице Г. посочва,
че е записал в заключението, че „второкласен републикански път минава покрай
процесния имот. Външната линия на застрояване е регламентирана в Закона за
пътищата и там е указано. В конкретния случай външната линия на застрояване
трябва да бъде на разстояние от уличната регулационна линия. При извън
урбанизираните територии тя е на 25 линейни метри от оста, измерена
перпендикулярно, а в границите на урбанизираните територии е 3 метра от уличната
регулация навътре“. Т.е. вещото лице Г. не посочва в съдебно заседание, както и
не посочва в писменото си заключение имотът да е предвиден за застрояване на 3
метра от уличната регулация навътре, а единствено коментира нормативната уредба,
противно на посоченото от заинтересованата страна „Елмедере“ в представени по
делото писмени бележки.
Ето защо, настоящият
съдебен състав заключава, че оспореното разрешение за строеж е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
При този изход на
делото, на жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски, които се
констатират в размер на 1660 /хиляда шестстотин и шестдесет/ лева, от които 10
лева държавна такса, 450 лева внесен депозит за изготвени съдебно-технически
експертизи и 1200 лева адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.
80 от ГПК.
Така мотивиран, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.Н.,
с ЕГН: **********,***, чрез адв. А.Ч.,*** Разрешение за строеж № 46/12.05.2021 г.
на Главния архитект на Община Септември.
ОСЪЖДА Главния
архитект на Община Септември да заплати на С.П.Н., с ЕГН: **********,*** сумата
от 1660 /хиляда шестстотин и шестдесет/ лева разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: