Протокол по дело №114/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 128
Дата: 21 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20235000600114
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 128
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
и прокурора А. Ат. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600114 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:17 часа се явиха:
Обвиняемият И. П. Й. се явява лично и с адв. С. Д., с пълномощно по
делото.
Апелативна прокуратура Пловдив се представлява от прокурор А. А..
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът – Нямаме искания, вкл. за отводи към състава.
Адв. Д. – Нямам отводи към състава на съда. Представям
Удостоверение от К.л.н. „Р.“ гр. В. и едно от подобна клиника в гр. С., „Ж.“.
Едното удостоверение касае проведено лечение, а другото насрочено лечение
преди задържането на Й..
Прокурорът – Запознат съм. Не възразявам да се приемат.
1
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените писмени доказателства.
Прокурорът – Нямам искания. Да се даде ход на делото по същество.
Адв. Д. – Нямам други искания. Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните и тъй като делото е изяснено от
фактическа и правна страна, съобразно предмета на доказване в настоящето
производство, съдът счита, че следва да се даде ход на съдебните прения,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, поддържаме внесената частна
въззивна жалба, с която Ви молим да ревизирате определението на
първоинстанционния съд по отношение вземането на най-тежката мярка за
неотклонение по досъдебното производство спрямо обв. И. Й..
Считам, че от събраните по делото материали може да се направи
извод, че и друга по-лека мярка за неотклонение би изпълнила целите,
заложени в НПК, а именно да се осигури правилното провеждане на
наказателното производство и да се предотврати извършването на друго
престъпление от обвиняемия занапред.
На първо място ще Ви моля да отчетете обстоятелството, че въпреки че
спрямо Й. има влязла в сила санкция на наказателния съд към датата на
извършване на процесното деяние по настоящото досъдебно производство
същият е бил неосъждан. Липсват данни за други криминални прояви. Ще Ви
помоля да приемете за установено по делото, че обв. Й. е зависим и това до
голяма степен е продиктувало развитието на обстоятелствата, така щото да се
случи процесния инцидент.
Ще Ви помоля да приемете, че спрямо Й. са налице данни за поС.ен
адрес. Няма данни същият да има опасност да се укрива. Такава опция не е
коментирана първоинстанционния съд, нито от публичното обвинение в
окръжен съд. Вярно е, че престъпленията, за които е привлечен към
наказателна отговорност са тежки по смисъла на НК, но предвид
обстоятелството за чистото му съдебно минало все още съществува
2
възможност спрямо Й. да бъде приложена санкция при условията на чл. 66
НК, която да изпълни в пълна степен задачите на санкциите, визирани в НК.
Ще Ви помоля да приемете, че задържането под стража спрямо Й. се
явява крайна мярка и на този етап все още неоправдана. Спрямо обв. Й. в
семейството му се полагат грижи назад във времето и занапред последната
индикация за това е, че на 10-ти март е получено писмо до бащата на
обвиняемия, че е уговорено настаняването в клиника за лечение на наркомани
в гр. С.. Заведенията от този тип са затворени и не позволяват напускането на
лицата, които са настанени за лечение за продължителен период от време,
което и препятства развитието на някакви криминални помисли и изяви от
страна на Й..
Ще Ви помоля да приемете, че мярка за неотклонение ДОМАШЕН
АРЕСТ също би осигурила възможност да се контролира поведението на Й.
при това 24 часа в денонощието, за да може органите на властта да са сигурни
относно местоположението му и обстоятелството, че няма да извърши други
престъпления и ще бъде осигурен по всяко време за нуждите на
наказателното производство, което се развива понастоящем спрямо него. В
този смисъл, моля за ревизия на първоинстанционния акт и по-лека мярка за
неотклонение.
Обв. И. Й. за лична защита – Абсолютно съм съгласен с казаното от
защитника ми.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата за
неоснователна. Налице са предпоставките, предвидени в чл. 63 и следващите
от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение Задържане под
стража.
Безспорно е, че в случая е налице обоснованото предположение, което
се подкрепя от всички събрани до момента доказателства, както писмените
доказателства, така и разпитите на свидетелите. Действително през месец
декември той е задържан по обвинението по настоящето дело, но
впоследствие е извършил престъпление и съдът правилно е преценил, че има
опасност да се извърши и друго такова, тъй при него е налице една трайна
нагласа за извършване на престъпление, а именно от това, че и е привлечен
като обвиняем за предходното такова, не го е възпряло да извърши нови
престъпления и то във връзка с преходното такова, което е предмет на
3
настоящето обвинение.
Считам атакуваното определение за обосновано и законосъобразно, и
моля да го потвърдите като такова.
Адв. Д. /реплика/ – Моля да вземете предвид, че първоначално взетата
мярка за неотклонение на 17.12.2022 г. по настоящето производство
„подписка“ не е нарушавана в хода на ДП от И. Й.. Тя се е оказала достатъчна
до момента, в който той се явява сам, лично в МВР, където му връчват
постановление за задържане за 72 часа и няма нито един довод, че тази мярка
за неотклонение „подписка“ се е оказала недостатъчна, за да гарантира
интересите на правораздаването.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. И. П. Й. – Наистина се разкайвам за своите деяния и Ви моля това,
което каза адвоката ми да постъпя в клиника за лечение за наркозависими.
Аз самият искам да постъпя на такова място, то също е затворен тип и
там няма как да нарушавам закона.
За тези дни, в които бях в ареста, имах доста време да помисля и да
знам, че повече не трябва да ги правя тези неща. Съжалявам за това свое
деяние, което съм извършил
Съдът, след тайно съвещание намира и приема за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 64 ал. 8 НПК.
С определение № 496/15.03.2023 г., постановено по ч.н.д. № 582/2023 г.
Пловдивският окръжен съд е взел мярка за неотклонение Задържане под
стража по отношение на И. П. Й. по ДП № 174/2022 г. по описа на отдел КП
на ОД на МВР Пловдив.
Недоволен от така посоченото определение е останал обвиняемият И.
Й., който го е обжалвал чрез своя защитник, с искане да се вземе по-лека
мярка за неотклонение. Прокурорът даде заключение, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
4
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Към настоящия момент Пловдивският апелативен съд счита, че е
налице обосновано подозрение в голяма степен на съпричастност в това
обвиняемият да е извършил деянието, в което е обвинен по чл. 354а ал. 1 изр.
2 НК. В тази насока са протоколите за претърсване и изземване, онагледени с
фотоалбум, приложените писмени доказателства, а така също и разпитът на
свидетелите М.Т., И.Ц. и И.ка Д..
Правилен е изводът, че съществува реална опасност същият да извърши
престъпление при друга по-лека мярка за неотклонение, с оглед
представената актуална справка за съдимост, от която е видно, че същият е
извършил деяние по чл. 343б ал. 3 и чл. 354а ал. 3 т. 1 НК на 11.02.2023 г., за
което има влязъл с в сила съдебен акт по н.о.х.д. № 1119/2023 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд счита, че
не може да се приеме доводът на защитата, че мярката за неотклонение
Домашен арест също би постигнала целите на мерките, регламентирани в чл.
57 НПК, предвид обстоятелството, че предметът на престъплението е открит
при претърсване и изземване именно в жилището на обвиняемия Й..
Що се отнася до довода, че е необходимо лечение за обвиняемия, то, с
оглед разпоредбите на ЗИНЗС, няма пречка при необходимост същият да
бъде настанен и по време на изпълнение на мярката за неотклонение
Задържане под стража в медицинско заведение за оказване на
висококвалифицирана медицинска помощ.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че жалбата
е неоснователна, а определението, което се атакува, е необходимо да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното съдът и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 496/15.03.2023 г.,
постановено по ч.н.д. № 582/2023 г. на Окръжен съд Пловдив.
5
Заседанието се закри в 10.37 часа.
Протоколът се изготви в с.з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6