№ 297
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Людмил Тр. Коюмджиев
като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000600939 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
С решение № 453/16.07.2024г. по НЧД № 3483/2024г. Софийски градски
съд – Наказателно отделение, 10 състав е признал решение № 591564 от
02.02.2022г., влязло в сила на 02.04.2022г., постановено от Прокуратура при
съда в Генуа – Република Италия, с което на италианския гражданин Д. Г. /G.
G./ с идентификационен номер **********, роден на ******** година в гр.
Генуа, Република Италия е била наложена финансова санкция - глоба размер
на 347.00 евро с левова равностойност от 678.67 лв. за нарушение на чл.80/14
от Кодекс за движение по пътищата на Република Италия.
Срещу решението е постъпила жалба от служебен защитник на
засегнатото лице - адв. Й. Т., с която претендира актът да бъде отменен като
незаконосъобразен и вместо него да бъде постановен друг, с който се отказва
приемане за изпълнение на решението на несъдебния орган от Република
Италия. Излагат се аргументи, че Д. Г. няма обичайно пребиваване на
1
територията на Република България, поради което не са изпълнени
предпоставките на чл. 30, ал.3 ЗПИИАКОРНФС.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и поради това с
определение от 12.09.2024г. делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание в съответствие с изискванията на чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.2
ЗПИИАКОРНФС.
Пред въззивния съд служебният защитник поддържа жалбата. Отново
заявява, че неустановяване и непризоваване на засегнатото лице от известните
негови адреси в нашата страна доказва тезата му, че той няма обичайно
пребиваване на територията на Република България. Моли постановеното от
Градски съд решение да бъде отменено.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, аргументирайки се със статута на Г. като постоянно
пребиваващ в Република България с налична негова собственост,
включително и в търговско дружество. Заявява, че решението на първата
инстанция следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Засегнатото лице Д. Г. – нередовно призовано, не се явява, за да заяви
личната си позиция по делото.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени в съдебно заседание и след като провери законосъобразността
и правилността на атакуваното решение, прецени, че не са налице основания
за отменя или изменение на първоинстанционния акт.
Основните доводи на защитата, изложени и пред първостепенния съд, са
за липса на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 30, ал.3
ЗПИИАКОРНФС, тъй като неговият подзащитен не пребивавал обичайно на
територията на нашата страна. Софийски градски съд е положил максимални
усилия както по призоваване на Д. Г. от известни по делото адреси на
територията на Република България, така и по установяване на притежавана
от него собственост или участие в търговски дружества, регистрирани у нас.
От тази процесуална дейност на съда се установява, че засегнатото лице Д. Г.
/G. G./ с ЛНЧ ********** е със статут на продължително пребиваващ в
Република България до 09.12.2024г., има настоящ адрес на територията на
страната като е живеел и на други установени адреси в град София, притежава
2
лек автомобил „Ауди А5“ с ДКН ********, както и е управител и едноличен
собственик на капитала на търговско дружество „Блек Уингс Сървисис“
ЕООД. Тази изчерпателно изискана и събрана информация от решаващия съд
му е дала основание да разгледа по същество искането на издаващата държава,
обективирано в изпратеното удостоверение и определя като неоснователни
възраженията на защитата, тъй като очевидно е, че лицето срещу което е
постановено решението на несъдебния орган притежава имущество и има
местоживеене на територията на Република България.
С решение за налагане на финансова санкция от несъдебен орган на
Република Италия – решение № 591564 на Прокуратура при съда в Генуа –
Република Италия на Д. Г. му е наложена глоба в размер на 347.00 евро.
Санкцията била постановена за това, че по време на управление на превозно
средство се движел без да го е подложил на периодичен технически преглед. С
това, според наказващия орган, Г. е извършил нарушение на чл. 80/14 от
Кодекс за движение по пътищата на Република Италия /изводимо от
решението и описанието на състава на приложената към него относима
разпоредба/.
Въз основа на това несъдебно решение е издадено и удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Видно от удостоверението, решението за налагане на финансова
санкция е издадено от несъдебен орган на решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по националния й закон, като санкционираният е бил
уведомен за делото и за възможността, съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото си да обжалва и респективно –
сроковете за обжалване. От текста на удостоверението се установяват данните
на засегнатото лице – посочено собствено и фамилно име, рождената му дата
и адреса в България. От удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение и от
решението се установява, че актът на несъдебния орган е издаден на
02.02.2022г. за нарушаване на визираното в чл.80/14 от Кодекс за движение по
пътищата на Република Италия. Във формуляра на удостоверението е
отбелязано, че решението е влязло в сила на 02.04.2022г. и срещу същото лице
за същото деяние изпълняваща или трета държава не са постановили друго
решение.
3
Въз основа на тази, сходно приета и от контролирания съд фактология,
той законосъобразно е формирал и своите правни изводи.
Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа
на взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са
наложени от съдебни или административни органи с цел улесняване
изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз,
различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на Рамковото
решение „решение за налагане на финансови санкции” е влязъл в сила акт на
съдебен или административен орган за налагане на задължение за плащане на
парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от
престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или
парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на
пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички
правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции
съгласно националното законодателство, включително за нарушения на
правилата за движение. Проверките за двойна наказуемост са премахнати по
отношение поведение на засегнатото лице, което е свързано с нарушаване на
правилата за движение по пътищата. Именно такава е и разглежданата
ситуация, тъй като претендираното за приемане решение касае поведение на Г.
и негово последващо санкциониране, свързано с нарушаване на правилата за
движение по пътищата - чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС. Няма
основание решението на несъдебния орган да не бъде признато и по другата,
предвидена в чл. 30, ал. 3 от закона причина, съображения за което бяха
изложени вече в настоящото решение.
Този съдебен състав застъпва позицията, че не са налице и
факултативните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 35
ЗПИИАКОРНФС, при които признаване на решението на издаващата държава
може да бъде отказано. Деянието е осъществено на територията на Република
Италия, удостоверението е пълно и отговаря на приложеното към него
решение, като и определената финансова санкция не е под лимитирания в
чл.35, т.6 ЗПИИАКОРНФС минимум от 70 евро. Не е налице и
факултативното основание за отказ по чл.35, т.9 и т.10 от ЗПИИАКОРНФС,
тъй като в удостоверението изрично е посочено, че засегнатото лице е
уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за решението
4
за налагане на финансова санкция, правото на обжалване и сроковете за това.
Считайки, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване и
изпълнение на решението, първостепенният съдебен състав, съобразявайки и
разпоредбата на чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.8 ЗПИИАКОРНФС, се произнесъл в
позитивен смисъл относно признаването на решението, определяйки левовата
равностойност на наложената глоба на 678.67 лева, представляваща
равностойност в българска валута на санкцията към датата на постановяване
на решението в издаващата държава. При собствена преценка на изпратеното
удостоверение с приложено решение, настоящият въззивен състав също счита,
че липсва неяснота за наложеното наказание, доколкото съгласно решението
глобата е в размер на 347.00 евро и тя правилно е конвертирана в български
левове.
Всичко изложено налага извода, че решението на Софийски градски съд
за признаване и изпълнение на Решение № 591564 от 02.02.2022г., влязло в
сила на 02.04.2022г., постановено от Прокуратура при съда в Генуа –
Република Италия, с което на Д. Г. /G. G./ с идентификационен номер
**********, роден на ******** година в гр. Генуа, Република Италия е била
наложена финансова санкция - глоба в размер на 347.00 евро с левова
равностойност от 678.67 лв. за нарушение на чл.80/14 от Кодекс за движение
по пътищата на Република Италия е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Поради това и на основание чл. 34‚ ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3
ЗПИИАКОРНФС Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 453/16.07.2024г.‚ постановено по НЧД №
3483/2024г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение,
10 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6