№ 46
гр. Перник, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720104812 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Р.И.М. –
Т. – управител срещу М. И. Н., ЕГН ********** от гр. ***
Ищецът твърди, че на *** г. ответникът е сключил договор за
потребителски кредит № ***/*** г. с „Юробанк и Еф Джи България“ АД, с
предишно наименование „ДЗИ Банк“ АД. Въз основа на договора ответникът
е получил в заем сумата от 6300 лв., която се е задължил да върне на 120
анюитетни месечни вноски, ведно с годишна лихва в размер на сбора на БЛП
на банката плюс договорна надбавка в размер на 6.70 пункта, като БЛП е в
размер на 7.75 %. Годишният процент на разходите е 15.75%. Крайния срок на
договора е *** г.
Сочи, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си за връщане на
получения заем, ведно с лихвите, поради което дължи сумата от 5730.87 лв. -
главница, 1228.55 лв. - дължима договорна лихва.
Твърди, че на *** г. между него и кредитора на ответника е сключен
договор за прехвърляне на вземане, по силата на който вземането на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е прехвърлено на ищеца, като цедирането е
съобщено на ответника.
Сочи, че за вземането е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ЧГД № 2457/2022 г. по описа на ПРС и е издадена исканата
заповед. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника срещу нея.
1
Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5730.87 лв., представляваща непогасена главница по договор
за потребителски кредит № ***/*** г., ведно с договорна лихва в размер на
1228.55 лв. за периода *** г. - *** г., както и законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението - 04.05.2022 г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 2457/2022 г. по описа на Районен съд -
Перник. Заявена е претенция за присъждане на направените в заповедното и в
исковото производство разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор. Искът е оспорен като неоснователен.
Посочено е, че вземането не е надлежно прехвърлено на ищеца, тъй като
приложението към договора за цесия не е подписано от страните по
последния.
Ответникът заявява възражение по чл. 110 от ЗЗД за погасяване по давност
на цялото, претендирано от ищеца вземане. Твърди, че от падежа на всяка от
вноските до предявяване на настоящи иск е изтекъл срок по-дълъг от пет
години.
Искането към съда е да отхвърли иска, да присъди направените съдебни
разноски и адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ответника за предоставена от него в полза на ответника правна помощ.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил
представител.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител
адвокат Б., оспорва иска и поддържа отговора. Искането към съда е да
отхвърли исковата претенция и да присъди в полза на пълномощника
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на иска, взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният
интерес се установява от приложеното ЧГД № 2475/2022 г. по описа на ПРС.
От него е видно, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за вземане, идентично с вземането,
предмет на настоящия иск, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
постъпило възражение. Установителният иск е предявен в срока по чл. 415,
ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Съдът, като прецени в съответствие с чл. 12 от ГПК и с чл. 235, ал. 2 от
ГПК приетите по делото писмени доказателства, намери за установено
следното:
Видно от договор за потребителски кредит № ***/*** г., на *** г. между
ответника и „ДЗИ Банк“ АД е сключен договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 2 от договора банката се е задължила да предостави
на ответника сумата от 6300 лв., като я преведе по разкрита на негово име
банкова сметка с IBAN ***, а кредитополучателят се е задължил да върне
заетата сума, ведно с договорна лихва в общ размер от 7.75% на месечни
2
вноски, всяка с падеж 24-то число на месеца, с първа вноска – *** г. и краен
падеж *** г. Видно от погасителния план 119 броя от вноските са в размер на
по 99.53 лв., а последната 120 вноска е в размер на 99.37 лв.
От представеното бордеро № ***/*** г. се установява, че заетата сума от
6300 лв. е преведена от кредитора по банкова сметка на кредитополучателя на
*** г.
При доказателствена тежест на ответника, изрично указана му с доклада по
делото, той не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е
изпълнил договорното си задължение да върне изцяло заетата му сума, ведно
с договорната лихва. Затова съдът приема, че претендираните с исковата
молба суми в размер на 5730.87 лв. – главница и 1228.55 лв. – договорна
лихва не са върнати от ответника.
От извършена на основание чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ справка в
електронната страница на търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел се установява, че считано от 01.11.2007 г. „ДЗИ Банк“
АД престава да съществува, като се влива в Пощенска банка, която
продължава дейността си с наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД,
преименувана, считано от 11.01.2013 г. в „Юробанк България“ АД.
Видно от договор за възлагане на вземания, ведно с приложение към него,
на *** г. между „Юробанк България“ АД и ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който на ищеца е
прехвърлено вземането към ответника по договор за потребителски кредит,
сключен на *** г., в размер на 5730.87 лв. – главница и 1228.55 лв. лихва.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на ответника, че липсват
подписи на страните под всички части на сключения договор, поради което не
може да се направи извод, че задължението на ответника е прехвърлено на
ищеца. По делото е приложен договор за цесия, ведно с приложение,
подробно индивидуализиращо прехвърлените вземания и потвърждение на
извършеното прехвърляне. Всички са подписани от страните по тях.
Въз основа на изрично упълномощаване от прехвърлителя, приобретателят
на вземането е изпратил уведомление до длъжника за извършената цесия,
като видно от приложената разписка, същото не е връчено.
Към исковата молба е приложено уведомление до ответника за цедиране на
вземането, поради което с връчване на исковата молба същият следва да се
счита уведомен цесията.
При така установените факти съдът, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението.
В случая безспорно е установено, че ответникът не е изпълнил
задължението си по договор за потребителски кредит № ***/*** г. на *** г. да
върне изцяло предоставената му сума, ведно с договорна лихва, а именно
5730.87 лв. – главница и 1228.55 лв. лихва.
Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът – „ДЗИ Банк“ АД, с правоприемник
„Юробанк България“ АД е прехвърлил своето вземане по посочения договор
за кредит на ищеца – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като по силата на изрично
упълномощаване, последният е уведомил длъжника за прехвърлянето с
връчването на уведомление за това, заедно с настоящата искова молба. От
3
този момент прехвърлянето е породило действие за ответника. Следователно
към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, по
силата на сключеният договор за цесия и на основание чл. 99 от ЗЗД кредитор
на ответника е „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането по давност.
За всяка от вноските за главница, дължими по договора за кредит е приложим
общият давностен срок от пет години, уреден в чл. 110 от ЗЗД, считано от
датата на падежа и. Вземанията на ищеца за лихви на основание чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД се погасяват с изтичането на три годишна давност, също считано
от падежа на всяка вноска. Видно от приложения погасителен план,
изискуемостта на всяка от неплатените от ответника вноски е настъпвала на
24-то число от всеки месец в периода от 14.07.2009 г. до *** г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на
04.05.2022 г., поради което погасени по давност са сумите за главница, чиято
изискуемост е настъпила до 03.05.2017 г., както и всички суми, дължими за
договорна лихва. Съгласно погасителния план, приложен към делото
непогасените по давност вноски за главница са последните 4 броя, с падежи
24.04.2017 г., 24.06.2017 г., 24.07.2017 г. и *** г. Като взе предвид посоченото
в погасителния план, съдът изчисли общия размер на дължимата за главница
сума по тези вноски и тя е 386.27 лв. До този размер предявеният иск е
основателен и следва да се уважи. За останалата част в размер на 5344.60 лв.
– следва да се отхвърли като погасен по давност. Тъй като давностният срок
от три години за погасяване на всички дължими суми за лихви е изтекъл
период преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
изцяло следва да се отхвърли като погасена по давност претенцията за
договорна лихва в размер на общо 1228.55 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в исковото и в заповедното
производство съразмерно с уважената чат от иска, съответно в размер на по
8.35 лв.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. ответникът следва да заплати на адвокат Б. Б. сумата
от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата
от 995.94 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че М. И. Н., ЕГН ********** от
гр. ***ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от Р.И.М. – Т. – управител сумата от
386.27 лв./триста осемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
***/*** г., сключен с „ДЗИ Банк“ АД, прехвърлена с договор за възлагане на
вземания, сключен на *** г. между ищеца и „Юробанк България“ АД, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ЧГД № 2457/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, като ОТХВЪРЯ
ИСКОВЕТЕ за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 5730.87
4
лв. - главница, както и за сумата от 1228.55 лв. – договорна лихва за периода
*** г. - *** г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. И. Н., ЕГН ********** от
гр. ***да заплати на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от Р.И.М. – Т. – управител сумата от
8.35 лв. /осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща държавна
такса по заповедното производство съразмерно с уважената част от иска и
сумата от 8.35 лв. /осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
държавна такса по исковото производство, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА “ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от Р.И.М. – Т. – управител да заплати на адвокат Б. Б. Б. – член на САК, личен
№ ***, със служебен адрес: гр. *** сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ответника в заповедното производство и сумата от 995.94 лв.
/деветстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ответника в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението, препис от него, ведно с ЧГД №
42457/2022 г. по описа на ПРС да се върнат на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5