РЕШЕНИЕ
№
698/10.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ивелина Въжарска ……………………….. и в присъствието на прокурор ……………...................……………….. като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 375 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Т.Т.Т. ***, против Решение № 134 от 14.04.2020
г. на Директор на Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите
(НАП) – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 200026-023-0001029/26.03.2020г.,
издадено от Ж. М., на длъжност Публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП – Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение било неправилно,
необосновано и незаконосъобразно,
издадено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Сочи, че на него,
като земеделски производител, се извършвала ревизия, възложена със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-16002619008091-020-002 от 16.03.2020г. Видно от датата
на заповедта за възлагане на ревизия, същата била от 16.03.2020г., а
обжалваното от оспорващия постановление било от 26.03.2020г. – 10 дни по-късно
от започването на ревизията. В хода на ревизията предоставил всички необходими
документи, установяващи по безспорен начин извършването и реалността на
дейността му, доставките от доставчици на фураж, необходим за извършваната дейност,
тъй като бил фермер и отглеждал животни. Твърди, че въпросната заповед била
само основание, на което започнала ревизията и тя не можело да представлява
надлежен акт, въз основа на който се налага предварителното обезпечение.
Ревизиращият екип направил предположения за установяване на задължения, но те
не се базирали на конкретен акт или доклад, който не съществувал към момента на
издаване на процесното Постановление. При тези обстоятелства, според
оспорващия, съществували материалноправни нарушения на закона, поради липса на
предпоставки за издаването му, както и липса на конкретен акт, въз основа на
който се издава – нещо, залегнало като задължителен атрибут от законодателя в
чл.197, ал.1, т.2 за издаването на този вид постановления, с които се налагат
предварителни обезпечителни мерки. Сочи се, че с процесното постановление били
наложени възбрани на 5 недвижими имота, описани в жалбата. Твърди се, че в
цялостност процесното Постановление било незаконосъобразно и необосновано, тъй
като неизяснен и недоказан оставал
въпроса от къде се взема публично вземане в предполагаем размер на 139
406, 48 лв., в това число главница 126 062,50 лв. и лихва 13 343,98 лв. към
17.02.2020г., по силата на какви документи или други доказателства или индиции
се вменяват такива по размер задължения към оспорващия, като ревизирано лице,
което водело недвусмислено до извода, че констатациите в искането за налагане
на предварителни обезпечителни мерки са произволни и недоказани. Предвид
изложеното в жалбата на оспорващия до Директора на ТД на НАП Пловдив,
Директорът не обсъдил изнесените в нея аргументи, като единствено цитирал, че
постановлението е правилно и законосъобразно, тъй като без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на бъдещо публично задължение, както и
че с него не се затруднява или възпрепятства дейността на ревизираното лице,
чрез което се стреми да обоснове необходимостта от издаването на Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки, без да обсъди
законосъобразността на конкретното постановление. Предоставени били фактури,
приемо-предавателни протоколи, платежни документи, установяващи извършване на
плащането, материално-техническа обезпеченост за извършване на дейността на
оспорващия, трудови договори за наети към неговата дейност лица и т. н.,
документи и доказателства за реалността на извършваната от него дейност и свързаните
с нея доставки. Въпреки това, в срок от 10 дни от началото на ревизията,
ревизиращият екип отправил искане до публичен изпълнител Ж. М. за налагане на
предварителни обезпечителни мерки, като твърдял, че мотивите за това са
възникването на вероятни големи по размер публични задължения, което щяло да
затрудни евентуалното им събиране в един изпълнителен процес. При така
представените документи от страна на жалбоподателя, съдействието в хода на
ревизията, както и реалността на
осъществяваната от жалбоподателя дейност, за което вложил много ресурс и години
труд за развитие и стабилизиране на процеса по отглеждане на животни и
продажбата на мляко и продукти, не разбирал по какъв начин и на какво основание
биха възникнали такива големи по размер публични задължения, каквито без нито
ревизионен доклад или акт били посочени
„… ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер на 139
406,48 лв., в това число главница 126 062,50 лв. и лихва 13 343,98 лв. към
17.02.2020г.“. Горното постановление било и незаконосъобразно, в противоречие
на чл.196, ал.1 от ДОПК. В жалбата се цитира текста на чл.196, ал.1, т.2 от ДОПК, като се сочи, че с така издаденото постановление Публичният изпълнител
цитирал бланкетно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002619008091-020-002 от
16.03.2020г., като по този начин считал, че обосновава въз основа на кой номер
и дата на акт го издава, но това било в противоречие на чл.196, ал.1 от ДОПК,
тъй като не бил издаден акт, въз основа на който се искало обезпечението.
Жалбоподателят сочи, че не излагал доводи в жалбата, че с процесното
постановление се затруднява дейността му като земеделски производител, нито, че
било издадено от некомпетентен орган, а в обжалваното решение се наблягало
единствено на тези аргументи, като не се вземало предвид, че оспорването от
негова страна на постановлението било във връзка с неговата законосъобразност.
В жалбата навел доводи, че процесното постановление е незаконосъобразно,
издадено при липса на административен акт и постановено 10 дни след издадената
заповед за възлагане на ревизията, като счита, че посочената в него сума не
отговаряла по никакъв начин на установени, предполагаеми или дължими от него
публични задължения. След като този основен аргумент – не наличие на
обстоятелства по чл.196, ал.1, т.2 от ДОПК – липса на административен акт, въз
основа на който следвало да се издаде постановлението, не бил обсъден от
Директора на ТД на НАП, то обжалваното решение също се явявало неправилно и
необосновано. Моли се за отмяна на обжалваното решение, с което се потвърждава
коментираното постановление, както и да се отмени наложената предварителна
обезпечителна мярка.
Ответникът, Директор ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител
излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно
приложения по административната преписка списък на разноските.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Заповед за възлагане на ревизия
№Р-16002619008091-020-001/11.12.2019г., с която, на основание чл.112 и чл.113
от ДОПК, е възложено да бъде извършена ревизия на Т.Т.Т., определен е екипът, който
да извърши ревизията и е указано същата да обхване следните видове задължения
по периоди: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г.; 2. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.; 3. Данък върху добавената
стойност за периода от 01.06.2018г. до 31.10.2019г.; 4. ДОО – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.; 5. Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.;
6. Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. Посочено е,
че ревизията следва да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на
заповедта, като за резултатите да бъде съставен ревизионен доклад от
ревизиращите органи по приходите не по-късно от
14 дни след определения за завършването на ревизията срок.
Приложено е Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол“, от което е видно, че документът Заповед за възлагане на ревизия с
№Р-16002619008091-020-001/11.12.2019г. е връчен електронно на 19.12.2019г.
По делото е представена и Заповед за изменение на заповед за възлагане
на ревизия №Р-16002619008091-020-002/16.03.2020г., като в същата е указано, че
ревизията следва да завърши до 19.05.2020г.
Приложено е Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол“, от което е видно, че документът Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия с №Р-16002619008091-020-002/16.03.2020г. е връчен
електронно на 16.03.2020г.
Видно от Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за
налагане на ПОМ №Р-16002619008091-039-001/18.02.2020г., със същото се моли да
бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще
бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002619008091-020-001/11.12.2019г. и срок за извършването ѝ
19.03.2020г.
С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх. №С200026-023-0001029/26.03.2020г.,
издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, за
обезпечаване на очакваното публично вземане на основание чл.121, ал.1 от ДОПК
се налагат обезпечителни мерки, както следва: 1. Възбрана върху следните
недвижими имоти:
- поземлен имот, пл. №153007, нива – осма категория, площ 7001 кв. м.,
находящ се в с. Т., община М. б., област Х., местност „Чобан кая“, с граници
имот №153005 – нива насл. на Г.И. Т., имот № 000569 – полски път на Община М.
б., имот № 153008 – пасище, мера на Община М. б., имот №000557 – полски път на Община
М. б., имот №153006 – нива насл. на Х.А.П., придобит с нотариален акт №188, том
4, рег. №6765, дело №394 от 2016г., с цена на придобиване 500.00 лв.;
- поземлен имот, пл. №015039, нива-осма категория, площ 1521 кв. м.,
находящ се в с. Т., община М. б., област Х. – местност „Ясака“, с граници имот
№015040- нива на Т. Г. П., имот №015034 – полски път на Община М. б., имот
№015036 – нива на Б.Щ. Б., имот №015037 – нива на Община М. б., имот №000433 –
населено място на с. Т., имот №015041 – нива на С.И. Г. ООД, придобит с
нотариален акт №188, том 4, рег. №6765, дело №394 от 2016г., с цена на
придобиване 500.00 лв.;
- поземлен имот, пл. №144002, нива – осма категория, площ 1998 кв.м.,
находящ се в с. Т., община М. б., област Х. – местност „Хасарлан“, с граници
имот №000241 др. сел. ст. терен на Община М. б., имот №144009 нива на Н.Г.К.,
имот №144008 – полски път на Община М. б., имот №144001 нива на насл. на В.Ж.И.,
придобит с нотариален акт №17, том II, рег.
№1323, дело №125 от 2016г., с данъчна оценка (за недвижими имоти) 73.43 лв.;
- поземлен имот, пл. №153001, нива осма категория, площ 2998 кв. м.,
находящ се в с. Т., община М. б., област Х. – местност „Чобан кая“, с граници
имот №153002 нива на И.В., придобит с нотариален акт №17, том II, рег. №1323, дело №125 от 2016г., с цена на
придобиване 100.00 лв.;
- поземлен имот, пл. №020008, нива-осма категория, площ 4976 кв. м.,
находящ се в с. Т., община М. б., област Х. – местност „Тепето“, с граници имот
№000008-пасища с храсти на Община М. б., имот №000515 – полски път на Община М.
б. и имот №020007 – нива на Т.Т.Т., придобит с нотариален акт №97, том II, рег. №1431, дело №196 от 2015г., с цена на придобиване
1000.00 лв.
В Постановлението е посочено, че същото се издава, след като публичният
изпълнител е взел предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в
предполагаем размер 139406.48 лв. в това число главница 126062.50 лв. и лихва
13343.98 лв. към 17.02.2020г.
Видно от приложеното Известие за доставяне, Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх.
№С200026-023-0001029/26.03.2020г. е получено от Т. лично срещу подпис на 06.04.2020
г.
С жалба вх. №ВхК-1691/08.04.2020г. Т. е оспорил постановлението пред
Директора на ТД на НАП – Пловдив.
С Решение № 134 от 14.04.2020 г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив е
потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с
изх. № С 200026-023-0001029/26.03.2020г., издадено от Ж. М., на длъжност
Публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив като правилно
и законосъобразно.
Решението е връчено по електронен път на 15.04.2020г., видно от
приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път.
Жалбата е подадена на 22.04.2020г., чрез ТД на НАП – Пловдив, офис
Хасково, където е заведена с вх. №ВхК-1862/22.04.2020г.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Според представеното удостоверение за
извършено връчване по електронен път, решението е връчено на жалбоподателя на 15.04.2020
г. Жалбоподател е лице, което е адресат на оспорените актове, жалбата е
постъпила в ТД на НАП – Пловдив на 22.04.2020 г., като са спазени сроковете по чл. 197, ал. 1
и по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
По основателността на жалбата:
Съдът, след като се съобрази с изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на обжалване е Решение № 134/14.04.2020
г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите –
гр. Пловдив.
Както е посочено в самото решение, то е
издадено по жалба на т.Т. срещу Постановление за налагане на предверителни обезпечителни
мерки изх. № С200026-023-0001029/26.03.2020 г., изд. От публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив.
Съгласно разпоредителната част на това решение,
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, срещу което е насочена
жалбата по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, е потвърдено.
Съдът не констатира наличието и на
процесуални нарушения, нито пък на нарушения на материални разпоредби при
издаване на оспореното решение.
Обезпечителните мерки в процесния случай
са наложени на осн. Чл.121, ал.1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ДОПК урежда случаите на налагане на обезпечителни мерки. Въпросните
мерки имат привременен характер (чл. 121, ал. 4
и 5 ДОПК),
като предназначението им е да гарантират събирането на публичните вземания на
този етап от ревизионното производство, с оглед предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на
задълженията за данъци, които ще бъдат установени с ревизионен акт. Ако при
приключване на ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени
публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към
продължаване действието на наложените мерки съгласно възможността, предвидена в
разпоредбата на чл. 121, ал. 6 ДОПК с налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195 ДОПК
от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи конкретно установените по
основание и размер публични задължения, а в случай че не се стигне до
установяване на очаквания размер на публичните задължения, може да се процедира
по реда на чл. 208, ал. 1 от ДОПК.
В рамките на производството по издаване на постановлението за предварително
обезпечаване чрез налагането на съответните мерки компетентният публичен
изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде невъзможно, респ.
затруднено събирането на публичните задължения и при съобразяване на условията
по чл. 121, ал. 3 ДОПК той има правомощието да наложи обезпечение. Преценката за
евентуална затрудненост на събирането на задълженията е в рамките на неговата
дискреционнна власт.
Видно от данните по делото, представена е
ЗВР № Р-16002619008091-020-001/11.12.2019г. и Заповед за изменение на ЗВР от
16.03.2020г., с която е удължен срокът за извършване на ревизията. Налице е
образувано ревизионно производство по отношение на Т.Т.Т. по ЗДДФЛ като
физическо лице. В хода на вече започнало производство и на база искане на орган
по приходите е издадено ПНПОМ изх. № С200026-023-0001029/26.03.2020г., с цел да
се защитят интересите на държавата, е наложена като предварителна обезпечителна
мярка – възбрана върху подробно изброени в постановлението недвижими имоти.
Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако: а) длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа; б) не съществува изпълнително основание; или в) не са спазени
изискванията за налагане предварителните обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 2 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.
Първото отменително основание по чл. 197, ал. 3,
пр. 1 ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване
на устните състезания по делото не са представени доказателства за учредено
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни
книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложената съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК с процесното ПНПОМ възбрана върху недвижими имоти.
Второто отменително основание по чл. 197, ал. 3,
пр. 2 ДОПК в случая не е приложимо. Спорните обезпечителни мерки са
предварителни по чл. 121, ал. 1 ДОПК за обезпечаването на бъдещо публично вземане към жалбоподателя.
За налагането им изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т.
1–8 ДОПК
не се изисква и затова липсата му не обуславя отмяната им. Общото правило по чл. 195, ал. 1 ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични
вземания важи за окончателните обезпечителни мерки, които се налагат въз основа
влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на
публично вземане, който представлява изпълнително основание по чл. 165 ДОПК.
Това общо правило се дерогира от специалния чл. 121, ал. 1,
пр. 1 ДОПК, който изрично позволява предварителни обезпечителни
мерки да се налагат в хода на ревизията за подлежащите на установяване
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, преди ревизионен акт
за тях да е издаден като изпълнителен титул.
Спорът по същество се свежда до преценката
на третото отменително основание по чл. 197, ал. 3,
пр. 3 ДОПК - дали обезпечителни мерки са наложени при спазване на
изискванията по чл. 121, ал. 1 ДОПК. Според последната норма в хода на ревизията или при издаване
на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Анализът
на цитираната норма сочи, че за законосъобразното налагане на предварителни
обезпечителни мерки е необходимо: 1) да е образувано ревизионно производство;
2) да се очаква установяването на задължения за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски и 3) извършването на евентуални сделки и действия с
имуществото на данъчно-задълженото лице би могло да осуети или значително да
затрудни събирането на установените с бъдещия ревизионен акт задължения.
Изпълнението на тези изисквания съставлява и мотивиране на ПНПОМ. В настоящия
случай съдът намира, че изискванията са изпълнени като изложените обстоятелства
в искането от 18.02.2020 г. за предварително обезпечаване на задължения, следва
да се възприемат като мотивиране по смисъла на чл. 121, ал. 1 ДОПК.
В случая, постановлението, е потвърдено от
директора на ТД на НАП – Пловдив, чиято законосъобразност се оспорва, има за
свое фактическо основание предполагаемия размер на задължението на
жалбоподателя, посочен от ревизиращия орган в отправеното искане, като този
размер е обоснован от възникналото у ревизиращите съмнение относно фиктивно
фактуриране и документално оформяне на стопански операции, от които евентуално
ще произтичат за установяване допълнителни задължения по ДДС и задължения за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ, в размери изрично посочени в искането.
В случая се касае за предварителна
обезпечителна мярка, поради което към момента на налагането й не се изисква
публичното вземане, което се очаква да бъде безспорно установено в хода на
ревизията да бъде конкретно доказано. Това доказване ще се извърши в
ревизионното производство.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ДОПК предвижда, че обезпечение се извършва, ако без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително
когато е разсрочено или отсрочено. Няма съмнение, че цел на уредбата е защита
на публичния интерес, на фиска и да гарантира, че държавата ще може да събере
установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване.
Определяща е обезпечителната нужда – възможността длъжникът да изпълни
задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към
датата на изпълнението. В настоящия случай това обстоятелство по отношение на
жалбоподателя е изследвано, като както в искането за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, така и в постановлението за налагането им е посочено, че
размерът на активите/имуществото на жалбоподателя е по-малък от размера на
очакваните задължения, които ще бъдат установени, което не се оспорва от
жалбоподателя.
По изложените съображения съдът счита, че жалбата срещу Решение № 134 от 14.04.2020 г. на Директор на
Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив,
с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки с изх. № С 200026-023-0001029/26.03.2020г., издадено от Ж. М., на
длъжност Публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото жалбоподателят
дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът
определя на основание чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Т.Т. ***, против Решение № 134 от 14.04.2020 г. на Директор на
Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив,
с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки с изх. № С 200026-023-0001029/26.03.2020г., издадено от Ж. М., на
длъжност Публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА Т.Т.Т.
ЕГН**********,***,ДА ЗАПЛАТИ на Териториална дирекция
на НАП – Пловдив сумата от 100 лв. (сто) лева, представляващи разноски по
делото.
Решението, на основание чл. 197, ал. 4 ДОПК, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: