№ 1084
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000501321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
вх.№261622/22.12.2020 г., и вх.№261636/23.12.2020 г., двете с идентично съдържание,
подадени от Гаранционен фонд, чрез адв. Д. К., срещу Решение №28/23.11.2020 г. по
т.д.№17/2020 г. на Окръжен съд – Видин, с което е отхвърлен изцяло предявеният от
Гаранционен фонд срещу М. Б. И. иск с правно основание чл.559, ал.3 във вр. чл.558,
ал.7 от КЗ, за сумата от 26 670,35 лв., представляваща възстановеното от ГФ
обезщетение по щета №120154/19.02.2015 г., изплатено от НББАЗ на Националното
бюро на Германия, за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.06.2014 г. в
Германия, ведно със законната лихва, считана от датата на предявяване на иска, до
окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и
нарушения на материалния и на процесуалния закон. По делото е доказано, че
ответникът е управлявал товарен автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Съдът не се е произнесъл по
допълнителната искова молба. Следвало е да бъде кредитирана приетата и неоспорена
от страните автотехническа експертиза, неправилно са интерпретирани събраните по
делото доказателства. Въз основа на Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., ищецът е възстановил платеното от НББАЗ на
Националното Бюро на Германия обезщетение за имуществени вреди общо в размер на
1
26 670,35 лева, които ответникът е бил поканен да заплати, но не е заплатил
доброволно. Изложени са подробни съображения по съществото на спора. Настоява се
за отмяна на обжалваното решение, и постановяването на ново по същество, с което
предявеният иск да бъде изцяло уважен. Заявени са доказателствени искания, които с
определението по чл.267 от ГПК са оставени без уважение, поради липса на основания
по чл.266 от ГПК за събирането им от въззивния съд.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Преписи от въззивната жалба са връчени на ответника и на третото лице –
помагач – ЕТ“Албино – МТ- М. В.“.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.
№260752/25.02.2021 г., подаден от М. Б. И., чрез адв. В. Е., в който се поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба и се настоява за оставянето ѝ без
уважение, и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Изложени са подробни
съображения по съществото на спора. Правилни и законосъобразни са изводите на
съда за липса на доказателства за изплащане на обезщетение от немските органи на
водача на автомобила, както и дали претендираната сума е била възстановена на
немския компенсационен орган, за чието наименование няма данни, каквото
възражение е направено своевременно с отговора на исковата молба. От приетата по
делото СИЕ се установява единствено плащането, направено от ищеца на НББАЗ с
посочено основание, от което не става ясно дали има връзка с описаното в исковата
молба. Заявява се претенция за присъждане на направените деловодни разноски за
въззивната инстанция, включително на адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В производството е съединен за съвместно разглеждане и Писмен отговор вх.
№260539/10.02.2021 г., подаден от Гаранционен фонд, чрез адв. Д. К., с характер на
частна жалба срещу Определение №8/14.01.2021 г., постановено по т.д.№17/2020 г. на
ОС-Видин, с посочено в него основание чл.250 от ГПК, с характер на определение,
постановено по реда на чл.248 от ГПК за допълване на Решение №28/23.11.2020 г. по
т.д.№17/2020 г. на Окръжен съд – Видин, в частта за разноските, с което е осъден
Гаранционен фонд да заплати на М. Б. И. разноски за държавна такса в размер на 11,91
лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1330 лв. Релевирани са оплаквания за
неправилност на обжалваното определение, поради липса на представен списък по
чл.80 от ГПК, и липса на направено от страната искане за присъждане на разноски
преди даване ход на делото по същество. Настоява се за отмяна на обжалваното
2
определение, и постановяване на ново такова, с което молбата на ответника за
присъждане на разноски за първоинстанционното производство да бъде отхвърлена.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2
от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни – ответника и
третото лице – помагач, които не са се възползвали от възможността да депозират
отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
По делото не е било спорно между страните, че на 16.06.2014 г., в гр.
Франкфурт, на територията на Република Германия, по път А5 – пътна връзка от Касел
към В43, в посока към летището на гр. Франкфурт, се е осъществило ПТП с участието
на ответника, като водач на товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№*** с прикачено
ремарке, собственост на третото лице – помагач на ответника – ЕТ“Албино – МТ – М.
В.“, при което ПТП са били причинени увреди на л.а. „Рейндж Ровър“ с рег.№***.
Ищецът твърди, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, а сега чл.559,
ал.1, т.1 от КЗ, и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002 г., сключено на основание чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕС, е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Германия
по щета №120154/19.02.2015 г. обезщетение за имуществени вреди в общ размер от
26 670,35 лв., за причинените при настъпилото в Германия ПТП на 16.06.2014 г. вреди
на л.а. „Рейндж Ровър“ с рег.№***. Поддържа, че виновен за настъпване на
произшествието е ответника М. Б. И., в качеството му на водач на увреждащия товарен
автомобил „ДАФ“ с рег.№*** с прикачено ремарке, като при извършване на маневра
пристрояване в съседна пътна лента, не е осигурил достатъчна странична дистанция, в
резултат на което е настъпил удар с движещият се до него л.а. „Рейндж Ровър“ с рег.
№***. Поддържа, че към момента на настъпване на произшествието ответникът М. Б.
И. е управлявал увреждащият товарен автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. След възстановяване на изплатеното на
увреденото лице обезщетение, ответникът бил поканен да възстанови доброволно
сумата на ГФ, но плащане не било извършено.
3
В срока по чл.367 от ГПК ответникът е оспорил изцяло предявения срещу него
иск по основание и размер. Оспорва наличието на основания да бъде ангажирана
отговорността му за обезвреда на уврежданията, причинени на л.а. „Рейндж Ровър“ с
рег.№*** – настъпването на соченото ПТП на 16.06.2014 г. не е по вина на ответника,
не е налице извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата, от
което да са били причинени вредите. Оспорва се механизма на ПТП. Поддържа, че
представеното Уведомление за ПТП не установява по категоричен начин виновния
водач за причиняването на вредите – в уведомлението и двамата водачи са посочени с
идентични правни и фактически мотиви. Оспорва се вида и размера на вредите,
претърпени от посочения автомобил „Рейндж Ровър“ – в уведомлението за настъпване
на ПТП не са описани подробно вредите, а направеният оглед от вещо лице – оценител
на МПС е направен четири дни след произшествието, описаните резервни части и труд,
вложени в ремонта, не отговарят на уврежданията на автомобила, видно от снимковия
материал. При условията на евентуалност се релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, който при извършване на
маневра за пристрояване в лява лента по посоката му на движение, не е осигурил
достатъчно разстояние и се е ударил в товарния автомобил, управляван от ответника –
такова съпричиняване в размер на 50% е отчетено и от БЕКС Бюро за уреждане на
претенции в Европа, мотивирано с призната отговорност и на двамата водачи за
настъпване на произшествието. При условията на евентуалност се релевира и
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се и плащането към
компенсационния орган. Оспорва се обстоятелството да е било настъпило на
09.05.2014 г. прекратяване на Договор за застраховка „ГО“, сключен със „ЗК Лев
Инс“АД на 22.01.2014 г. по полица №22114000426976. Увреждащият товарен
автомобил, управляван от ответника, не е негова собственост, а е собственост фирмата
– работодател на ответника – ЕТ „Албино – МТ – М. В.“, като именно собственика на
автомобила е носител на задължението за сключване на договор за задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите. Не е било известно на ответника, че
управляваният от него товарен автомобил към момента на произшествието не е имал
валидна задължителна застраховка „ГО“, поради което и пасивно легитимиран да
отговаря по претенцията за причинените вреди е собственикът на товарния автомобил.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа неоснователност на
възражението за изтекла погасителна давност. Релевира реплики, че ответникът не е
оспорил формата, съдържанието и подписите на представените от ищеца писмени
доказателства – нито в настоящото производство, нито пред немските власти при
съставянето им в Германия, както и не е оспорил пред немските власти при
съставянето на документите отразеното в тях обстоятелство за наличието на негова
вина за настъпване на произшествието. Сочи се, че правоотношенията във връзка с
4
настъпилото ПТП в Република Германия при липса на валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се уреждат от КЗ,
Правилника за устройството и дейността на ГФ, Споразумение между
компенсационните органи и Гаранционните фондове, основано на Директива
2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните – членки
във връзка със застраховките „Гражданска отговорност“ по отношение употребата на
МПС, Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 01.07.2009 г. и Договорът между
бюрата. Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г., известна като Четвърта директива за
автомобилно застраховане, предвижда компенсаторен механизъм за уреждане на
претенции с посредничеството на Националните бюра на автомобилните
застрахователи. Регресните и субругационните права на ГФ са следствие на
изпълнението на задължението за плащане в предвидените от закона хипотези, каквото
е задължението по чл.34, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на ГФ,
съгласно което Фондът възстановява суми, когато НББАЗ в съответствие с
международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетение за вреди,
причинени от ПТП по чл.28, ал.1 б.“б“, „аа“, „бб“, „гг“ и параграф 5а, настъпили в
друга държава-членка. Сумите се възстановяват в срок от 15 дни от писменото
заявление до бюрото. В чл.5, ал.1 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата /респ.
клауза 8.4. от Споразумението между компенсационните органи и гаранционните
фондове/, са посочени реквизитите на искането за реимбурсация, като изрично е
предвидено изпращането на доказателствата по факс или електронна поща, като
оригиналите на документите остават у компенсационния орган, извършил оценка и
плащане на увреденото лице. На осн. чл.105 от КМЧП, задълженията, произтичащи от
непозволено увреждане, се уреждат от правото на страната, в която са настъпили
вредите. Поради това, компенсационният орган на държавата, където е настъпило
събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на пострадалия, прилагайки
правните ѝ норми при определянето на отговорността и оценката на вредите, като на
компенсация подлежат както изплатената сума на пострадалия, така и изплатените
суми за външни услуги /хонорари на вещи лица, такси за правни консултации, здравни
разходи и др./, така и сумите на всички разходи, сторени от участващите в
компенсацията страни /на осн. Чл.4 от СКОГФ/. НББАЗ, респ. ГФ, няма правомощията
да прави оценка по същество, поради което не е негова доказателствената тежест при
оспорване от страна на ответника на писмени доказателства, издадени от чуждестранен
компенсационен или контролен орган по местоизвършването на деликта. Ето защо се
поддържа, че направеното от ответника оспорване на писмените документи, изходящи
от немската служба, следва да бъде оставено от съда без уважение. Настоява се за
осъждане на ответника да изплати на ГФ исковата сума от 26 670,35 лв.,
представляваща възстановеното на ГФ по щета №120154/19.02.2015 г. обезщетение,
ведно със законната лихва, считана от датата на депозиране на исковата молба до
5
окончателното плащане, с присъждане на разноските и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че е сезиран с регресен иск на Гаранционния фонд, след като е
възстановил на компенсационен орган на държава-членка изплатеното на увреденото
лице обезщетение за вреди от ПТП, причинено от МПС с обичайно местопребиваване в
Република България, за което в двумесечен срок от настъпването на ПТП не е
определен застрахователят на гражданската отговорност на водача му. Искът е
предявен на 06.03.2020 г. /като исковата молба е депозирана по пощата на 05.03.2020
г./, от процесуално легитимиран ищец, срещу процесуално легитимиран ответник –
водач на МПС без валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП, осъществило се на 16.06.2014 г.
в гр.Франкфурт, Германия. За регресния иск на Гаранционен фонд срещу български
гражданин, за възстановяване на платеното от компенсационния орган обезщетение на
увреденото лице за настъпили имуществени вреди от ПТП, причинени от МПС без
валидна застраховка „ГО“, е приложим българският закон, действащ към момента на
възникване на регресното право. Съдът намира, че моментът на възникване на
регресното право е моментът на настъпване на вредоносното събитие, като с
извършване на плащането настъпва изискуемостта на регресното вземане /в т.см.
Решение №20/02.04.2021 по дело №2695/2019 на ВКС, ТК, II т.о./. Съобразно датата на
настъпване на процесното ПТП – 16.06.2014 г., правоотношенията във връзка с
регресното право на ГФ следва да бъдат уредени съобразно отменения Кодекс на
застраховането, поради което съдът намира, че предявеният иск е с правно основание
чл.288а, ал.3 КЗ /отм./ във вр. чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, във вр. чл.288, ал.12 от КЗ
/отм./, във вр. чл.288, ал.2, б.“а“ от КЗ /отм./, който по идентичен начин е уреден и в
действащият Кодекс за застраховането, с разпоредбата на чл.559, ал.3 от КЗ. За
ангажиране отговорността на ГФ в тази хипотеза е необходимо да са налице
кумулативно следните предпоставки: 1. ПТП, настъпило на територията на Република
България, държава членка, респ. трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение /по смисъла на §1, т.53 от
ДР на КЗ /отм.//; 2. Делинквентът – водач на МПС, да управлява МПС, което обичайно
се намира на територията на Република България; 3. За управляваното от виновния
водач МПС да няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”; 4.
Причинна връзка между събитието и причинените вреди.
От събраните по дело доказателства се установява следното:
От Уведомление за ПТП от 18.06.2014 г. относно произшествие
№VU/0681137/2014 г. /превод на л.7-12 от делото на СГС/, се установява, че на
16.06.2014 г. около 16:18 ч., извън населено място, на пътна връзка Франкфурт / А5 –
от Касел към В 43, в посока към летището, на пътен възел А:5917021, при движение на
МПС в колона, е настъпило ПТП между две превозни средства, движещи се в една и
съща посока в съседни пътни ленти. Като участник 01, и в качеството на „нарушител“
е записан ответникът М.И., като водач на седлови влекач „DAF“, рег.№ ***, с
полуремарке с рег.№OL-16-VV, собственост на ЕТ“Албино-М. В.“. Като участник 02,
и също в качеството на „нарушител“, е записан М. З., като водач на л.а. „Рейндж
Ровър“ с рег.№GG-PL 6821, собственост на З. З., с адресна регистрация в гр ***, окръг
***, Германия. В момента на съставяне на протокола, на мястото на ПТП не е изяснено
кой водач е причинил въпросното ПТП, като и двамата водачи отричат вината си, и не
6
са отразени свидетели на произшествието. Отразено е, че и за двата автомобила са
настъпили материални щети, като настъпилите материални щети на двата участващи
автомобила са оценени в уведомлението за ПТП на обща стойност около 3000 евро, от
които на участник 01 щетите са посочени в размер на 1000 евро, изразяващи се в
повредена обшивката отпред вдясно на влекача, без щети на полуремаркето, а за
участник 02 щетите са посочени в размер на 2000 евро, локализирани в задната лява
част на автомобила.
При изслушване на ответника по реда на чл.176 от ГПК, същият заявява, че на
16.06.2014 г. е управлявал товарния автомобил в района на Франкфурт, където при
слизане от една магистрала и качване към друга, се изкачвал по еднолентова връзка, в
която отдясно се включвала друга еднолентова връзка, идваща от друг път. На мястото,
където двете ленти за включване в магистралата се сливали в една, товарният
автомобил влязъл в съприкосновение с джип „Рейндж Ровър“, който се включвал от
второстепенен път, и според ответника, е следвало да изчака товарния автомобил,
който имал предимство. Джипът не изчакал, а тръгнал да изпревари товарния
автомобил от дясната му страна, при което предната броня на влекача закачила задната
броня на джипа. Товарният автомобил спрял на място, а джипът – около десетина
метра по-напред. Щетата по джипа се изразявала в това, че бронята му се била
откачила от едната страна, и се била изместила с около 30 см. На местопроизшествието
пристигнала полиция, съставили акт на ответника, като на мястото на произшествието
снимки на щетите не били направени.
От Справка от базата данни на ИЦ към ГФ /на л.18/ се установява, че за товарния
автомобил с рег.№ ***, е бил налице сключен на 23.01.2014 г. договор за задължителна
застраховка „ГО“ със срок на покритие от 23.01.2014 г. до 22.01.2015 г., който обаче е
бил прекратен предсрочно на 09.05.2014 г. Следващият договор за задължителна
застраховка „ГО“ е сключен на 27.06.2014 г. със срок на покритие от 27.06.2014 г. до
27.06.2015 г., като полицата е била анулирана на 02.07.2014 г. От представената по
делото застрахователна полица /на л.150/ се установява, че същата е сключена при
условия на разсрочено плащане, с падеж на втора вноска на 23.04.2014 г. В полицата е
вписана клауза за автоматично прекратяване на действието на застрахователния
договор, в случай на неплащане на разсрочената вноска, с изтичането на 15 дневен
срок от датата на падежа, който срок е изтекъл на 08.05.2014 г. Доказателства за
извършено плащане на втората разсрочена вноска с падеж 23.04.2014 г., не са
представени по делото. По делото е представена и Международна карта за
автомобилна застраховка, издадена от „ЗК Лев Инс“АД /на л.149/ със срок на
валидност от 24.01.2014 г. до 22.04.2014 г., който е изтекъл към датата на процесното
ПТП.
От Писмо от 08.07.2014 г. /на л.19/, изходящо от Дойчес бюро Грюне карте е.Ф.,
адресирано до НББАЗ се установява, че е било изпратено искане до НББАЗ в срок най-
късно до 19.08.2014 г. да предостави информация за застрахователя, който е
застраховал товарния автомобил с рег.№ ***, информация за застрахователната
полица, и данните на титуляра на полицата. В случай, че застрахователят не бъде
7
установен в посочения срок, се изисква изпращане на разрешение щетата да бъде
уредена от името на НББАЗ, съгласно условията на ВП /“Вътрешните правила“/.
От представения по делото договор за възлагане на поръчка за изготвяне на
експертна оценка от 20.06.2014 г. /превод на л.35-36/, сключен между З. З. и Бюро за
експертни оценки „Фахман“ /гражданско дружество със собственици Т. и Т./ се
установява, че във връзка с претърпяната щета на л.а. с рег.№ GG-PL 6821,
собственика му З. З. е възложил изготвяне на частна експертна оценка на щетата,
нанесена от автомобил с рег.№***. От фактура №G-140620-01-Н/01.07.2014 г. /превод
на л.32-33/ се установява, че за изготвянето на експертната оценка на щетата по
застраховка гражданска отговорност Бюро за експертни оценка „Фахман“ е начислило
хонорар и допълнителни разходи във връзка с експертизата на обща стойност 1084,09
евро. Съгласно изготвената експертна оценка /на л.42-43/, огледът на оценяваното
МПС е извършен на 20.06.2014 г., като същото е оценено на стойност 17 850,00 евро
към 01.07.2014 г., а стойността, на която може да се придобие друг автомобил от
същия вид е 15 003,36 евро /на л.47/. По предварителни предвиждания, според
оценителната експертиза, за ремонта са били необходими резервни части,
допълнителни разходи и разходи за труд на обща стойност 10 927,87 евро /с начислен
ДДС/ - подробно посочени по видове и количества /на л.55/.
От писмо от БЕКС – Бюро за уреждане на искове в Европа, до адвокати Т. и
колеги, от 09.09.2014 г. се установява, че във връзка с преписка със служебен № З. /
ПТП 1185/14 ТН04 по описа на адвокати Т. и колеги /на л.66/, пред БЕКС е образувана
преписка със служебен № BG 75349 по повод представено от адвокатското дружество
извлечение от служебната преписка за проведеното разследване във връзка с ПТП, при
което е възникнала претенция за обезщетение на клиента на адвокатското дружество. С
писмото се уведомява адвокатската кантора, че посочените разходи за изпратеното
извлечение в размер на 51,77 евро, както и аванс от 5000 евро от сумата за
обезщетение, която претендира увреденото лице, ще бъде приведена на адвокатското
дружество Т. и колеги. В писмото се уточнява, че при запознаване с фактическите и
правните обстоятелства Бюрото за уреждане на искове в Европа БЕКС констатира, че
двамата участници в ПТП се обвиняват взаимно, че неправилно са преминали в
съседната пътна лента, а независими свидетели няма. Ето защо, за извършване на по-
нататъшна проверка от БЕКС се изисква от адвокатското дружество, представляващо
пострадалия З., да представи пълната експертна оценка, включително снимки на
повредите.
От Писмо от БЕКС до Адвокати Т. и колеги от 18.09.2014 г. /на л.63/ се
установява, че БЕКС приема равен принос на двамата участници в процесното
ПТП за настъпване на уврежданията, поради което претенциятя на увреденото лице З.
се калкулира в размер на 50% от стойността на експертната оценка и разходите за
изготвянето – т.е. за сумата от 5080,05 евро, от която се твърди да е изплатена
авансово сумата от 5000 евро /за такова плащане по делото не са представени
платежни документи/, и остава дължима сумата от 80,05 евро. Приложено е платежно
нареждане от 19.09.2014 г. за сумата от 80,05 евро, изплатени от БЕКС на адвокати
Т. по клиентски реф.№З. / ПТП 1185/14 ТН и във връзка с реф.№ на БЕКС - BG 75349.
С Писмо от 10.12.2014 г. на Бюро за уреждане на искове в Европа БЕКС до
НББАЗ /на л.73/ се заявява, че към момента БЕКС са уредили щетата, настъпила по
повод ПТП на 16.06.2014 г., в общ размер на 5651,49 евро, в това число сумата от
8
5080,05 евро /разбита по пера: 50% от разходите за техническа експертиза - 542,05
евро, 50% от допълнителни дребни разходи 13 евро, 50% от разходите за ремонт,
съгласно експертна оценка – 4525 евро/, както и разходи за адвокат, в размер на 571,44
евро. Приложено е платежно нареждане от 10.12.2014 г. за сумата от 571,44 евро,
изплатени от БЕКС на адвокати Т. по клиентски реф.№З. / ПТП 1185/14 ТН и във
връзка с реф.№ на БЕКС - BG 75349. Издадена е от БЕКС Междинна фактура от
10.12.2014 г. /на л.75/, с която се иска да бъде извършено плащане от НББАЗ на сумата
от 5651,49 евро за уреждане на щетата, както и направени от БЕКС разходи за
изготвяне на извлечение от следствената документация в размер на 51,55 евро, и със
сумата от 847,72 евро, представляваща начислена такса /с непосочено във фактурата
основание/, като общата стойност на фактурата е 6550,98 евро.
По делото е представена и последващо писмо от БЕКС до НББАЗ от 21.07.2016
г. /на л.89/, в което се посочва /във връзка с водената предходна кореспонденция между
двете институции относно настъпилата щета от ПТП на 16.06.2014 г. с участието на
автомобил рег. № ***/, че след подробен преглед на различните ваучери, представени
пред БЕКС, към момента БЕКС са уредили щетата, предявена от засегнатото от
произшествието лице, на обща стойност 4167,27 евро, както следва: уреждане –
3252,87 евро, и решение за съдебните разходи – 914 евро. Посочено е, че се изпращат
приложени относимите към плащанията ваучери, както и сметка за разходите на БЕКС
за уреждане на претенцията, които са платими приоритетно. Приложени са платежни
нареждания, за извършени от БЕКС плащания:
- от 19.04.2016 г. за сумата 3252,87 евро, изплатена от БЕКС на адвокати Т., по техен
референтен №1185/14 ТН 04 /на л.80/, придружено от лихвен лист от 19.04.2016 г. /на
л.86/ за начислени лихви в размер на 202,87 евро, върху главница от 3050 евро, за
периода от 18.09.2014 г. до 19.04.2016 г. , с което общата сума на вземането възлиза на
3252,87 евро;
- от 20.07.2016 г. за сумата от 914 евро, изплатени от БЕКС на адвокати Т., по техен
референтен №1185/14 ТН 04 /на л.84/;
- от 21.07.2016 г. за сумата от 1635 евро, изплатени от БЕКС на адвокати Б. по
клиентски референтен №PR 10280 и BG 75349, придружено от Сметка за разходите от
21.07.2016 г. /на л.77/, изготвена от адвокат И. Б. и адресирана до БЕКС, във връзка с
негов референтен номер PR 10280 , и по референтен номер на БЕКС BG 75349,
изчислена върху материален интерес от 5080,05 евро, за сумата от 1635 евро.
От Регресна покана изх.№ ГФ-ЗП-293/05.08.2019 г., изпратена от Гаранционен
фонд до ответника М. Б. И., относно Щета № ГФ – 12-0154/19.02.2015 г. /на л.92/, и
известие за доставка към нея /на гърба на л.92 е представено копие на част от
документа, от който се вижда, че е приета пратката, но се чете само фамилията на
получателя и поставения подпис, но не и датата на получаването на пратката/, се
установява, че ищецът е изпратил до ответника покана да заплати доброволно
изплатената от Гаранционен фонд на НББАЗ сума в общ размер от 26 670,85 лева,
представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди с МПС
„ДАФ“ с рег.№***, управлявано от ответника без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ПТП на 16.06.2014 г. на
територията на Германия.
9
От изготвената по делото САТЕ вх.№260025/20.08.2020 г. /на л.128/ се
установява, че щетите по увредения автомобил „Рендж Ровър“ с рег.№ ***, описани в
калкулацията, направена съгласно приложената по делото експертна оценка на Бюро
за експертни оценки „Фахман“, са концентрирани изключително в лявата задна част на
лекия автомобил и напълно кореспондират с механизма на ПТП – претърпян удар в
лявата му задна част. Степента на унищожаване и увреждане на процесните авточасти,
и тяхното местонахождение в лекия автомобил „Рендж Ровър“, съответстват на
механизма на реализираното ПТП на 16.06.2014 г., поради което експертизата приема,
че описаните в експертната оценка увреждания са настъпили в пряка причинна връзка с
него. От изготвената по делото САТЕ се установява, че съотносимите според вещото
лице ремонтни дейности, кореспондират на тези, описани в експертната оценка на
„Фахман“ – както по видове вложени авточасти и цената им съгласно
„SUPERSHWACKE – Band I“ 05/2007 стр.1571 за нов автомобил от марката и модела
на увредения, така и по количество труд за извършването на ремотните дейности.
Въпреки това, експертизата оценява стойността на ремонта на значително по-ниска
стойност – общо 4369,70 лв. Съдът констатира, че съществената разлика между двете
оценки се дължи на прилагането на коефициент К=0,5 за възраст на автомобила, с
който се коригира цената на новите части, съобразно утвърдената Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите – Приложение №1 към чл.15,ал.4 към Наредба
№24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249,т.1 и 2 от КЗ и за
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС,
приложима в Република България към датата на увреждането, както и на
остойностяването на разходите за труд на 25 лв./час /за разлика от посочените в
оценката на „Фахман“ разходи за труд по 120 евро/час за ремонт на каросерията, по
110 евро/час за ремонта на механиката, и по 142,31 евро/час за боядисване/.
Съдът кредитира така приетата САТЕ, като компетентно изготвена, съобразно
поставената на вещото лице задача, като взема предвид констатираните от настоящия
съд неточности в заключението на експертизата – допуснати повторения на
ремонтните дейности по позиции 11,12 и 13 /които съвпадат съответно с позиции 3,4 и
5/ от описа на щетите, но съдът намира, че същите не се отразяват съществено върху
крайните изводи на експертизата по релевантните за спора обстоятелства.
От приетата по делото СИЕ вх.№260263/17.09.2020 г. /на л.163/ се установява,
че с платежно нареждане от 05.03.2015 г., Гаранционният фонд е превел по сметка на
НББАЗ сумата 13 215,45 лева с основание „Щ. ваш GF-14-609-D щ.120154/2015 г.“, а с
платежно нареждане от 19.09.2016 г. е превел на НББАЗ сумата 13 454,90 лв. с
основание „ваш GF-14-609-D щ.12-0154/15 г.“.Установява се също, че след извършена
от експертизата проверка в счетоводството на ищеца, не се установява така
10
преведената на НББАЗ сума в общ размер от 26 670,35 лв. да е била възстановена на
ГФ от ответника до датата на изготвяне на експертизата.
Съдът кредитира приетата експертиза като компетентно изготвена и неоспорена
от страните.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че на 16.06.2014 г. е настъпило процесното ПТП в района на
Франкфурт, Германия, между управлявания от ответника товарен автомобил с
българска регистрация с ДК № ***, и лек автомобил „Рейнж Ровър“ с рег.№***, с
водач М. З. и собственик З. З., движещи се в една посока в съседни пътни ленти, при
което са настъпили увреждания на задната лява част на лекия автомобил „Рейндж
Ровър“, в областта на задната му броня – по тези факти не се спори между страните.
Ответникът в дадените от него обяснения по реда на чл.176 от ГПК признава
неблагоприятния за него факт, че във връзка с настъпилото ПТП от компетентните
контролни органи му е бил съставен акт за установяване на извършено от него
административно нарушение на правилата за движение по пътищата, което съдът
преценява като съдебно признание на факт по смисъла на чл.175 от ГПК. Така
признатият от ответника факт кореспондира с отразеното обстоятелство в
Уведомление за ПТП от 18.06.2014 г. относно произшествие №VU/0681137/2014 г., че
ответникът, като водач на товарния автомобил, вписан като участник 01 –
„нарушител“, на когото е повдигнато обвинение за извършено нарушение на §7, ал.5,
§1, ал.2, §49 от ПДП, §24 от ЗДвП; 31.1. от Каталога за налагане на глоби; §19 от
Закона за административните нарушения; № от Единния каталог за състав на
престъпленията 107101, изразяващо се в преминаване в друга пътна лента, при което е
причинено ПТП. По делото не се твърди и не се установява така установеното
нарушение с връчения на ответника акт за административно нарушение, да е било
оспорено пред компетентните органи на Германия по административен или по съдебен
ред. Ето защо, съдът намира за установено от правна страна, че ответникът виновно е
причинил процесното ПТП, като е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, съгласно приложимото германско законодателство.
Съдът намира за установено от правна страна, че към датата на процесното ПТП
ответникът е управлявал товарен автомобил с територия на обичайно пребиваване в
Република България /по смисъла на чл.1, т.4, б.“а“ от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета/, без валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. От представената справка от базата данни на ИЦ на
ГФ на л.18 се установява, че сключеният договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица №22114000426976, със срок на покритие от
23.01.2014 г. до 22.01.2015 г., издадена от „ЗК Лев Инс“АД, е бил прекратен
11
предсрочно на 09.05.2014 г. Релевираното от ответника възражение за липса на
валидно прекратяване на сключения договор за застраховка е неоснователно. Съгласно
т.3 на Тълкувателно решение №1/2014 от 23.12.2015 г. по тълк. дело №1/2014г. на
ОСТК на ВКС, договорът за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за
прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал.2, във вр.
с чл.202, ал.2 КЗ(отм.), независимо дали застрахователят е изпълнил задължението
си по чл.294, ал.1 КЗ да впише прекратяването на договора в регистъра на
Гаранционния фонд /въпреки че неизпълнението на това задължение не освобождава
застрахователя от отговорност спрямо увреденото лице/.
От представените по делото писмени доказателства - Уведомление за ПТП от
18.06.2014 г., експертна оценка на Бюро за експертни оценки „Фахман“, от
обясненията на ответника, дадени по реда на чл.176 от ГПК, и от изготвената по делото
САТЕ, съдът намира за установено от фактическа страна, че в пряка причинна връзка с
процесното ПТП са настъпили увреждания в задната лява част на лекия автомобил
„Рейндж Ровър“, собстевеност на лице с местопребиваване в Германия, като
ремонтните дейности, посочени в експертната оценка на Бюро за експертни оценки
„Фахман“, са били необходими за отстраняването им. Съгласно изготвената експертна
оценка от „Фахман“, щетите на л.а. „Рейнж Ровър“ са оценени на обща стойност
9183,08 евро без ДДС. Разходите на собственика на увредения автомобил за
извършване на експертна оценка на щетите от Бюро за експертни оценки „Фахман“,
съгласно Възлагане на поръчка за изготвяне на експертна оценка и цесия за
прехвърляне на вземания /превод на л.35/, са начислени в размер на 1084,09 евро, за
която сума е издадена фактура /превод на л.32/.
От изходяща кореспонденция на БЕКС Бюро за уреждане на искове в Европа –
писма от 09.09.2014 г. /на л.66/ и от 18.09.2014 г. /на л.63/ се установява, че
собственикът на автомобила „Рейндж Ровър“, чрез упълномощени адвокати Т. и
колеги, е предявил пред БЕКС Бюро за уреждане на претенции в Европа претенцията
си за обезщетение на вредите от ПТП на 16.06.2014 г., по която е била образувана
преписка със служебен № BG 75349. Претенцията е била приета от БЕКС за
основателна до размера на сумата от 5080,05 евро, представляваща 50% от оценката на
щетите и разходите за експертната оценка на „Фахман“, на основание прието от БЕКС
съпричиняване на процесното ПТП от водача на пострадалия автомобил, до размер на
50%. Посочената сума от 5080,05 евро е била изплатена от БЕКС на увреденото лице
/съгласно писмо до Адвокати Т. и колеги на л.63, преводно нареждане на л.71, писмо
до НББАЗ на л.73/. От БЕКС са били изплатени и направените от увреденото лице
разходи за адвокат до размер на сумата 571,44 евро /съгласно преводно нареждане на
л.69 и писмо на л.73/.
12
Съгласно писмо от БЕКС до НББАЗ от 10.12.2014 г. /на л.73/ и приложена към
него Междинна фактура от 10.12.2014 г. /на л.75/, се установява, че БЕКС е изискало от
НББАЗ възстановяване на заплатената на увреденото лице сума в размер на 5651,94
евро за причинената щета на автомобила „Рейндж Ровър“ /удовлетворяваща 50% от
претендираните разходи за ремонт и експертна оценка, както и разноски за адвокатско
възнаграждение/, както и направените от БЕКС разноски за снабдяване със
следствената документация в размер на 51,77 евро, както и заплащане на такса в
размер на сумата 847,72 евро /с начислен ДДС/, като общата сума, която се изисква да
бъде заплатена възлиза на 6550,98 евро. Във фактурата от 10.12.2014 г. е записано, че
след изтичане на кредитен период от 2 месеца, започва автоматично начисляване на
лихва в размер на 12%, на основание чл.5 от Вътрешните правила. По така заявената
претенция НББАЗ е образувало преписка по щета със служебен № GF-14-609-D.
Впоследствие, на 19.04.2015 г., във връзка със същата щета /по тяхна преписка
№ BG 75349/, от БЕКС е било изплатено на увреденото лице, чрез адвокати Т. и
колеги, съдебно определено допълнително обезщетение в размер на сумата от 3252,87
евро /в това число главница в размер на 3050 евро, и начислена върху нея лихва за
периода от 18.09.2014 г. до 19.04.2016 г., в размер на 202,87 евро/. На 20.07.2016 г.
БЕКС е заплатило на увреденото лице направените от него съдебни разноски за
допълнително определеното обезщетение, в размер на 914,40 евро. Така БЕКС е
заплатило на увреденото лице допълнително обезщетение и разноски за определянето
му в размер общо на сумата от 4167,27 евро. Във връзка с допълнително определеното
по съдебен ред обезщетение /след съдебно предявена от увреденото лице претенция за
остатъка от претендираното обезщетение в размер на 5080 евро/, БЕКС са направили
разходи за адвокат /адвокат И. Б./ в размер на 1635 евро, заплатени на 21.07.2016 г. С
писмо от 21.07.2016 г. до НББАЗ е била предявена от БЕКС претенция за
възстановяване на заплатената от БЕКС на увреденото лице по същата щета, настъпила
при ПТП на 16.06.2014 г., допълнителна сума в размер от 4167,27 евро за обезщетение,
както и за заплащане на допълнително направените от БЕКС разноски за процесуално
представителство в размер на 1635 евро.
От Регресна покана на л.92 се установява, че претенцията за възстановяване на
заплатените от БЕКС на увреденото лице суми, е била предявена чрез НББАЗ пред
Гаранционния фонд на 19.02.2015 г., който е образувал преписка по щета № ГФ – 12 –
0154/19.02.2015 г. От приетата по делото СИЕ се установява, че по щета с номер на
НББАЗ № GF-14-609-D, а по описа на ГФ №120154/2015 г. ищецът е превел на НББАЗ
на 05.03.2015 г. сумата 13 215,45 лева, и на 19.09.2016 г. сумата от 13 454,90 лв.
Установява се от СИЕ, и не се оспорва от ответника, че регресната покана за плащане
на сумата от 26 670,35 лв. е получена от ответника, но от него не е извършено пълно
или частично плащане на ГФ до датата на приключване на съдебното дирене.
13
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира следното:
С Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, с цел да се гарантира, че увреденото лице няма да
остане без обезщетението, на което има право, с чл.10 се предвижда създаването на
орган за изплащане на обезщетения, към който увреденото лице да може да се обръща,
когато не е било изпълнено задължението за застраховане на превозното средство,
причинило увреждането. Съгласно чл.25, ако в двумесечен срок от произшествието не
е възможно да се установи застрахователното предприятие, е предвидено право на
увреденото лице да предяви претенцията си пред органа за изплащане на обезщетения в
своята държава-членка по местопребиваването си. Ролята на органа за изплащане на
обезщетения се състои в уреждане на претенцията по отношение на всички претърпени
от увреденото лице вреди в случаите, които могат да бъдат обективно установени,
поради което дейността на този орган се ограничава до проверка дали е отправено
предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се
прави преценка по същество. Предвидено е органът за изплащане на обезщетения да
има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице, като за да бъде
улеснено упражняването на правата на този орган, е предвидено той да има право на
автоматично възстановяване на сумата от гаранционния фонд в държавата-членка, в
която обичайно се намира превозното средство, който се явява краен платец на сумата,
която се изплаща на увреденото лице, като задължението му за зплащане на
обезщетението е съчетано със суброгация на гаранционния фонд в правата на
увреденото лице, и право на регрес срещу виновното лице. Така приетите насоки с
Директива 2009/103/ЕО са имплементирани във вътрешното ни законодателство в КЗ
/отм./ с разпоредбата на чл.288, ал.2, б.“а“, чл.288а, и §5, т.53 от ДР на КЗ /отм./.
Споразумението между националните застрахователни бюра на държавите-членки на
Европейското икономическо пространство и други асоциирани държави, е подписано
на 30 май 2002 г. в Ретимно (Крит), като първото приложение към това споразумение
обединява в един документ („Вътрешните разпоредби“) всички разпоредби на
Единното споразумение между бюрата и на Многостранното гаранционно
споразумение. Тези вътрешни разпоредби заменят двете предходни споразумения,
считано от 1 август 2003 г., съгласно Решение на Европейската комисия от 28 юли
2003 година за прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно проверките
на застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства, с което същите са публикувани в Официален вестник на ЕС L 192/23.
Съгласно чл.5 от Вътрешните разпоредби /“Вътрешни правила на Съвета на Бюрата“/,
когато национално бюро уреди щетите от ПТП, настъпило на територията, на която то
14
е компетентно, изпраща в срок от 1 година от датата на последното плащане,
направено от него в полза на увреденото лице, на заинтересованото бюро, подписало
Многостранното споразумение, на територията на която обичайно се намира
увреждащото незастраховано МПС, искане за реимбурсиране, в което са посочени:
- сумите, изплатени като обезщетение на увредените лица;
- сумите, платени за външни услуги във връзка с обработването и уреждането на
щетата, които биха били платени при подобни обстоятелства от застраховател,
установен в държавата, в която е настъпило произшествието;
- такса за обработка, начислена по правилата, одобрени от Съвета на Бюрата.
В искането за реимбурсиране на суми се посочва, че дължимите суми са
платими в държавата и в националната валута на бенефициента, без разноски, в
двумесечен срок от датата на искането и че след изтичане на този срок автоматично ще
се начисли лихва за забава в размер на 12% годишно върху сумата на забавата от
датата на искането до датата на получаване на превода на сумата в банката на
бенефициента. Съгласно чл.5, т.4, изпращането на документите, доказващи
извършеното плащане, не е задължително условие за реимбурсирането на сумите,
макар да е въведено задължение за изпращането на същите при поискване. Съгласно
т.5, искане за реимбурсиране на сумите може да бъде отправено и преди да е
приключило уреждането на всички щети, настъпили от същото ПТП.
На основание посочените разпоредби от относимото европейско
законодателство и многостранно международно споразумение, съдът намира, че
отправените от германското БЕКС Бюро за уреждане на искове в Европа до НББАЗ от
10.12.2014 г. /на л.73/ и от 21.07.2016 г. /на л.89/, съставляват искания за
реимбурсиране по смисъла на чл.5 от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, в сила
от 01.08.2003 г., приети с Решение на Европейската комисия от 28 юли 2003 година за
прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно проверките на застраховките
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, които
искания са отправени от компетентен орган за изплащане на обезщетения на страна-
членка по местопребиваване на увреденото лице, към НББАЗ, в качеството му на
национално бюро – страна по Многостранното споразумение, на територията на която
обичайно се намира увреждащото незастраховано МПС. Въпреки че към искането от
10.12.2014 г. не е приложено доказателство за споменатото в документите авансово
плащане на сумата от 5000 евро на увреденото лице, като част от претендираното от
него обезщетение, а искането е придружено само с документи за плащане само на
уравнението от 80,05 евро /остатък от платеното обезщетение в размер на 50% от
претендирания размер/ и на сумата от 571,44 евро за разходи за адвокат, липсата на
15
документи за това плащане не е било основание за отказ или забавяне на
реимбурсирането на сумата /на осн. чл.5, т.4 от ВП/. В конкретния случай се
установява, че към 10.12.2014 г. щетата не е била окончателно уредена, което е видно
от обстоятелството, че издадената фактура от 10.12.2014 г., с която са фактурирани
претендираните от БЕКС суми по щетата, е посочена като „Междинна фактура“.
Съгласно чл.10, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО и параграф (53) от Преамбюла на
същата директива, имплементирани във вътрешното ни законодателство в КЗ /отм./ с
разпоредбата на чл.288, ал.2, б.“а“, чл.288а, ал.1, т.1, и §5, т.53 от ДР на КЗ /отм./, краен
платец на сумата, която е изплатена на увреденото лице от органа за изплащане на
обезщетения на страната-членка по местопребиваване на увреденото лице, е ищецът
Гаранционен фонд. Именно ищецът е имал задължението за автоматично
реимбурсиране на сумата, без да прави преценка по същество на искането за
обезщетение на пострадалото лице. Съгласно чл.3, т.3 от Вътрешните правила на
Съвета на Бюрата, бюрото, на територията на което е настъпило произшествието, е
упълномощено да урежда всяка претенция – по взаимно съгласие, чрез извънсъдебно
споразумение, или по съдебен ред /като самото то няма провомощия да инициира
процедури за извънсъдебно и съдебно уреждане на претенциите, а само може да бъде
ответник по инициирани от увреденото лице такива процедури/, като претенциите се
обработват от компетентното бюро при условията на пълна автономия, и като му се
признава изключителна компетентност по всички въпроси, отнасящи се до
приложимото право на страната, в която е настъпило произшествието и уреждането на
претенцията. Като е бил безусловно задължен като краен платец /в 15-дневен срок от
постъпване на искането, съгласно чл.34, ал.2 и ал.3 от Правилника за устройството и
дейността на Гаранционния фонд/ да реимбурсира изплатените суми за обезщетение и
разноски от компетентния орган за изплащане на обезщетение по местопребиваването
на увреденото лице, без да има правомощие да прави проверка по същество, ищецът е
изпълнил задължението си за реимбурсиране, с което се е суброгирал в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определянето и
изплащането му. По делото се установява, че платените от БЕКС суми за обезщетение
на увреденото лице, са в общ размер на 8332,92 евро, като са заплатени и направените
от пострадалото лице разноски за адвокат в размер на 571,44 евро., или общо сумата от
8904,36 евро, платени по сметка на Адвокати Т., представляващи увреденото лице.
Освен това, установява се, че за определяне и изплащане на обезщетението БЕКС е
заплатило 51,77 евро за разходи за извлечение от служебната преписка за
разследването на произшествието, 914,40 евро съдебни разходи, и разходи за
процесуално представителство в размер на 1635 евро, или общо са били направени от
БЕКС разноски за определяне и изплащане на обезщетението в размер на сумата от
2601,17 евро. Съгласно чл.5, т.1.1.3. БЕКС е начислило и такса за обработване в размер
на 847,72 евро, която покрива останалите разноски. Следователно, установения по
16
делото размер, до който ищецът се е суброгирал в правата на увреденото лице, е общо
в размер на сумата от 12 353,26 евро, с левова равностойност по фиксирания курс на
еврото на БНБ /1 евро=1,95583 лева/ в размер на сумата от 24 160,88 лева. С факта на
извършеното от него плащане на сумата от общо 26 670,35 лева - на 05.03.2015 г. на
сумата от 13 215,45 лв., и на 19.09.2016 г. на сумата от 13 454,90 лв. чрез НББАЗ на
органа, изплатил обезщетението на увреденото лице, на основание чл.288а, ал.3 от КЗ
/отм./ във вр. чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, ищецът се е суброгирал в правата на
увреденото лице. За разликата над размера от 24 160,88 лева, до предявения размер от
26 670,35 лева, не се установява да е настъпила суброгация на ищеца в правата на
увреденото лице, тъй като по делото не се установява основанието, на което е
извършено плащането на тази разлика, поради което претенцията над размера от
24 160,88 лв., като недоказана, следва да се приеме за неоснователна, и подлежи на
отхвърляне. Като е достигнал до различни изводи, съдът е постановил частично
неправилно решение, което ще следва да се отмени до размера от 24 160,88 лева, и
вместо него да се постанови ново решение в тази част, с което предявеният иск да се
уважи за сумата от 24 160,88 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, за
периода от датата на предявяването на иска 06.03.2020 г. до окончателното плащане, а
за разликата над този размер, до предявения размер от 26 670,35 лева,
първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно, и ще следва да се
потвърди.
По съединения за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК
Писмен отговор вх.№260539/10.02.2021 г., подаден от Гаранционен фонд, чрез адв. Д.
К., с характер на частна жалба срещу Определение №8/14.01.2021 г., постановено по
т.д.№17/2020 г. на ОС-Видин, съдът намира следното:
Производството е било образувано по подадена от М. Б. И., чрез адв. В. Е.,
Молба вх.№261286/03.12.2020 г., с която се иска допълване на постановеното по
делото Решение №28/23.11.2020 г., като бъдат присъдени на ответника направените от
него разноски за адвокатски хонорар, съобразно представения своевременно списък по
чл.80 от ГПК и договор за правна защита. Въпреки посоченото в нея основание –
чл.250 от ГПК, съдът намира, че искането е с правно основание чл.248 от ГПК, поради
което следва да са налице и изискуемите предпоставки за това производство. Съдът
констатира, че ответникът е получил препис от решението на 11.12.2020 г., поради
което молбата за допълване на решението в частта за разноските е депозирана в срока
по чл.248, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за
присъждане на направените от него разноски, включително платеното адвокатско
възнаграждение. В последното съдебно заседание е представен от процесуалния му
представител списък по чл.80 от ГПК, с който се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1330 лв., и разноски за такси за 2 бр. съдебни
17
удостоверения в размер на 10 лв., поради което възражението за недопустимост на
обжалваното определение е неоснователно. От представения ДПЗС, с реквизити на
разписка в частта на чл.2.3. във вр. чл.2.1., се установява, че ответникът е заплатил в
брой адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на
1330 лв. Представени са и доказателства за направени разноски за 2 бр. съдебни
удостоверения в размер на 10 лв. С оглед така заявената претенция за заплащане на
разноски за такси за 2 бр. удостоверения в размер на 10 лв., обжалваното определение е
недопустимо в частта му, в която съдът е присъдил на ответника разноски над размера
от 10 лв., до размера от 11,91 лв., като постановено по непредявено искане. В
останалата част, с оглед отхвърлителния диспозитив на решението по предмета на
спора, обжалваното определение е допустимо, и е било правилно. Въпреки това, с
оглед резултата от спора пред въззивната инстанция, на ответната страна следва да
бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство по съразмерност,
съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 2 509,47 / 26 670,35 части от така
установените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1330 лв.,
или сумата от 125,14 лв., както и същата част от разноските за удостоверения – т.е.
сумата от 0,94 лв. До тези размери определението се явява правилно и
законосъобразно, и следва да се потвърди, а над размера от 125,14 лв. до
претендирания размер от 1330 лв. за адвокатско възнаграждение, и над размера от 0.94
лв. за държавни такси, до претендирания размер от 10 лв., определението следва да се
отмени.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят 24 160,88 / 26 670,35 части от направените от него разноски за двете съдебни
инстанции. Пред първостепенния съд ищецът с исковата молба е претендирал
присъждане на разноските за производството, както и юрисконсултско
възнаграждение, като първоначално ищецът е бил представляван от юрисконсулт. По
делото са налице доказателства за направени от ищеца разноски за държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 1066,81 лв., както и разноски за
експертизи в размер на 700 лв. От така установените разноски в общ размер на 1766,81
лева в полза на ищеца следва да се присъдят 24 160,88 / 26 670,35 части, или сумата от
1600,57 лв. Съдът определя и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., от
което следва да се присъдят на ищеца 24 160,88 / 26 670,35 части, или сумата от 271,77
лв. За въззивното производство ищецът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК
присъждане на разноски за държавна такса в размер на 533,40 лв., както и 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че исканият размер на
юрисконсултското възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл.25, ал.1 от НЗПП,
поради което на осн. чл.78, ал.8 от ГПК определя юрисконсултско възнаграждение в
поискания размер. От посочените суми следва на ищеца да бъдат присъдени 24 160,88 /
26 670,35 части, или сумата от 483,21 лв. за държавна такса и 181,18 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят 2 509,47 /
26 670,35 части от направените от него разноски за въззивната инстанция. Същият е
18
претендирал единствено присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния му представител адв. В. Е.. Съдът определя
адвокатското възнаграждение по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1330,11 лв., от
която сума в полза на адв. Е. следва да се присъдят 2 509,47 / 26 670,35 части, или
сумата от 125,15 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №28 от 23.11.2020 г., постановено по т.д.№17 по описа за
2020 г. на Окръжен съд – Видин, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от
Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, против М. Б. И., с ЕГН
**********, за сумата до размера от 24 160,88 лв. /двадесет и четири хиляди сто и
шестдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща възстановено от
Гаранционния фонд обезщетение по щета № 120154/19.02.2015 г. за имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 16.06.2014 г. в Германия, ведно със законната лихва върху
тази сума, за периода от предявяването на иска до окончателното плащане, И
ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Б. И., с ЕГН **********, на основание чл.288а, ал.3 КЗ /отм./ във
вр. чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, във вр. чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, във вр. чл.288, ал.2,
б.“а“ от КЗ /отм./, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул.“Граф
Игнатиев“ №2, сумата от 24 160,88 лв. /двадесет и четири хиляди сто и шестдесет лева
и осемдесет и осем стотинки/, представляваща възстановено от Гаранционния фонд
обезщетение по щета № 120154/19.02.2015 г. за имуществени вреди от ПТП, настъпило
на 16.06.2014 г. в Германия, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от
предявяването на иска 06.03.2020 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №28 от 23.11.2020 г., постановено по т.д.№17 по
описа за 2020 г. на Окръжен съд – Видин, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният от Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, против
М. Б. И., с ЕГН **********, за сумата над размера от 24 160,88 лв., до предявения
размер от 26 670,35 лева.
ОТМЕНЯ Определение №8 от 14.01.2021 г., постановено по т.д.№17 по описа за
2020 г. на Окръжен съд – Видин, В ЧАСТТА МУ, с която ищецът Гаранционен фонд, с
адрес: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, е осъден да заплати на М. Б. И., с ЕГН
**********, сумата над размера от 125,14 лв. /сто двадесет и пет лева и четиринадесет
стотинки/ до размера от 1330 лв. /хиляда триста и тридесет лева/, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, КАКТО И В ЧАСТТА, в която Гаранционен
фонд е осъден да заплати на М. Б. И., с ЕГН **********, сумата над размера от 0,94 лв.
/деветдесет и четири стотинки/ до размера от 10 лв. /десет лева/, представляваща
разноски за държавни такси за издаване на удостоверения.
ОБЕЗСИЛВА Определение №8 от 14.01.2021 г., постановено по т.д.№17 по
описа за 2020 г. на Окръжен съд – Видин, В ЧАСТТА МУ, с която ищецът
19
Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, е осъден да заплати на
М. Б. И., с ЕГН **********, сумата над размера от 10 лв. до размера от 11,91 лв.
/единадесет лева и деветдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА М. Б. И., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да
заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, сумата от
1600,57 лв. /хиляда и шестстотин лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
съдебни разноски за производството пред първостепенния съд, КАКТО И сумата от
271,77 лв. /двеста седемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство, КАКТО И сумата от 483,21 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и
двадесет и една стотинки/, представляваща разноски за държавна такса за въззивното
производство, И сумата от 181,18 лв. /сто осемдесет и един лева и осемнадесет
стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат В. В.
Е., със служебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №8, офис 208, сумата от 125,15 лв. /сто
двадесет и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, за процесуално представителство на М. Б.
И., с ЕГН **********.
Решението е постановено при участието на Едноличен търговец „Албино – МТ
– М. В.“, с ЕИК *********, в качеството на трето лице – помагач на ответника М. Б.
И., с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Решението в частта му, постановена по реда на чл.248, ал.3 от ГПК по частна
жалба срещу Определение №8/14.01.2021 г., постановено по т.д.№17/2020 г. на ОС-
Видин, има характер на определение, и подлежи на касационно обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20