№ 1198
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично при закрити врати
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20231100901208 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба на С. ЕООД, ЕИК: ******* с искане за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ, на
основание неплатежоспособност на дружеството.
На установяване в производството подлежат следните факти и обстоятелства:
неплатежоспособността на дружеството и началната дата, вкл. финансово-икономическото
състояние на дружеството в периода преди подаване на молбата на база на структурата на
активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост, стойността на
наличното имущество и паричните задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност. Същият е извършвал търговия на едро с
порцеланови и стъкларски изделия и почистващи препарати.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на
изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има
траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в
причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
1
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. В настоящия случай, еднозначно е установено, че
длъжникът е спрял плащанията през 2021 година, основно по отношение на изискуеми
публични задължения към НАП за данъци и осигурителни вноски и лихви върху тях. Според
установеното от вещото лице, най – старото, непогасено данъчно задължение е било с падеж
през 2020 година за главница и лихви за данъчни задължения и осигуровки. Публичните
задължения на молителя, на основание чл. 162, ал. 2, т. 2 и т. 9 ДОПК, са за данък върху
доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения, ДДС и за задължителни
осигурителни вноски и за лихви върху тях. Всички, посочени в Приложение 2 към
заключението на вещото лице непогасени задължения на дружеството към НАП по
публичните задължения, освен това, са свързани с търговската дейност на молителя и са
изискуеми /изискуемостта настъпва след датата, на която изтича срокът за доброволното
плащане на тези задължения, посочени конкретно в Приложение 2 от експертизата/.
За да установи релевантните факти, свързани с финансовото състояние на ответното
дружество, съдът взима предвид данните от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза относно стойностите на отразените от вещото лице пера от
баланса на дружеството, съобразно доказателствата по делото и счетоводните документи и
данни, предоставени от НАП и след извършена проверка в счетоводството на дружеството.
Установява се, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. финансовият резултат на
дружеството по счетоводни данни е печалба, а от 01.01.2021 година – 31.10.2022 година –
дружеството е на загуба – която нараства рязко през 2022 година до 273 864,69 лева. През
2023 година дружеството няма отчетени приходи и разходи.
За изследвания период в структурата на активите се включват дълготрайни материални
активи – земя, сгради и съоръжения, които намаляват от 40 хил. лева през 2019 година до 24
хил. лева през 2021 и 2022 година и 19 хил. лева през 2023 година, както и краткосрочни
активи – продукция и стоки, които от 472 хил. лева през 2019 година не съществуват в
отчетните 2022 година и към 31.07.2023 година; вземания от клиенти и доставчици и други
вземания, които съответно от 82 хил. лева през 2019 година не съществуват в отчетните
2022 година и към 31.07.2023 година и от 3 хил. лева са сведени също до 0 лева през 2022 г.
– 2023 година; парични средства в брой /каквито в към отчетната 2023 година са намалели
до 1 хил. лева/ и по сметки – които към отчетните 2022 година и 2023 година са в размер на
26 хил.лева, но върху същите са наложени запори.
От значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, съответно - способно ли е да функционира нормално, е
какъв е размерът на тези краткотрайни активи, които се приема, че са източник на средства
за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца. В случая,
към релевантните балансови дати през 2019 – 2021 година, това са били вземания от
клиенти и доставчици, стоки и продукция и парични средства в брой и по сметки, които,
обаче, в следващите отчетни периоди рязко намаляват, като през 2022 година и към м.
07.2023 година молителят разполага единствено с парични средства и то предимно по
банкови сметки, които са запорирани. Няма данни към датата на даване ход на устните
2
състезания, да са налице и други краткотрайни активи, които могат да послужат за
погасяване на краткосрочните задължения на търговеца. По делото не се установи и
дружеството да е притежавало и други бързо ликвидни събираеми активи, които да не са
надлежно осчетоводени и които могат да бъдат взети предвид при определяне
коефициентите на ликвидност. В заключение се констатира, че краткотрайните активи в
процентно съотношение от 94,63% от общата стойност на актива през 2019 година са
намалели до 58,70% през 2023 година, а отделно като размер и стойност са намалели над 15
пъти.
Едновременно с това, в структурата на пасивите се включват посочените публични
задължения за главници и лихви за данъци и осигурителни вноски, които са почти
константна величина за отчетните 2021 г. – 2023 година. Останалите краткосрочни
задължения на търговеца към края на 2022 година са погасени, според счетоводните данни, с
изключение на 2 хил.лева – задължения към доставчици. Към 2022 година краткосрочните
задължения формират 92,65 % от общата стойност на задълженията, а към м. 07.2023 година
– 100%. Констатираха се, обаче, възникнали и други краткосрочни задължения, които не са
намерили отражение в счетоводството на дружеството. Според вещото лице, в
счетоводството на длъжника не е намерил отражение издадения и представен по делото
ревизионен акт в размер на 179 155,19 лева, който е следвало да бъде осчетоводен през
отчетната 2022 година.
С оглед на горното, съдът намира, че няма необходимост да се извърши корекция на
балансовите стойности за отчетните периоди за 2019 година, 2020, 2021 година, но следва да
се извърши такава за отчетните 2022 година и към м. 07.2023 година при анализа на
финансово – икономическото състояние на молителя в частта относно краткотрайни пасиви.
В трайно установената съдебна практика е възприето, че за оценка на реалното финансово
състояние на длъжника следва да се изхожда от обективно установими и документално
обосновани данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за реализируемостта на
актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни за документална необоснованост
на счетоводни записвания по баланса актив/пасив следва да се извърши корекционно
преизчисляване на съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата
стабилност на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. №
685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение
№ 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) и именно от тази основа да
се преценява заклюението по съдебно-счетоводната експертиза.
Поради това и поради посоченото по-горе относно структурата на пасива и
стойностите на част от перата в него, за отчетните периоди 2022 година и към 31.07.2023
година, съдът намира, че при определянето на коефициентите за ликвидност, задълженията
на дружеството по ревизионния акт следва да участват, въпреки, че няма данни
ревизионният акт да е потвърден с окончателно съдебно решение. Както беше посочено,
задълженията по него имат краткосрочен характер и е следвало да бъдат отразени в баланса
на дружеството през 2022 година, което не е сторено. При включване на тези пасиви
коефициентите за обща ликвидност за посочените периоди са много са под референтните
стойности, тъй като съпоставката на стойностите налага извод за това, че към датите
31.12.2022 година, и 31.07.2023 година, краткотрайните задължения на молителя надхвърлят
по стойност краткосрочните активи близо два пъти /и близо шест пъти при извършване на
корекцията със задълженията по ревизионния акт/ и съответно - търговецът не е притежавал
достатъчно активи, с които да може да заплати всички свои текущи задължения в кратък
времеви период. Поради това и показателите за обща ликвидност, определени по посочените
от вещото лице формули, както при коригирани стойности, но така и при некоригирани
стойности на пасива са под референтната стойност от 1, посочена за релевантна за отрасъла
от вещото лице. Същевременно, за 2022 година се отчита рязко увеличение на
краткосрочните задължения, при рязко намаляване /и трайна тенденция за това/ на
3
краткотрайните активи.
Мотивиран от посочено и предвид заключението на вещото лице, по делото се доказа,
че в периода 2019 година – 2021 година дружеството е в стабилно финансово състояние,
като е генерирало положителен финансов резултат, характеризира се със стабилни
показатели на ликвидност, при добре структурирани балансови стойности в отделните части
на актива и пасива, сочещи на финансова автономност. Същевременно, обаче, в следващите
отчетни периоди, се отчита рязко влошаване на финансовото състояние на търговеца,
реализиране на загуба и изпадане в състояние на пълна зависимост от кредиторите и по-
специално НАП, стойностите на коефициентите за ликвидност под референтните стойности
сочат на невъзможност за дружеството да покрива своите краткосрочни задължения.
Констатира се рязко повишаване стойностите на пасива при съответно рязко намаляване на
активите, като се установява и трайна тенденция в тази насока. Видно е, че дружеството е
погасявало задълженията си през годините към своите доставчици за сметка на генериране и
незаплащане на данъчните си задължения, върху които се натрупват и дължими лихви,
които задължения се увеличават и след м. 07.2023 година. Установява се и че дружеството е
дерегистрирано по ЗДДС, че след 09.08.2021 година няма наети по трудов договор лица и не
извършва търговска дейност след 01.01.2023 година, а всички разплащателни сметки са
запорирани.
Следователно, съвкупната преценка на данните, към датата на която е прието
заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания, сочи на извод за трайно
влошено финансово - икономическо състояние, съответно - състояние на
неплатежоспособност, което е и обективният фактор търговецът да спре своите плащания –
липсата на средства. По делото няма доказателства за това до края на устните състезания
дружеството да е придобило други бързо ликвидни активи или да е намалило своите
краткосрочни задължения /напротив, вещото лице е констатирало увеличаване на
задълженията на длъжника/. Липсата на извършвана стопанска дейност и каквито и да е
свободни налични средства по банковите сметки на търговеца от 2021 година или друго
бързоликвидно имущество също е индиция за трайното влошаване на финансовото
състояние. При горните мотиви, съдът намира, че през отчетните 2022 – 2023 година
дружеството вече не е било финансово автономно и е изпаднало в състояние на зависимост
от своя основен кредитор – НАП, което състояние не е временно.
Спиране на плащанията по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ е израз на
обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по
търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към всички
кредитори, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не
стори това в настоящото производство. Същият не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на
плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
Напротив, липсата на заети по трудови договори лица /в който смисъл е изводът на вещото
лице/ и спиране на търговската дейност от страна на дружеството, сочи на трайност и
необратимост на влошеното финансово състояние на дружеството.
В обобщение може да се заключи, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност.
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността. В
установената практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, е възприето, че началната дата
съвпада с най-ранния момент, когато длъжникът е спрял да погасява своите задължения по
причина на настъпилата обективна невъзможност за това с оглед цялостното му
4
икономическо състояние. Тоест, началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността/
свръхзадължеността. Допълнително, практиката е възприела и подхода, при определяне на
най-ранната дата да се държи сметка за момента, когато е спряно плащането на изискуемите
парични задължения не към един конкретен кредитор, а към всички кредитори /Решение №
220/07.02.2018 година по т. д. № 758/2017 година, ВКС, ТО и др./. С тези уточнения, тя се
определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при
условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с
оглед общото икономическо състояние на длъжника. От заключението на вещото лице е
видно, че още през 2021 година длъжникът е имал изискуеми парични задължения, които не
е погасил в срок. След 31.12.2021 година размерът на изискуемите задължения на ответника
е значително увеличен при липсата на съответно увеличение на активите и недоказана
стопанска дейност с цел подобряване финансовото състояние, като длъжникът е изпаднал в
пълна зависимост от своите кредитори и основно - НАП. Именно поради това съдът приема,
че началната дата на неплатежоспособността е настъпила през 2022 година, но тъй като
липсват данни точно в кой точно момент се е случило това, съдът приема, че
предпоставките са установени към 31.12.2022 година, когато вече са налице значителни по
размер задължения и обективна невъзможност за погасяването им.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговеца-
краткотрайни и бързоликвидни, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което
да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Тези факти
също се установяват от заключението на вещото лице. Според чл. 629б, ал. 4 ТЗ на този етап
от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните
парични средства и бързоликвидно имущество, а не други активи, подлежащи на
осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите. Отделно, предвид нормите на чл.
193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано по реда
на ДОПК /както е в настоящия случай/ или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като
изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сума за
началните разноски, като им е указал последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Определението е
вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от съда срок не е предплатена от
кредиторите определената сума за покриване на началните разноски, поради което съдът
счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на С. ЕООД, ЕИК: ******* и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 31.12.2022 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на С. ЕООД, ЕИК:
*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на С. ЕООД, ЕИК:
*******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на С. ЕООД, ЕИК:
5
*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ С. ЕООД, ЕИК: *******.
СПИРА производството по т.д. № 1208/2023 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното
производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото
решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде
удостоверено наличие на достатъчно бързоликвидно имущество на длъжника или при
представяне на доказателства за предплащане на сумата от 5 000 лева, необходима за
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че ако в срок една година от вписването на
настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на
производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър, като спиране на делото на
основание недостатъчно налично имущество се допуска само веднъж в производството.
ОСЪЖДА С. ЕООД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева- държавна такса.
УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи
по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на С.
ЕООД, ЕИК: ******* е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на
ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от
същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6