РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Кюстендил, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20221520200123 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Д. С., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ.
Кюстендил, ул. „***“ №**, против наказателно постановление /НП/ № 22-1139-00056
от 21.01.2022г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кюстендил, с което
на основание чл. 185 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в общ размер на 120 /сто и двадесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 от
ЗДвП.
В жалбата жалбоподателят изтъква доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Според
жалбоподателя, при издаването на атакуваното наказателно постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения. Описаното нарушение не отговаряло
на обективната действителност, като не са изяснени всички относими обстоятелства по
случая. Взима становище за несправедливост на наложените наказания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл.юрк. **, редовно
упълномощен от началник на сектор „Пътна полиция при ОДМВР-Кюстендил, който
изразява становище за законосъобразност и правилност на обжалваното постановление
и моли съда да го потвърди.
Кюстендилският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
1
На 09.01.2022г., служители на ОДМВР – Кюстендил са установили, че в с. С.,
общ. Кюстендил, по ул. „*** срещу дом №**, в посока към с. Р., лицето С. Д. С., ЕГН
**********, с адрес в с. С., ул. „***“ №**, управлявайки своя собствен товарен
автомобил Мерцедес 400Д, с Д***, губи контрол над автомобила, блъска паркиран
пред дом №7 лек автомобил „Хонда Сивик“ с ****, собственост на Г. С. И., след което
е излязъл в дясно от пътя и се удря в оградата на дом №5, с което реализира ПТП без
пострадали. С. С. не остава на място за изчакване на компетентните органи, поради
което е издирен и допълнително установен на домашния му адрес, където му е
съставен и АУАН №457635, серия GA, от актосъставителя Д. С. В., изпълняващ
длъжността мл.автоконтрольор при ОДМВР Кюстендил и в присъствието на свидетеля
К. П. Г..
В АУАН е описана фактическа обстановка по установяване на нарушението.
Дадена е и правна квалификация на нарушенията - чл. 20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 от
ЗДвП. АУАН е връчен лично на нарушителя още същия ден.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН по делото няма данни да е постъпило писмено
възражение от страна на актуваното лице.
След преценка и анализ на установеното и събраните доказателства, началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кюстендил е счел, че не са налице условия за
прекратяване на административнонаказателното производство и прилагане на нормата
на чл.28 от ЗАНН, поради което е съставил обжалваното Наказателно постановление
№ 22-1139-00056 от 21.01.2022г., като е приел, че установеното представлява
нарушение и на основание чл. 185 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в общ размер на 120 /сто и
двадесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за
нарушение на чл. 20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Препис от постановлението е връчено на лицето С. Д. С. лично на 28.01.2022г.,
видно от разписката в НП.
Актосъставителят В. и свидетелят Г. потвърждават отразените в акта за
установяване на нарушението фактически констатации при разпит в открито съдебно
заседание. Актосъставителят заявява, че в деня на нарушението бил нощна смяна
заедно с колегата му Г.. Отивайки на място след сигнал за ПТП, видели пострадалия
автомобил и част от оградата на съседната къща. На място не установили нарушителя,
поради което направили справка по регистрационния номер на превозното средство.
Открили собственика и му съставили акт. Собственикът на товарния автомобил и
настоящ жалбоподател заявил, че пие хапчета, тъй като имал проблем със здравето. Не
му бил правен тест за алкохол. Сам заявил на свидетелите, че както се е движел и се е
ударил. Свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта – К. Г.
добавя, че при посещение на домашния адрес на жалбоподателя, последният заявил, че
е изгубил контрол над автомобила, станало му лошо и направил ПТП, но се притеснил
и напуснал мястото на инцидента. Нямало пострадали лица, само материални щети.
Разпитана е и свидетелката М. С. – съпруга на жалбоподателя. По нейни данни,
съпругът й се прибрал през нощта в с. С., като споделил, че му е прилошало, излязъл
извън пътя и се ударил. Вдигал кръвно, като му е поставен стенд малко преди случая.
Не знаела дали съпругът й се е връщал след случая на мястото на ПТП или не.
Съдът кредитира като достоверни показанията и на тримата свидетели,
2
доколкото изхождат от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях.
Не са в противоречие със свидетелските показания на полицейските служители и
показанията на съпругата на жалбоподателя, като същите разкриват фактическата
обстановка след осъществяване на транспортното произшествие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена и въз основа на
приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото
писмени доказателства, които са безпротиворечиви, отразяват подлежащи на доказване
факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество -
основателна, по следните съображения:
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.
40 и чл. 43 от ЗАНН.
По т. 1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП за
извършено от него нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Според последната разпоредба
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“. Нарушението се изразява в това, че лицето не контролира ППС, което
управлява, допуска ПТП с материални щети. Това правило за поведение изисква от
водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с превозното средство
по начин, осигуряващ правомерното му движение. Изгубването на контрол може да се
дължи на много причини. В случая административнонаказващият орган е приел, че
причиненото ПТП се дължи на неупражнен контрол, без да сочи защо и как са
достигнали до този извод. В акта не са вписани такива данни, а това е довело до липса
на пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Последното се е пренесло и в наказателното постановление, тъй като не е
ясно какви са били условията и обстановката в момента на ПТП-то, за да се прецени, че
загубата на контрол върху автомобила се дължи на виновното поведение на водача.
Неясното описание на фактическа обстановка безспорно е ограничило правото на
защита на жалбоподателя, а последното винаги представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. Ето защо в тази част наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
По т. 2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, без обаче да се
конкретизира коя от трите хипотези на т.3 е налице.
В обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение
е посочено, че поведението на нарушителя, квалифицирано като осъществяващо от
обективна и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, се изразява в това, че С. С. не остава на място за изчакване на
компетентните органи, поради което е издирен и допълнително установен на
домашния му адрес, където му е съставен и АУАН №457635, серия GA.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както в акта,
така и в НП следва да бъде посочена законовата разпоредба, която е нарушена, както и
3
обстоятелствата при което е извършено деянието. Обстоятелството, че и в АУАН, и в
НП като нарушена е посочена разпоредба, която изисква и предпоставя по-точна
конкретизация /т.е. точно посочване на коя от хипотезите на т.3 на чл.123, ал.1 от ЗДвП
е налице/, не изпълва изискването за логическо и правно единство между фактическото
и правното обвинение, което води до извод за незаконосъобразност на обжалваното
постановление и в тази му част. С това действие съществено е засегнато и правото на
защита на сочения като нарушител, тъй като го е поставило в невъзможност да разбере
какво точно нарушение му се вменява и при какви обстоятелства се твърди, че го е
извършил.
Ето защо, предвид всички констатирани процесуални нарушения, процесното НП
и в тази част следва да се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районен и
административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на
разноски по реда на АПК. Основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 100,00 лева разноски, представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за
правна помощ и съдействие /л.17 от делото/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1139-00056 от 21.01.2022г. на
началник сектор към ОД на МВР гр. Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ Кюстендил,
с което на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ. Кюстендил, ул. „***“ №**, на
основание чл. 185 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в общ размер от 120 /сто и двадесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Кюстендил да заплати на С. Д. С., ЕГН **********, с
адрес в с. С., общ. Кюстендил, ул. „***“ №***, направените разноски по делото в
размер на 100 /сто/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4