Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 265
гр. Севлиево, 11.10.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо
Христов
при участието на секретаря Ивелина Цонева сложи за разглеждане
докладваното от съдията Христов гр. д. № 452 по
описа на съда за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, за установяване на вземания породени от разпоредбите на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Делото е
образувано по искова молба от „Мобилтел" ЕАД (понастоящем с наименование
„А1 България " ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р – н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М.Мсрещу А.Б.М.,
с ЕГН **********,***, живущ ***. Ищеца твърди, че с ответника имал сключен
договор за "Далекосъобщителни
услуги - М4251457 от 07.10.2014 г., с който на ответника са предоставяни
далекосъобщителни услуги за мобилен номер по избран тарифен план, съгласно
подписано Приложение 1 към договор М4251457 от
07.10.2014 г., неразделна част от договора. Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издава фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от
Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата
не освобожда абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. ".
В срока на действието на договорите за мобилни услуги Мобилтел издал на абоната
ответник следните фактури : фактура № *********/26.02.2015 г., с падеж на
плащане 13.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 28.62 лв.; фактура №
*********/26.03.2015 г., с падеж на плащане 10.04.2015 г., за отчетен период от
23.02.2015 г. до 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 26,88 лв.; фактура № *********/28.04.2015 г., с падеж на плащане
13.05.2015 г., за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 9,9 лв.; фактура № *********/06.08.2015 г., с падеж на плащане
06.08.2015 г., за отчетен период от 23.06.2015 г. до 22.07.2015 г., в която
била начислена неустойка за предсрочно прекратяване договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 173,88 лв.. Длъжникът не изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за
потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни
услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги. Претендираната сума представлявала сбор от
потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор - М4251457 от
07.10.2014 г. в размер на 65,40 лв. и сума за начислена неустойка в размер на
173,88 лв., за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги
М4251457 от 07.10.2014 г.. Незаплатената стойност на далекосъобщителните
услуги, предоставявни на абоната, била отразена в представени фактури, а
доколкото последните не били погасени от абоната-ответник, Мобилтел прекратил
едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на
последния била начислена неустойка. Клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите
условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и
имали задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Клаузата
за неустойка фигурирала в подписаните приложения, а следвала и от общите
условия на оператора. Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати
сумите за потребени услуги, съгласно издадените фактури довело до прекратяване
на договора на ответника и до начисляването на договорна неустойка. Абоната
следвало в 15-дневен срок след издаване на фактурата да плати посочената в нея
сума. Дължимите и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по
договора с Оператора обусловило правото
на Мобилтел да прекрати едностранно индивидуалния договор. Плащането на посочената
във фактурата сума следвало да се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й, а при неспазване на срока,
потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки
ден закъснение. Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, срещу ответника било
образувано ч.гр.д № 50/2018 г. по описа на PC – Севлиево за гореописаните суми.
В рамките на предвидения от законодателя срок било постъпило възражение от
страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. Предвид изложеното, ищеца моли за постановяване на решение, с което
да бъде прието за установено, че ответницата му дължи горните суми, за които била издадена заповед за изпълнение по
гореопосоченото ч. гр. д. на РС – Севлиево. Претендира разноски.
С влязло в
сила определение от 02.05.2018 г., постановено от предходният съдия докладчик
по делото, поради отказ от предявения иск от ищеца, в частта по първоначално
предявен иск за вземане за лихва в размер 17,27 лева, е прекратено
производството по настоящото гражданско дело № 452 по описа на РС - Севлиево за
2018 г., в частта по първоначално предявеният иск за вземане за лихва в размер
17,27 лева, начислена за периода от 14.05.2015 г. до 18.12.2017 г..
В
едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца не се
представлява. В докладвана писмена молба поддържа иска по доводите изложени в
исковата молба.
В съдебното заседание ответника не оспорва договорните
отношения с ищеца, станали основание за завеждане исковите претенции.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Установява
се от договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 07.10.2014 г., приложение
№ 1 към посоченият договор и приложение № 3 към същият договор, че такъв договор
е сключен между страните и по силата на същият ищеца се е задължил да
предостави за срок от 24 месеца, считано от 07.10.2014 г., електронни
съобщителни услуги на ответника, а последният се е задължил да заплати цена на
предоставените услуги, съгласно тарифен план Мтел Трансфер Ес и по действащият
ценоразпис на ищеца, при месечна абонаментна такса от 14,90 лв., с включен ДДС.
Видно от описаните по – горе приложения към договора между страните, че в приложение
№ 1 е предвидена клауза съгласно която, ако абоната наруши задълженията си по
приложението, договора или Общите условия, операторът има право да прекрати едностранно сключеният с абоната
договор и/или да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на
посочения в договора срок.
Установява
се от приложени фактури и сметка, че ищеца е издал следните документи за
начислени вземания дължими от ответника: фактура № *********/26.02.2015 г., с
падеж на плащане 13.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г. до
22.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 28,62 лв.;
фактура № *********/26.03.2015 г., с падеж на плащане 10.04.2015 г., за отчетен
период от 23.02.2015 г. до 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 26,88 лв.; фактура № *********/28.04.2015 г., с падеж на
плащане 13.05.2015 г., за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 9,9 лв.; сметка №
*********/06.08.2015 г., с посочен изпълнител - ищеца и получател – ответника,
за сума 173,88 лв., представляваща дължима неустойка и посочена дата на плащане
- 06.08.2015 г..
От
приложеното ч. гр. д. № 50/2018 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца на
09.01.2018 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което
е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника - ответник в
настоящото исково производство, заповед № 23 от 11.01.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
65,40 лева – главница за незаплатена далекосъобщителна услуга и неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга в размер
173,88 лева; вземане за лихва в размер 17,27 лева, начислена за
периода от 14.05.2015 г. до 18.12.2017 г.; ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване заявлението до изплащане на вземането; както
и за разноски - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания
на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба инициирала
настоящото производство.
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването
на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на
описаният в исковата молба договор между
ищеца и ответника със съществените им елементи (предмет и цена),
изпълнението на задълженията на ищеца по договора, твърдяната неустоична клауза
в договора и настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства,
обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата.
Установи се от
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 07.10.2014 г.,
приложение № 1 към посоченият договор и приложение № 3 към същият договор, че
такъв договор е сключен между страните и по силата на същият ищеца се е
задължил да предостави за срок от 24 месеца, считано от 07.10.2014 г.,
електронни съобщителни услуги на ответника, а последният се е задължил да
заплати цена на предоставените услуги, съгласно тарифен план Мтел Трансфер Ес и
по действащият ценоразпис на ищеца, при месечна абонаментна такса от 14,90 лв.,
с включен ДДС. Установи се също така от описаното по – горе приложение № 1 към
договора между страните, че със същото е предвидена клауза съгласно която, ако
абоната наруши задълженията си по приложението, договора или Общите условия, операторът
има право да прекрати едностранно
сключеният с абоната договор и да получи неустойка в размер на дължимите такси
до изтичане на посочения в договора срок. Съдът намира за установено от
посочените по - горе писмени доказателства наличието на валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответника, с предмет предоставяне на електронни
съобщителни услуги. Доколкото ответника е подписал гореописаният договор с
ищеца за срок от 24 месеца, независимо дали и в какъв размер, същият е ползвал
фактически предоставените му услуги, следва да се приеме, че дължи за срока на
действие на договора минимум договорената месечна абонаментна такса от 14,90
лв., с включен ДДС. Не са налице каквито и да било данни по делото ответника да
е възразявал преди настоящото производство срещу неточно изпълнение на
задълженията на ищеца по процесният договор, да е заявил правата си по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца, преди подаване на заявление за
издаване заповед за изпълнение срещу същият, да е искал точно изпълнение, да е
искал обезщетение за неизпълнение или да е дал на ищеца подходящ срок за
изпълнение с писмено предупреждение (предвид сключеният писмен договор между
страните), че след изтичането на срока ще смята договора за развален, което би го
освободило от облигационното задължение за парична престация, поради което, следва
да се приеме, че ищеца е предоставял през срока на действие на договора
дължимите услуги на ответника. В тежест на ответника, ако твърди изпълнение на
паричните си задължения по договора между страните е да докаже плащането, но
доказателства за такова не се събраха по делото.
С оглед изложеното установи се наличие
на предпоставките за уважаване на предявеният иск, в частта, в която делото не
е прекратено.
Относно
разноските, предвид частичното уважаване на исковете, поради отказ от един от
предявените искове от ищеца, съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски, като с оглед
направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски,
в размер на сумата от 75,00 лева, за заплатена държавна такса по двата
обективно съединени искове, уважени по настоящото дело и за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 120,00 лева, предвид липсата на разграничение в
представените доказателства по кои от исковете е заплатено последното и
прекратяване на производството поради отказ от един от трите обективно
съединени искове или общо разноски по исковото производство, в размер 195,00
лева. С оглед уважаването на исковете, само за част от предявените суми по реда
на заповедното производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 50/2018 г. по описа на РС – Севлиево,
като се намалят до сумата 23,32 лева, за заплатена държавна такса и до сумата 167,88
лева, за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК,
ответника също има право на разноски, но
предвид, че не е направил искане и не е представил доказателства за разноски
такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза
на "А1 България" ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел" ЕАД), с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М.Мкъм А.Б.М., с ЕГН **********,***, живущ ***, съществуват
парични вземания за следните суми : 65,40 лева – главница за незаплатена
далекосъобщителна услуга и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга в размер 173,88 лева; за които са издадени следните
фактури и сметка: фактура № *********/26.02.2015 г., фактура №
*********/26.03.2015 г., фактура № *********/28.04.2015 г., сметка №
*********/06.08.2015 г.; произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги М4251457
от 07.10.2014 г.; за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 23 от 11.01.2018 г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 50/2018 г. на РС - Севлиево.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Б.М., с ЕГН **********,***, живущ ***, да заплати на "А1 България" ЕАД (с
предишно наименование „Мобилтел" ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и
М.М, направените по гр. д. № 452/2018 г.
по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата 195,00 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Б.М., с ЕГН **********,***, живущ *** да заплати
на "А1 България" ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел" ЕАД), с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М.М, направените по ч. гр. д. № 50/2018 г. по
описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата 23,32 лева, за заплатена
държавна такса и на сумата 167,88 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: