№ 80
гр. Сливен, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230103100 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че на 24.12.2019 г. ответника е получил от Изи асет
Мениджмънт АД, в качеството на кредитор, сумата от 1500 лв., по силата на сключен
договор за паричен заем и на същата дата е сключен договор за поръчителство между
ответника и Файненшъл България ЕООД. Твърди се, че кредиторът е предоставил на
ответника, по силата на договора за потребителски кредит сумата от 1300 лв. Сочи се, че
ответника се е задължил да върне заемната сума, ведно с дължимата договорна лихва, такси
и разноски.Сочи се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора за паричен
заем и на 1.09.2020г. Изи асет Мениджмънт АД е поискало от Файненшъл България ЕООД
за изпълнение на целия дълг.Твърди се, че на 1.01.2020г. Файненшъл България ЕООД е
заплатило на Изи асет Мениджмънт АД целия дълг.Сочи се, че Файненшъл България ЕООД
с рамков договор за покупко-продажба на вземания е прехвърлило на Агенция за контрол на
просрочени задължения вземането срещу ответника.Агенция за контрол на просрочени
задължения е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и по нея на длъжника
заповедта е връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което ищцовото дружество
предявява положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на Агенция за контрол на просрочени задължения сумата главница в размер 1422.16
лв, договорна лихва в размер на 187.76 лв., 27лв разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението, обезщетение за забава в размер на 100.27 лв.,възнаграждение по договора
за поръчителство в размер на 1174.08 законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.
Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск, като такъв с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
1
240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за договорна
лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за лихва за
забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за такси и
комисионни, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал положителен установителен иск за възнаграждение по
договора за поръчителство, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
сключеният между ответникът и Изи асет Мениджмънт АД договор за паричен заем,
предоставената сума по договора за паричен заем на ответницата, спазването на
чл.9,чл.10чл.10а и чл.11 от ЗПК при сключването на договора за потребителски
кредит,сключването на договора за поръчителство между ответника и Файненшъл България
ЕООД, изплащането на задължението по договора за паричен заем от Файненшъл България
ЕООД на Изи асет Мениджмънт АД, факта на извършеното прехвърляне на вземането
срещу ответникът, че между Агенция за контрол на просрочени задължения и Файненшъл
България ЕООДе сключен договор за прехвърляне на вземания, , че ответникът е уведомена
за извършеното прехвърляне на задължението му от Файненшъл България ЕООД и от
ищцовото дружество, изискуемостта на задълженията за такси и комисионни, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
Указано е на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни
клаузи по договора за заем и договора за поръчителство.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се
явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове
и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.
В съдебно заседание ответникът С. АХМ. М., редовно призован, не се явява, не взема
становище по предявените искове.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.12.2019 г. е сключен договор за паричен заем между Изи асет Мениджмънт
АД, в качеството на заемодател и С. АХМ. М., в качеството на заемополучател, по силата на
който на заемополучателя е отпусната сума в размер на 1500лв. Уговорено е изплащане на
заемната сума на тридесет и четири последователни седмични погасителни вноски,
съответно от 01.01.2020г. до 19.08.2020г., включително, в размер на 50.30 лв. всяка. В чл. 2,
2
т. 6 от Договора е предвиден фиксиран лихвен процент в размер на 40 %. В чл. 7 от договора
е предвидено, че общата сума, дължима от заемателя е в размер на 1710.54 лв. В чл. 8 от
Договора за заем е предвидено, че ГПР на разходите по заема са в размер на 48, 15%. В чл. 4
от договора за заем е предвидено, че заемателя се задължава в срок до три дни, считано от
сключването на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две
физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния
размер на осигурителния му доход да е над 1000 лв., да работи по безсрочен договор, да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с Изи асет Мениджмънт
АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма други задължения към
други банкови и финансови институции или ако има, кредитната му история към ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус, не по лош от редовен, поръчителя подписва договор
за поръчителство. Второто обезпечение предвидено в чл. 4, т. 2 е банкова гаранция с
бенефициер заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора. В чл. 4,т. 3 е предвидено обезпечение
одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В чл.
8 от договора е предвидено, че при забава на плащанията на някои от погасителните вноски,
заемателя дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
На 24.12.2019 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство между
Файненшъл България ЕООД и С. АХМ. М., по силата на който Файненшъл България ЕООД
са се задължили да сключат договор за поръчителство с Изи асет Мениджмънт АД за
задължения за връщане на заемната сума в размер на 1500 лв., задължения за плащане на
възнаградителна лихва и задължения за заплащане на законната лихва за забава в случай на
забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски
хонорар. В чл. 3, ал. 1 е предвидено, че за поемане на задълженията потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 1247.46 лева, платимо разсрочено на вноски,
всяка от които в размер на 36.69 лв. като вноските са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по ДПЗ, сключен с Изи асет Мениджмънт АД. В чл. 3 ал. 2 е
предвидено, че потребителя заплаща възнаграждението по начините установени в ДПЗ,
заплащане на задълженията на потребителя по ДПЗ. В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че Изи асет
Мениджмънт АД е овластено да приема вместо поръчителя, изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
С. АХМ. М. е подписал на неустановена дата Приложение към договора за предоставяне на
поръчителство информационни права на субектите на лични данни.
От погасителен план по ДПЗ от 23.12.2019 г., издаден от Изи асет Мениджмънт АД се
установява, че в погасителния план са посочени, както вноските по ДПЗ, така и вноските по
договора за предоставяне на поръчителство, които са 34 на брой,всяка в размер на 36.69 лв.
за периода от 1.01.2020 г. до 19.08.2020 г.
На 01.09.2020 г., Файненшъл България ЕООД е наредило да се заплати по сметката на
Изи асет Мениджмънт АД сумата от 1657.37 лв. по кредит № 3721341, който отговаря на
3
ДПЗ, сключен между Изи асет Мениджмънт АД и С. АХМ. М..
От актуализирано искане за плащане на Изи асет Мениджмънт АД до Файненшъл
България ЕООД се установява, че дължимата главница по ДПЗ е в размер на 1422.16 лв.,
дължимата възнаградителна лихва е в размер на 187.76 лв., дължими разходи за събиране на
вземането в размер на 27 лв., начислена дължима законна за просрочие в размер на 20.45
лв., общ размер на задължението 1657.37 лв.
С рамков договор за прехвърляне на вземания от 2.03.2020 г. Файненшъл България
ЕООД е прехвърлило на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД вземанията си.
В договора е предвидено, че се прехвърлят всички станали ликвидни и изискуеми вземания
в пълен размер към датата на сключване на договора. В договора е посочено, че страните
изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на този договор на
месечна база, като следващите вземания се индивидуализират от страните в ново
приложение № 1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и
потвърждаване съобразно правилата на т. 4.3 и следващите го, то става неразделна част от
договора.
С приложение №1/1.09.2020 г. към договор за прехвърляне на вземания от
2.03.2020г. в т.87 е прехвърлено вземането на Файненшъл България ЕООД към С. АХМ. М.
в размер на 1422.16 лв., дължимата възнаградителна лихва е в размер на 187.76 лв.,
дължими разходи за събиране на вземането в размер на 27 лв., начислена дължима законна
за просрочие в размер на 20.45 лв., остатък от възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство 1174.08 лв., лихва за забава към 1.09.2020 г. – 20.45 лв.
С потвърждение на извършената цесия Файненшъл България ЕООД е потвърдило
извършената цесия на всички вземания по рамков договор от 02.03.2020 г. като е посочило,
че вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 от 1.09.2020 г., което представлява
неразделна част от договора.
С пълномощно от Файненшъл България ЕООД е упълномощило Агенция за контрол
на просрочени задължения ООД да уведоми всички длъжници по всички вземания на
дружеството възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е
цедирало, съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
2.03.2020 г. между Файненшъл България ЕООД, като цедент и Агенция за контрол на
просрочени задължения ООД, в качеството на универсален правоприемник.
На 15.04.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Агенция за контрол на просрочени задължения ООД срещу С. АХМ. М. за следните суми
1422.16 лв., дължимата възнаградителна лихва е в размер на 187.76 лв. за периода 01.01.2020
г. до 19.08.2020 г., дължими разходи за събиране на вземането в размер на 27 лв., начислена
дължима законна лихва за просрочие в размер на 100.27 лв. за периода 20.08.2020 г. –
26.03.2021 г., 1174.08 лв. възнаграждение по гаранционна сделка, законната лихва от
подаването на заявлението,както и направените в заповедното производство разноски в
размер на 108.23 лв.
4
На 19.04.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден С.
АХМ. М. да заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД сумата 1422.16
лв., дължимата възнаградителна лихва е в размер на 187.76 лв. за периода 01.01.2020 г. до
19.08.2020 г., дължими разходи за събиране на вземането в размер на 27 лв., начислена
дължима законна лихва за просрочие в размер на 100.27 лв. за периода 20.08.2020 г. –
26.03.2021 г., 1174.08 лв. възнаграждение по гаранционна сделка, законната лихва от
подаването на заявлението,както и направените в заповедното производство разноски в
размер на 108.23 лв.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на заявителя да предяви положителни
установителни искове за вземанията си.
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните
установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД между
страните по настоящото дело безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на
Агенция за контрол на просрочени задължения ООД са прехвърлени вземанията, които е
имало Файненшъл България ЕООД към С. АХМ. М.. Тези вземания са по договор за
паричен заем, по силата на който Изи асет Мениджмънт АД , в качеството си на
заемодател, е отпуснало парична сума в размер на 1500лв на С. АХМ. М., а ответника се е
задължил, в качеството си на заемополучател да върне съответните суми за главница,
договорни лихви, лихви за забава, такси, неустойки.В производството се доказа, че
ответника е подписал както договора за паричен заем и е получил сумата. С договора за
цесия страните са се споразумели изрично за бъдещи вземания станали ликвидни и
изискуеми след сключването му, да става чрез сключването на споразумение между тях,
наричано Приложение №1 към договора, в което цедираните вземания се индивидуализират
и се посочва продажната им цена.По делото е представено процесното приложение
№1.Безспорно се установи в производството, че ищцовото дружество въз основа на
пълномощното е изпратило уведомителни писма за извършената цесия на посочения адрес
на ответника. Иска е основателен и доказан за сумата от 1082.48 лв., с оглед на събраните
по делото доказателства.
С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и
доказан за сумата от 1422.16 лв.
По предявената акцесорна претенция за законна лихва от датата на подаване на
заявлението, съдът приема, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от
5
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено, че С. АХМ. М. дължи на Агенция за контрол на просрочени задължения
договорна лихва в размер на 187.76 лв., съдът приема предявеният иск за неоснователен.
Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на сключения
договор за заем Изи асет Мениджмънт АД е предоставило на ответника С. АХМ. М. сумата
от 1500 лв. и е договорило седмична погасителна вноска по ДПЗ в размер на 50.31 лв.
седмично за тридесет и четири седмици. Установи се в производството, че ответника въз
основа на сключения ДПЗ е сключил договор за предоставяне на поръчителство, в който е
предвидено възнаграждението по договора за поръчителство да се изплаща на заемодателя, а
именно Изи асет Мениджмънт АД. В договора за предоставяне на паричен заем, въпреки че
и двата договора за сключени на 24.12.2019 г., както ДПЗ така и договора за предоставяне
на поръчителство, ГПР не е сметнато възнаграждението за предоставяне на поръчителство,
което също е следвало да се плати на 34 седмични вноски, всяка в размер на 36.69 лв. с
падеж по времето на седмичните вноски на ДПЗ. При пресмятане на ГПР се установява, че
ГПР възлиза на 130 %, като се пресметнат в него седмичните вноски по договора за
предоставяне на поръчителство, а не както е посочено в ДПЗ 48, 15%. Клаузите в ДПЗ за
предоставяне на поръчителство, годишен лихвен процент, ГПР са нищожни.
Претендираното договорно възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е
в размер на 1247.46 лв. или над 80 % от главницата, която е в размер на 1500 лв.
Същевременно обаче посочения ГПР в договора за паричен заем не отговаря на реалния
ГПР, при смятането на договорната лихва, възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство. Налице е разлика между посочения и действително прилагания ГПР. По
този начин първоначално Изи асет Мениджмънт АД е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 130% .Това е в нарушение на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние
е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и
не дължи заплащането на договорно възнаграждение, лихви, неустойки и други разходи по
кредита.
С оглед изложеното предявеният иск за договорна лихва следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено на дължимост на разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 27 лв. С оглед изложените по-горе съображения не се дължат вземания за разходи
и такси в размер на 27 лева. Не са представени по делото доказателства за направени
разходи и дължими такси от ответника, поради което предявеният иск ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено за дължимост на законна лихва за забава в размер на 100.27 лв. за периода от
6
20.08.2020 г. до 26.03.2021 г., с оглед изложените по-горе съображения за нищожност на
клаузите по ДПЗ, както и по договора за предоставяне на поръчителство, не се дължи
мораторна лихва за забава поради което предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено , че ответника дължи на ищцовото дружество по силата на договора за цесия
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 1174.08 лв., съдът приема
предявеният положителен установителен иск за неоснователен, с оглед изложените
съображения за нищожност на клаузите в ДПЗ и договора за предоставяне на
посредничество.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищцовото дружество направените в заповедното и в исковото производство разноски в
размер на 198.77 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че С.
АХМ. М., ЕГН ********** от гр. С., пл.В. Л. ..-...-... дължи на Агенция за контрол на
просрочени задължения ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.Панайот Волов №29, ет.3 сумата 1422.16 лв, представляваща главница по договор
за паричен заем № 3721341 от 24.12.2019 г., прехвърлен с цесия на 1.09.2020 г. от
Файненшъл България ЕООД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Панайот Волов №29, ет.3 за
признаване за установено, че С. АХМ. М., ЕГН ********** от гр. С., пл.В. Л. ..-...-... им
дължи договорна лихва в размер на 187.76 лв., за периода от 01.01.2020 г. до 19.08.2020 г.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Панайот Волов №29, ет.3 за
признаване за установено, че С. АХМ. М., ЕГН ********** от гр. С., пл.В. Л. ..-...-... им
дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 27 лв., като
7
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Панайот Волов №29, ет.3 за
признаване за установено, че С. АХМ. М., ЕГН ********** от гр. С., пл.В. Л. ..-...-... им
дължи мораторна лихва в размер на 100.27 лв., за периода от 20.08.2020 г. до 26.03.2021 г.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1, от
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Панайот Волов №29, ет.3 за
признаване за установено, че С. АХМ. М., ЕГН ********** от гр. С., пл.В. Л. ..-...-... им
дължи възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1174.08
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК С. АХМ. М., ЕГН ********** от гр. С.,
пл.В. Л. ..-...-... да заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Панайот Волов №29, ет.3
сумата от 198.77 лв,представляваща направени в заповедното и в исковото производство
разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8