Р Е Ш Е Н И Е
№221/14.8.2020г.
гр. Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненски райoнен съд, ВТОРИ СЪСТАВ в публичнo
заседание на 29.07.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 1210
пo oписа за 2019 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Предявени
са искове от ***, ЕИК ***, против И.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, който в качеството си на потребител
ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и
отчитат по партида с абонатен №***, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5,
т.6 и чл.33, ал.2 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните
ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е
направил.
Моли
съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 ГПК за сумата от 1069,71 лв представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с аб. №***, за периода от 25.07.2006 г. до
10.10.2018 г. за обект-имот, находящ се в гр. ***, сумата 521,64 лв,
представляваща обещетение за забава за периода от 22.09.2006 г. до 16.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018 г. –
датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
изплащане.Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Назначеният от съда
особен представител по реда на чл. 47 ГПК за ответника прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми. Моли за
отхвърляне на исковете
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа страна.
По
частно гражданско дело № 1237/2018 г. на ДРС е издадена Заповед № 780/30.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.Е.Ч., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на***, сума от 1069,71 лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №*** за периода от
25.07.2006 г. до 10.10.2018 г. за обект - имот, находящ се в***сума в общ
размер от 521,64 представляваща лихва за забава за периода от 22.09.2006 г. до 16.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018г. –
датата на депозиране на молбата в съда до окончателното плащане, сумата от 31,83
лв държавна такса и сумата от 50 лева
юрисконсулско възнаграждение.
Към
доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, както и
доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представени
по делото са справки за недобора на абонат с клиентски № *** за периода 11.11.2015г – 16.10.2018 г.
и за периода 22.08.2006г – 16.10.2018г.
Представени
по делото са общо 9 броя карнети по партида с абонатен номер *** за адрес в ***От заключението на в.л. по
назначената по делото СчСЕ, което съда приема като обективно дадено и
безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че размера на месечните
задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с № *** за периода от 22.08.2006г.
до 10.10.2018 г. са в общ размер 1069,71 лв. Обезщетението за забава върху
задължението е в общ размер от 521,52 лв., считано от падежа на всяка една
фактура до 16.10.2018г. Титуляр според базата данни на ВиК на партида с № *** е
И.Е.Ч.. Към датата на проверката има едно плащане по процесните фактури на обща
стойност 13,79 лева. Общия размер на задължението за периода 11.11.2015г. до 16.10.18г. по данни от справка за недобора е 395,71 лв.,
а лихвата за забава 50,94 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради
което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването и размера на спорното вземане,
а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
С
оглед представените доказателства от ищеца съда прави извод, че между страните
е налице валидна облигационна връзка за предоставяне и ползване на ВиК услуги,
като ответника е имал задължение да заплаща тези услуги Съгласно чл.8 от
НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ на оператора.
Съгласно Общите условия / ОУ / за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. ОУ
съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор
заявление, в което да предложат различни условия. Неподписването на
индивидуално споразумение обаче не препятства приложимостта на ОУ, чиято
задължителност остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан
индивидуален договор, то отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги
остават подчинени на публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на
изложението следва да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за
някаква форма на този вид договори. По делото от представените писмени
доказателства се установява факта на влизането в сила на ОУ на ВиК, както и че
същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, посочени в чл.2 от
Общите условия. Представено е и Решение на ДКЕВР за изменение цените на
потребление, считано от 31.01.2007г., както и всички останали решения за
промени в елементите от възникващото при ОУ правоотношение.
Както
с отговора на исковата молба, така и в хода на съдебното производство ответната
страна не е направила оспорване, че за претендирания период имота в ***не е бил
водоснабден и не са получавани предоставяните от ищцовото дружество услуги, не
е противопоставила и твърдения, че не е бил извършван редовен отчет на
консумацията и/или за неизправност на водомера. Стойностната претенция на ищеца
е проверена и установена от заключението на изслушаната и приета по делото
ССчЕ. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, нито твърди, нито доказва,
че за процесния период е заплащал стойността на доставените му от ищеца ВиК
услуги.
При
изложените по-горе факти съда намира, че исковете са доказани по основание и
размер, като приема , че дружеството - ищец е предоставило ВиК услуги по
фактури, издадени за периода 22.09.2006г. до 16.10.2018г., като за същото е
възникнало основанието да търси от ответника тяхната стойност
По
отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно
задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С
три годишна давност съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и
вземанията за лихви. Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следва също да се има
впредвид, че съгласно ОУ потребителя при неизпълнение в срок на задължението си
да заплаща ползваните ВиК услуги, дължи
обещетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на
падежа, който настъпва след изтичане на 30 – дневния срок от фактурирането. Заявлението
по чл.410 от ГПК, подадено от ищеца и
входирано в съда на 29.10.2018г. за издаване на заповед за изпълнение,
прекъсва давността от тази дата по
смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД,
тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение При това положение съдътъ
приема с оглед общите правила на чл.111, ал.1, б. “в” от ЗЗД, че суми за
главница и мораторни лихви се дължат само за времето от три години назад от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като дължимите суми за този период от време съгласно заключението
на в.л. е в размер на 395,71 лв. главница и 50,94 лв. лихви за времето от 11.12.2015г.
до 16.10.2018г.
С оглед основателността на предявените
искове, които са частично основателни от сумите по заповедното производство,
съда намира, че са налице основания за ревизиране разноските по заповедното
производство, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът, следва да понесе
разноските в размер на 22,97 лв., включващи юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса.
Предвид
изходът от спора и направеното искане от ищцовата страна за присъждането на
разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че такива следва да
бъдат присъдени в размер на 213,19 лв., съразмерно уважената и поддържаната
част от исковете от платена държавна такса от 68,17 лв., 250 лв. възнаграждение
за вещо лице, 100 левюрисконсултско възнаграждение и 341,39 лв. възнаграждение
за назначения по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител на длъжника.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК, че ответника И.Е.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***представлявано от Управителя ***по заповед за изпълнение №780/30.10.2018г.,
постановена по ч.гр. дело №1237/2018г. на ДРС
сумата от 395,71 лева /триста деветдесет и пет лева и 71 стотинки/,
представляваща общ сбор на дължима главница за консумирана и незаплатена вода и
ВиК услуги за периода от 11.11.2015г. до 16.10.2018г. по партида с абонатен № ***, за обект, находящ се в гр. ***ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 29.10.2018г. по ч.гр. дело №1237/2018г. по описа на ДРС до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 395,71
лв до претендирания размер от 1069,71 лв. поради изтекла погасителна давност.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК, че ответника И.Е.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***представлявано от Управителя ***по заповед за изпълнение
№780/30.10.2018г., постановена по ч.гр. дело №1237/2018г. на ДРС сумата от
50,94 лева /петдесет лева и 94
стотинки/, представляваща сбор от мораторна лихва за ползвани и неплатени ВиК –
услуги по партида с абонатен номер ***, за периода от 11.12.2015г. до
16.10.2018г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за горницата над 50,94 лева до претендирания размер от 521,64 лв. и
за периода от 22.09.2006г. до 10.12.2015г. поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА
И.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на***ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***представлявано от Управителя ***сумата от 236,16 лв./двеста
тридесет и шест лева и 16 стотинки/, представляваща сторени в заповедното и в
исковото производство разноски съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:........................