№ 147
гр. Враца, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Ана Б. Ангелова-Методиева
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно
наказателно дело № 20231400200589 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.32, във вр. с чл.16, ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е
образувано въз основа на искане за признаване и изпълнение на решение №
ВНLI/612210068367/2021 от 13.09.2022г., влязло в сила на 04.01.2023г. на
несъдебен орган– Bezirkshauptmannschaft LIEZENBH Liezen, /Областна
администрация Лицен/ Република Австрия. Със същата е наложена санкция в
размер на 140/сто и четиридесет/ евро за извършено от българския гражданин
И. П. К. от *** ЕГН ********** нарушение по пар. 103 abs.2 KFG
1967,BGBI.I Nr. 19/2019, пар. 134, abs. 1 KFG 1967, BGBI. Nr.267/1967, zuletzt
geandert durch BGBI.I Nr. 62/2022- извършване на пътнотранспортно
нарушение в Австрия.
Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
1
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца
изразява становище, че е налице влязло в сила решение на несъдебен орган на
Република Австрия, с което е наложена санкция за извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата на И. К.. Направено е искане за
признаване и изпълнение на решението, което е неоснователно, тъй като
срещу същото лице има образувани две дела в ОС Враца /освен настоящето и
ЧНД №587/2023г./ за същото нарушение, а именно, че засегнатото лице, в
качеството на собственик на МПС не е съобщило в двуседмичен срок за
водача на превозното средство, поради което следва да бъде отхвърлено
искането за признаване на решението на несъдебен орган. Твърди се, че за
същото нарушение е наложена санкция по ЧНД №587/2023г. по описа на
ВрОС.
Засегнатото лице И. К., редовно призован, не се явява и не се
представлява, поради което ход на делото е даден в условията на чл.16, ал.2
от ЗПИИРКОРНФС.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за
установено следното:
Решението за налагане на финансова санкция е №
ВНLI/612210068367/2021 от 13.09.2022г., влязло в сила на 04.01.2023г. на
несъдебен орган– Bezirkshauptmannschaft LIEZENBH Liezen, /Областна
администрация Лицен/ Република Австрия, с което на българския гражданин
И. П. К. от *** ЕГН ********** за извършено нарушение по пар. 103 abs.2
KFG 1967,BGBI.I Nr. 19/2019, пар. 134, abs. 1 KFG 1967, BGBI. Nr.267/1967,
zuletzt geandert durch BGBI.I Nr. 62/2022 е наложена санкция в размер на
140/сто и четиридесет/ евро.
Засегнатото лице К. е санкциониран за това, че до 22.06.2022г. в
населено място 8940 Liezen, Hautptlatz 12 в качеството си на собственик на
МПС/ ремарке е пропуснал да съобщи в рамките на 2 седмици от връчване на
покана за предоставяне на информация за водача на превозното средство,
който е управлявал съотв. паркирал МПС с рег. № BG ВР***ВТ на
10.11.2021г., с което е извършил нарушение. Поради това спрямо засегнатото
лице е издадено посоченото по-горе решение, с което лицето е финансово
санкционирано със сумата от 140 евро. Последното е било писмено и
засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
2
решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния
закон, представител, относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалването. Решението е постановено на 13.09.2022г. и е
влязло в сила на 04.01.2023г.
Въз основа на горевизираното решение, чието признаване се иска по
настоящето дело е издадено и процесното удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно
утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието
му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2
от ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от
него недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната
санкция, тъй като подробно е описано фактическото положение и
обстоятелствата, при които са извършени констатираните нарушения, вкл.
място, време, правна квалификация, както и съответните разпоредби,
нарушени от страна на засегнатото лице И. К..
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички
изисквания на закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че
удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, съответства на
приложения акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав намира наведените от страна на
представителя на прокуратурата доводи за неоснователни. Видно от
представените с Удостоверение, издадено в изпълнение на чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции писмени
доказателства решенията на несъдебен орган на Р Австрия, чието изпълнение
се иска са две различни такива по които съответно е образувано ЧНД 587 и
ЧНД 589 по описа на ВрОС за 2023год. Разликата в двете решения не е само в
номера- №№ BHLI/612210055827/21 от 12.09.2022год. и съответно №
ВНLI/612210068367/2021 от 13.09.2022г., но и в нарушенията, които е
3
извършило засегнатото лице- на 23.09.2021г. и съответно на 10.11.2021г., като
не се спори, че се касае за еднакви нарушения.
Настоящият съдебен състав приема, че решение №
ВНLI/612210068367/2021 от 13.09.2022г., влязло в сила на 04.01.2023г.
представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за налагане на
глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице
влязло в сила решение, постановено от несъдебен орган на държава- членка
на Европейския съюз. Представеното за признаване и изпълнение решение за
налагане на финансова санкция е в съответствие на разпоредбата на чл.3, ал.1,
т.3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в
държава– членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за
плащане на глоба за извършено нарушение на територията на Република
Австрия.
За извършеното от засегнатото лице К. административно нарушение,
не се изисква двойна наказуемост съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр. Мездра, обл.Враца,
поради което съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа
искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция е именно Окръжен съд Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35
ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на
изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за
налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/.
Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо
/чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено изцяло или
отчасти на територията на Република България или са били извършени извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не
4
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова санкция не е по-
малка от 70 евро /чл.35, т.6 от Закона/– същата е в размер на 140 евро с левова
равностойност 273.82 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583лв. за 1 евро.
Решението е по отношение на физическо лице, което е административно
наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и
срока за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са
отразени в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав
намира, че не би могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да
изисква допълнителна информация от издаващата държава как точно е
осъществено уведомяването на засегнатото лице.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
искането за признаване и изпълнение на решението на съдебен орган на Р
Австрия против лицето И. П. К. от гр. Мездра, обл.Враца за наложена
финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на
финансовата санкция от 140 евро е 273.82 български лева, съобразно
официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието
признаване и изпълнение се иска- 13.09.2022 г., а именно 1.95583 лв. за 1
евро. На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото
решение следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно
нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган
за изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на
издаващата държава, а именно Bezirkshauptmannshaft ВНLiezen, 8940 Liezen,
Hautptlatz 12, Република Австрия, а копие от уведомлението да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение №
ВНLI/612210068367/2021 от 13.09.2022г., влязло в сила на 04.01.2023г. на
несъдебен орган- Bezirkshauptmannshaft ВНLiezen, 8940 Liezen, Hautptlatz 12,
Република Австрия, с което на българския гражданин И. П. К. от *** ЕГН
********** за извършено нарушение по пар. 103 abs.2 KFG 1967,BGBI.I Nr.
19/2019, пар. 134, abs. 1 KFG 1967, BGBI. Nr.267/1967, zuletzt geandert durch
BGBI.I Nr. 62/2022 е наложена санкция в размер на 140/сто и четиридесет/
евро, с левова равностойност от 273.82/двеста седемдесет и три лева и
осемдесет и две стотинки/ лева по официалния курс на БНБ към датата на
постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен
срок от днес пред Апелативен съд – гр. София, като обжалването не спира
изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и от
Решение № ВНLI/612210068367/2021 от 13.09.2022г., влязло в сила на
04.01.2023г. на несъдебен орган- Bezirkshauptmannshaft ВНLiezen, 8940
Liezen, Hautptlatz 12, Република Австрия, на ТД на НАП– офис Враца за
изпълнение като се укаже, че съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС следва
незабавно да уведомят съда за предприетите действия по изпълнението на
Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава, като изрично се посочи номера на решението на несъдебния орган за
признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането
му на Bezirkshauptmannshaft ВНLiezen, 8940 Liezen, Hautptlatz 12, Република
Австрия компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в
превод на езика на издаващата държава, като съгласно чл.13, ал.1
ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България като
изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7