№ 13063
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110143812 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на
/ФИРМА/ против И. П. Х., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове чл. 422 ГПК
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, с които ищецът иска да се признае за
установено спрямо ответника, че последният му дължи
сумата в размер на 7 500 лева, представляваваща част от
непогасена главница в пълен размер на 16810,07 лв. по
сключен между длъжника и /ФИРМА/ Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице №
237/0137/16051276, вземанията по който са прехвърлени на
/ФИРМА/ на основание Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 08.12.2014г., ведно със законна
лихва от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение от 04.03.2022г. по ч.гр.д.№ 1612/2022г. на СРС,
45 състав.
Ищецът /ФИРМА/ твърди, че на 13.08.2012 г. между
ответника И. П. Х. и /ФИРМА/ е бил сключен договор за
банков потребителски кредит на физическо лице №
237/0137/16051276, по силата на който е бил отпуснат
потребителски кредит в размер на 9 500,00 евро, с краен
срок за погасяване до 13.08.2022г. Навежда се, че на
08.12.2014г. между /ФИРМА/ и /ФИРМА/ е бил сключен
Договор за прехвърляне на вземания, посочени в
Приложение № 1 към договора, по силата на който
процесното вземане е прехвърлено на ищеца изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът твърди, че по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е изпратено
уведомително писмо от името на /ФИРМА/ чрез
упълномощения цесионер /ФИРМА/. Поддържа, че на
основание чл. 17 от договора, поради неизпълнение от
страна на ответницата, изразяващо се в неплащане, обявил
кредита за предсрочно изискуем, за което същата била
надлежно уведомена. На следващо място излага, че
съгласно чл.7 от договора за банков потребителски кредит,
задължението падежира в пълен размер респ. същото е
изцяло изискуемо. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски. В срока по чл. 131
ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Излага съображения, че вземането по процесния договор за
кредит не е обявено надлежно за предсрочно изискуемо.
2
Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен,
тъй като не е представен погасителен план на основание
чл. 22 ЗПК. Посочва, че не дължи сумата получена на
основание нищожния договор, позовавайки се на изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Ж.Т., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът И. П. Х., редовно
призован, се представлява от адвокат С., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235, ал.2 от ГПК и чл. 12 ГПК приема от фактическа и
правна страна следното:
Иска е допустим, като предявен от легитимна страна, в
полза на която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение в производството по ч.гр.д. 1612/2022г.
по описа на СРС, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено
в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието
3
на валидно правоотношение по договор за заем между
първоначалния цедент /ФИРМА/ и ответника, по силата на
което заемодателят е предоставил на ответника сума в
размер на процесната, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, както и че вземанията са
прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен
договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно
уведомен, при позоваване на предсрочна изискуемост
ищецът следва да докаже и че е уведомил ответника за
настъпилата и обявена предсрочна изискуемост на
задължението.
В конкретиката на случая, от представения по делото
договор за потребителски кредит №
237/0137/16051276/13.08.2012г. се установява, че между И. П.
Х. и /ФИРМА/ е бил сключен договор за потребителски
кредит № 237/0137/16051276/13.08.2012г., по силата на който
дружеството предоставило в заем на ответника сумата от 9
500,00 евро, която тя следвало да върне на 120 анюитетни
месечни вноски, от които първите шейсет в размер на
124,83 лева, а останалите в размер на 123,91 лева, при
годишен лихвен процент от 9,05%, който е равен на сбора
от БЛП и надбавка, върху редовна главница по кредита и
19,05% при просрочена главница по кредита, при ГПР от
10,9385%, с краен срок на погасяване до 13.08.2022г.
От представения по делото договор за цесия се
установява, че на 08.12.2014г. /ФИРМА/ е сключило с
4
/ФИРМА/ договор, по силата на който страните се
споразумели, че продавачът /ФИРМА/ ще прехвърли на
купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за кредити, сключени
от продавача с физически лица, по които е налице
неизпълнение, заедно с всички такси, лихви и начислени
разходи.Предвидено било, че вземанията ще се
индивидуализират в Приложение № 1, прието по делото, от
което е видно, че предмет на цесията е бил и процесния
договор, надлежно индивидуализиран по номер, име на
кредитополучателя и размер. Установява се от приетото по
делото уведомление № BVI01365/27.01.2017г., че цесионера,
е уведомил ответника за цесията, като е видно, че
уведомлението е получено лично от ответника на
01.02.2017г. В уведомлението е посочено, че задължението
на Х. е изцяло дължимо, като предсрочно изискуемо, като в
заповедното производство ищецът се позовава на
предсрочната изискуемост на кредита, като безспорно е и
че в хода на производството задължението е и с настъпил
краен падеж -13.08.2022г.
Съдът намира, че е безспорно установено в
производството, че между /ФИРМА/ и ответника е сключен
процесния договор, като с протоколно определение от
16.05.2023г., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че И. П. Х. е усвоила
заемната сума.
5
Не се споделят доводите на ответника за нищожност на
процесния договор, като сключен при противоречие и
неотговарящ на нормата на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК. По
делото е представен и приет погасителен план, в който се
съдържа и разбивка на вноските по главница и лихва.
Потребителят е получил още при сключването на договора
погасителен план, който не се променя, с което са спазени и
разпоредбите на чл. 11, ал.1,т.11 и т.12 от ЗПК./чл. 7 от
договора./
Основното възражение на ответника е, че
задължението по договора не е обявено надлежно за
предсрочно изискуемо. В тази връзка съдът намира,
следното: Според възприетото от ВКС тълкуване, което не е
изгубило си значението си – т.18 от ТР № 4/18.06.2014г., в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК- за
установяване на вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащане на определен брой
вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, но
едва след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
тази предсрочна изискуемост. Това обявяване, по смисъла
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага да е направено изявление
на кредитора, което е редовно получено от длъжника, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
6
били изискуеми. Съдът приема, че преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК не са били налице
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, съгласно уговореното между страните в чл. 17 от
договора и чл. 29 от ОУ към договора. Това е така, тъй като
са били налице условията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, но Банката не е уведомила ответника
за настъпилата предсрочна изискуемост. По делото е
прието пълномощно, с което Банката/кредитор е
упълномощила цесионера да уведоми длъжника за
извършената цесия, като ответникът е надлежно уведомен,
но само за извършената цесия на 01.02.2017г., поради и
което са изпълнени изискванията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД,
като от пълномощното не се извлича представителна власт
в обем за уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост. Още повече, че предсрочната
изискуемост е настъпила след сключване на договора за
цесия, когато вече цедента няма отношение към
процесното вземане. Поради това, по делото остана
неизяснено от кога е настъпила предсрочната изискуемост,
кога са били налице обективните предпоставки за
обявяването й, от кого е обявена, от цедента, като нов
кредитор, или от цесионера, доколкото от уведомлението се
извежда, че цесионера/ищец уведомява ответника за
настъпването й, като пълномощник на цедента. Това води
до извод, че преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредитът не е обявен надлежно за
7
предсрочно изискуем.
Към днешна дата цялото вземане по договора е
изискуемо, но не поради настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, доколкото такава не е обявена от кредитора, а
поради изтичане срока на договора. Падежът на последната
погасителна вноска е изтекъл на 13.08.2022 г., в хода на
съдебното производство, от който момент цялото вземане
по кредита е станало изискуемо. След като кредиторът не е
упражнил правото си да обяви кредитът за предсрочно
изискуем, предсрочната изискуемост не е настъпила
автоматично към дата 01.02.2017 г., когато се твърди, че
ответника е получил уведомлението не само за цедиране на
вземането, но и за настъпила предсрочна изискуемост,
съгласно уговореното между страните в чл. 17 от договора.
Към посочената дата изискуеми са били само вноските с
настъпил падеж, но не и цялото вземане.
По релевираното възражение за давност – процесното
вземане за главница произтича от договор за
потребителски кредит, разновидност на общата фигура на
договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за
заем, се прилага общата петгодишна давност предвид
разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. В този смисъл е
трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно
Решение № 28/04.04.2012г., при договора за заем е налице
неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за
8
периодични платежи, а представлява частични плащания
по договора, поради което е приложим общия петгодишен
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В същото решение е
прието и, че за разлика от периодичните плащания, при
които отделните задължения, въпреки своя общ
правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни
задължения, при договора за банков кредит с уговорени
анюитетни вноски отделните плащания са начин на
разсрочено погасяване на едно общо задължение на
отделни части. Независимо от това, несъмнен е фактът, че
всяка анюитетна вноска, по силата на договорения между
страните погасителен план, съставляващ неразделна част
от договора, е със самостоятелен отделен падеж, с
настъпването на който вноската става изискуема. А
съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в
който вземането е изискуемо.
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 13.01.2022 г.,
от който момент се счита предявен и искът по чл. 422 ГПК,
и от който момент давността е прекъсната а впоследствие е
спряла да тече. Вземането за главницата за част от
падежиралите вноски за периода от м.09.2012 г. до
13.01.2017 г. е погасено по давност, тъй като е изтекъл
петгодишния период, съгласно чл. от 110 ЗЗД от падежа на
всяка вноска до завеждане на ИМ-13.01.2022 г., съгласно
приетия по делото погасителен план. Съобразно последния
и размера на вноските, отразен в него, главницата за
горепосочения период, погасена по давност е в размер на
9
6615, 99 лв. За периода от м.02.2017г. до края на срока на
договора – 13.08.2022г., задължението по договора не е
погасено по давност и следва да се подчертае, че се
претендира от ищеца, доколкото иска е предявен като
частичен от сбора на сумата за всички дължими и
падежирали вноски по кредита. А последното съгласно
погасителния план е в размер на 8 309,55 лева. Следва да се
посочи, че изчисленията са условни. Вероятно в
главницата е включена и капитализирана лихва, в предвид
целта на договора, посочен в чл. 3 – рефинансиране.
Независимо от това се установява частична основателност
на възражението за давност, но не за цялата сума и
доколкото иска е предявен като частичен от цялата сума от
16810,07 лева, то той следва да бъде уважен, доколкото се
установи остатък на непогасена по давност сума,
възлизаща на стойността и покриваща частично
претендираната процесна сума.
Следователно искът следва да бъде уважен, доколкото
е предявен като частичен за сумата от 7500,00 лева от
сумата от 16810,07 лева, независимо, че възражението за
давност е частично основателно.
При този изход на правния спор право на разноски се
поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Така на ищеца в заповедното производство следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 300,00 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
10
на 150,00 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Или на ищеца в исковото производство следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 450,00 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от /ФИРМА/, ЕИК ************
срещу И. П. Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
422 от ГПК, че И. П. Х. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на 7 500 лева, представляваща част от непогасена по
давност главница, в периода от м.02.2017г. до 13.08.2022г. в
размер на 8309,55 лв. по сключен между И. Х. и /ФИРМА/
Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № 237/0137/16051276, вземанията по който са
прехвърлени на /ФИРМА/ на основание Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 08.12.2014г., ведно
със законна лихва от 13.01.2022 г. до изплащане на
вземането, и за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 04.03.2022г. по
ч.гр.д.№ 1612/2022г. на СРС, 45 състав.
11
ОСЪЖДА И. П. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 300,00
лева, разноски в заповедното производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. П. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 450,00
лева, разноски в исковото производство на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12