О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/….....02.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №142 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във
вр. чл. 420 от ГПК.
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.№
835/07.01.2020г. от Я.Д.Х. против определение № 16500/12.12.2019г., постановено
по ч.гр.д. № 15906/2019г. по описа на ВРС, с което е отказано спиране на незабавното
изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 7677 от 04.10.2019г., по молба с правно основание чл.420, ал.2 ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност на
обжалваното определение относно извода за неоснователност на искането за
спиране, като се твърди нищожност поради неравноправност на клаузи на договора за кредит и
допълнителното споразумение, както и ОУ на банката относно потребителските
кредити. Жалбоподателят се позовава на практика на Съдът на Европейския съюз по
приложения на директиви в общностното право, касаещи
защита правата на потребителите. Моли за
отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „Банка
ДСК” ЕАД, е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че сключеният
между страните договор и допълнително споразумение съответстват за изискванията
на ЗПК.
Жалбата е подадена от легитимирана
страна в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по
същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Пред ВРС е образувано
заповедно производство въз основа на подадено от „Банка ДСК” ЕАД заявление
по чл.417, т.2 от
ГПК, срещу Я.Д.Х., което е уважено от съда като основателно, като е
издадена заповед №7677 от 04.10.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист за
претендираните суми.
Срещу заповедта за изпълнение
е подадено в срок възражение от длъжника на 11.12.2019г. На същата
дата е подадена молба от длъжника по чл.420 ГПК за спиране изпълнението по
образуваното изп.дело. С определение №16500 от 12.12.2018г. съдът е оставил без уважение искането за спиране на
изпълнението.
Съгласно действащата понастоящем редакция на чл. 420
ал.1 от ГПК /изм. с ДВ бр.
100/20.12.2019г./ възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 т.1-9, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл.181 от ЗЗД,
което е в размер до една трета от вземането, когато длъжникът е потребител.
Според изменената разпоредба на ал.2, т.2 незабавното изпълнение може да бъде
спряно и без обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
Искането за спиране в настоящия случай се основава на
цитираната разпоредба, като се твърди неравноправност на клаузи от представения
към заявлението договор за кредит за текущо потребление от 28.05.2013г., допълнително
споразумение към договора от 10.11.2016г. и ОУ към договора, както следва: чл.
8 и чл. 9 от договора за кредит, чл. 1, 1.1. и 1.2 от допълнителното споразумение, чл. 7.1, чл. 7.2.
и чл. 7.3 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, чл. 7.1.,
7.2.1., 7.2.2., 7.2.3., 7.2.4., 7.3.1. и 7.3.2 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление в редакцията към 2016 г.
Цитираните клаузи от договора и допълнителното
споразумение предвиждат начина на определяне на лихвения процент, който в
случая не се установява да е неточно или неясно формулиран, водещ до
невъзможност на потребителя да се информира относно размера й. В първоначалния
договор за кредит е договорен преференциален променлив лихвен процент в размер
на 9.5% годишно или 0.03% на ден, като съгласно чл.8, изр.2 от договора
кредитополучателят губи преференциите само при неизпълнение на условията, при
които е сключен договора. Видно от текста на чл. 9 ГПР е индивидуално определен
на 10.47 процента, което е в съответствие с ограничението, предвидено в чл.19
ал.4 от ЗПК.
В допълнителното споразумение от 10.11.2016г. е
договорен по-благоприятен за кредитополучателя преференциален променлив лихвен
процент – 7.00% годишно или 0.02% на ден, като начинът на формирането му е
подробно описан в зависимост от обективни показатели - стойностите на SOFIBOR и
фиксирани преференциални надбавки. В действащите към датата на сключване на
споразумението общи условия недвусмислено и по разбираем за потребителя начин е
посочена базата за изчисляване на лихвените проценти и условията, при които
може да се променя в зависимост от промяната на обективни фактори.
От анализа на всички оспорени разпоредби се
установява, че начинът на формиране на лихвата по процесния
кредит е ясно и подробно описан, обусловен от промяна на обективни фактори,
като посочването му в текста на договора сочи и на индивидуално договаряне. Освен
това от представения към заявлението погасителен план не се установява размера
на месечната вноска да е увеличаван вследствие едностранно увеличение на
лихвения процент от страна на кредитора, като такива твърдения не са и наведени
от кредитополучателя.
В допълнение в договора и в допълнителното
споразумение е посочен максималния размер на лихвата, която може да бъде
достигната в хипотези на неизпълнение на задълженията от страна на потребителя,
когато кредитополучателя губи правото си да ползва преференциите.
При отсъствие на конкретни твърдения относно това
защо потребителят счита клаузите за неравноправни и дали банката е
злоупотребила с правата на кредитополучателя едностранно увеличавайки лихвения
процент при отсъствие на ясни критерии за определянето му, въззивният
съд в рамките на дължимата служебна проверка, която извърши чрез анализ на
доказателствата в заповедното производство, не констатира твърдяната
неравноправност, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора по частната жалба следва да
бъде уважено и отправеното в отговора по
жалбата искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., определен на осн.
чл. 78 ал.8 от ГПК и чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 16500/12.12.2019г., постановено по ч.гр.д. №
15906/2019г. по описа на ВРС, с което е отказано спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК № 7677 от 04.10.2019г., по молба с правно основание чл.420, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Д.Х., ЕГН **********, гр. Варна да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 50 /петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 78 ал.8 вр. а.3 и чл. 25а от НЗПП.
Определението не
подлежи на обжалване, по аргумент от чл.274, ал.4, във вр.
с чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: