РЕШЕНИЕ № 2384

 

гр. Бургас, 21.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1123/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Н.З. ***, с която претендира осъждане на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да му заплати сума в размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), последица от непозволено увреждане – ПТП от 04.02.2017 год., причинено от АЯ. ***, при управление на л. а. „Пежо Партнер“, рег. № А3588КС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная от датата на деликта – 04.02.2017 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Акцесорният иск е уточнен с писмена молба от 27.02.2018 год.

Правните основания на исковете са чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с § 22 от действащия КЗ; чл. 45, ал. 1, чл. 52, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.

Ответното АД оспорва исковете, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от писмените данни по делото, процесното ПТП е настъпило на 04.02.2017 год., на бул. Демокрация в гр. Бургас, при което ищецът е управлявал мотоциклет „Сузуки ГСХР 1000“, рег. № А1994В, в посока ул. 24-ти Черноморски пехотен полк, и вследствие извършване на маневра „обратен завой“ от водача на л. а. „Пежо Партнер“, рег. № А3588КС – АЯ.Х.. В резултат от отнетото предимство, с цел избягване удар между двете ППС-а, ищецът е паднал от мотоциклета и се е блъснал в бордюра отляво на пътното платно, като е претърпял контузии на главата и гърба, с комоцио. За процесното ПТП е съставен констативен протокол от 04.02.2017 год. на служител на ОД на МВР-Бургас. Според показанията на разпитания свидетел П.Г., очевидец на произшествието, З. не е успял да спре, за да избегне настъпване на ПТП, а водачът на автомобила, е нямал добра видимост при маневрата „обратен завой“.

Според представените АУАН и удостоверение на ОД на МВР-Бургас, неправомерното поведение на водача Х. при управление на л. а. „Пежо Партнер“ в разглежданото ПТП е било санкционирано с наказателно постановление от 20.03.2017 год. – по чл. 185, ЗДвП, което е влязло в сила.

Ищецът твърди, че в резултат от описаното ПТП е претърпял неимуществени вреди – болки, страдания, физически и емоционален дискомфорт, свързани с нараняванията и претърпяното ПТП. Видът на телесните увреждания на Н.З. се установят както от писмените доказателства по делото, така и от изготвеното в настоящото производство медицинско експертно заключение, неоспорено от страните. Вещото лице сочи, че болките в шията и гърба на ответника персистират, те ще продължат с времето, а хроничната болка в гърба ще влошава качеството му на живот.

В писмения си отговор ответникът е признал обстоятелството, че е бил застраховател по „Гражданска отговорност“ на водача на л. а. „Пежо Партнер“ към деня на разглеждания деликт.

По делото е разпитан свид. М.З, майка на ищеца, която твърди, че след процесното ПТП пострадалият изпитвал изключително силни болки, дори след 33-дневното лечение у дома; не можел да спи, и те продължават и до настоящия момент – в гърдите и в гръбначния стълб; сочи, че след инцидента Н.З. започнал да се страхува от пътното движение, престанал да управлява мотоциклет, а с нежелание управлявал лек автомобил.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за доказан по основание. Нормата на чл. 45, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.) ангажира отговорността на застрахователя за репариране на имуществените и неимуществени вреди, причинени от водач на лек автомобил, за който е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Съдът намира, че в настоящия казус е безспорно установено неизправното поведение на застрахования водач АХ. на л. а. „Пежо Партнер“, причинил ПТП на 04.02.2017 год. Този извод на съда се основава на съставените констативен протокол за ПТП и наказателно постановление, влязло в сила, наложило административно наказание за извършеното от Х. нарушение на чл. 185, ЗДвП. Становището на съда се подкрепя и от показанията на разпитания свидетел, който не разкрива противоправно поведение на Н.З. при управление на мотоциклета, а сочи факта на отнемане предимството  му на пътя от страна на другия водач на л. а. Твърденията на свидетеля, че водачът АХ. не е имал добра видимост към движещите се на път с предимство участници, разкриват, че посоченото лице е следвало да предприеме нужните мерки за избягване възникването на ПТП. Доказателства в тази насока не са представени. Отговорността за вреди на водача на л. а. „Пежо Партнер ” към момента на деянието – 04.02.2017 год., е покрита от ответното АД по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” – чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), поради което е налице пасивна материалноправна легитимация на ответното АД като длъжник по главното вземане. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди съдът се ръководи от разпоредбите на чл. 52, ЗЗД и чл. 162, ГПК, въвеждащи критерия на справедливостта (4-68-ППВС, 213-2000-ВКС). Медицинската експертиза, неоспорена от страните, сочи, че ищецът е претърпял болки и страдания вследствие травматичните си увреждания, в тази насока са и показанията на разпитания свидетел М.З. Съдът счита, че травмите на Н.З. са променили съществено нормалното му ежедневие на физически здрав мъж; в резултат от произшествието ищецът е провел и продължително домашно лечение, т. е. последиците не могат да бъдат приети за незначителни или краткотрайни. От друга страна, и след лечението животът на ищеца не е бил възстановен в пълния му нормален обем – налице са неблагоприятни фактори, които влошават качеството му на живот (хронични болки в гърба, страх от ППС-а). Това мотивира съда да приеме, че травмите от процесното ПТП са рефлектирали в осезателен физически и емоционален дискомфорт, който не е отшумял и понастоящем и е засегнал във висока степен живота на Н.З.. Изложеното мотивира съда да приеме сумата от 7000 лева като справедливо по размер обезщетение, представляващо паричен еквивалент на претърпените на ищеца болки и страдания и причинения му за изминало време и за в бъдеще траен емоционален и физически дискомфорт; тази сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца, а за горницата искът бъде отхвърлен като неоснователен.

Върху уважената главница ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, на основание чл. 84, ал. 3, ЗЗД във вр. с чл. 223, ал. 2, КЗ (отм.), начиная от датата на деликта – 04.02.2017 год., съгласно трайната практика по чл. 290, ГПК (6-2010 и 45-2009-ТК на ВКС).

Частичната основателност на главната претенция налага уважаване молбата на страните за присъждане направените по делото разноски в съответен размер – 70 лева за ищеца, 45 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК). На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, ЗАдв, съдът определя на процесуалния представител на ищеца – адв. З.Ж., възнаграждение в размер от 680 лева, платимо от ответника.

Предвид уважаването на част от главницата, ответникът следва да заплати на БсРС държавна такса от 280 лева, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2, ГПК.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ал. 1, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. С.К№ 2, на основание чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), да заплати на Н.З.З., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 7000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди (болки, страдания, психически и емоционален дискомфорт), претърпени от ищеца в резултат от непозволено увреждане – ПТП, настъпило на 04.02.2017 год. в гр. Бургас, на бул. Демокрация, причинено от АЯ.Х., ЕГН **********, като водач на л. а. „Пежо Партнер“, рег. № А3588КС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 7000 лева, начиная от 04.02.2017 год. до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 7000 лева до 10 000 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забавено плащане на тази горница, начиная от 04.02.2017 год. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. С.К№ 2, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Н.З.З., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 70 (седемдесет) лева.

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. С.К№ 2, на основание чл. 38, ал. 2, изр. първо, ЗАдв, да заплати на адв. З.Х.Ж.,***, ЕГН **********, с адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер от 680 (шестстотин и осемдесет) лева.

 

ОСЪЖДА Н.З.З., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. С.К№ 2, деловодни разноски в размер от 45 (четиридесет и пет) лева.

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. С.К№ 2, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 280 (двеста и осемдесет) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Атанасов

Вярно с оригинала!

С. Добрева