РЕШЕНИЕ
№ 6645
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110149405 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 411 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че на 04.04.2018 г. в [адрес] лек автомобил „марка“, с
рег. № [№], управляван от Ю.С.Й., извършил неподсигурена маневра - движение на
заден ход, като не се убедил, че пътят е свободен, в резултат на което със задната си
дясна част блъснал по продължение дясната страна на лек автомобил „[марка]“, с рег.
№ [№], управляван от М.И.К.. Към датата на пътното произшествие лек автомобил
„[марка]“ бил застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско
на МПС”, сключен със застрахователна полица № [№]/ 26.05.2017 г. Вследствие на
удара били нанесени щети по него, поради което при [фирма] била заведена щета №
[№]. Ищецът определил и заплатил обезщетение в размер на 716,60 лева за
отстраняване на щетите по автомобила с платежно нареждане с бордеро № [№]/
25.05.2018 г. В исковата молба се сочи, че с изплащането на застрахователното
обезщетение [фирма] встъпило в правата на увредения срещу застрахователя по
договор за застраховка „Г.о.” на виновния водач – ответника [фирма]. Поради това
ищцовото дружество поканило [фирма] да му заплати сумата 734,60 лева, включваща
платеното обезщетение и 15 лева - ликвидационни разноски за определянето му, чрез
регресна покана, получена на 13.06.2018 г. [фирма] направило изявление, с което
уведомявало [фирма] за извършено едностранно прихващане на насрещни изискуеми и
ликвидни вземания до размера на по–малкото, вследствие на което била погасена част
от процесното задължение в размер на 367,30 лева, а разликата от 367,30 лева останала
незаплатена. С оглед на тези обстоятелства ищецът предявил исковете, предмет на
настоящия процес, с които моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата 367,30 лева – непогасена част от застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и 111,73
лева – лихва за забава за периода от 27.08.2018 г. до 25.08.2021 г.
Ответникът [фирма] оспорва предявените искове. Оспорва описания в исковата
1
молба механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, причинно-
следствената връзка между произшествието и щетите, за отстраняване на които е
платено обезщетение, вида, характера и степента на уврежданията. Изразява
становище, че претендираното обезщетение не съответства на размера на щетите.
Излага съображения, че от представените по делото доказателства не може да се
направи извод, че инцидентът е настъпил поради вина на водача на лек автомобил
„[марка]”. Твърди, че виновен за него е водачът на лек автомобил „[марка]”, който
извършил неправилно маневра завой на ляво в нарушение на чл. 25 ЗДвП, без да се
убеди, че пътят е свободен, както и че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Г.о.", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Г.о." – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може
да предяви вземанията си направо към застрахователя по договора за застраховка
"Г.о.". За да бъде уважен искът по чл. 411 КЗ, предявен срещу последният, ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: настъпилото пътно-транспортно произшествие; противоправно и
виновно поведение на водача, чиято отговорност е покрита от ответника; причинените
вреди на процесния автомобил и техния размер; причинна връзка между настъпилото
произшествие и вредите; че към датата на произшествието процесният автомобил е бил
застрахован при него по договор за имуществена застраховка; наличието към датата на
произшествието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Г.о.” между виновния водач и ответника; както и заплащането на
застрахователно обезщетение за отстраняване щетите на процесния автомобил от
ищеца и размера му. Вината на водача на автомобила, чиято отговорност е покрита от
ответника по договор за застраховка „Г.о.”, се предполага на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД, а оборването на презумпцията е в тежест на последния.
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
към 04.04.2018 г. лек автомобил „[марка]“, с рег. № [№] е бил застрахован при
ищцовото дружество по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”; че към
същата дата отговорността на водача на лек автомобил „марка“, с рег. № [№] е била
покрита от ответника по силата на договор за застраховка „Г.о.“; както и че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на лек автомобил
„[марка]“ в размер на 719,60 лева, поради което съдът ги приема за установени.
С оглед на обстоятелството, че ответникът е заплатил част от претендираното от
него застрахователно обезщетение въз основа на отправената от [фирма] регресна
претенция, съдът намира, че е налице извънсъдебно признание (направено чрез
плащането), че ищецът има право на вземане по процесната щета и съответно
признание на правопораждащия това вземане фактически състав. Тъй като ответното
дружество е платило част от задължението, следва да се приеме, че е признало факта на
настъпване на процесния пътен инцидент между лек автомобил „марка“, с рег. № [№] и
лек автомобил „[марка]“, с рег. № [№], вината и противоправността на поведението на
застрахования при него водач на лек автомобил „[марка]”, както и че вследствие на
произшествието са причинени щети на лек автомобил „[марка]“. Поради това
съдебният състав приема тези обстоятелства за установени по делото. За пълнота
2
следва да се добави, че този извод се подкрепя от свидетелските показания на М.И.К..
От същите се установява фактът на настъпване на пътно-транспортното произшествие,
обстоятелствата, при които е реализирано, щетите по лек автомобил „[марка]“, както и
че последните са причинени вследствие на пътния инцидент. Видно е, че свидетелят
като водач на лек автомобил „[марка]” излизал от паркинг и завил на ляво, а другият
автомобил се движел в неговата лента за движение на заден ход от дясната му страна,
когато го ударил в дясната част. Вследствие на удара били причинени щети по
предната дясна и задната дясна врати на автомобила, както и на огледалото му. При
така установения механизъм на произшествието се налага извод, че поведението на
водача на лек автомобил „марка” е противоправно, в нарушение с нормите на чл. 40,
ал. 1 и 2 ЗДвП, според които преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, а по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а ако това
е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В
случая водачът на лек автомобил „марка“ е предприел маневрата движение на заден
ход и е осъществил същата без да наблюдава пътя зад него и без да се убеди, че е
свободен и няма да създаде опасност за друг участник в движението.
Въпреки факта на плащане на част от претендираното застрахователно
обезщетение от ответника в полза на ищеца, чрез което е направено извънсъдебно
признание на обстоятелството, че процесното произшествие е настъпило по вина на
водача на лек автомобил „марка“, настоящият състав намира, че следва да бъде
посочено, че вината на този водач се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а по
делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника, върху когото пада
доказателствената тежест, чрез които презумпцията да се счита оборена. Недоказано е
и възражението му, че произшествието е настъпило поради вина на водача на лек
автомобил „[марка]“.
От основното и допълнителното заключение по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на
настъпване на застрахователното събитие и щетите на застрахования по договор за
имуществена застраховка автомобил. От основното заключение е видно, че средствата,
необходими за ремонтирането му, определени по пазарни цени към датата на
настъпване на инцидента, са не по-малко от 747,60 лева.
В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника е
заявил, че в полза на ищеца не следва да се присъжда пълният претендиран размер на
застрахователното обезщетение, тъй като водачите и на двата автомобила са
допринесли чрез поведението си за настъпване на вредоносния резултат. Това
възражение обаче не е релевирано в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. С
отговора на исковата молба [фирма] не е навело твърдение по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а единствено е оспорило вината на водача на лек автомобил „марка“ и е заявило,
че виновен за произшествието е водачът на лек автомобил „[марка]“, което възражение
е неоснователно предвид изложените по-горе съображения. Твърденията и
възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, са обективирани
подробно и изчерпателно в проекта за доклад на делото и в него не е отбелязано, че е
направено възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В първото открито съдебно заседание
процесуалният представител на [фирма] не е оспорил проекта за доклада с твърдение,
че е неправилен или непълен, а е заявил, че няма възражения срещу него, с оглед на
което същият е обявен за окончателен в този му вид. Поради тези съображения
настоящият състав намира, че не следва да бъде обсъждано и разглеждано по същество
3
възражението, че водачът на лек автомобил „[марка]“ е допринесъл за настъпването на
вредите. За пълнота обаче е необходимо да бъде посочено, че по делото не са
ангажирани доказателства от ответника, въз основа на които да бъде установено при
условията на пълно доказване (тъй като ответникът носи тежестта на доказване на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат), че поведението на водача на
лек автомобил „[марка]“ е в причинна връзка с настъпването на пътния инцидент.
Ответното дружество не е доказало, че този водач е предприел маневра ляв завой, без
да се убеди, че няма да създаде опасност за друг участник в движението. Видно от
допълнителното заключение на съдебно-автотехническата експертиза към момента на
предприемане на маневрата водачът на процесния автомобил е имал видимост, но с
напредването й лек автомобил „марка“ вече не е бил видим за него, като в този момент
същият не е бил длъжен и не е можел да предполага, че водачът на автомобил „марка“
ще предприеме движение на заден ход.
Според чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Г.о." до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. С оглед на това и като съобрази, че заплатеният от
[фирма] размер на застрахователното обезщетение за отстраняване щетите на
процесния автомобил (719,60 лева) е по-нисък от действителната стойност на ремонта,
посочена от вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза (747,60 лева),
настоящият състав намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало регресно
вземане срещу ответника в размер на 734,60 лева, включващо застрахователното
обезщетение от 719,60 лева и 15 лева – ликвидационни разноски за определянето му.
Тъй като [фирма] е погасило преди подаване на исковата молба част от него в размер
на 367,30 лева, което обстоятелство е обявено за безспорно между страните с доклада
на делото, се налага извод, че непогасеният размер на застрахователното обезщетение е
367,30 лева. Следователно предявеният иск по чл. 411 КЗ е основателен и следва да
бъде уважен в пълен размер.
Като законна последица от уважаването на иска с правно основание чл. 411 КЗ и
доколкото това е поискано изрично от ищеца, върху сумата 367,30 лева следва да бъде
присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Гореописаното задължение за заплащане на застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му няма определен падеж за изпълнение,
поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана, съгласно
нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От друга страна чл. 412, ал. 3 КЗ предвижда, че когато
застрахователят по имуществената застраховка предяви претенцията за заплащане на
изплатеното от него застрахователно обезщетение и представи всички необходими
документи в тази връзка на застрахователя по застраховка „Г.о.” на виновния водач,
последният в тридесетдневен срок следва да определи и да заплати обезщетение или
мотивирано да откаже плащане. Следователно изпълнението от страна на ищеца на
задължението му за заявяване на претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение и представяне на необходимите документи има характер на покана за
плащане, като застрахователят по застраховка „Г.о.” изпада в забава след изтичане на
тридесет дни, считано от получаване на поканата. В процесния случай ищецът е
представил копие от регресна покана, адресирана до [фирма], с която го е поканил да
му заплати обезщетение по 16 броя ликвидационни преписки, включително по
преписката по процесната щета № [№] в размер на 734,60 лева. От поставения от
4
ответното дружество входящ номер върху поканата [№]/ 13.06.2018 г. се установява, че
същата е получена от него на 13.06.2018 г. Доколкото не е извършил плащане на целия
размер на дължимото застрахователно обезщетение -734,60 лева, а е погасил само част
от него в размер на 367,30 лева, ответникът е изпаднал в забава за непогасения размер
и дължи в полза на [фирма] обезщетение за забава от изтичането на тридесетдневния
срок от връчването на поканата – от 14.07.2018 г. С исковата молба обаче ищецът е
заявил, че претендира обезщетение за забава от 27.08.2018 г. до 25.08.2021 г. Същото
възлиза в размер на 111,73 лева, определен от съда на основание чл. 162 ГПК.
Следователно искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма] следва да
бъде осъдено да заплати на [фирма] сторените от последното съдебни разноски в
настоящия процес за държавна такса, депозит за вещо лице по основното и
допълнителното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, депозит за
свидетел и адвокатско възнаграждение в общ размер 940 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес],
да заплати на „[фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 411 КЗ сумата 367,30 лева – незаплатена част от застрахователно
обезщетените за отстраняване вредите на лек автомобил „[марка]“, с рег. № [№],
причинени от пътно-транспортно произшествие на 04.04.2018 г. в гр. В. с лек
автомобил „марка“, с рег. № [№] и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението, ведно със законната лихва от 26.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 111,73 лева - обезщетените
за забава за периода от 27.08.2018 г. до 25.08.2021 г., както и на основание на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 940 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5