О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №
09.11.2018г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета година, проведено в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. т. д. № 577
по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с
чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 70, ал. 2 ГПК, образувано по въззивна частна жалба
на „М. А.” ЕООД - гр. София, ЕИК *********, подадена чрез адв. И. Ц. от САК,
срещу определение № 177/06.06.2018г., постановено по т. д. № 84/2018г. по описа
на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е определена цена в размер на
20 728лв. на предявените искове с правно основание чл. 71 ТЗ, от частния
жалбоподател срещу „Тетрахиб” АД - с. Никола Козлево, Област Шумен, за осъждане
на ответника да впише ищеца в книгата на акционерите на „Тетрахиб” АД като
акционер, притежаващ 20 727 акции и една акция в съсобственост с Юлиана
Петрова Николова, Боряна Бориславова Николова и Георги Бориславов Николов, както
и да издаде и предаде на ищеца временни удостоверения за притежаване от него
акции.
С твърдения за неправилност на съдебен акт в
обжалваната част се иска неговата отмяна и връщане на делото на
първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените
действия. Изложени са съображения срещу правилността на извода на окръжния съд,
че предявените осъдителни искове по чл. 71 ТЗ за защита на членствени права са оценяеми.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника в първоинстанционното
производство - „Тетрахиб” АД, чрез
адв. С. Б. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на
жалбата с подробно изложени доводи и съображения.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт по чл. 70, ал. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима.
Съставът на ВнАпС, като обсъди
доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази
становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира жалбата за
основателна по следните съображенията:
Шуменският
окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове по чл. 71 ТЗ, с които „М. А.” ЕООД -
гр. София, ЕИК *********, цели съдебна защита на членствени права, които според
фактическите твърдения в исковата молба са нарушени в резултат на бездействие
на Изпълнителния директор на ответното дружество„Тетрахиб” АД, относно
изпълнението на действията по чл. 179, ал. 2 във вр. чл. 179, ал.2, изр. 1 и
изр. 2 ТЗ. В исковата молба ищецът излага, че след придобиване на съответния
брой акции по сключен между него и наследници на починал акционер договор за
продажба на наследство, е сезирал изпълнителния директор на „Тетрахиб” АД с
нотариална покана, с искане за предприемане на необходимите действия по чл.
179, ал. 2 ТЗ – за вписване в книгата на акционерите на промяната в
собствеността и за издаване и предаване на необходимите документи / временни
удостоверения/. Сочи се също, че на посочения в нотариалната покана ден,
нотариусът е съставил констативен протокол, в която е отразено, че от името на „Тетрахиб”
АД не е извършено нито едно от действията, поискани с нотариалната покана, във
връзка с удостоверяване на придобитото от ищеца акционерно участие, като
пълномощникът на дружеството изрично е отказал изпълнение.
Нормата на чл. 71 ТЗ предвижда законова
възможност за лицата, претендиращи да притежават акции или дялове от капитала
на определено дружество, които не им се признават по съответния ред, да
установят правата си и да поискат от управителните органи на дружеството да съставят
необходимите документи по чл. 179, ал. 2 ТЗ. Искът може да бъде предявен като
установителен с предмет съдебно установяване на действителните членствени
права, оспорени или нарушени от дружествени органи, както и като осъдителен -
за задължаване на управителните органи да извършат определени действия по
признаване на членствените права. Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска е наличието на правен интерес, а такъв съществува винаги,
когато органите на дружеството нарушават с действията си законово
регламентирани членствени права на конкретния съдружник /акционер или изобщо отричат правото му на
членство.
За да обоснове правен интерес за
предявяване на положителен установителен иск за установяване, със сила на
пресъдено нещо, на членствено правоотношение, респ. за права върху акции, ищецът
би следвало да релевира в исковата молба фактически твърдения, че съответните права
се отричат от управителните органи на ответното дружество. Петитумът на иска
следва да е адекватен на заявеното фактическо твърдение за оспорване на права -
отричане изцяло на акционерно качество, респ. членствено правоотношение, или
спор само за размера на права върху акции.
В случая, видно от съдържанието
на исковата молба, ищецът не твърди, че ответното дружество отрича изобщо
качеството му на акционер или размера на неговите права.
Следователно, към момента не може да се обоснове правен интерес от
предявяването на иск по чл. 71 ТЗ за установяване, със сила на пресъдено нещо,
на притежаваните от него акционерни права. Предявените осъдителни искове по чл.
71 ТЗ, за издаване на временни удостоверения за притежаваните от М. А.” ЕООД -
гр. София, регистрирането им в книгата
на акционерите и предаването им на акционера,
който са неоценяеми, са допустими и напълно адекватни на фактическите
твърдения, посочени като основание за поисканата защита на нарушени членствени
права - бездействие на сезирания за изпълнение на действията по чл. 179, ал. 2 ТЗ орган на дружеството. Дори и в случай, че ответното дружество релевира с
отговора някакви правоизключващи и други възражения, с които то разполага / без
възможност за въвеждане на такива за чужди материални права/, срещу
акционерното качество на ищеца или срещу размера на сочените от него права
върху акции, то последният отново не би бил задължен да поиска установяване на
права върху акции със сила на пресъдено нещо, с инцидентен установителен иск по
реда на чл. 212 ГПК, за да „осигури“ допустимост на осъдителния иск. Доколкото книгата за акционерите има удостоверително, но не и
легитимационно, респ. конститутивно действие, и вписванията в нея са ирелевантни
за действително притежаваните права върху акции от съответния акционер, предметът на спора, възникнал в
резултат на твърдяно бездействие на орган на дружеството относно изпълнението
на действията по чл. 179, ал. 1 ТЗ, не е с парична оценка по смисъла на чл. 68 ГПК и не би се „трансформирал“ в оценяем, дори и ако по възражения на ответника
се наложи съдът да се произнесе преюдициално по акционерното качество на ищеца
и противопоставимостта спрямо ответното дружество на придобиването на права
върху акции.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни
инстанции определението в обжалваната част, постановено по чл. 70, ал. 2 ГПК, следва
да бъде отменено, като делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС,
ТО, І- ви състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 177/06.06.2018г., постановено по т. д. №
84/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд, в обжалваната част, с която е
определена цена на иска в размер на 20 728лв., и
ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.